вторник, 7 октомври 2008 г.

Ще пиша за книга

Ще пиша за книга, за пръв път в блога си, защото така съм натежала от нея, че трябва някъде да я оставя, да я извадя от корема си едва ли не, просто защото ако тя не излезе от мен, и аз няма да изляза от нея. Това не е от нещата в главата ми. Това е от реалността.

Extremely Loud and Terribly Close е детска книжка, роман-загадка, учебник по психология, плач за Дрезден или за Ню Йорк, смешна история за болка и загуби, игра с 9/11, дневник, любовен роман и още куп неща - точно както се полага на всяка добра книга.

Какво толкова ме вкопчи в тая книга? Смътните ми спомени от онова лято. Липсващия баща? Техниките за справяне с разделите? Четох по разни сайтове разни коментари, и според разните важни американски вестници романът бил незрял... Можело още по-добре. Било детинско, било разхвърляно, било прекалено еклектично. На мен пък точно това ми хареса - лекотата. Това че непоносимо-болезнените моменти са разделени на хапки. Различните гласове. Приликата с това и онова. И може би най-вече, възможността да обърнеш събитията наопаки в края. Като някаква фалшива утеха?