Газ Кобейн, половината от легендарните Фючър Саунд ъф Лондън (понякога явяващи се и като Amorphous Androgynous), покръсти Парк Лайв в София със собствен сет и собствено учение. Яна Пункина и Кремена Йорданова неусетно станаха негови последователки в късния следобед след напеченият му, аморфно-андрогинен сет на Колодрума. Макар често да не отговаряше на зададените му въпроси, пророкът определено имаше какво да каже.
Кремена : Докато те слушах се почувствах като във някакъв времеви вакуум, все едно ме бяха върнали в 60те...
Яна : Да, откъде е този шейсетарски вайб?
Газ Кобейн : След трийстата си година преставаш да си така фокусиран във бъдещето. При мен стана на 28-29 открих, че имам нужда от отговори. Повече се загрижих за настоящето започнах да ги търся също и назад в миналото, опитах се да открия какво ми липсва. Колкото по-назад се връщах в своя живот, толкова по-назад извън него отивах, стотици и хиляди години назад. Започнах да гледам на света съвсем различно и от тогава не съм същия. Не съм толкова привлечен от 60те по-скоро от нещо универсално и вечно, нещо което всеки, който търси отговори отвъд настоящето открива чрез своя уникален опит. Не копирам 60те, просто съм достигнал един момент, когато имам нужда от повече свобода, цвят и любов отколкото имам в живота си. Днешната епоха е паралелна на 60те, хората търсят и искат същите неща, правят същите неща. Неща, които вече са правени. Знам, че е объркващо, защото в 1997г. Фючър Саунд ъф Лондън бяха така фокусирани върху бъдещето.
Яна : За това ли сменихте имената?
Газ Кобейн : Да. Около 2000г. решихме че за тези парчета трябва да си сменим името, защото те са страшно различни от FSOL. FSOL е още жив проект, но сега спи. Оставихме го да спи. Името означава безформено и безполово, това е най-неопределеното нещо за което успях да се сетя, иначе трябваше да кръстя групата си „Нищо”. Мисля че през 90те хората бяха подведени от технологиите да се опитат да постигнат някакви много определени перспективи за света. Това са просто едни изфабрикувани идеи, зад които нищо не стои. Честно вярвам, че всички живеем в един сън и ако искаме да се освободим от него, можем веднага да го направим. Но трябва да искаме, а повечето хора не искат. Този сън е основан върху материализма, любовните отношения, нещата, с които сме били отгледани, които родителите ни са ни разказали. Това са едни полу-лъжи, идващи от хора, които ги е грижа за теб, но които повтарят едно към едно това, което са чули от своите родители, от училището си, и просто не вярвам грам в тия работи вече. Вярвам в това, което аз откривам, когато пътувам, в това което аз чувствам.
Тук днес съм като диджей реинтерпретиращ думата психаделия, а тя не е някакво понятие типично само за 60те. Всеки има потенциала за психаделични изживявания. Психаделичното изживяване е просто трансформация в гледната ни точка към света, това е неограничено пространство, в което можем да обичаме и да се свързваме по между си. Знам, че звучи хипарско и шейсетарско, но всъщност такъв стремеж винаги е имало.
В момента има хиляди хора, които търсят отговори и без да знаят се натъкват на неща започнали през 60те, познавам хора, които сега започват да живеят в комуни, занимават се с еко земеделие. Хората от моето поколение са най-големите фенове на този начин на живот. Минали сме през инди и денс вълните и какво идва сега? Според мен трябва да захвърлим всички течения и да правим каквото си искаме. Вече не се интересувам от жанрове, те умряха за мен преди 10 години. Вече става дума за търсене на свободата изобщо, не за Сан Франциско и хипи ерата, свободата си е свобода, тя си е свобода и толкоз. Мисля че правителствата, обществото, родителите, учителите, те всички са част от това което ни е прецакало.
Яна : Кое е последното просветление, до което достигна?
