събота, 21 март 2009 г.

The Buhovo Experience

Да, Бухово, защото Бухово е някакво невъобразимо изненадващо място. Западащо бившо миньорско градче, замърсено, безнадеждно, опразващо се, Бухово ме изненада с училището си. 117СОУ Св.Кирил и Методий в сателитното софийско селище би могло да е огледален образ на света на възрастните от северните предградия на София, но не е. В 117тоСОУ има такива работи, за които тнар. "престижни училища" не са и мечтали - има учители и директор, които ги е грижа, има следобедни занимания от всякакъв тип, има деца, които са били привлечени обратно в клас, има "шарена стая", която служи затова учениците да се събират, когато поискат и да правят каквото им е на сърце. Има смесени тайфи деца от почти всички етноси в България.

От Карнавал в Бухово
В "Шарената стая" - Бени и Давид репетират жонгльорски номер


От Карнавал в Бухово
Педагогическата съветничка Катя гримира участниците в карнавала


От Карнавал в Бухово
Цирково шоу пред учителската стая


От Карнавал в Бухово
Очевидно и учителите се забавляват в 117СОУ




Кокилите на Бени предизвикаха фурор


От Карнавал в Бухово


Бухово е бил едно от общежитията на Кремиковци - хора всякави и отвсякъде натъпкани в три-четири етажни кооперацийки и по-нови панелки, мастодонтален, но очевидно заключен културен дом с миньорски герб на сталинско-барокова фасада, кръчма пълна със посивели лица, улица Младежка, която стига до двора на училището и замира в кафеникаво поле.


Звучи като рецепта за изгубено поколение, на места като това е нормално децата да се занимават главно с успокоителните на родителите си, или с някои продукти на битовата химия. Нормално е да не стъпват в училище. Нормално е да бягат и да търсят каквато и да е работа в големия град. Нормално е и да не я намират, защото са прекарали в клас твърде малко време.

От Карнавал в Бухово
Шопско дяволче - децата със шопски корени в Бухово така или иначе са свикнали да се маскират. Твърдят, че обикновено го правят за Сурва в Кремиковци и всички кореняци участват.



В Бухово, обаче, децата висят в училище буквално докато портиерът се размрънка, че иска да заключва. По-малките висят и на врата на директорката, хвърлят се да я прегръщат където сварят. По големите са се захванали с най-различни кръжоци - музика, рисуване, писане, спорт, дебати, екология, запълват свободното време на тристатината деца от 117СОУ. Ученическият парламент се ползва с доста сериозно влияние.Повечето буховски деца връзват поне по няколко изречения на английски и френски - постоянното присъствие на чуждестранни доброволци ги е научило, че трябва да залягат над езиците. По-малките намират и други начини на общуване с чужденците, със знаци, рисунки и най-вече с дърпане и подбутване хлапетиите от началните класове успяват да си изпросят необходимите уроци по жонглиране, дребни подаръци и изобщо внимание.

Случи ми се да попадна в това особено училище покрай Маню, френска доброволка по EVS, която преди това бях срещала по разни партита. Имено тя занимава децата в Бухово тази зима, преди няколко седмици обаче е успяла (без особено много усилия, тъй като 117СОУ хич не се противи на всякакви новости и гости) да внедри и втори доброволец - италианецът Давид, който се занимава основно с цирк. В момента двамата водят уъркшопи по жонгльорство, а вчера завършиха друг кръжок - по подготовката на пролетен карнавал.

Карнавалът се развихри главно из училището - напук на астрономическата пролет, над Бухово и цялото Софийско поле се сипеше сняг на працали. Децата, обаче се забавляваха и вътре, изгледаха с интерес импровизираното цирково представления, наредиха се са опашка за да бъдат маскирани, пробваха се с различните бухалки, топки и тренировъчни въртялки. Когато енергията на стотината ученици стана неудържима, малкото шествие излезе по улицата, същата тази улица Младежка, която така ми се беше набила в главата на идване през снежната буря.

Хлапетата дивееха, крещяха, катереха се по дървета и огради, правеха огромни сапунени мехури и доволно показваха маските си, привидно хаотично, под неусетния контрол на учителите. Който имаше твърде много енергия, си я изразходи, който беше тръгнал стеснително, се поопери, който мрънкаше, че няма костюм, получи някоя роля необходима на шествието и в крайна сметка всички бяха доволни. Звучи абсурдно, дори сега докато го пиша, все едно говоря за някаква утопична страна, а не за зловещо звучащото Бухово. Но такива работи се случват, случват се на някави забутани и привидно безнадеждни места точно като това (или в Елхово в едно предишно приключение). Случват се, и за тях трябва да се говори, защото са заразни и се предават само чрез думи. Или с някоя и друга снимка, разбира се.