събота, 20 декември 2008 г.

Ден след протестите

Изненадваща равносметка - фермерите получават още 150млн субсидии, законът за горите е върнат за преразглеждане, убийците на Стоян Балтов ще бъдат съдени за убийство, а не за ппричиняване на смърт по непредпазливост, главният архитект на Студентски град е уволнен.
Още неща трябва да се променят, разбира се, но тук е момента да го кажа с много гоооолееееми букви ОТ ПРОТЕСТИТЕ ИМА СМИСЪЛ, ТЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА, ОСОБЕНО АКО ПРОТЕСТИРАТ ДОСТАТЪЧНО МНОГО ХОРА.
И въобще, има надежда :)

петък, 5 декември 2008 г.

Божичко, това е сериозно!!!

Влизам в редакцията около 12 на обяд и, разбира се, заварвам всички, ама наистина всички компютри и лампи включени, радиатора (който признавам си не можем да намалим, просто защото кранът му, по нечия приумица, е закован под някаква ламперия) избушен на макс, прозорците, съответно широко отворени, за да се справим някак с абсурдната декемврийска жега.

Влизам по обед, а стаята седи така поне от 11 вечерта, когато последните работещи са излезли от нея. Повече от половин денонощие радиатори, компютри и лампи са бръмчали напразно, а сградата ни съвсем буквално е допринасяла за глобалното затопляне, отоплявайки околните улици през широко отворените си прозорци. Бюрата са отрупани с хартия, на която са драснати два реда текст или са изпринтени инфота, които човек би могъл да чете направо от сайтовете. Част от тези инфота са за събития на екологична тематика, примерно за дебати относно промените в климата.

Датата е 5 декември, а вчера в Търново беше измерена невъобразимата температура 28,6С. Метеоролозите мерят температурите само на сянка. Не искам да знам колко щяха да показват термометрите на слънце. Не искам да знам, но най-вероятно ще науча, колко ще показват другата или по-другата година.

Редакцията, за която ви разказвам, е пълна с млади и наистина зелено настроени хора - хора които ходят по чистенета, залесявания и протести и с неугасващ ентусиазъм отразяват всяка зелена инициатива в иначе не много инициативната ни малка страна. Хора, които биха искали да променят нещата и шумно декларират това, с надеждата да привлекат последователи, но въпреки всичко хабят хартия с тонове и оставят абсолютно всеки уред в стаята си включен. Не мисля, че сме лъжци или лицемери, че сме приели зелената идея само, защото така е модно сега, но ние викаме дръжте крадеца, докато тихомълком крадем бъдещето на децата и внуците си. Всички трябва да променим навиците си, себе си да променим, ако си въобразяваме, че сме тръгнали да спасяваме света.

Светът се променя заради нас, и ако не се научим да се променяме с него, съвсем естествено ще отпаднем по пътя.

ПП: Дано всеки представител на медията, за която работя, който случайно попадне на този тескт и се почувства засегнат от него, си го припомни преди да отпечата нещо ненужно, да хвърли почти празен лист в смесените ни кошчета, или да заклйчи след себе си цяла стая пълна с бръмчащи, светещи и греещи уреди. Ако някога това се случи, може и да имаме някакъв шанс...

понеделник, 24 ноември 2008 г.

Teren 1 - на сефте, като на сефте

(Пиша това текстче тук, защото Виктор пое лайф-репорта за Mysound)


Първият Терен на Фийлми Крю, като повечето сефтета не мина без гафове, затруднения, и помитащи вълни одобрение и подкрепа от страна на публиката. Страхотната подборка на музикантите, пълния като никога 4км, и леката липса на контрол - закъснение тук, техническо проблемче там, по някакъв странен начин превърнаха Терен 1 в истински домашен купон за около 2000 души.

Нощта започна с една доста рискована опашка по заледените стълбища на клуба. Сериозната бутаница на входа изправи на нокти охраната, но късметът на новаците очевидно работеше - в мелето около продавачите на билети нямаше инциденти. Тук е моментът да повторим, че Партицентърът никога досега не е бил толкова пълен, и да вметнем, че група като Н.О.Х.А. май има нужда от по-голяма зала в България, където очевидно имат бая много фенове (част от публиката, всъщност беше принудена да остане в другата зала и да слуша иначе адски якият Коста Костов, просто защото нямаше място). Това е и единствената неуредица с негативен знак в целия Терен, от останалите публиката взе че намаза.

