България - страната на боя

Смятах да подхвана тази тема още в неделя, но очевидно съм имала нужда да подредя нещата в главата си. Междувременно доста хора вече казаха или написаха нещата, които ще прочетете по-надолу. Съмишленик дори излезе със заглавие много подобно на моето. Въпреки това нямам намерение да ви спестя нито дума. Защото тези неща трябва да се повтарят докато ги разберем и променим.

Всички сте научили какво се случи около протеста в Бусманци, нали? Или може би доста от вас на научили какво министърът на вътрешните работи и голяма част от медийното стадо си въобразяват че се е случило... Защото "Сблъсък между леви и десни анархични движения" е имало само в главата на г-н министъра. А това, което се е случило по пътя към Бусманци си е било чисто нападение. Нападение на група неонацисти, въоръжени с метални прътове и счупени бутилки над тройно по-малка група комунисти въоръжени с идеали и някоя и друга партизанска песен. Нито една от двете групи не би се приближила до анархизма (макар че анархистите също са бити и преследвани от неонацистите) и нито една от групите не е целяла сблъсък. Комунистите от "23 Септември" са искали без сблъсъци да отидат на мирен протест в защита на правата на човека, и особено на несъществуващите и все пак живичовеци в бусманския "дом". Нацитата (според клюката членове на "Национална съпротива", тези със сбърканите лепенки) са искали без излишни сблъсъци да смажат главите на максимален брой антинацита. Нацитата никога не искат сблъсъци, те искат да бъдат оставени на спокойствие да счупват от бой когото пожелаят, по възможност под защитата на трибагреници и национални каузи. Искат да ни е страх да показваме лицата си по мирни правозащитни демонстрации, да ни е страх да показваме вкусове и принадлежности, да ни е страх да дружим с чужденци, да ни е страх да си тръгваме сами от концерти, да ни е страх дори да си сменим цвета на косата. И колкото повече им отстъпваме, защото по-умният винаги отстъпвал, според милото ни родно общество, толкова повече те, по-малко умните, както се утешаваме, настъпват върху човешките ни права.

Как реагира българската държава на подобни нападения? В почти всички случаи ги обявява за хулиганство, нещо като викане през нощта или чупене на пейки, и пуска извършителите им по живо по здраво, в случай, че изобщо си е направила труда да ги залови. Казвам го, защото в българската полиция определено липсва желание за борба с престъпленията от омраза, а първият въпрос който задава дознателят на жертвата е ЗАЩО са го били. Казвам го, защото без самата аз да съм била потърпевша (изключвам дреболии като заплахи, обиди, шамари и някоя скъсана дреха) няколко пъти съм викала полиция заради нападения на неонацисти и нито веднъж не съм виждала адекватна или навременна реакция. Според скромния ми опит патрулката пристига поне двайсет минути след боя, да разпознавам лица ме викат поне месец по-късно (всъщност първия път направо ми казаха, че няма да ми дадат да разпознавам лица "защото така"), а отношението на дознатели и следователи обикновено си е чиста подигравка.

Ако изобщо се стигне до производство (такова нещо лично аз не съм виждала) то е за хулиганство или за някакъв тип телесна повреда. Според закона побоищата са винаги спонтанни и всички участници са виновни. Според закона ОРГАНИЗИРАНИТЕ ГРУПИ ОТ ВЪОРЪЖЕНИ С ВИНКЕЛИ И БОКСОВЕ МОМЧЕТА са просто участници в сбиване. Законът отказва да вземе под внимание фактите, че това са младежи обединени от крайно-десни идеологии основани на омраза и насилие, че в масовия случай те излизат да бият заедно след предварителна уговорка (тоест организирани са), че нападат само в случаите, когато имат числено и/ли силово превъзходство, че рядко чакат някакъв повод за да нападнат, че често имат предварително набелязани жертви. Иначе казано става дума за групи, които се организират за да извършат престъпление. Това не ги ли причислява към организираната престъпност? А фактът, че бият отделни хора с цел сплашване на всички останали не приближава ли действията им до терора? Изобщо как може организираното и целенасочено нападение върху човешко същество да се брои за хулиганство?

