петък, 4 януари 2008 г.

двеиосма - големият сняг

Обичам тази държава, която просто спира да функционира, изпада в кататоничен ступор, при първите признаци на каквато и да било метеорология.
Всеки сняг - криза, всеки дъжд - потоп, всяща суша - извънредно положение (всяка кокошка летяща крепост, нали)!
Но, докато ние в София се наслаждаваме на пълната отложност на всяко задължение в условия като тези (къде ще ходиш, навън има две педи сняг), закъсняваме на воля и разхождаме кучетата си в упоение, в някакви други части на България апокалипсисът е съвсем истински, страшен и смъртоносен. Десетки топят сняг за децата си, закрещени на международен път в средата на равнината, падат козирки, спират токът и водата, няма хляб, а от всичко което управниците ни могат да направят в този момент, те избират да правят изявления.