Газ Кобейн : Колко е силна природата и колко ние сме се изместили от нея (думата е същата, която използват на английски за разместените кости) и чувството ми беше, че магията на нашата връзка с природата и всичко отвъд нея, което живее в тази вселена, е отрязана. Не от някой определен човек, а от цялото общество, в едно по мрачно ниво политиците, царските особи, дори банкерите, за тези хора е от полза да ни отрежат от нашата истинска връзка по между ни и със вселената, защото щом загубим тази връзка обедняваме и ставаме зависими, слаби, лесни за манипулиране, но толкова по тази тема, защото тя е доста мрачна. Мисля, че ако всеки намери този вайб идващ от любовта и всеки се събуди за случващото се, знанието за красотата, креативността и любовта ще победят всеки лош план за този свят.
Кремена : Това малко прилича на "Селестинското пророчество"
Газ Кобейн : Да, всички ми го казват, от години, накрая взех че прочетох книгата, но не мисля че е същото. Моето вдъхновение идва от Индия, от мистиката, от хора, които са живели преди векове, от неща като Тантра и Дао, които са на 5000 години, а не от някаква книга, която да ми казва какво да мисля. Всички тези учения са донякъде бунтарски. Не че има нещо невярно в "Селестинското пророчество", просто това е ехо на неща които са се знаели преди хиляди години. Най-голямото изследване на човешката духовност свързано с живота, сексуалността, връзката с планетата и със звездите се е провело преди хиляди години в Китай и Индия. "Селестинското пророчество" е страхотна модерна „библия” чрез която хората да се свържат с духовността, но има много по-дълбоко ехо от миналото, "и Селестинското Пророчество" резонира с него. За просветлението се говори от памтивека.
Кремена : Мислиш ли, че някой се опитва да ни препречи пътя към просветлението?
Газ Кобейн : Да. Смятам, че едно просветлено същество е по-опасно от цяла армия. Няма много просветлени на този свят. Моето определение за някой просветлен е някой който живее напълно за момента, осъзнавайки своята връзка със вселената, без да носи миналото без страх, и без да копнее за нещо във бъдещето. Не казвам, че аз съм просветлен, не съм, но поне разбирам какво би направило един човек просветлен.Имаше едни години от 1997 до 2002, когато се отървах от почти всичко в живота си, което ме тровеше. Храната - ядях само неща, които сам бях отгледал, не пиех вода, която е нечиста, спрях да дишам мръсен въздух, преместих се на село, правех йога и медитирах всеки ден, ходех всеки ден на сауна и на плуване, станах като йогин, който живее в Лондон. В тези пет години станах истински медиум и осъзнах, че всеки има способността да е медиум. Всеки е медиум, но не можем да го усетим, защото сме блъскани с наркотици, хората казват трябва да се друсаш за да правиш такава музика, а е точно наопаки. 28 години съм дишал наркотици, ял съм наркотици в храната си, бил съм инжектиран с тях от доктори, които твърдят че знаят нещо за здравето, но нищо не знаят, ваксини, с които са ме тровили, целия ни свят е токсичен, нищо не е чисто. Всички сме дрогирани, дори ако не взимаме нищо, което се смята за дрога. Ако ядеш храна от магазина значи се друсаш, ако дишаш въздуха значи се дрогираш. Този свят е токсичен и напълно замърсен. Забавно е, че през 60те хората толкова са се интересували от това да се глезят с алкохол и наркотици, особено рок музикантите. Единствената революция, която още не сме изпробвали е всички ние да се опитаме да се изчистим, с други думи да започнем да приемаме само чисти продукти. Да, гледай ми бирата, вече не съм толкова стриктен. Сега съм в нова фаза. Сега се отдавам на удоволствията но осъзнато, буден съм и знам какво правя. Усещам ефектите върху тялото си и мога да го контролирам. Мога да науча повече за себе си когато изпия една бира, но осъзнато. Налудно ли звуча?
