вторник, 18 септември 2007 г.

ибаси

денят е грозен още от сутринта, събуждам се навита като охлюв, краката ме болят, все едно цяла нощ съм ходила, някой се е натресъл в стаята ми и простира на балкона. а навън сигурно грее слънце, нали, и е последния съвсем летен дей (а я го глей, май облак зрей)...
денят се познава от сутринта, викат, а аз изпълзявам с нулев ентусиазъм от леглото си, правя си мюзли за утешение и простирам вмирисано вчерашно пране. отвинтила съм някакъв кран, и езерото ариана, поне в главата ми, се пълни с някаква много смрадлива черна течност, може би дзифт, може би нещо по-прясно и отвратително, и кметът супер-бойко реже ленти, а слъцето хвърля бодри отблясъци по темето му.

доктор руси вчера сутринта сгазил някакво коте, което спяло на улицата, с мотора си профучал през него и една жена, собственичката на майката-котка, обикаляше крещеше и плачеше, като старовремска оплаквачка в просъницата ми.
днес се влачех из борисова, която изглежда направо безбрежна без колело, после оставих кучето, мотах се около университета до откат, докато резултатите ми не излизаха, закарах колелото до каролината, викнах такси на някаква припаднала баба, въпреки че роднините й не искаха да ми повярват, че това тук е софия, българия, и линейки не идват, видях радо, който празнуваше баклаварството си по история в докторска, върнах се до каролината, защото бях забравила да оставя фарчетата, върнах се до университета, в някакъв непрекъснат боксов мач срещу собствения си стомах. лелята в канцеларията разменяше безкрайни благопожелания с някаква друга, по-лъскава леля, и когато най-накрая пожелаха многоздравещастиелюбовикъсмет дори на лелите на лелите на лелите си, бяха минали 30 минути, откакто седяхме в канцеларията (защото междувременно зад мен се бяха наредили още седем души), само те двете се усмихваха, после усмивките им се спаружиха притеснено, а аз едвам не се изповръщах на бюрото им.
после си тръгнах, и още не знаех какви съм ги надробила в неделя. и, по дяволите, звуча и се чувствам като холдън кофилд, това нормално ли е?
ани казва "утре отиваме на море" и аз уж тръгвам да се прибирам, влача се, хъси плува в езерото ариана, водата е чиста, кристално чиста, виждат се фугите между циментовите плочи, отразяват се мостчета и върби по най-пасторален начин, а от горе плуват разните фасове и чашки, създават уют, един вид, да не ни се стори гледката твърде непозната.

после срещам глупавото сузи от ловеч, предавам и тежките думи на весо, тя се паникьосва и тнт... седнала е на чешми с някаква корейска проповедничка, who came here to teach us the Gospel, милата, защото ние тука нали сме езичници и аборигени някакви, а тя даже е успяла да усвои перфектно афроамериканския акцент, с някакви монументални проповеднически нотки. само дето е корейка милата, и говори тихо, учтиво и извън секва граматика.
после си купувам въже да се обеся, всъщност каишка за хъси, пресичам евлоги и отивам да търся всички на докторска, обаче там седят шентов, дидката, калето и други някакви и пият бира. шентов днес ми се струва по-жизнерадостен и оптимистичен от самата мен. викайте линейка.
наоколо се вихри някакъв рисувателен кръжок с главен вдъхновител дидката, но просто не мога да трая повече, незнам какво точно, нещо не ми понася, и тръгвам към заимов, където пиели били, хилим се там с радо и пънка, а младежите играят пинг-понг. по пътя се чудя, какво точно стана с мен, че така почнах да се ядосвам и изнервям, кой ми лепна това черногледство, когато слънцето е жълто през листата а някъде, на някакъв нос по скалите, смокините вече зреят за нас, защо да идва краят на света, и въобще в какво съм се превърнала. ето, казвам си, на заимов ще бъде уютно накрая, взаимно ще бъде, ще си почина, ще се съберат всички хора, които обичам. особено някой, които ще дойдат случайно.
смеем се с радо и пънка, идва и ронката. ронката е медена. ронката гони дявола. отивам до тоалетната в някаква кръчма, където гимназисти играят билярд, някой се опитва да отвори от вън, крещя заето, а когато излизам, момчето ме поглежда укорително, и казва "първо се чука, да знаеш"... това е трофей, който трябва да се разкаже, но когато се връщам при другите, борко е седнал на масата и отказва да стане, а алеко, който естествено иска да си доиграе гейма, му обяснява как точно ще го набие. борко се инати и алеко се инати. алеко се инати и борко се инати. казвам в празното пространство, че и двамата са тъпи магарета, после само ани реагира на чао, но вече не издържам хич, взимам си раницата, хлътвам по асен златарев, и се разревавам. просто така. мисля си.
мисля си за крехките хора, и как лесно се палят, и подскачат, напомпани като петлета, и как се изуми преди две седмици, когато му казах, че за пръв път го виждам вбесен, и ето пак сега, защото е толкова пълен с усещания някакви, че сякаш пуска искри, а борко седи като голям, дебел барбарон на масата, и се усмихва хладнокръвно, и го мързи дори да спори, но няма пък да отстъпи. крехките хора са други, разбирате ли. кадър с бомбандировки, и the word is "exhausted", казва немкинята, четири години по-късно бомбандировките продължават, тя вече е научила български, но крехките хора не са загрубели.

