неделя, 20 декември 2009 г.

Докато вие бляхте

Предколедно българските медии мълчат за събитията в Копенхаген - в пъти по-важни са празничния шопинг, разбитите зъби на Берлускони и извънбрачните афери на Тайгър Уудс, шампион в един от най-непопулярните в България спортове. На 19 декември, когато излезе финалното незадоволително решение на Копенхагенската Климатична Конференция, в първите 30 минути на БТВ Новините нямаше и дума за това. Честно казано, не знам дали по-късно са излъчили нещо, защото просто вдигнах ръце, излязох от сайта на телевизията и се разрових из Гардиън и други адекватни медии.

Мои приятели казват че все пак са чули за сблъсъци с полицията (но сблъсъци нямаше, блъскаше само полицията, протестиращите бяха представени по телевизиите като агресивни хулигани, а моята понабита кратуна се увери, че в това няма капка истина), тук таме някой е получил по мейла си скандалната новина, че Бойко Борисов, нашия премиер-свръхчовек е предложил цели 20 хиляди евро на фонда за подпомагане на бедните и развиващите се страни, една баснословна сума, на фона на милиардите от другите цивилизовани страни, с която нашата героична държавица се гордее.

И така, смятам че е важно някой да разкаже историята от вътре, от Копенхаген, от окото на бурята, да спомене пред блеещите ни сънародници, че десетки хиляди се организират за да поискат промяна на системата, че цялото световно гражданско общество се е надигнало в опита си да забави климатичните промени, които вероятно ще променят начина ни на живот и културата ни в следващите стотина години. Всичко това звучи ужасно грандоманско в българските уши, просто защото не е повтаряно достатъчно дълго, хората не са имали време да го осмислят и да се убедят в случващото се. В родината ни климатичните промени са малко по-нереални от ясновидката незнамсикояси, а четирите месеца дъжд в 2005 или липсващата зима на 2006-2007 са просто случайност. Но стига общи приказки, нека събитията говорят сами...

Девети вечерта - тръгваме късно няколко часа след официалното изпращане, когато всеки успява да довърши работата си в София. Девет души сме - Боби Сандов, Вера Петканчин, Тео Василев, Магя Славова, още един Боби, Криси от Майомо, Венци и аз... Сръбските митничари ни подозират в нещо, но бързо се успокояват - конфискуват някаква зърнена закуска и ни пускат по живо по здраво.

Следващият ден прекарвама в пътуване с буса. Прекосяваме цяла Европа. Някъде в унгария вадим транспарантите и се снимаме край една магистрала.

Спим в Хамбург, и на сутринта потегляме към Дания. На границата ни спират на опашка от коли и бусове пълни с млади рошави хора и ни претърсват подробно и систематично. Полицаите все още са усмихнати и приятелски настроени, но полският автобус с около 50тина протестиращи зад нас сигурно не си е прекарал добре. За да претърсят само нас деветимата полицаите употребяват около час. Предупреждават ни, че най-вероятно ще бъдем претърсени поне още веднъж преди да стигнем Копенхаген. Докато пътуваме сме откъснати от новините но все пак дочуваме някоя и друга клюка - една от големите спални е била претарашена от полицията и всякакви транспаранти, щитове, плакати и материали за рисуване са били конфискуване. Противоотровата срещу лютив спрей е била изтеглена от аптеките, за да не би случайно някой да може да се предпази. Забранено е притежанието на маски и противогази в Копенхаген. Градът е настръхнал като във гражданска война. Между протестиращите има цивилни ченгета, между делегатите - протестиращи, които на 16ти ще участват в опита ни да проведем нещо, което на български се превежда като "събрание на народите". Нощуваме в Рагнхилсгаад, бивша фабрика социален център в краен квартал, който е предоставил подовете си на няколко хиляди протестиращи...


В Рагнхилсгаад параноята е обхванала организаторите на протестите - момичето, което ни посреща, ме моли да не разказвам поне половината от нещата които ми е казала по радиото. Няма и нужда, звъни ми Цветан Цветанов от Аларма и аз просто описвам революционната обстановка - центърът е като от научнофанстастичен филм, в който младите са поели на война срещу системата. Самоделни инсталации, банери, предпазни средства срещу полицията, дредлокс, доброволна веганска кухня, гръмотевичните репетиции на самбабенда, подовете застлани със спални чували и вавилонската реч ни главозамайват. Утрешния протест вече ни е стиснал под лъжичките.

На другата сутрин изтощени и объркани от датския изгрев, който през декеври е някъде около девет сутринта се успиваме и не стигаме до първата акция за деня. Голямото шествие е планирано за един на обяд, и след няколко поредни претърсвания от бронирани като робокопи полицаи успяваме да се доберем до центъра. Банера ни с две дупки за лица жъне небивали успехи. Минувачите се снимат с него, дори една препарирана бяла мечка се включва.


Шестваме часове наред, наобиколени от десетки, може би сто хиляди души. Всякакви мини акции и атракции се вихрят наоколо ни - седемте изкуства са се обединили в борбата срещу промените в климата. В един от Копенхагенските канали е акостирал легендарният Rainbow Warrior. По улиците край колички стоят доброволци от Кристияния, които раздават чай. В копенхаген температурите не са по-ниски от софийските, но студът е нетърпим - почти стопроцентовата влага се набива в костите ни и скоро поне моите зъби тракат. Полицейски кордони охраняват затворените закусвални на KFC и McDonalds, от прозорците се веят чаршафи с огромни букви 350, часове наред вървим между разпалените агитки на различните НПОта, самбабендовете и огромните статуи марионетки на Грийн Пийс. Снимки на вчико това ще намерите в галерията в езерото, на линка от предишния ми постинг...

Шествието достига моста, след който започва охраняваната територия на Бела Център. Трябва да спрем защото акцията на 12ти се стреми да остане максимално законна. Заобиколени сме от изпосталяли пластмасови африканци и димящи статуи на свободата от папиемаше. Полицаите, подобни на робокопи са образували стена, която препречва пътя ни. По високоговорител се чува, че голяма част от шествието е била отцепена, и предстоят масови арести. Призовават ни да се включим в демонстрацията подкрепяща задържаните, но тя е вдругия край на шествието, на около час пеша, от мястото където стоим, толкова огромен е протестът. Хората държат свещи и факли, а в далечината около три скръбни лица се веят разноцветни платнища - още три от природозащитните статуи, тези са статични, стърчат стрещу Бела Център за да напомнят на делегатите за застрашените от глобалното затопляне южни народи.

Изтощени сме, тръгваме към Кристияния за топло и интернет. Не можем да стигнем до подкрепящата демонстрация - пътят ни е блокиран, но разбираме, че вече от няколко часа повече от 900 задържани са принудени да седят на земята докато дойдат автобусите, които ще ги извозят към арестите. Един полицай ни казва че Кристияния била the most criminal place in Еurope, и предизвиква бурен хилеж. Дори да забравим зоните в София, или пловдивския Столипиново, сигурни сме, че дори и в Копенхаген автономния квартал не е най-криминалното място. Малкото хипарско селище е пълно с протестиращи, а всички безжични мрежи са почти блокирани от преупотреба. В баровете се въртят новините по датската телевизия - едни и същи кадри на дълги редици седящи на асфалта съвсем нормални хора. Не се виждат маскирани анархисти и лумпени типове. Виждат се датски чичковци и лелки в чисти палта, младежи с ръце вързани със свински опашцици, измъчени момичета и момчета, които не са се донесли от другия край на света за да прекарват часове свити на платното, измръзнали южноазиатски вегани...