Яна : Не, звучиш като Франк Запа, той също е казвал че най-психаделна музика се прави на трезва глава.
Газ Кобейн : Да, най-психаделна музика пиша когато не ям, а спортувам и правя йога. Ако бях изпил тази бира преди да се кача на сцената сетът ми щеше да е съвсем друг.
Аз : Как избираш музиката, която да пускаш като диджей?
Говоря за свободата и съм свободен. Имам няколко различни проекта. В Аморфъс сме десет души. С FSOL започнахме наново тази година, проектът спа десет години, защото бях зает с тази революция. Зад нас няма голяма корпорация, всичко се прави по революционен do it yourself начин, но накрая става доста впечатляващо. FSOL и Amorphous Androgynous са експерименти много различни един от друг в които търсим свободата и същността си. FSOL е много по безплътен, няма докосване до инструменти, има излъчване от разстояние. Общият мотив, обаче, е да се свързваме с хората и то така че те са подтикнати в своите лични търсения и в опитите им сами да си дадат сили.
Кремена : Музиката ви като че ли е построена върху някакви много стабилни идеи?
Газ Кобейн : В този смисъл животът ми е много прост. Браян, другият и в двата проекта, понякога ми повтаря, че съм твърде силен. Но това не е вярно. Не идвам тук с идеята че имам всички отговори. Единственият отговор е да се опитваш да намериш отговора. Ако съм просто бунтовник спуснат на земята за да подтикне хората да си задават въпроси, ще умра щастлив. Брайън, обаче много повече обича да си седи в студиото, той никога не се качва на сцената. Сцената не го интересува. Чувства се много щастлив в студиото, а на мен не ми е достатъчно. Но пък всеки пък когато пускам на живо стигам до заключението че това което правя не стига достатъчно добре до хората. И сега като се прибера пак ще работя върху това как аз се свързвам със себе си, за да се свържа по-добре с вас. Имам моменти когато наистина се получава, свиренето на живо е напълно различно и тепърва го уча. Десет години не съм заставал пред публика. Никога не съм правил лайфове, освен като тийнейджър когато свирех в инди групи.
Кремена : Повечето хора в България познават FSOL от пиратски записи, надявам се, че това не те обижда...
О ние трябва да се радваме на пиратството, това е начинът хората да отнемат контрола от музикалната индустрия. Аз си падам бунтар и съм малко опасен, идвам в повече на хората които правят бизнес с мен. Те искат да правят пари от музиката ми и да я контролират, а аз от 1997ма повтарям, че пиратството е добро! Не искам магазините за музика и звукозаписната индустрия, радията и лейбълите да имат пълен контрол върху музикалната индустрия. Искам слушателите да я контролират. В краткосрочен план това ни удря в доходите, сега се случва, властта вече не е в тези хора а в интернет потребителите, които откриват точно какво искат да слушат. Трудни времена са, но аз все още се радвам на това, твърде голям бунтар съм за да не се радвам.
Яна : FSOL са толкова по мрачни от Amorphous Androgynous – защо?
Газ Кобейн : Аморфъс е реакция на плашещият саунд в FSOL, разочарование от него. Сигурно съм шизофреник, еднакво добре се справям с това да съм сам, съзерцателен, изолиран, но има и една голяма ексхибиционистска част в мен която обича да се свързва с хората. С FSOL построих кариера върху депресивната си половина. Харесва ми идеята за благословената еуфорична тъга. Стараехме се да се отървем от съзнанията си и да правим музика която ни кара да чувстваме и да се изненадваме, създадохме това пространство, но то не ме правеше щастлив защото е само малка част от мен. След десет години в FSOL осъзнах, че мога да бъда и много щастлив на сцената, сред хората. Все още имам съзерцателна и тъжна половина така че работя и с FSOL. Най лесния отговор е че аз съм шизофреник и се опитвам да си създам една нормалност от щастие, тъга общуване и изолация чрез тези два проекта за да разбера кой съм. Това май е отговора на всичко.
