Читателски Дневник 1

Помните ли читателските дневници, които попълвахме по цяло лято с такова омерзение? Сякаш фактът, че имаш нещо да пишеш за някоя книга напълно разваляше кефа от четенето й. Е, десет години по-късно изведнъж намерих смисъл да записвам впечатленията си от прочетеното - живея на 17кв.м. в които книгите идват и си отиват - или ги взимам на заем, или ако са мои, като ги прочета ги давам на някого, ама не на заем, а просто така :  "задръж я или я дай на някого". За сега книгите с автограф заемат около половината от единствената ми етажерка, но когато я препълнят, ще трябва да се разделя и с тях. 
Тази ситуация нямаше да е такъв голям проблем, ако си спомнях малко по-добре, какво съм чела, кога съм го чела, кой го е писал и харесало ли ми е, нещо като бек-ъп на собствената ми не много надеждна памет.
И така, днес давам началото на още една поредица в този блог - поредицата "Читателски дневник". Моля, не очаквайте някакви сериозни литературоведски постижения тук, точно като в дневниците от ученическите години, в блога си съвсем произволно ще насипвам впечатления, емоции и субективни коментари за тази или онази книга. Ако някога можете да разберете нещо от тях, то вероятно ще е дали на вас лично ви се отваря същото заглавие. Ако изобщо ви има де...


"Твърди Перейра" - Антонио Табуки

Забавна и лека история, която до края си поддържа загадката кой преразказва това, което Перейра твърди. Заклещен между двамата си автори - единият твърде свит в дребния си живот, негероичен, пристрастен към навиците си и нерешителен, който едва ли не против волята си се забърква с нелегални леви младежи в салазаровата Португалия от 30те, другият крайно недоверчив и подлагащ на съмнение всяка от думите на Перейра, но и лишен от всякаква друга информация за случилото се, та заклещен между двамата си автори разказът звучи леко и абсурдно като виц или градска легенда, в чиято действителност никой не е докрай сигурен. 
Все пак историята има само една версия - гласовете привидно са два, но те разказват едно и също, само дето до различна степен са убедени в него (самият Перейра не рядко се съмнява в това какво е преживял или почувствал. Той е мек като тесто възрастен мъж, който сякаш се е предал напълно, и съществува само като отпечатък на времето и положението си. Все пак, накрая ще ни изненада с постъпка, която в мащаба на тази история си е направо героична).


 ПП : Може и да си въобразявам, но в книгите на много италиански писатели като че чувам езика на който са написани. Макар да ги чета в превод на български, Табуки, или пък примерно Барико са все така бързи, артикулирани, забавни, леко преувеличаващи, езикът им остава някак скоклив. Сякаш дори и преводът не може да изкорени люшкавите италиански интонации. Кой още... Пирандело май също е от тези, на които можеш да чуеш всяка нота в гласа.