На другия ден Тео намира свободни колела - в Копенхаген свободни са всички незаключени колела, и съдейки по това че полицията нито веднъж не се възползва да арестува някого, защото кара един от оборотните велосипеди, очевидно няма нищо лошо в това и ние да покараме. Българската група тръгва на разходка из Дания с буса, само аз и Венци се насочваме към предполагаемата доста рискова демонстрация Hit The Production. Организирана от анархистите, тя е една от по-конфликтните акции по време на COP 15. След разрешено шествие се очаква да стигнем до голямото индустриално пристанище на Копенхаген и да го блокираме. Естествено втората част не е съгласувана с властите, но намеренията ни са обявени предварително, а и да не бяха, цивилните полицаи наистина са сред нас. На мястото на срещата вече чака екип на черния кръст - анархистка група за спешна медицинска помощ. Американец на име Джеймс разказва пред няколко репортери за приключенията си в ареста предишната нощ. Две седмици преди конференцията в Дания е приет закон, според който Датската полиция има право превантивно да арестува за 12 часа, всеки който би могъл да възнамерява да извърши престъпление. Повечето снощни арести са извършени имено на тази база. Джеймс е и един от неформалните водачи на акцията срещу пристанището.

В средата на разрешения си маршрут шествието е разцепено от полицията. Усмихнатите младоци, които са ни пазели досега неусетно са се сменили с брадясали типове на средна възраст в пълно въоръжение. С Венци някак сме се оказали на чело на безкрайно дълъг транспарант, който опасва протестиращите, така че ми трябва доста време да стигна до камиона с музиката и няколкото официални подстрекатели. Полицията се опитва да се качи при тях или поне да ги издърпа долу. Около камиона обаче се е наредила плътна жива верига от протестиращи - никой не удря полицаите, първо ръцете ни са заети с веригата, и второ няма смисъл - те са обвити в пластмасови кори, огнеупорни костюми, стъклени шлемове, ръкавици с още пластвасоми кори. (именно това беше наречено сблъсък с полицията, но сблъсък има когато две неща се блъснат, а не когато хм...органите млатят наред). С помоща на палки и лютив спрей веригата в крайна сметка се разцепва, хората с мегафоните биват арестувани, а няколко робокопа незнайно защо разкъсват коледните лампички по камиона, преди да го конфискуват и откарат.

Оказвам се в обградената част на протеста, и не знам къде е Венци, нито какво ще ми се случва от тук нататък, но тълпата е сплотена и всички взаимно се пазим и окуражаваме. Включила съм олимпуса на запис, и слушам звуковата среда, която е почти готово музикално произведение - писъците, неразбираемите полицейски заповеди на мегафона, скандиранията This is what democracy looks like, лаят на полицейските кучета, тихите тревожни разговори в тълпата, ескалациите в напрежението. По-късно ще се окаже, че микрофонът се е изключил в блъсканицата и двата часа страхотия са изгубени за винаги. Изгубен е момента в който един от полицаите ме блъскаше в лицето с огромните си обвити в пластмасови кори ръкавици, и ми крещеше да се отдръпна, но не ме чуваше докато се опитвах да му обясня, че съм се заклещила и не мога. Нямаше смисъл изобщо да се опитвам - всички полицаи, които ни бяха обградили имаха тапи в ушите. Намирам Венци, все още заклещен до Джеймс. Едно момиче иска да се скрие в търпата и да пишка. Журналистите извън кордона, които се мъчат да ни снимат отнасят доста повече бой от нас и в крайна сметка се разпръсват. Откривам че полицаят е посчупил обектива ми. До нас достига брошура с телефона на доброволната правна помощ. Като всички останали и ние го преписваме на ръцете си.

Докато седим или клечим на земята два часа, всички се запознаваме, въртим води и шоколади, споделяме си, прегръщаме се, ранените и напръсканите получават първа помощ - ние сме няколкостотинте души, които са останали обкръжени от полицията и мируваме под крясъците им, смеем им се, и се обичаме. Униформените арестуват напълно произволно - просто издърпват хората, клечащи най-близко до арестантските автобуси. Знаем, че ще арестуват всички ни. Това не ни плаши, но при мисълта са китките ми стегнати в свински опашки стомахът ми се свива, като на зъболекарски стол. Можем само да чуваме остатъкът от демонстрацията, който сега скандира в наша подкрепа. От всякъде сме оградени с бронираните полицейски бусчета, така че нищо не виждаме. От някъде се носи миризма на горяща газ. Кучетата продължават да лаят неистово.







Успявам да установя контакт с един от по-младите полицаи. "Какво ще ни правите като ни арестуввате" питам го. "Просто ще ви разпръснем" казва той. Чакаме повече от час, първите автобуси са заминали, следващите не идват, и за да не се повтори скандалът от предишния ден полицията раздава шалтета. След още час се отказват да чакат автобусите и ни казват, че ще бъдем претърсени и пуснати, стига да не се противим. Иска ли някой да бъде арестуван крещи робокопът с мегафона. "Аз" казва някакъв пубер с гащеризон и доброволно се предава.

Вечерта отиваме в Клима форума и научаваме, че общо са арестувани около 150 души.

Клима Форумът е огромната алтернативна на COP 15 среща, където стотици НПОта и представителите на много южни страни и традиционни култури се събират да мъдрят оцеляването на човечеството. Участниците във форума не разчитат на конференцията - изгубили са надежда и доверие по две причини - изтичането на копенхагенското писмо малко преди срещата на ООН и неспазените уговорки на полицията с организаторите на протестите(Предварителната уговорка е била те да поддържат връзка, така че на полицията да не й се налага да проявява бруталност. Бруталност обаче се проявява без да се налага, при това нон-стоп).

Тази вечер нямаме сили за лекции, дискусии, уъркшопи и филми, искаме просто да седнем да си прегледаме снимките и да попишем в интернет. На сцената в инфоцентъра свири адски забавно австралийско кабаретно трио, чиито текстове се въртят около промените в климата, активизма и апокалипсиса. Лежа на пода и оправям снимки. Тресе ме от превъзбуда. Влизат и излизат хора с паници супа от целина. Помислям си, че малката къщичка на инфоцентъра прилича на извънземен бежански лагер. Чувството че съм в научнофантастичното бъдеще още повече се засилва. Другото чувство е за пълна дезинформираност - сякаш сме в окото на бурята и изобщо не знаем какво става около нас. Тръгвам да задавам въпроси за новините от конференцията и бързо се превръщам в част от веригата по разпространението им. Ровя в сайтовете на българските медии и откривам, че Копенхагенската Конференция изобщо не е тема.

На четиринайсти не ни се ходи на No Borders протеста пред министeрството на отбраната. Искаме да чуем и видим какво става във форума, въпреки, че добре знаем колко важна е връзката между климатичните промени и отварянето на границите. Нашето поколение ще види огромни миграции, но поне според мен въпросът с отварянето на границите ще се реши от само себеси, те просто ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТВОРЯТ. Страхуваме се, че това ще е най-грубо разпръснатата демострация. Никой не бива да прави повече, отколкото може да понесе психически, твърдят нашите неформални водачи. Заръките се леят по време на целия ни престой - грижете се едни за други, намерете си "buddy" с което да се гледате, да се пазите, да се следите дали пиете достатъчно вода и ядете достатъчно, да се топлите и ако трябва да ви арестуват заедно, носете шоколад и ядки, защото са най-калорични, ако не можете да понесете повече, тръгнете си, ако имате нужда от лекар, адвокат или психолог звъннете на тези телефони... От никого не се очакват свръхчовешки подвизи.

Междувременно сме се сдобили с още колела и цялата група потегля към центъра на града покрай извандалстваните реклами на Кока-Кола, където Hopenhagen е преправено на Shopenhagen.(Hopenhagen e greenwashing според активистите, и наистина събирането не предлага нищо друго освен някой хубав концерт и рой забавления, сякаш нарочно за да ни разсее от акциите и сериозността на проблема).