Това, обаче, са въпроси, които се въртят в главите на твърде малко хора. Според българския манталитет щом са те били значи има за какво, а който те е бил, вероятно е прав. Проблемът е манталитетен, наистина, и въпроса "Защо те биха?" задават не само полицаите, но и журналистите (в случая с членовете на "23 Септември" го зададе една от репортерките на ПРОБГ), а накрая, в къщи, дори и родителите. У нас силните все още се радват на доста повече уважение от правите, за това има олигарси и мутри, за това по улицата бродят скинари въоръжени с метални тръби, а свидетелите на сбивания и нападения рядко се намесват или подават сигнали, затова няма условия за инвалиди, затова на протести за човешките права съвсем нормални хора си крият лицата зад черни шалове, затова джиповете изпреварват от дясно, затова на детето ви му прибира джобните някое по-едро хлапе, затова кандидат-бежанците лежат безсрочно в затвора в Бусманци. По нашата логика, щом си по-слаб трябва да си траеш и да търпиш, а ако не яж бой, заслужил си си го, преклонена главица сабя не я сече. Това е един и същи огромен манталитетен проблем - нарича се уважение към по-силния. И този проблем не се дължи на страх или невъзможност да се преборим за правата си, по-слабите винаги са били повече, дължи се на примитивната ни възхита към всеки, който би могъл да ни счупи главата. Ето от това трябва да се отучим, иначе съвсем ще подивеем.

Как ще стане тази промяна? Нека започнем с назоваването на нещата. Първо : нападението на група неонацисти над някого никога не е спонтанно хулиганство. Може да е организиран тормоз, побой, терор, а в някои случаи дори опит за убийство. Но винаги е организиран. Толкова организиран, че на наци сайтове като алтермедия се качват снимките на бъдещите жертви - активисти на граждански сдружения, музиканти и други, които са посмели да се оставят да бъдат забелязани. Второ : неонацистите не са момчета с патриотични убеждения и вътрешна нужда от дисциплина а престъпни групи, които оправдавайки се с някаква идеология с еднаква радост пребиват невинни и трошат пейките в парка. Ако обичаха България, както твърдят, нямаше да чупят родните пейки, нали така? Трето : жертвите не са някакви членове на някакви групировки, някакви чужденци, някакви наркомани, някакви цигани или някакви гейове, а човешки същества като всички нас. Нещо повече - жертвите сме ние, защото за всяка група скинари е лесно да намери повод да набие точно нас. Всеки който разполага с позиция, прическа, музикален вкус, стил на обличане, сексуални предпочитания, произход, тен или вяра е застрашен. А това включва всеки, абсолютно всеки. До такава степен, че нацитата намират поводи дори да се пребиват взаимно.
А защо не и четвърто : домът в Бусманци не е никакъв дом, а си е чист затвор с бодлива тел, един час разходка на ден и тоалетни, до които насила настанените нямат достъп през нощта. Или пето : българското общество не е толератно и гостоприемно, а напротив е ксенофобско и дискриминиращо, всъщност, не, толерантно е, но само към тези, които го подтискат.

Такива са нещата и ние можем да продължим да ги търпим или да намерим начини да изразим неодобрението си. Начини има достатъчно за всеки вкус - можем да протестираме, пишем текстове или песни, говорим по медиите, да учим децата си на друг тип мислене и тнт. Можем също да подаваме сигнали за насилието, което виждаме ежедневно. А защо не и за заплахите и обидите, те също са престъпления? Можем също да искаме промяна в закона. Много неща можем да направим, щом се откажем от "по-умният винаги отстъпва" и "малко са те били", щом престанем да уважаваме боя и биещия. Но дотогава ще си останем Страната на Боя. Страната, а не държавата, защото в това отношение държавата е следствие, а не причина.

ПП : Това са личните ми чувства и разсъждения по въпроса. Няма нужда да сте съгласни с тях, но ще се радвам ако предизвикат лични чувства и разсъждения и у вас. Има и други хора, които си блъскат главата над проблемите с насилието и престъпленията породени от омраза в България. Готвят кампании, обсъждат, планират. Лично аз бих им дала колкото мога от времето и енергията си. Надявам се, че и вие виждате колко е голям всъщност проблемът.

музикална игра без цел и награди

Подхващам нова занимавка, всяка седмица ще пускам тема по която да издирваме нови (или не чак толкова нови) бг парчета на някаква тема или чисто интуитивно ви напомнят за нея. Ще пускам по няколко предложения, които сама съм открила, и ще очаквам от вас в коментарите още много - това ще е приятен начин да се запознаем с любимите си групи и диджеи.

Можете да предлагате и теми, разбира се.

Моля спестете ни групи като Ревю, Паникан, Бейби фейс, Насекомикс и други общопознати, вече любими и направо легендарни. Обичаме ги, но нека чуем новите и неизвестните!

И така първата седмична тема е Големия Град:

София Град на КПД-0
Трафик на Wosh MC
Козът е рол на DRS vs BR:BA
Работа или Тъмен град на The Headstall
Скинари на Дует Дворжак
Перловец на Осил Амук

Имаше и едно апокрифно парче на BR:BA, чието име не помня, след като ми откраднаха албума им, но започваше с "Ама млъкни за малко поне веднъж..." Някой помни ли го, мооооля ви...