В началото на партито в голямата зала подгряваше Дики в приятна компания на саксофониста Цветан Чобанов, Тулпа и Оксидант, които в случая се изявяваха на перкусии. Гигът им беше запланиран до последната минута, така че да привърши точно навреме, за да имат Н.О.Х.А. възможност да разположат техниката си. Шумният международен състав, обаче позакъсня и някой трябваше да продължи да подгрява публиката. Заформи се убийствен акустичен джем - Павел от Пъмпкин Темп лееше гласа си във всички възможни посоки - към Африка, Монголия, Ямайка, Миланската Скала или някой ню-йоркски джаз клуб, и сибирските шамански земи. Помагаха му Тулпа и Оксидант, заедно с друг перкусионист, издърпан от публиката собственоръчно от Павел. Във вече претъпканата зала сякаш се провеждаше някакъв много сериозен ритуал.

Гига на Н.О.Х.А. също не мина съвсем безпроблемно. Някъде към средата, когато пред сцената вече се развиваше някакво бясно пого (и охраната беше влязла в публиката за да си говори с разни хора), всички пищяха от радост, а Шеви вече беше направил първия си стейдждайв, на фона на Dive in Your Life, някой заля мишпулта с бира и барабаните и басите добиха разрушителна сила. На фона на бруталния тътен Минерва запази самообладание и обясни, че това ще е дръмендбейса в бъдещето и така ще звучи новия им албум. Все пак инструменталистите трябваше да спрат да свирят преди да повредят някой уред, да спукат нечие тъпанче или да сринат клуба със земетръсните вибрации, които извираха от колоните. Това беше и втората приятна изненада за публиката - Шеви и Минерва пяха акапелно, докато техниците трескаво оправяха пулта, Минерва направи няколко страшни бийтбокса, след като не успя да назначи за ритъм секция никого от публиката (Скилърът, който по-рано вечерта се изявяваше в малката зала, сигурно е бил заклещен някъде в тълпата и не е можел да се придвижи). Така или иначе, за огромна част от вътворените на 4км десетината минути акапела бяха по-скоро допълнителен кеф, отколкото отявлен гаф на озвучителите. А както го възприема публиката, така е.

След хедлайнерите до около пет часа Коста Костов от Болкан Експрес и Катя от руското диджейско трио Компот се вихриха в двете зали на Партицентъра, пред развеселени фенове на източно европейската музика. Преходът между двете зали произвеждаше доста интересно усещане - в различни части от сетовете си двамата пускаха едни и същи парчета, очевидно любими и на двамата, но в съвсем различна трактовка - тежки и груби при него, игриви и естрадни при нея.

Казвам си "На сефте като на сефте" и очаквам още по-добри Терен-и, защото първото издание не може да мине без важни уроци, и хубави изненади, а българската публика отдавна беше зажадняла за подобно парти. Защото организаторите се кефеха поне колкото публиката. Защото музиканти и фенове се омешаха до такава степен, че охранителите на 4км искаха Катя от Компот да им даде телефона си, а Минерва и Шеви интервюираха журналистите. Защото наистина имаше нещо домашно в този огромен Терен.

Чакам #2,3,4 и тнт с огромно нетърпение.

Снимки тук

понеделник, 17 ноември 2008 г.

Нов еко-протест

Демонстрация срещу Замените на земи и гори в ущърб на обществения интерес
ще се състои на 19 ноември пред северния вход на Парламента от 11ч.


По това време в сградата на Парламента ще стартира общонационалната
кампания „Обща кауза", за връщане на заграбените чрез замени десетки
хиляди декара държавни земи в най-красивите кътчета на страната. Виж тук:
http://www.greenbalkans.org/show.php?language=bg_BG&id=479&cat_id=35
Целта на кампанията е да провокира политическите сили преди изборите да
подпишат обществен договор, с който да се задължат да променят
законодателството и да възстановят заграбените земи и гори.
От 11ч. в сградата на Парламента ще започне среща, на която са поканени
голяма част от политическите партии в страната, голяма част от активните
неправителствени организации и редица публични личности. Срещата е
организирана от Зелени Балкани и Националната антикорупционна коалиция. На
нея ще стане видно, кои политически сили, организации и личности имат
смелостта и съзнанието да направят решителна крачка, за да се ложи край на
разграбването на България.
За да върнем заграбената българска земя, за да опазим най-голямото
национално богатство ЕЛА И ТИ!!!



П.П. От Пловдив тръгва автобус с доброволци на 19ти в 8ч. Пишете ми на narabadzhieva@greenbalkans.org , ако искате да се включите.

петък, 14 ноември 2008 г.

О, Господи! Насекомикс са ОЗВЕРЕЛИ!