В клима форума попадаме на младо момиче, дошло да организира хора за голямата акция Reclaim Power на 16, когато се очаква да нахлуем в Бела Центъра. Моли журналистите да излязат, но аз решавам просто да не съм журналист точно в този момент. Мога да пазя тайна. Вело блокът изглежда най-привлекателен, а пламналото лице на американката ни заразява. После изглеждаме филм два и попадаме на адски надъхващата реч на Bill McKibben от 350.org. Междувременно научаваме, че африканските страни са бойкотирали конференцията, но после са се включили отново в дискусията. Появява се президентът на Малдивите Мохамед Нашид който също държи надъхваща реч, на тема колко са зле на COP 15 и как ние можем и трябва да спасим света. Група американци развяват огромен транспарант, на който пише, че искат Нашид да е и техен президент. Пуска се клюка, че по-късно вечерта на партито в Кристияния ще говори Наоми Клайн.

Доволни, че имаме записи на речите потегляме към Кристияния. В голямата тента тече подгряващата среща за акцията на 16ти. Записваме Наоми Клайн. Блъсканицата е невъобразима и щом свършват речите се изнизваме, под звуците на къртещо техно. Малко след като стигаме до Рагнхилгаад, една от финландките в стаята ни получава смс, че полицията е нахлула с бой, сълзотворен газ и арести в Кристияния. Много от гостите на партито са били цивилни полицаи. Може би всичко било започнало с подпалена кола, но не е съвсем ясно. Всяка вечер претъпканата зала, в която спим пооредява - още няколко души са прибрани на топло. Сега в ъглите й са се събрали различни групи, които планират действията си на 16ти. Внимателно разглеждаме картата на Бела Център, който се надяваме да превземем, но някак не можем да повярваме, че ще успеем. Прибира се Криси и казва, че акцията пред министерството е минала без инциденти и полицейски грубости. Въодушевена е до пръсване.

На петнайсти забърсваме една американка от Клима Форума и потегляме към тренинга на велоблока. Не е позволено да участваме в него, без да сме били поне на един тренинг. Вали лапавица, и докато стигнем до бонбонената фабрика, където уж трябва да се проведе вече сме напълно измръзнали. Оказва се, че трябва да се върнем в Рагнхилсгаад, и докато стигнем Ейми напълно се е предала. С още около 300 души обикаляме двора на бившата фабрика около час, докато всички сме напълно мокри. Учим бойни хватки с велосипеди, които са по-опасни за околните, отколкото за бронираната датска полиция. Задачите се обсъждат в една огромна зала, докато някои от нас поемат отделни роли. Аз сам информатор, работата ми е да поддържам връзката между нашата група и диспечерът на велоблока. За целта ми връчват предплатена симкарта и лист с инструкции.

После човекът, който води тренингът ни нарежда в огромн кръг и ни съобщава, че докато сме тренирали, полицията е нахлула в бонбонената фабрика, изпоарестувала е хората, които поправят колела, конфискувала е всичко и е обявила работилниците за местопрестъпление. Търсели са "Машината" - митичен уред с който вело блокът уж трябва да пробие загражденията около Бела Център. Машина никога не е имало. Основна задача на велоблока е да разсейва полицията. Велоблокът и колелата му не са били там, когато полицията е дошла. Чувстваме се великолепно, като някакъв велик отбор. Вие сте машината крещи човекът със жълтата мушама.

Вера, Боби и Маги се връщат напълно измръзнали - като делегати от неправителствените организации, е трябвало да чакат 9 часа на опашка за да си получат пропуските. 6 от тях навън. Към средата на ужаса кварталната община се е смилила и е зараздавала чайове. Публична тайна, е че много от делегатите ще смутят сесията на 16ти, ще протестират в конферентния център и ще излязат да се присъединят към нас и "народното събрание", независимо дали то се провежда на паркинга или извън границите на Бела Център. Един от главните организатори на акцията Reclaim Power, също делегат от НПО, вече е арестуван, но това няма значение - всичко е планирано и уговорено преди седмици.

На другата сутрин няма част, която да не ни боли но все пак отлепваме. Нямаме право да се оплакваме - пешаците от синия и зеления блок на акцията са имали среща някъде около Бела Център в 8 - трябвало е да тръгнат към шест и половина, а в Копенхаген е тъмно до девет. Ние все пак можем да тръгнем в осем за да се съберем час по-късно. Синият блок е голямото разрешено шествие, зеленият ще удари оградата от някъде или ще се разцепи на по-малки групи, които действат отделно.

Още на мястото на срещата ни арестуват един немец от групата, защото е забравил да извади джобното си ножче от чантата. Решаваме да обиколим всички полицейски бусове и блокади и да ги накараме да ни претърсват до откат. Караме към някоя полицейска кола,после се обръщаме за да тръгнат след нас. В далечината се чува тътенът на голямото шествие. В един момент на органите им писва от нас и ни казват, че ако ни видят още веднъж ще ни арестуват. Решаваме да ги заобиколим през един парк. Там срещаме друга група от велоблока. Очевидно сме мега подозрителни, защото над главите ни кръжи единия от двата полицейски хеликоптери.

Синият и зеленият блокве са се събрали под моста. Няколко души се опитват да прескочат оградите на паркинга и падат право в ръцете на полицията. Повечето се хващат на жива верига около камионите, за да се пазят взаимно от арести. Полицията днес е по-груба от всякога, блъска хората едни върху други, бълва облаци сълзотворен газ, от който дружно кашляме, бие наред, пръска с лютив спрей, който оставя бели петна по сгърчените лица на протестиращите. Оказваме се заклещени в притиснатата тълпа. Зад нас има канал пълен с вода и няма накъде да мърдаме, студено е, невъобразимо е да паднем в канала. Оставам сама, притисната между хората и чувам от някъде Венци да вика с пълно гърло, не да скандира, а да пищи, пищи и още някой - страховит болезнен женски глас. Още хора започват да пищят. Момичето е залитнало над някаква метална оградна и цялата тълпа лежи отгоре й. Краката й още секунда и ще се счупят. Изведнъж лицето ми е почти залепено за нейното. Зедно с още двайсетина души се напъваме и задържаме тълпата докато тя се измъкне. После всички се прегръщат - и без това по-близо не бихме могли да сме.

Отново се оказваме в заградената част на шествието. Този път не нося апарата и нямам сили да записвам, просто поглъщам случките и треперя. Чуваме, че делегатите, които са са се опитали да се присъединят към нас са били бити с палки и разпръснати от полицията. Между тях са били и Боби, Вера и Магя. Няколко души се опитват да прекосят рова към паркинга на Бела Център върху надуваеми дюшеци. Чакат ги двайсетина робокопа с кучета. Чудя се дали ще ни арестуват. Едното куче вие от болка, не знам защо. После идват хората с мегафоните и казват, че Събранието на народите събрание ще се проведе тук, на улицата. 2-3000 души сле и се събираме в кръг. Говорят лидери на НПОта и представители на традиционни общонсти. После се разделяме на дискусионни групи и някак достигаме до едни и същи изводи - спасението няма да дойде от правителствата, всички трябва да се променим, консуматорското общество не може да продължи да съществува, хората трябва да са солидарни информирани и обединени, а натискът върху силните на деня трябва да продължи. Цялото събрание се излъчва по индимедия, а всички приклещени с нас журналисти участват в дискусионните групи докато снимат и записват.

За около два часа събранието приключва и тръгваме под формата на шествие обратно към града. Плътно обградени сме от полицията, от време на време цивилни арестуват някого в тълпата. Центърът на града е отцепен, а ние трябва да се прибираме към София. По-късно научаваме, че COP 15 е завършила с незадоволително решение. Никой не е изненадан.

Остават снимките, речите на Бил МкКибън, Мухамед Нашид и Наоми Клайн, които скоро ще се хвана да преведа, куп документални записи и още много шум за вдигане. За жалост идва Коледа, с абсолютното намерение да измести всички други теми.

ето линкове малко

http://forthenature.org/news/1225

http://forthenature.org/news/1220

http://forthenature.org/news/1213

http://stavrev.net/archives/1917

http://www.sidewaysnews.com/blogs/patrick-chalmers/december-17-reality-reclaim-power-protest

петък, 11 декември 2009 г.

