вторник, 8 януари 2008 г.

интересни времена

Толкова много неща се случиха тези дни, че мога само да се моля, музиката, която слушам в момента да ги нареди вместо мене.

Майката твърди, че в Христо Ботев на БНР едва ли не се извършвал преврат, и цялата програма щяла да хлътне обратно в 70те. Нарича това "Реставрацията" и се чуди дали да поведе революция и да я уволнят, или да подкопава "дежурните интелектуалци от Труп" изотвътре. Твърди, че всичко било ужасно, но очите й святкат едно дяволито, и за нея са настъпили интерени времена. Кзава, че новите директори са назначени по политически причини и за да се промени нещо, трябва правителство да се сваля.
Това беше само последното, научих го тази вечер.

София се стопи и удави в киша до уши, но слънцето свети и калта блести в отговор. Това, разбирасе, далеч от актуалната фктология. А тя е:

- Днес срещнах Мартин, на седем от 134 СОУ, и той ми каза : "Знаеш ли за Кучешката дискотека?" Било място някъде в центъра близо до халите, където кучетата нощем ги събирали да ги учат да танцуват, а денем им преподавали уроци, как да са кучета, седни стани, такива работи. Мартин е "моето дете" от менторската програма, намерих го в тълпата пред конферентната зала на петия етаж в Общината на Московска. Бяха докарали участващите хлапета и те геройски изслушаха всичките реци, като главиците им все повече клюмваха в преотоплената зала, предвидливо им бяха изключили микрофоните (иначе няма как да си обясня липсата на изцепки от детска страна), и Бат Бойко ги нарече "дечурлига", защото той разбирасе чупи ледове, но не и по софийските улици. Форматът беше "Добре дошли скъпи гости, Ваше Превъзходителство, г-н Карнели, дарители, студенти, дечурлига..." последвано от неудобна пауза, защото никой не се изхили, дори децата.
Смехът се развихри, когато ББ дръпна трогателната си реч за децата в неравностойно положение. Очевидно никой не му беше обяснил значението на термина, и милият ни кмет го тълкуваше като "инвалиди". Супер-Бойко прочувствено ни напомни как при броенето на жертвите в катастрофите всички пропускаме да си спомним за инвалидизираните, и особено за най-уязвимите между тях - децата инвалиди, и ето сега чрез програмата Перах институциите щели да се погрижат за тях. Нито едно от хлапетата, заели около четвърт от седалките в залата нямаше каквато и да било видима повреда, камо ли пък от катастрофа, но сигурно, помислил си е баткото, са му докарали по-здравички за откриването, пиар все пак.
После говори посланникът на Израел, чиято реч си беше съвсем адекватна, но тъй като беше предварително написана, а самият той не разбира български, и очевидно трудно би си представил, че е възможно кметът на нашата двумилионна столица да не знае какво означава "деца в неравностойно положение", засегна нуждата от гражданско общество в България и огромната благодарност на еврейския народ, и невероятния шанс за студентите, и тнт както си е по протокол. Между речите, официална говорителка на общината съобщаваше факти и благодарствия със същата епична низходяща интонация в края на изреченията, и същият натъртващ глас, напоен с тежка тържественост, които е ползвала и на предишното си работно място - очевидно, казах си, чела е имената на геройски загиналите за Освобождението по зарите... (за капак всички в речите си наричаха дарителите "донори", та някои от журналистите се обръщаха към катастрофиралите дечица, да видят дали не са получили за подарък я ръчичка, я краченце, но това вече в кръга на полу-художествената полу-измислица).

Извън това, и измъчените ми опити да превеждам лекции полу-симултанно полу- консекутивно, из нета се носи клюката, че големият януарски протест за Рила всъщност ще е и срещу Путин, поне според Дневник, тъй като негови хора стояли зад строежите в парка. Утре смятам да ограбя принтера на БНР като разпечатам възможно най-много бранки за подписката (поне това можем да им вземем, каза Майката, която иначе била подписала трудов договор, включващ клауза лоялност, и затова нямало да ги оплюе пубично, освен ако не решала да се уволнява). Трябва да разпечатам и заверя нотариално снимките от втори юли, за да докажем в съда на 14ти, че Теди и Нино не са ги арестували на Орлов Мост, а два часа и половина по-късно на Синьото, и да осъди Теди полицията, което ще ми достави огромно удоволствие.

Трябва да преведа един болезнено досаден текст, да се науча да ставам преди 11, да ходя на интервюта за работа, и всякакви други трябва. Времената стават все по-интересни.

Последните вечери си прекарах страхотно - ПНПБ, "Алкохол", Арт Хостела, и някакви безкрайно много поводи. Остана удно куче за разхождане и един закъснял Iwan, за честитене.