неделя, 23 декември 2007 г.

Коледа на колела

Вчера останах в центъра до към пет, за да чуя и любимите си Стенд ъп къмидиънс на жълтите павета, затова, когато се върнах нямах никаква сила да пиша каквото и да било - в общи линии реанимирах. Ми, да, това вчера направо си беше екстремно преживяване (това са снимките в пикаса).

Първо, ако не сте пробвали досега да карате колело с нормални гуми и без скорости по сняг и поледица, в гората между дърветата, и в замръзналите ниски облаци изпарения на автобусите по Св.Наум, значи нищо не разбирате, и още много хляб трябва да изядете, докато порастнете колкото мене. Докато стигна до НДК вече се чувствах велика, само защото съм оцеляла.

Второ, трябва да благодаря на изложението "Произведено в България" за това, че ми позволи да си купя и обуя четвърти чифт чорапи, защото по пътя мeжду Изгрев и центъра ясно осъзнах, че три не са достатъчно... Както предполагах, основна тема на маскарада беше навличането, и всички костюми бяха достатъчно широки, за да поберат якета и грейки.

Трето, да карам по улицата с домино, което тотално ми отрязва периферното зрение, и едно око бучнато в обектива на фотоапарата, беше меко казано мъдро от моя страна. Как и защо още съм жива не се знае...



But, enough about me, lets talk about something else...



Към десет и двайсет, когато се появих, младежите от Велоеволюция (тоест главно младежките, нека не ни се налага да използваме безумната дума "девойки") разгъваха масичката с различните видове бланки, анкети и молби за членство, и раздаваха първите чаши чай, от собствените си термуси. Към данданията се присъединиха група маскирани коледари, които очевидно нещо рекламираха, снимаха се с нас, и тропнаха едно тежко македонско хоро пред главния вход. Направихме едно кръгче до мола, и когато се върнахме вече имаше цяла десет-литрова туба с вълшебната течност.

Пред мола зарадвахме дечурлигата, снимахме се с еленчетата и се опитахме да зарибим за каузата смесена група туристи. В крайна сметка, тоест на 30тата секунда разговор, словачката между тях ни каза, че много съжалявала ама имали само един час for shopping, така че трябвало да влизат. Честно, малко ме разочароваха.

На моста Дядо Коледа и две от джуджетата му решиха да направят лек флашмоб поздрав към задръстването по булевард българия и, както си бяха костюмирани, качиха колелата си на парапета и ги вдигнаха високо над главите си. Задръстването отговори с неистов вой от низините, докато бавно се изтичаше към Евлоги. Цялото шоу се повтори още няколко светофара, но всичките ми опити да го снимам се провалиха - очевидно е било точно обед, слънцето е греело точно от юг, тоест зад хората, тоест пред тях, де, защото те бяха с лице към него, и мъглата ми е попречила да видя всичко това. Сега имам няколко, едва спасени след хиляди врътки на баланса и в крайна сметка черно-бели опита...

Пихме чай, обратно на пилоните и после тръгнахме по Витошка, по т.нар. "велоалея", която минава по тротора под паркирани коли и билбордове. Малко повандалствахме - някой си отпечата гумата върху мръсния капак на една кола, спряла съвсем напреко на алеята, а остатъка от тайфата залепиха на стъклото му огромен надпис - "Карам колело". Нищо не е повредено, всичко е поправимо, нали сме добри деца?

По Витошка славата ни растеше със всеки изминат метър, хората ни се радваха, нашият Дядо Коледа крещеше на себеподобните си пред магазините "О, колега", лудият с автомата ни поздрави - вече си има истински, светкащ и пиукащ пластмасов "Калашников" и не му се налага да ни обстрелва със самун хляб, като преди две седмици.

"Джужета, ние се намираме в един граничен свят" каза Дядо Коледа, когато достигнахме до Съдебна и края на пешеходната зона "Ще продължим ли нататък?" И тръгнахме в задръстването за яд на едни и забавление на други, десет души в костюми на Дядото, джуджетата и Снежанка, две еленчета, два клоуна, и една фея - аз.

На Пиротска завързахме ценни контакти с едно тригодишно момченце, на което пожелахме да купят колело, а Дядо Коледа (виден читалищен деец в реалния живот) крещя с добре школуван глас "Защо има коли в пешеходната зона". После си раздадохме флайърите пред Биг Еър състезанието.

и т н т