снимки в езерото

днес беше голямото шествие
60тина хиляди души се точихме часове наред маскирани и организирани във всякакви дивотии. парад на оптимистичната младежка лудост. помислих си, дори ако всичко това не успее, а то май няма, предвид днешната closing resolution на ЕС струва си да сме тук дори само за да се научим да бъдем заедно, да бъдем смели, да бъдем изобретателни.

снимките са тук

трудно е да се обясни какво е усещането, ако някой от вас си спомня първите митинги в 90те би го разбрал. но има една огромна разника - днес на шествиетохората бяха съвършенно различни едни от други и това изобщо не беше спънка за тях.

а сега по същество, защото в българските медии няма нищо за протестите :
http://dnevnik.bg/sviat/2009/12/11/829429_ogranichavane_na_zatoplianeto_do_15-2_gradusa/

това са решили и са си оставили доста вратички, копирам този текст направо от мейла си не знам кой го е писал, получих го от Георги Стефанов

For immediate release - 11 December 2009

WWF Statement on behalf of Jason Anderson, Head of EU Climate and
Energy Policy, WWF European Policy Office, in reaction to the European
Council held in Brussels on 10-11 December 2009

"The European Council has missed a great opportunity to move forward
on emissions reductions targets, and to inspire real progress in the
final, crucial week of negotiations in Copenhagen. This is extremely
disappointing. The EU has always tried to position itself as a leader
in the global climate change debate - but that claim is looking
increasingly threadbare. The science makes it abundantly clear that
developed countries must cut emissions by 40 per cent by 2020 in order
to keep warming below the critical 2 degree threshold. Yet the EU has
again failed to move beyond its offer to reduce emissions by 20 per
cent - even though this can be achieved without any further domestic
effort."

"It also seems that the EU has failed to make any progress in closing
two key loopholes that will further undermine the already weak
emission targets. Until the EU makes progress in tackling so-called
"hot air" - the surplus emission allowances held by several Eastern EU
Member States - and the accounting tricks associated with land use and
forestry emissions, the ambition of any EU emission target will be
very much less than it seems. This loophole could allow countries to
set their own levels of projected deforestation, from which they will
assess how much carbon they have saved by not reaching their projected
level. As they can set the bar as high as they want to, it could allow
a handful of Member States to predict doom, only deliver disaster, and
claim credit for the difference.”

Хората тукса недоволни от решенията на конференцията и с гняв наблюдават как отново корпорациите постигат своето. цял копенхаген не просто ни търпи, хората ни подкрепят, окачат банери по прозорците си и не се нервят на невъобразимите човешки задръствания.

наслиие за сега не е имало (задържали са 900 блек блок активисти днес, колко от тях са били арестувани накрая не знаем, но всичко това стана на края на шествието и не попречи на десетките хиляди да изразят протеста си и да стигнат до Бела център на който лошо му се пише на 16ти...)

цяла европа е тук и очаква политиците да осъзнаят че става дума за общото ни бъдеще, дано се получи...

Дългото пътуване до Копенхаген

около 36 часа ни трябваха да се доберем до предградието на Копенхаген на което в моментане мога даси спомня името. в сърбия и българия нямахме проблеми с властите, но на излизане от германия днес група по-притеснени от нас полицаи ни преровиха до последното джобче. зад гърба ни имаше опашки от ванчета и автобуси пълни с хора като нас, тръгнали към копенхаген, които чинно чакаха да бъдат претърсени.

на нас ни беше смешнж а куките не искаха ракия... разделихме се по живо по здраво (за това пък един сръбски граничар си конфискува десертче от буса ни, казват че го занесъл в будката си, където вече държал цяла кутия с вафли боровец.)

вчера в унгария развявахме един от транспарантите, които носим от бг. колите не изглеждаха много впечатлени. часовете пътуване се размиват в главата ми.

в хамбург видяхме Златна, спахме на пода вапартамента на липсващ австрийски фокусник, който беще полу-издълбал, полунарисувал лицето си на една от стените но нямах сили да го снимам...

минахме по втория по дължина мост в света, по него се ходи в Копенхаген.

акциите които ни чакат ще са доста вълнуващи, жалко че пропуснахме днешната...


това са телеграфни записки, ето и малко снимки, до адекватен разказ не знам кога ще стигна

сряда, 9 декември 2009 г.

почти заминала

заминавам след половин час и вече ще изгърмя от нетърпение.

в следващите дни при благодатни уай-фай условия ви обещавамда намирате тук дневник и снимки от пътуването ни до Копенхген и обратно и чудесата на Климатичната конференция и обкръжилите я активисти.

а вие не забравяйте за тeзи възможности да кажете на делегатите в Копенхаген какво очаквате от тях :

"10.12. от 09.00 ч. - Национална конференция на ИГ Пасивни сгради България, където представители от WWF ще запознаят гостите с темата – Климатичните промени, мерки за реакция на човечеството в строителството. Конференцията официално ще бъде открита от Министър Росен Плевенлиев .

12.12. - от 10.00 до 16.00 ч. във връзка с честването на международния ден за Борба с изменението на климата „СПАСИ ЗЕМЯТА“ в Южен парк откъм централния вход ЕС За Земята ще проведе поредица от дейности, посветени на срещата в Копенхаген и политиките за смекчаване последиците от климатичните промени. Ще се акцентира на прости и достъпни мерки, които всеки би могъл да направи за намаляване на парниковите емисии. Ще има много и разнообразни игри за младите участници в честването на празника, ще има изложби посветени на темата за климата, както и мн. Други спортни прояви на открито, като упражнения под ръководството на опитни фитнес инструктори или колоездене.

12.12 – от 17.30 ч. на Моста на влюбените ще се проведе символично бдение със свещи под надслова: Светът се събира – ние също! Бдение за действие. Акцията е спонтанно организирана от активни граждани, които имат отношение по проблема за промените в климата.

16.12. от 09.30 ч. Ежеседмичния сутрешен протест пред Министерски на „Граждани за Рила“ отново ще мине под наслова на конференцията за климата в Копенхаген и гражданския, както и под мотото – Има ли място за нови ски курорти в България в конфликт с природата и при липсата на достатъчно сняг и затоплящ се климат.

18.12. от 11.30 до 16.00 ч -WWF съвместно с НБУ организира информационно опознавателен ден за студените от НБУ във връзка с климата и проблемите с околната среда. Студенти от обучаващи се в университета ще инициират и популяризират философските мисли за опазване на природата.

Повече информация за позициите, които ще защитават различните държави, правителства и междуправителствени обединения, можете да видите тук: http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8345343.stm

Повече информация и какво може да направи всеки от нас, можете да намерите на сайта на Коалиция за климата България: http://climatebg.org/

Коалиция за климата – България е основана преди 8 години от 12 български неправителствени организации. Цел на коалицията е да даде гласност на проблемите, свързани с промените в климата, както и да популяризира действия, свързани с намаляване на човешкото въздействие върху тях. Коалицията работи с държавни институции и стопански организации с искане за по-радикални мерки в борба за намаляване последиците от човешката дейност. "

това е от пресрелийза, и сигурно ще го срещнете и другаде...

четвъртък, 27 август 2009 г.

Приключено по Давност

На излизане от почти четиричасовия филм минах точно по Ларгото, дощя ми се да хвърля един поглед на мястото на действието. Беше странно тъмно - не е било такова от няколко години. Изведнъж си помислих, че напомня на началото на деветдесетте, тъмните години, преди да почнат да слагат осветление из София. Все едно нарочно бяха нагласили сетинга за излизащите от Дома на Киното.

