понеделник, 4 април 2011 г.

Читателски Дневник 2 - Мъките на един американец

Освен всичко друго, което мъчи американците, и по-точно винаги ню-йоркчаните, а това всичко включва семейни отношения, тайни, амбиции, каши забърквани от някой по-нестабилен персонаж, загуби, изневери и травми, или пък просто самота между гигантската купчина от градове в града, която съставлява Ню-йорк, в "Мъките на един американец" се намесва и 11 септември. Тема, която е любима и на други Ню-йорски, че даже и на някои бургаски писатели.
Любима ми е и на мен като читател, и мисля, че имам идея защо - това е първата страховита трагедия предавана на живо, и видяна едновременно от милиони и милиарди земни жители. В този смисъл, това, което се случи на 11.09. в Ню Йорк, не се случи само там. То се случи навсякъде и всички усетихме колко еднакво незащитени сме в собствените си малки светове. Естествено, не твърдя, че за целия свят травмата е еднакво тежка, но темата определено остана важна и болезнена.

11.09 не е основната тема на романа, но както винаги историята на детето, загубило баща си в атентатите, ме развълнува. Срещала съм я и преди - в "Ужасно силно и адски близо" на Фоер и в "Падащият Човек" на Делило. Интересно защо винаги бащите?

Извън това "Мъките на един американец" си е точно семейна сага в стил Сири Хутствед - широка и дълбока, минаваща през годините, съдържаща някоя и друга загадка и много драма,  всичко забъркано по някакъв много умен и носталгичен начин - точно обратното на сапунка, мелодрама  или изобщо това, което хората си представят като чуят "семейна  сага".

Не ме разрева толкова тежко, колкото "Какво обичах" но отново я има тази типично Хутстведска цялостност, навързване както на сюжетните линии така и на всички въпроси въртящи се както винаги около изкуството, философията и психоанализата.