понеделник, 24 ноември 2008 г.

Teren 1 - на сефте, като на сефте

(Пиша това текстче тук, защото Виктор пое лайф-репорта за Mysound)


Първият Терен на Фийлми Крю, като повечето сефтета не мина без гафове, затруднения, и помитащи вълни одобрение и подкрепа от страна на публиката. Страхотната подборка на музикантите, пълния като никога 4км, и леката липса на контрол - закъснение тук, техническо проблемче там, по някакъв странен начин превърнаха Терен 1 в истински домашен купон за около 2000 души.

Нощта започна с една доста рискована опашка по заледените стълбища на клуба. Сериозната бутаница на входа изправи на нокти охраната, но късметът на новаците очевидно работеше - в мелето около продавачите на билети нямаше инциденти. Тук е моментът да повторим, че Партицентърът никога досега не е бил толкова пълен, и да вметнем, че група като Н.О.Х.А. май има нужда от по-голяма зала в България, където очевидно имат бая много фенове (част от публиката, всъщност беше принудена да остане в другата зала и да слуша иначе адски якият Коста Костов, просто защото нямаше място). Това е и единствената неуредица с негативен знак в целия Терен, от останалите публиката взе че намаза.

В началото на партито в голямата зала подгряваше Дики в приятна компания на саксофониста Цветан Чобанов, Тулпа и Оксидант, които в случая се изявяваха на перкусии. Гигът им беше запланиран до последната минута, така че да привърши точно навреме, за да имат Н.О.Х.А. възможност да разположат техниката си. Шумният международен състав, обаче позакъсня и някой трябваше да продължи да подгрява публиката. Заформи се убийствен акустичен джем - Павел от Пъмпкин Темп лееше гласа си във всички възможни посоки - към Африка, Монголия, Ямайка, Миланската Скала или някой ню-йоркски джаз клуб, и сибирските шамански земи. Помагаха му Тулпа и Оксидант, заедно с друг перкусионист, издърпан от публиката собственоръчно от Павел. Във вече претъпканата зала сякаш се провеждаше някакъв много сериозен ритуал.

Гига на Н.О.Х.А. също не мина съвсем безпроблемно. Някъде към средата, когато пред сцената вече се развиваше някакво бясно пого (и охраната беше влязла в публиката за да си говори с разни хора), всички пищяха от радост, а Шеви вече беше направил първия си стейдждайв, на фона на Dive in Your Life, някой заля мишпулта с бира и барабаните и басите добиха разрушителна сила. На фона на бруталния тътен Минерва запази самообладание и обясни, че това ще е дръмендбейса в бъдещето и така ще звучи новия им албум. Все пак инструменталистите трябваше да спрат да свирят преди да повредят някой уред, да спукат нечие тъпанче или да сринат клуба със земетръсните вибрации, които извираха от колоните. Това беше и втората приятна изненада за публиката - Шеви и Минерва пяха акапелно, докато техниците трескаво оправяха пулта, Минерва направи няколко страшни бийтбокса, след като не успя да назначи за ритъм секция никого от публиката (Скилърът, който по-рано вечерта се изявяваше в малката зала, сигурно е бил заклещен някъде в тълпата и не е можел да се придвижи). Така или иначе, за огромна част от вътворените на 4км десетината минути акапела бяха по-скоро допълнителен кеф, отколкото отявлен гаф на озвучителите. А както го възприема публиката, така е.

След хедлайнерите до около пет часа Коста Костов от Болкан Експрес и Катя от руското диджейско трио Компот се вихриха в двете зали на Партицентъра, пред развеселени фенове на източно европейската музика. Преходът между двете зали произвеждаше доста интересно усещане - в различни части от сетовете си двамата пускаха едни и същи парчета, очевидно любими и на двамата, но в съвсем различна трактовка - тежки и груби при него, игриви и естрадни при нея.

Казвам си "На сефте като на сефте" и очаквам още по-добри Терен-и, защото първото издание не може да мине без важни уроци, и хубави изненади, а българската публика отдавна беше зажадняла за подобно парти. Защото организаторите се кефеха поне колкото публиката. Защото музиканти и фенове се омешаха до такава степен, че охранителите на 4км искаха Катя от Компот да им даде телефона си, а Минерва и Шеви интервюираха журналистите. Защото наистина имаше нещо домашно в този огромен Терен.

Чакам #2,3,4 и тнт с огромно нетърпение.

Снимки тук