19 години след палежа на Партийния Дом, точно на датата на палежа - 26 август пред Дома на Киното се беше проточила огромна опашка от хора, готови да изгледат три часа и половина документалистика наведнъж. Лично аз въобще не усетих дължината на филма абсолютно захласната в хлъзгавите изказвания на главните герои в събитията от първите месеци на демокрацията.

Филмът ме хвърли в много спомени - когато всичко това се е случвало аз съм била твърде малка за да ми е ясно какво точно се случва. Помня само колко ми беше интересно на живата верига, в университета по време на студентската стачка, в Града на Истината, помня как се караха хората за това кой бил подпалил Партийния Дом, как за пръв път чух думите "провокация" и "лумпени".

Хареса ми, че хората бяха оставени да говорят, че в никакъв момент не излезе някой да каже "Това е вярната версия". Не защото в документалистиката трябвало да се пуснат страните да говорят по равно и да не се застава на нито една от тях, с което никога няма да се съглася, а защото какво наистина се е случило в онази августовска вечер преди 19 години не е толкова важно, колкото това кой какво си мисли, че се е случило. Именно различните версии движат историята.

Не знам какво носи "Приключено по Давност" на по-възрастните зрители - салонът беше препълнен до пръсване, и то почти само с пенсионери, които често се смееха на места, напълно неочаквани за мен. За хората от моето поколение обаче тези три часа и половина наместват смътните спомени в някаква историческа рамка, обясняват ярките образи от детството ни, изясняват една твърде ярка за да е разбираема картина.

Колкото до онези кадри от протестите за Странджа, напръскани почти безразборно из филма, на мен поне ми стояха като чуждо тяло, не се връзваха, нямаха смисъл там (освен, може би, края с хорото). Имах чувството, че това са просто едни готини кадри, които не са си намерили филма и е трябвало някъде да влезнат за да не отидат фира. Не служеха за нищо.

сряда, 26 август 2009 г.

уранов туризъм из бг

Ина от "За Земята" разправяше за това още миналата есен. Вижте нейната статия в Дневник.
Ето го и сайта с по подробното изследване.

Дали наистина е безопасно, както казва Васил Чанев в интервюто си, и къде може да е отишъл чакълът от мина "Пробойница" можем само да гадаем....

петък, 21 август 2009 г.

Газ Кобейн търси просветлениея и набира последователи

вече където си му е мястото

Газ Кобейн, половината от легендарните Фючър Саунд ъф Лондън (понякога явяващи се и като Amorphous Androgynous), покръсти Парк Лайв в София със собствен сет и собствено учение. Яна Пункина и Кремена Йорданова неусетно станаха негови последователки в късния следобед след напеченият му, аморфно-андрогинен сет на Колодрума. Макар често да не отговаряше на зададените му въпроси, пророкът определено имаше какво да каже.

Кремена : Докато те слушах се почувствах като във някакъв времеви вакуум, все едно ме бяха върнали в 60те...

Яна : Да, откъде е този шейсетарски вайб?

Газ Кобейн : След трийстата си година преставаш да си така фокусиран във бъдещето. При мен стана на 28-29 открих, че имам нужда от отговори. Повече се загрижих за настоящето започнах да ги търся също и назад в миналото, опитах се да открия какво ми липсва. Колкото по-назад се връщах в своя живот, толкова по-назад извън него отивах, стотици и хиляди години назад. Започнах да гледам на света съвсем различно и от тогава не съм същия. Не съм толкова привлечен от 60те по-скоро от нещо универсално и вечно, нещо което всеки, който търси отговори отвъд настоящето открива чрез своя уникален опит. Не копирам 60те, просто съм достигнал един момент, когато имам нужда от повече свобода, цвят и любов отколкото имам в живота си. Днешната епоха е паралелна на 60те, хората търсят и искат същите неща, правят същите неща. Неща, които вече са правени. Знам, че е объркващо, защото в 1997г. Фючър Саунд ъф Лондън бяха така фокусирани върху бъдещето.

Яна : За това ли сменихте имената?

Газ Кобейн : Да. Около 2000г. решихме че за тези парчета трябва да си сменим името, защото те са страшно различни от FSOL. FSOL е още жив проект, но сега спи. Оставихме го да спи. Името означава безформено и безполово, това е най-неопределеното нещо за което успях да се сетя, иначе трябваше да кръстя групата си „Нищо”. Мисля че през 90те хората бяха подведени от технологиите да се опитат да постигнат някакви много определени перспективи за света. Това са просто едни изфабрикувани идеи, зад които нищо не стои. Честно вярвам, че всички живеем в един сън и ако искаме да се освободим от него, можем веднага да го направим. Но трябва да искаме, а повечето хора не искат. Този сън е основан върху материализма, любовните отношения, нещата, с които сме били отгледани, които родителите ни са ни разказали. Това са едни полу-лъжи, идващи от хора, които ги е грижа за теб, но които повтарят едно към едно това, което са чули от своите родители, от училището си, и просто не вярвам грам в тия работи вече. Вярвам в това, което аз откривам, когато пътувам, в това което аз чувствам.

Тук днес съм като диджей реинтерпретиращ думата психаделия, а тя не е някакво понятие типично само за 60те. Всеки има потенциала за психаделични изживявания. Психаделичното изживяване е просто трансформация в гледната ни точка към света, това е неограничено пространство, в което можем да обичаме и да се свързваме по между си. Знам, че звучи хипарско и шейсетарско, но всъщност такъв стремеж винаги е имало.

В момента има хиляди хора, които търсят отговори и без да знаят се натъкват на неща започнали през 60те, познавам хора, които сега започват да живеят в комуни, занимават се с еко земеделие. Хората от моето поколение са най-големите фенове на този начин на живот. Минали сме през инди и денс вълните и какво идва сега? Според мен трябва да захвърлим всички течения и да правим каквото си искаме. Вече не се интересувам от жанрове, те умряха за мен преди 10 години. Вече става дума за търсене на свободата изобщо, не за Сан Франциско и хипи ерата, свободата си е свобода, тя си е свобода и толкоз. Мисля че правителствата, обществото, родителите, учителите, те всички са част от това което ни е прецакало.

Яна : Кое е последното просветление, до което достигна?

Газ Кобейн : Колко е силна природата и колко ние сме се изместили от нея (думата е същата, която използват на английски за разместените кости) и чувството ми беше, че магията на нашата връзка с природата и всичко отвъд нея, което живее в тази вселена, е отрязана. Не от някой определен човек, а от цялото общество, в едно по мрачно ниво политиците, царските особи, дори банкерите, за тези хора е от полза да ни отрежат от нашата истинска връзка по между ни и със вселената, защото щом загубим тази връзка обедняваме и ставаме зависими, слаби, лесни за манипулиране, но толкова по тази тема, защото тя е доста мрачна. Мисля, че ако всеки намери този вайб идващ от любовта и всеки се събуди за случващото се, знанието за красотата, креативността и любовта ще победят всеки лош план за този свят.

Кремена : Това малко прилича на "Селестинското пророчество"

Газ Кобейн : Да, всички ми го казват, от години, накрая взех че прочетох книгата, но не мисля че е същото. Моето вдъхновение идва от Индия, от мистиката, от хора, които са живели преди векове, от неща като Тантра и Дао, които са на 5000 години, а не от някаква книга, която да ми казва какво да мисля. Всички тези учения са донякъде бунтарски. Не че има нещо невярно в "Селестинското пророчество", просто това е ехо на неща които са се знаели преди хиляди години. Най-голямото изследване на човешката духовност свързано с живота, сексуалността, връзката с планетата и със звездите се е провело преди хиляди години в Китай и Индия. "Селестинското пророчество" е страхотна модерна „библия” чрез която хората да се свържат с духовността, но има много по-дълбоко ехо от миналото, "и Селестинското Пророчество" резонира с него. За просветлението се говори от памтивека.

Кремена : Мислиш ли, че някой се опитва да ни препречи пътя към просветлението?