Вчера ги гледах на живо в Суинга, и пак се уверих - колкото пъти си кажа "е по-добри не мое да станат, то няма накъде" и те вземат, че стават още по добри. Не е нормално това, не е нормално...

Новата вълна е гневна, рокаджийска, избушена, гротескна, сякаш тихите нежности на Рони са се извъртяли в някакво озъбено кабаре. Новата вълна е тежка до откат. Няма вече трипхоп, има зверства и много женски бяс. И хаплива поезия. И контрабас, който изрони мазилката в Сунга. Има експерименти, които повече напомнят на Анти-поп консоршъм, от колкото на соул, джаз и ембиънт композициите от среднощните прояви в Дома на киното. Има дори лека вулгарност, а просторите с чисти гащи са прибрани.

Гледайте ги и вие, и се наслаждавайте на поредния завой в турбулентната им музика - на 26ти със Осил Амук или в чайната (на Бенковски)за деца с родители и не пушачи ама забравих кога...

сряда, 29 октомври 2008 г.

нетърпение

отдавна не съм писала тук, но ето сега се налага, просто защото петъкът се очертава адски забавен - маски, навечерия на будители, празници на любимата програма христо ботев, критични маси и тнт...

та

критикъл мас от 18 30 на ариана... маскирани.... и концерт на осил амук в първо студио на БНР от 10 00 същата вечер, вход свободен, маскирани...


и се гответе за още по-голямото маскирване на сирница!

също утре ще е голям ден - Джуно Реактър и разни природни акции

сряда, 8 октомври 2008 г.

Шумното шествие

Протестът днес беше толкова весел и ентусиазиран, колкото отдавна не е бил... Като нищо можем да направим още шест такива в идната седмица, толкова се радваха хората, че пак са се събрали да си попротестират... Леко е смешно чак.

Само на пръв поглед естествено. Истината е, че ако все още протестираме, то причината е, че все още има за какво. И в двата смисъла - и в смисъл, че продължават да се вършат безчинства, и в смисъл, че все още е останало нещо-нещичко да се опитваме да запазим.

Това всъщност е доста тъжно... За това вдигайте си духа със снимки.

Тъжно е също и че е есен. Но точно на това се радваха всички, на завръщанията и събиранията, на всичките срещи и прегръдки в тълпата... Big Time Sensuality.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Ще пиша за книга

Ще пиша за книга, за пръв път в блога си, защото така съм натежала от нея, че трябва някъде да я оставя, да я извадя от корема си едва ли не, просто защото ако тя не излезе от мен, и аз няма да изляза от нея. Това не е от нещата в главата ми. Това е от реалността.

Extremely Loud and Terribly Close е детска книжка, роман-загадка, учебник по психология, плач за Дрезден или за Ню Йорк, смешна история за болка и загуби, игра с 9/11, дневник, любовен роман и още куп неща - точно както се полага на всяка добра книга.

Какво толкова ме вкопчи в тая книга? Смътните ми спомени от онова лято. Липсващия баща? Техниките за справяне с разделите? Четох по разни сайтове разни коментари, и според разните важни американски вестници романът бил незрял... Можело още по-добре. Било детинско, било разхвърляно, било прекалено еклектично. На мен пък точно това ми хареса - лекотата. Това че непоносимо-болезнените моменти са разделени на хапки. Различните гласове. Приликата с това и онова. И може би най-вече, възможността да обърнеш събитията наопаки в края. Като някаква фалшива утеха?

вторник, 16 септември 2008 г.

Пластмасовото узи

Дупнишката мутра, който ни заплашваше с узи добре се е постарал да намери пластмасова играчка в реален размер, която действително доста напомня на оригинала. Все пак има разни очеизвадни разлики - няма да ги споменавам, да не би другите свидетели като идат да (не)разпознават "узито" да се почувстват инструктирани. И без подсказки, сигурна съм, лесно ще открият разликите...

И четиримата, които свидетелствахме вчера, не разпознахме играчката като оръжието, с което сме били заплашвани!

Въпросът е къде са се дянали всички други свидетели на произшествието, и възнамеряват ли да дадат показания? Не забравяйте, че колкото сме повече, толкова по-малък шанс ще има "лицето" Момчилов да вади узита пред други случайни потърпевши. Вдигнете се до Дупница и свидетелствайте, не е толкова ужасно далече.

четвъртък, 11 септември 2008 г.

