Божичко, това е сериозно!!!

Влизам в редакцията около 12 на обяд и, разбира се, заварвам всички, ама наистина всички компютри и лампи включени, радиатора (който признавам си не можем да намалим, просто защото кранът му, по нечия приумица, е закован под някаква ламперия) избушен на макс, прозорците, съответно широко отворени, за да се справим някак с абсурдната декемврийска жега.

Влизам по обед, а стаята седи така поне от 11 вечерта, когато последните работещи са излезли от нея. Повече от половин денонощие радиатори, компютри и лампи са бръмчали напразно, а сградата ни съвсем буквално е допринасяла за глобалното затопляне, отоплявайки околните улици през широко отворените си прозорци. Бюрата са отрупани с хартия, на която са драснати два реда текст или са изпринтени инфота, които човек би могъл да чете направо от сайтовете. Част от тези инфота са за събития на екологична тематика, примерно за дебати относно промените в климата.

Датата е 5 декември, а вчера в Търново беше измерена невъобразимата температура 28,6С. Метеоролозите мерят температурите само на сянка. Не искам да знам колко щяха да показват термометрите на слънце. Не искам да знам, но най-вероятно ще науча, колко ще показват другата или по-другата година.

Редакцията, за която ви разказвам, е пълна с млади и наистина зелено настроени хора - хора които ходят по чистенета, залесявания и протести и с неугасващ ентусиазъм отразяват всяка зелена инициатива в иначе не много инициативната ни малка страна. Хора, които биха искали да променят нещата и шумно декларират това, с надеждата да привлекат последователи, но въпреки всичко хабят хартия с тонове и оставят абсолютно всеки уред в стаята си включен. Не мисля, че сме лъжци или лицемери, че сме приели зелената идея само, защото така е модно сега, но ние викаме дръжте крадеца, докато тихомълком крадем бъдещето на децата и внуците си. Всички трябва да променим навиците си, себе си да променим, ако си въобразяваме, че сме тръгнали да спасяваме света.

Светът се променя заради нас, и ако не се научим да се променяме с него, съвсем естествено ще отпаднем по пътя.

ПП: Дано всеки представител на медията, за която работя, който случайно попадне на този тескт и се почувства засегнат от него, си го припомни преди да отпечата нещо ненужно, да хвърли почти празен лист в смесените ни кошчета, или да заклйчи след себе си цяла стая пълна с бръмчащи, светещи и греещи уреди. Ако някога това се случи, може и да имаме някакъв шанс...