Газ Кобейн : Да. Смятам, че едно просветлено същество е по-опасно от цяла армия. Няма много просветлени на този свят. Моето определение за някой просветлен е някой който живее напълно за момента, осъзнавайки своята връзка със вселената, без да носи миналото без страх, и без да копнее за нещо във бъдещето. Не казвам, че аз съм просветлен, не съм, но поне разбирам какво би направило един човек просветлен.Имаше едни години от 1997 до 2002, когато се отървах от почти всичко в живота си, което ме тровеше. Храната - ядях само неща, които сам бях отгледал, не пиех вода, която е нечиста, спрях да дишам мръсен въздух, преместих се на село, правех йога и медитирах всеки ден, ходех всеки ден на сауна и на плуване, станах като йогин, който живее в Лондон. В тези пет години станах истински медиум и осъзнах, че всеки има способността да е медиум. Всеки е медиум, но не можем да го усетим, защото сме блъскани с наркотици, хората казват трябва да се друсаш за да правиш такава музика, а е точно наопаки. 28 години съм дишал наркотици, ял съм наркотици в храната си, бил съм инжектиран с тях от доктори, които твърдят че знаят нещо за здравето, но нищо не знаят, ваксини, с които са ме тровили, целия ни свят е токсичен, нищо не е чисто. Всички сме дрогирани, дори ако не взимаме нищо, което се смята за дрога. Ако ядеш храна от магазина значи се друсаш, ако дишаш въздуха значи се дрогираш. Този свят е токсичен и напълно замърсен. Забавно е, че през 60те хората толкова са се интересували от това да се глезят с алкохол и наркотици, особено рок музикантите. Единствената революция, която още не сме изпробвали е всички ние да се опитаме да се изчистим, с други думи да започнем да приемаме само чисти продукти. Да, гледай ми бирата, вече не съм толкова стриктен. Сега съм в нова фаза. Сега се отдавам на удоволствията но осъзнато, буден съм и знам какво правя. Усещам ефектите върху тялото си и мога да го контролирам. Мога да науча повече за себе си когато изпия една бира, но осъзнато. Налудно ли звуча?

Яна : Не, звучиш като Франк Запа, той също е казвал че най-психаделна музика се прави на трезва глава.

Газ Кобейн : Да, най-психаделна музика пиша когато не ям, а спортувам и правя йога. Ако бях изпил тази бира преди да се кача на сцената сетът ми щеше да е съвсем друг.

Аз : Как избираш музиката, която да пускаш като диджей?

Говоря за свободата и съм свободен. Имам няколко различни проекта. В Аморфъс сме десет души. С FSOL започнахме наново тази година, проектът спа десет години, защото бях зает с тази революция. Зад нас няма голяма корпорация, всичко се прави по революционен do it yourself начин, но накрая става доста впечатляващо. FSOL и Amorphous Androgynous са експерименти много различни един от друг в които търсим свободата и същността си. FSOL е много по безплътен, няма докосване до инструменти, има излъчване от разстояние. Общият мотив, обаче, е да се свързваме с хората и то така че те са подтикнати в своите лични търсения и в опитите им сами да си дадат сили.

Кремена : Музиката ви като че ли е построена върху някакви много стабилни идеи?

Газ Кобейн : В този смисъл животът ми е много прост. Браян, другият и в двата проекта, понякога ми повтаря, че съм твърде силен. Но това не е вярно. Не идвам тук с идеята че имам всички отговори. Единственият отговор е да се опитваш да намериш отговора. Ако съм просто бунтовник спуснат на земята за да подтикне хората да си задават въпроси, ще умра щастлив. Брайън, обаче много повече обича да си седи в студиото, той никога не се качва на сцената. Сцената не го интересува. Чувства се много щастлив в студиото, а на мен не ми е достатъчно. Но пък всеки пък когато пускам на живо стигам до заключението че това което правя не стига достатъчно добре до хората. И сега като се прибера пак ще работя върху това как аз се свързвам със себе си, за да се свържа по-добре с вас. Имам моменти когато наистина се получава, свиренето на живо е напълно различно и тепърва го уча. Десет години не съм заставал пред публика. Никога не съм правил лайфове, освен като тийнейджър когато свирех в инди групи.

Кремена : Повечето хора в България познават FSOL от пиратски записи, надявам се, че това не те обижда...

О ние трябва да се радваме на пиратството, това е начинът хората да отнемат контрола от музикалната индустрия. Аз си падам бунтар и съм малко опасен, идвам в повече на хората които правят бизнес с мен. Те искат да правят пари от музиката ми и да я контролират, а аз от 1997ма повтарям, че пиратството е добро! Не искам магазините за музика и звукозаписната индустрия, радията и лейбълите да имат пълен контрол върху музикалната индустрия. Искам слушателите да я контролират. В краткосрочен план това ни удря в доходите, сега се случва, властта вече не е в тези хора а в интернет потребителите, които откриват точно какво искат да слушат. Трудни времена са, но аз все още се радвам на това, твърде голям бунтар съм за да не се радвам.

Яна : FSOL са толкова по мрачни от Amorphous Androgynous – защо?

Газ Кобейн : Аморфъс е реакция на плашещият саунд в FSOL, разочарование от него. Сигурно съм шизофреник, еднакво добре се справям с това да съм сам, съзерцателен, изолиран, но има и една голяма ексхибиционистска част в мен която обича да се свързва с хората. С FSOL построих кариера върху депресивната си половина. Харесва ми идеята за благословената еуфорична тъга. Стараехме се да се отървем от съзнанията си и да правим музика която ни кара да чувстваме и да се изненадваме, създадохме това пространство, но то не ме правеше щастлив защото е само малка част от мен. След десет години в FSOL осъзнах, че мога да бъда и много щастлив на сцената, сред хората. Все още имам съзерцателна и тъжна половина така че работя и с FSOL. Най лесния отговор е че аз съм шизофреник и се опитвам да си създам една нормалност от щастие, тъга общуване и изолация чрез тези два проекта за да разбера кой съм. Това май е отговора на всичко.

четвъртък, 20 август 2009 г.

Tricky Raw - Almost Uneddited

Surprisingly, after five "no's" for a single night, Tricky agrees to give me an interview some time around 5am. He jumps out of the haze inthe still crowded Yalta club with an anxious look on his face, and "I need to talk to someone" comes out of his mouth. Hidden from the sunrise behind thick curtains and completely exhausted after the first night of Sofia's Park Live fest, we can only have a morning-after, very philosophical, and slightly illogical conversation.


My first question is how did you feel tonight?

Tonight? Oh, you mean on the concert?

On the concert, at the party?

I thought… uhm… It’s kind'a sad… beautiful and sad at the same time. You understand, performing here ain't like performing in London, uh... sorta... like...we're spoiled, you know we're kind of spoiled and people here - if they like you, they really like you, there's no bullshit, there's no uhm... so I felt kinda sad...

Sad for what?

For the people. There's a lot'a real people here, you know, you can do any major city, right, so like London, Paris, L.A. New York, it's a different vibe, people are really feeling it, and i feel a lot of pain, even when people are cool and are happy, there's pain here... so : sad.

And how did you feel in the club?

Oh, you have to turn that off for me to tell you. (from this moment of my mini disc recorder is being switched off an on many times - sometimes because secret things are being said)

-------------------------

There were always women in your music, there were always women singing your lyrics, why do you feel the need to put a woman there?

Because my lyrics ain't just male you know, it's like my lyrics are more female than male, so it's like ... uhm I'm speaking, i think, it's from my mother's point of view, and a man can do that. I have a woman's point of view. I was brought up by my grandmother and my great grandmother, and then my aunties, they were the biggest influence on me... So I have a point of view as a woman, and there's no way i can do that with my voice, I need a woman.

There are many musical and textual quotes in your music, is there a concept behind them, or do they come with flow?