днес срещнах трима от тях...

четвъртък, 13 септември 2007 г.

Протестите вчера и днес

Честно мързи ме да качвам снимките и тук, качила съм ги в галерията на http://daspasimirakli.org/ , който му се разглеждат да ги разглежда там. Компютърът ми ги мъти с часове докато ги качи някъде, трябва явно да мина на по-бърз нет, но до тогава ще ви лепя линкове тук и там.
Май излиза, че спечелихме - от 29-те отложени зони само две не влязоха в мрежата Натура 2000 днес. Най-накрая видяхме малко мозък от страна и на политиците - колкото да осъзнаят, че няма на къде да мъртат...
"Рила Буфер" и "Централен Балкан Буфер"остават навън, което е сериозно, обаче. В първата строят Супер Паничище, във втората какво ще правят поне за мен е загадка, но доста пожари лумнаха там това лято. Най-вероятно просто искат да й разпродадат дървесината.

днес-ът

Протестът днес протече мирно, тихо и леко назадничаво - с ходене назад стигнахме от Съдебна до

МОСВ, намеквахме за това, че в България еко-политиката е доста назадничава... Нямаше проблеми с полицията, като изключим това, че се постараха да стигнем пред министерството, чак когато няколко лъскави автомобила потеглиха от там. Явно някой вътре силно се е притеснявал, че можем да го изядем докато отпаркира, знам ли...

И така около половин час седяхме на Славейков, преди да ни пуснат по уличката.Попяхме, посмяхме се...


Утре ще обработя повече от снимките и ще ги кача тук и на http://www.daspasimirakli.org/ . Също утре ще се съберем пак - пред МОСВ в 12:30. Перта беше любимият ми образ днес...


По принцип храня дълбоко подозрение към всякакви държавни символи като знамена, гербове и химни, но "Мила Родино" някак стана шлагер по тези протести и свикнах да я търпя, дори и в най-умопомрачително фалшиви изпълнения...(впрочем, забелязали ли сте, че всички патриотични песни възпяват планините, небето, полята горите, реките и тнт, а не на някого хотела, или парите или мерцедесите - хората някога са знаели какво е ценно, и не не ми обяснявайте, че щото тогава мерцедеси не е имало, сто на сто е имало някакъв техен еквивалент). Този път и трикольорът ме зарадва, това момиче му беше измислило доста хитра употреба и се вихреше във магьоснически танци с него...

понеделник, 10 септември 2007 г.

София е студена

последните дни ще си играем на есен. помага ми на учебния процес - седя си при радиатора и учебниците. хъси се побърква от кеф, скача в реките, тича ловува из ловния парк. сняг на витоша и море в края на септември - какво повече ни е нужно. а и стоене сама, много стоене сама... май това е основното последните дни...

до ариана са доплували разни лодки и водни колела. предизборно, или като обещание за лято - в последните дни. последните дни, последните дни ми е станало любима фраза в последните дни. само се опитвам да разбера на какво: на ани в българия, на злощастния ми бакалавър, на света, на някаква търпимост, на нещо несериозно и твърде проточило се, на парка, апостолите на последните дни, славейков - поет и апостол църквата на апостолите на последните дни, последни последни залагания за последните дни... въобще някаква преходност ме е обхванала, всички дни ми се струват последни. само последните дни на лятото не смея да призная, не и преди да се добера до морето поне. може с една от тези лодки... или пък с другите в южния парк, дето се въртят в кръг до пълен дебилизъм:

може да хвана и изгубената магистрала, намерих я, пред един блок до южния парк






сряда, 5 септември 2007 г.

Снимки от протеста на 04.09.2007

























































































































































Протестът около паметникът Левски

Пиша набързо, тъй като е два и половина, а кучето ми още не е разходено и скоро ще се пръсне. въобще не очаквайте някакви стройни вестникарски разкази тук, особено за нещата, които изживявам така силно. Просто още треперя, и честно казано се чудя защо. Би трябвало вече да съм свикнала да гледам как ми арестуват приятелите, как куките дърпат, влачат, бутат и подритват някакви странно упорити, но миролюбиви хора, този път една жена я вдигнаха на метър над земята, цялата, след което я пуснаха обратно... на глава. Жената беше около 50 годишна, жилава, хладнокръвна, изхили се и каза "Сама си паднах, сама си паднах на глава". После се оказа някаква много известна блогърка и бивша репортерка на Нощен Труп. Повече не знам.