пп: това не е класация, парчетата са наредени по случаен ред...

a letter from jail

точно както пристигна на мейла ми :

Hi everyone
Here is a letter written by our friends who are still imprisoned in Denmark. Its a public statement so you are all allowed to spread it and use it with respect for the people who have written it.
In solidarity

Tannie

Something is rotten (but not just) in Denmark. As a matter of fact, thousands of people have been considered, without any evidence, a threath to the society. Hundreds have been arrested and some are still under detention, waiting for judgement or under investigation. Among them, us, the undersigned.
We want to tell the story from the peculiar viewpoint of those that still see the sky from behind the bars.

A UN meeting of crucial importance has failed because of several contradictions and tensions that have shown up during the COP15. The primary concern of the powerfuls was the governance of the energy supply for neverending growth. This was the case whether they were from the overdeveloped world, like the EU countries or the US, or from the so-called developing countries, like China or Brazil.

At odds, hundreds of delegates and thousands of people in the streets have raised the issue that the rationale of life must be (and actually is) opposed to that of profit. we have strongly affirmed our will to stop anthropic pressure on the biosphere.

A crisis of the energy paradigm is coming soon. The mechanism of the global governance have proven to be overhelmingly precarious. The powerfuls failed not only in reaching an agreement on their internal equilibrivre but also in keeping the formal control of the discussion.

Climate change is an extreme and ultimate expression of the violence of the capitalistic growth paradigm. People globally are increasingly showing the willingness of taking the power to rebel against that violence. we have seen that in Copenhagen, as well as we have seen that same violence. Hundreds of people have been arrested without any reason or clear evidence, or for participating in peacefull and legitimate demonstrations. Even mild examples of civil disobedience have been considered as a serious threath to the social order.

In response we ask - What order do we threaten and who ordered it? Is it that order in which we do not anymore own our bodies? The order well beyond the terms of any reasonable "social contract" that we would ever sign, where our bodies can be taken, managed, constrained and imprisoned without any serious evidence of crime. Is it that order in which the decision are more and more shielded from any social conflicts? Where the governance less and less belongs to people, not even through the parliament? As a matter of fact, non-democratic organisms like the WTO, the NB, the G-whatever rule beyond any control.

We are forced to notice that the theater of democracy is a brokenone as soon as, one approaches the core of the power. That is why we reclaim the power to the people. We reclaim the power over our own lives. Above all, we reclaim the power to counterpose the rationale of life and of the commons to the rationale of profit. It may have been declared illegal, but still we consider it fully legitimate.

Since no real space is left in the broken theater, we reclaimed our collective power - Actually we expected it - to speak about the climate and energy issues. Issues that, for us, involve critical nodes of global justice, survival of man and energy independence. We did marching with our bodies.

We prefer to enter the space where the power is locked dancing and singing. We would have liked to do this at the Bella center, to disrupt the session in accord with hundreds of delegates. But we were, as always, violently hampered by the police. They arrested our boddies in an attempt to arrest our ideas. we risked our bodies, trying to protect them just by staing close to each other. We value our bodies: We need them to make love, to stay together and to enjoy lif. They hold our brains, with beautifull bright ideas and views. They hold our hearts filled with passion and joy. Nevertheless, we risked them. we risked our bodies getting locked in prisons.
In fact, what would be the worth of thinking and feeling if the bodies did not move? Doing nothing, letting-it-happen, would be the worst form of complicity with the business that wanted to hack the UN meeting. At the COP15 we moved, and we will keep moving.

Exactly like love, civil dosibedience can not just be told. We must make it, with our bodies. Otherwise, we would not really think about what we love, and we would not really love what we think about. It's as simple as that. It's a matter of love, justice and dignity.

How the COP15 has ended proves that we were right. Many of us are paying what is mandatory for an obsessive, pervasive and total repression: To find a guilty at the cost of inventing it (along with the crime perhaps).

We are detained with evidently absurd accusations about either violences that actually did not take place or conspiracies and organizing of law-breaking actions.

We do not feel guilty for having shown, together with thousands, the reclamation of the independence of our lives from profit's rule. If the laws oppose this, it was legitimate to peacefully - but still conflictually - break them.

We are just temporarily docked, ready to sail again with a wind stronger than ever. It's a matter of love, justice and dignity.

Luca Tornatore - from the Italien social centres network "see you in Copenhagen".
Natasha Verco - Climate Justice Action
Stine Gry Jonassen - Climate Justice Action
Tannie Nyboe - Climate Justice Action
Johannes Paul Schul Meyer
Arvip Peschel
Christian Becker
Kharlanchuck Dzmitry
Cristoph Lang
Anthony Arrabal