No, it's like... I live every day it's just living, i just live... so people might say you're not normal, you're strange, you're hideous. I say what i wanna say. Like for instance I told you what maybe I shouldn't tell you, right? But I don't care. I say what i feel and i do what i mean. So I don't care. I know I'm only here for a short period of time, life is very short, so I try to be as passionate as I can in my life. because it's very short. So I'm giving myself to life, cause I don't know how long I'm gonna be here. So I'm just... life is very short.

------------------------------

You said there was something in Sofia that made you feel as if you have been here before...

The struggle...

Can you tell the whole story again, because we were in the car, and I couldn't record it...

Well, basically when I got off the plane... even when you're flying in you can see the struggle here, there's a struggle here, and you haven't been spoiled, and I come from the same thing. You know about struggling, my music is struggling. And I got some people, who like my music, who have no clue about struggling. I say, OK, but my music is about struggling, it's about the difficulties of life, whether you're rich or poor, it's about trying to keep your head above the water, trying to survive... and Sofia feels like that. It feels like struggling and it's truing to survive.

It feels like a council estate?

Yeah. One big council estate. And it's more criminal then... Like, I've read books about Bulgaria, right, and there's some criminal shit going on, right, it's some organized crime state, right.That's how bad things have gotten. the people who run Bulgaria are not the government, it's organized crime, that's how bad it is. Governmentcan't control this. I'm not saying that's good or bad, but it's the situation of feeling and it's crazy, it's insane, the whole law structure and everything, but you people still breathe, you're still alive, and you still get on with it.

I know you've been involved in some social projects in places like that, tell me more about you social work.

I've tried things in ghettos and I've done things in certain places, but it's hard to carry on, because you need government funding to carry on. And what I see in Bulgaria or England - the government don't give a fuck. They don't care about people living in these flats. So I've tried things, but it's hard to keep it going on with my own money. I'm not a millionaire, I'm not a pop star, so I try but it's hard and it gets to the point where it's depressing because you wanna try something and you go to local government and local council and they don't wanna help you, so it's frustrating. But I'm trying all the time.

What else do you struggle for?

Real honesty. I struggle to be honest and real. Like i told you. I know life is short, and anybody who thinks differently is stupid, whether you're 12 or you're 50 life is very short. So I try to live, I try to say things I won't say, or I don't wanna say, and I make myself say it, because I don't wanna say it and I don't wanna do it. So I'm trying to express that. Anything I'm scared off - I try and run towards.

Your lyrics often uncover things that are somehow painful...

Oh, no I have no problems with that. I have no problems with pain. I think forward. I have no problem with pain.

----------------------------------------

Just thank you to Sofia, and thank you... All the people there tonight. They give me so much on stage, they give me so much... It's like... uhm... I don't deserve them, and I'm just thankful. That's it.

----------------------------------------

You said you're not a good person. Why do you think so?

Well, I'm corrupted. I'm not pure anymore. I'm corrupted. I'm not naive. I'm a little bit of a devil.

When did you feel this way for the first time?

Oh, I've been like this since I was young.A bit of a devil, ya know, I'm corrupted since i was young. And I got into music but there's a always been a little bit of corruption in me, which I can't get out.

There's always the desire to be on the dark side?

No, no, I don't wanna be on any side. It's just me. It just is how I grew up.I just grew up slightly corrupt.

I know it's a strange leap of thought, but today on the concert I thought that in your lives there are these moments that somehow resemble a ritual...

It resembles my madness. It's how live is in my head. It's slightly crazy. None of this is really not normal, do ya know what I mean, so it's slightly crazy.

-----------------------------------------

Do you often think of death?

No, I don't think of death often, but I think of life all the time. I realize you can live now. This is all we got - it's now, no past, no future, we got this right now. So anything you think or feel you should express it right now.

I'm asking because there's a lot of fear in your music...

That's not from death. That's from me wanting to say things I might be scared of. I'm not scared of death, I'm scared of life. I'm just trying to get used to living for now. Right, now this is it, this is
all we got, I've just realized it a few years ago, this is all we got. There's nothing else. There's no past, there's no present, all we got is now. So I'm just learning to live, and learning to live every day that I gotta live. If I wake up tomorrow I have to live. I'm learning about every day, I mean every day is like a moment, every day is like a monument - it's a big thing. Ain't just like I wake up and i go shopping and i get food... You wake up - it's a big deal. You wake up - it's a big, big situation, that's like really big. So I'm just learning about if I wake up. It means something important is going on. To be alive is very fucking big. I look at thing and I wake in the morning and I'm like : "Wow... Fuck! I'm still here!"

Does it make you want to celebrate?

I celebrate every day. No, it just makes me wanna be me. Makes me wanna be alive, it makes me wanna say things people don't wanna hear, act the way people don't want me to act. To be honest with them even when they don't want honesty. Just makes me wanna be here.

You said that there was a moment when you realized that. Is there a special story?

No special story. All of a sudden I just realized, fuck, you worry about this, and you worry about that, you know the minor things you wary about, and all of the sudden you realize that, fuck, I'm here. Don't matter about my bills, or this or that, I'm here, I'm right here. And now is important. There's no tomorrow. There's no yesterday. History... we all love history, but the only thing we have is right fucking now. Whether that's someone with millions of dollars or someone who's got no money. Right now this is all we got. This second in time. This is our life right now. So... I can't decide anything, as this is all I got right now. This is us right now, this is our lives. You're doing an interview now, right? And now this is our lives, there's nothing else. We don't know if we're gonna get to the next day, this is it. We live now. People forget to live now. We are alive now, not yesterday, not tomorrow. So you might think about your pension plan, or your talalalala, we ain't got that, we got now. I'm alive now and I wanna live now.

Doesn't that change when you have a child?

No, I know what you're talking, mate, it's true, because it's now, my kid is now. My kid is into... she listens to now music, it's all about now, it's all about living right fucking now. There's no tomorrow. I got no worry of my kid. She lives now. Everything she listens to, everything she does is now. She knows how to live. It's about now.

You are never seduced to have plans or...

I think you worry about that. This is you asking me. It's the fears you have.

Maybe, sometimes...

Listen, you can't fear tomorrow or yesterday, you're not promised tomorrow. It's right now you're alive and you're breathing. Tomorrow you might not wake up, but now you are alive. This is it. It doesn't get no better, and it doesn't get no worse. You haven't been living have you? Oh, planning is good. You got a plan. Obviously it's a part of life, but then again, what can you plan for? And I agree with you planning is good. It's good to have a plan don't get me wrong. But at the end of the day, if you look at it, what are you planning for? You don't know if you're gonna make it through tomorrow. I could go out of here tomorrow and die in a plane crash, or a car crash, or whatever. You know you plan and you hope for the best, but what are we really planning for? Tomorrow doesn't owe you anything. So tomorrow doesn't have to be there for you. Tomorrow isn't a friend you've been there for all through these years, and they say I'm gonna be there for you tomorrow. Time doesn't owe you anything. Space, God, whatever you call it, doesn't owe you anything. You might now wake up tomorrow. Or even if you do wake up tomorrow you might die in the process of waking up, or you might die later. That's life. No one's promised anything, you have to live a hundred percent now. Mistakes an all. What are you're mistakes, you're good, you're bad, you're nice, you have to live...

But where do you find hope from?

Hope is living. From living. I get hope from knowing I'm alive. I woke up this morning. I'm traveling to so-and-so. Hope breathing, it's being alive, that's what hope is. You see, this is the thing, we got confused with... about hope is tomorrow... about heaven is when you die... No, hope is now. I hope for something today, and if tomorrow I wake up I might get it. And then again I might not get it. Hope is right here right now.

понеделник, 22 юни 2009 г.

Докато ние купонясваме

Докато нас ни е носила фестивалната еуфория на Парк Лайв, ето какво се е случвало по света. Това е връзка към блога, който Янина Танева е направила специално за да предава новините от Иран, така както изглеждат те за нейните приятели от гр.Исфахан. Надявам се от уста на уста и от мрежа на мрежа, разказът и снимките на няколко души, които трябва да останат анонимни за да оцелеят (и да, имам предвид съвсем буквално да оцелеят) да бъдат видени от всеки.