Има нещо страшно в тия протести, сякаш нямаме вече право да сме просто мирни, усмихнати и конструктивни, нуждаем се от някакви "методи", крясъци, бутаници, от които Цвета я изтеглят под мишниците и я влачат като огромна парцалена кукла, с лилавата пола която помита всичко след нея, а тя не се съпротивлява, просто ги оставя да си я влачат където иска, след което, поне на снимката така изглежда, подпира крака на отсрещната стена на арестантската кола и си чака, да вкарато още някой, дългокос метъл с мешка на име Красимир в случай. Тайно се надявам Цвета "да им ебе майката", тъй като все пак е адвокатка.

Куките ни избутват на тротоара после, някой, пънк със синя блуза, скача обратно на платното, куките се втурват да го арестуват, Тошо, друг пънкар, огромен, целият в шевове и разбити носове, дърпа момчето обратно в тълпата, Семката се включва, и става меле, от което всички се измъкват безнаказано, и от което нищо не можах да снимам. Всичко се случва твърде бързо днес. Апаратът няма време да фокусира, тълпата е твърде груба, "истинските фото-репортери" се блъскат, и някак не искам да им пипам кожите. Като индийката в онзи филм, която щяла да загуби специалните си сили.

Слабовати гласове пеят вездесъщата "Хубава си моя горо", вече едва ли не химн на протестите ни. Полицаите се заяждат, накрая ни пускат да пресечем, но неправилно, не по пешеходната пътека, а отстрани - страхуват се да не запушим пак движението. Не мога да спра да треперял Има твърде много насилие от страна на типовете с фуражките, само ти казват къде да застанеш, къде да гледаш, какво да правиш, блъскат, дърпат, и се опитват да свалят протестиращи мацки едновременно... Ако не ги свалят с думи и с тухла четворка биха пробвали сто на сто...

Тръгваме към пето рпу и колите рукват по булевард левски, изведнъж е станало тъмно, мисля си, и точно тогава една кола сгазва куче. "Още е живо" крещи някой, и спират колата, кучето маха опашка, но незнам защо, съм абсолютно сигурна, че ще умре, поредната черна вълна в главата ми, въпреки че виждам, че това, което излиза изпод опашката му, не е черво, а най-обикновенно уплашено ако. В гърлото ми се е заклещил писък, и не може да излезе, седя приклекнала и се поклащам, вперила поглед именно в лайното незнам защо, и после някой ме тупа по рамото и вика, айде да вдигнем колата, и десет души действително вдигаме необходимата страна, Природата бръква отдоло и изважд кученцето, малко рунтаво нещо с медальон, то се втурва през другите плат и скърцането на спирачки, и изчезва някъде зад галерията за чуждестранно изкуство. "Добре ли си" пита някой "На възел съм" отговарям, защото така съм се сгънала и затегнала, сякаш накой на кълбо ме е завивал, и нямам нито въздух нито глас, нито кокали, ако се съди по това, че краката ми се тресат като желирани.

Пред първо районно се веселим. Клюкарим за разни пишещи, водим някакъв дълъг разговор с Венци... Венци прилица на К. в лицето. Майка му е умряла, когато е бил на десет. Казва, че не си спомня нищо от преди това, освен как майка му режела лук и плачела. Пред първо районно са лелките от Нощен Труп, на които издрънквам твърде много. Едната е брутално руса и брутално гримирана.После има сфумато и пеене и локум. Накрая се разделям с Природата и някакво негово русо ангелче... И пея в Борисова, докато качвам баира с колелото си... Хубава си моя горо, пея.

снимки след малко, с по-адекватен текст...

понеделник, 3 септември 2007 г.

Йън Андерсън също иска “Да спасим Иракли”






Снимки: Асен Генов
Текст: Асен Генов, Яна Пункина

Фронтменът на Джетро Тул, Йън Андерсън подкрепи каузата за спасяването на бъдещата защитена местност Иракли. Поддръжници на гражданската инициатива "Да спасим Иракли" се срещнаха с легендарния музикант, който за втори път свири в България. Въпреки натоварената си програма, Йън, който се ангажира с проблемите на околната среда и в родината си, изслуша природозащитниците и изрази съпричастност с каузата им.



Световно известният музикант получи като подарък от еко-активистите фланелка с логото "ДА СПАСИМ ИРАКЛИ" и диск със снимки на местността и устието на река Вая, унищожено от започналите съмнителни от законова гледна точка строителни работи. Той беше запознат накратко с инвестиционните проекти в местността Иракли-Емине, вредите, които те ще нанесат върху бъдещата защитена зона, и вандалското унижаване на лонгозната гора около р.Вая .



Симбиозата между т. нар. бизнесмени, местна и централна власт подтикна еко-активистите да търсят алтернативни средства за изразяване на своето несъгласие с повсеместното унищожение на дивата природа в България. За да запазят уникалните местности в България, природозащитниците търсят нови начини да привлекат общественото внимание, чрез мирни протести, информационни кампании и подкрепата на български и световноизвестни звезди като Йън Андерсън от легендарната група Джетро Тул.

малко снимки от предишния протест