И така, немските скаути поеха за Пирин, аз нямам почти никакви техни снимки, вместо това напълних картата с крадени кадри от Александър Невски, където естествено е забранено да се снима, да не би някой да посмее да не си купи на светата православна църква картичките, и разни съвсем произволни детайли от софийските улички.
В катедралата беше пълен мрак, така че друго освен да гоня разни сенки не ми оставаше. Така че почерпете се с този шум, и да ви е тихо.
Това странно, напръскано с брокати зеле се продаваше в някаква цветарничка от дясно на Зиг Заг Холидейс. Помислих си, че изглежда все едно отива на сватба. На ляво и на горе пък, погледът естествено водеше към любимото ми Ministry of Sky - гърба на Булбанк, със всичките му оплетени хоризонти и отвеси...
На края на деня се оказахме в Апартамента, като по чудо изтупан и изтръскан от обичайните гъзарчета... Изведнъж ми се стори много красиво място, тихо, уютно, ненатоварващо, сигурно защото за пръв път никой не се мръщеше, че са ни кални обувките.
Смешно и тъжно, защото просто нищо няма да помня. Даже не успях да науча имената на всичките седем човека, които ми спяха на пода. Разговорите ни за политика още кънтят в главата ми, днес спах до два на обяд и загубих остатъка от деня...