Защото ужасът, който в момента залива Иран не може да остане затворен в границите на ислямската страна, и защото е дълг на всеки, който вярва в човещината, ценността на живота и свободата на мисълта да изрази своята солидарност с младите иранци, които в момента рискуват животите си за малко свобода.

Надявам се и други от вас да разпространят мълвата, да пишат на Външно Министерство и на посолството ни в Техеран - едно от малкото посолства в Иранската столица, което в момента не дава убежище на ранени протестиращи, обричайки ги по този начин на смърт.

пп : и не гледайте това видео, освен ако сте сигурни че можете да го понесете. В него умира младо момиче от протестиращите, застреляно от далече със снайпер. Аз лично направих грешката да го гледам, и от един час не мога да спра да плача.

четвъртък, 9 април 2009 г.

Голямото събуждане на София

От няколко години наблюдавам, как тягостният, сив и самотен град София бавно се превръща в точно това, за което съм си мечтала - появяват се някакви събития (и сега вече са по няколко на нощ и човек всъщност трябва да си избира), някакви хора излизат по улиците и парковете, идват групи, за които само сме мечтали, дрехите стават все по-шарени, речта по-шумна, голямото събуждане набира все по-голяма скорост.

Този януари Мишо Димов изрече нещо, което и аз бях вече забелязала, но някак не смеех да изрека, да не би да го урочасам - да все повече хора не изчакват колите на зебрите, а минават първи, и колите щат не щат спират. Да има все повече улични музиканти, появиха се даже жонгльори акробати и клоуни, да все повече хора сменят униформата на социалната си среда с някакви по-техни си дрехи. Бавно, но сигурно една промяна набира скорост, и си мисля, как ако това продължи, няма да има никакво значение кой ни управлява и на коя мафия служи, просто защото един ден хората които се интересуват от града си ще натежат над онези, които разчитат на примирението ни за да хвърлят боклуците си през прозорците или да продават детски градини.

(точно в този момент три момичета, които до сега говориха за преживяването си в една чалготека, и хич не изглеждат от "нашите, алтернативните" изведнъж започнаха да разправят на четвърто как издирили отговорникя на кварталния си парк, и заедно с работниците от "Зелени системи" спретнали малка съботна акцийка по почистването му. Значи, най-накрая, границата е прескочена, такивва неща се случват и в съвършено различна от моята среда)

Обхванал ме е този нереален опптимизъм и все по-лесно ми е да вярвам, че нещата отиват на добро, докато търча от концерт на концерт, от парк на парк, и от пърформънс на пърформънс. София ще се промени, ще стане по-чиста, по-шарена и по-шумна. Ще има има все повече велосипедисти, улични музиканти, общителни непознати, майки кърмещи по градинките, окосени междублокови пространства, люлки, пейки, социални програми, графити, непородисти домашнни любимци и въобще живот. Ще стане, просто защото верижната реакция вече е започнала, и макар да се разпространява бавно, трудно може да бъде спряна.


ПП: София много ме кефи напоследък, подкефете се и вие
София

събота, 21 март 2009 г.

The Buhovo Experience

Да, Бухово, защото Бухово е някакво невъобразимо изненадващо място. Западащо бившо миньорско градче, замърсено, безнадеждно, опразващо се, Бухово ме изненада с училището си. 117СОУ Св.Кирил и Методий в сателитното софийско селище би могло да е огледален образ на света на възрастните от северните предградия на София, но не е. В 117тоСОУ има такива работи, за които тнар. "престижни училища" не са и мечтали - има учители и директор, които ги е грижа, има следобедни занимания от всякакъв тип, има деца, които са били привлечени обратно в клас, има "шарена стая", която служи затова учениците да се събират, когато поискат и да правят каквото им е на сърце. Има смесени тайфи деца от почти всички етноси в България.

От Карнавал в Бухово
В "Шарената стая" - Бени и Давид репетират жонгльорски номер


От Карнавал в Бухово
Педагогическата съветничка Катя гримира участниците в карнавала


От Карнавал в Бухово
Цирково шоу пред учителската стая


От Карнавал в Бухово
Очевидно и учителите се забавляват в 117СОУ




Кокилите на Бени предизвикаха фурор


От Карнавал в Бухово


Бухово е бил едно от общежитията на Кремиковци - хора всякави и отвсякъде натъпкани в три-четири етажни кооперацийки и по-нови панелки, мастодонтален, но очевидно заключен културен дом с миньорски герб на сталинско-барокова фасада, кръчма пълна със посивели лица, улица Младежка, която стига до двора на училището и замира в кафеникаво поле.


Звучи като рецепта за изгубено поколение, на места като това е нормално децата да се занимават главно с успокоителните на родителите си, или с някои продукти на битовата химия. Нормално е да не стъпват в училище. Нормално е да бягат и да търсят каквато и да е работа в големия град. Нормално е и да не я намират, защото са прекарали в клас твърде малко време.

От Карнавал в Бухово
Шопско дяволче - децата със шопски корени в Бухово така или иначе са свикнали да се маскират. Твърдят, че обикновено го правят за Сурва в Кремиковци и всички кореняци участват.



В Бухово, обаче, децата висят в училище буквално докато портиерът се размрънка, че иска да заключва. По-малките висят и на врата на директорката, хвърлят се да я прегръщат където сварят. По големите са се захванали с най-различни кръжоци - музика, рисуване, писане, спорт, дебати, екология, запълват свободното време на тристатината деца от 117СОУ. Ученическият парламент се ползва с доста сериозно влияние.Повечето буховски деца връзват поне по няколко изречения на английски и френски - постоянното присъствие на чуждестранни доброволци ги е научило, че трябва да залягат над езиците. По-малките намират и други начини на общуване с чужденците, със знаци, рисунки и най-вече с дърпане и подбутване хлапетиите от началните класове успяват да си изпросят необходимите уроци по жонглиране, дребни подаръци и изобщо внимание.

Случи ми се да попадна в това особено училище покрай Маню, френска доброволка по EVS, която преди това бях срещала по разни партита. Имено тя занимава децата в Бухово тази зима, преди няколко седмици обаче е успяла (без особено много усилия, тъй като 117СОУ хич не се противи на всякакви новости и гости) да внедри и втори доброволец - италианецът Давид, който се занимава основно с цирк. В момента двамата водят уъркшопи по жонгльорство, а вчера завършиха друг кръжок - по подготовката на пролетен карнавал.

Карнавалът се развихри главно из училището - напук на астрономическата пролет, над Бухово и цялото Софийско поле се сипеше сняг на працали. Децата, обаче се забавляваха и вътре, изгледаха с интерес импровизираното цирково представления, наредиха се са опашка за да бъдат маскирани, пробваха се с различните бухалки, топки и тренировъчни въртялки. Когато енергията на стотината ученици стана неудържима, малкото шествие излезе по улицата, същата тази улица Младежка, която така ми се беше набила в главата на идване през снежната буря.

Хлапетата дивееха, крещяха, катереха се по дървета и огради, правеха огромни сапунени мехури и доволно показваха маските си, привидно хаотично, под неусетния контрол на учителите. Който имаше твърде много енергия, си я изразходи, който беше тръгнал стеснително, се поопери, който мрънкаше, че няма костюм, получи някоя роля необходима на шествието и в крайна сметка всички бяха доволни. Звучи абсурдно, дори сега докато го пиша, все едно говоря за някаква утопична страна, а не за зловещо звучащото Бухово. Но такива работи се случват, случват се на някави забутани и привидно безнадеждни места точно като това (или в Елхово в едно предишно приключение). Случват се, и за тях трябва да се говори, защото са заразни и се предават само чрез думи. Или с някоя и друга снимка, разбира се.