За пожарите и парите

Това обсъждане тече в мейлинг-листата на Рила Крю. Става дума за обичайните практики след горски пожари и възможната по-добра алтернатива:

Калоян Раев :

"Рила гори, но аз започвам да се замислям какво ще стане след като се изгаси пожара.
Каквото и да се говори (мълнии и пр.) за мен пожарът е умишлен. Това се доказва от:
- интересното съвпадение на пожара с проблемната зона Картала. От едната страна на пътя писта и незаконен лифт, от другата - пожар!
- престъпното бездействие на Министерството на извънредните ситуации. Още от самото начало е ясно, че теренът е труден и без летателна техника е невъзможно да се загаси пожара. МИС се сетиха на ден четвърти да искат помощ. Тя пристига още вчера, но чак днес я пускат в действие. Явно се чака пожарът да си свърши работата. Да не говорим, че за цял мандат с невиждан бюджетен излишък и ежегодни пожари никой не е намерил за необходимо да се закупи дори една единица специализирана летателна техника.
- пожарът е низов, а не върхов. Не съм специалист, но ето моята проста логика. Ако мълния удари дърво, то трябва да е високо и да пламне цялото. Тогава пожарът ще започне да се разпространява по короните на дърветата (т.нар. върхов) пожар. Такова нещо обаче няма. Пожарът "пълзи" по ниската растителност и ако се запали дърво, то се запалва дънера му, след което дървото пада и доизгаря. Което ме навежда на мисълта, че някой е "драснал клечката" отдолу. Може и да греша, но така разсъждавам.
Сега си представям какви инициативи ще се предприемат от МОСВ, ДАГ и пр. в "услуга на гората": санитарна сеч, извозване на изгорялата дървесина и т.н. Всички знаем, че при тази престъпна практика покрай изгорялото ще си замине и здравото. А гората се нуждае от всеки грам мъртва дървесина, за да се възстанови по-бързо... Щетите от последващите действия могат да надвишат в пъти тези от пожара.
Затова предлагам Коалицията да поиска от държавата гаранции, че изгорелия горски масив няма да се пипа и ще се остави да се самовъзстанови чрез естествените природни процеси. Така ще се разсеят и съмненията, че пожарът е предизвикан заради инвеститорския интерес в местността Картала.
Пожарът граничи с резерват "Парангалица". Най-добре би било границите на резервата да се разширят до степен да обхванат изгорелите територии. По-голяма (а може би това е единствената) държавна гаранция от това няма.
И да се надяваме, че след десетилетия животът в гората ще се започне да се завръща!
Поздрави,
Калоян"

Стефан Аврамов отговаря на предположенията на Калоян :

"Практиката показва, че след пожар голяма част от дърветата са оцелели или поне корените им са оцелели. Оцеляват даже и дървета със значителни обгаряния. Наблюдавали сме го с колеги в гранични с България територии в гръцките Родопи. Имало е голям пожар, значителна част от дърветата са обгорели и загинали, значителна част са били с тежки повреди - от тях много са оцелели. Имало е обилно плодоносене и прекрасно естествено възобновяване. Гората е прекрасна без никаква човешка намеса...

Какво ще стане с подобен пожар в България?

Първо се прави комисия, която прави оглед на терена. Тя вижда доста опърлени дървета и взима решение, че всички са загинали и трябва да се отстранят защото "мъртвата дървесина е пълна с вредители за гората". Комисията въобще не е в час да разбере, че половината и повечето дървета са само опърлени, но са живи и ще дадат доста повече семена на следващата година. Това ще стане след една година, а сега всичко изглежда в пепел и сажди...

Района се обявява за сеч. Всичко се изсича, влизат верижни машини и правят коловози. Пада дъжд и тръгва ерозия. Ако е малко повече дъжда или терена е стръмен, не остава почва въобще. Всичко на терена се унищожава на практика.....

Но това не е проблем за държавата. След няколко години държавата почва да финансира дейности за залесяване. Естествено успеха не им е блестящ щото почвата вече я няма. Отишли са и милиони левове за изсичане и залесяване... които могат да бъдат доста по- полезни за съвсем други дейности - като например с тях може да се купи противопожарен хеликоптер....

Нашата задача би трябвало да бъде да направим независима оценка на гасенето на пожара и на състоянието на гората и да се противопоставим твърдо на всякакви санитарни сечи след пожара - който според Калоян е и низов. Така, че според мене Данче ако има пари за нещо, то най- добре да се даде за такава оценка като се опитаме да хванем няколко знакови имена в горската наука за да я направят...

Това за мене вече е deja vu. Преди години след един такъв голям пожар съсипаха долината на Бяла река в Родопите. Възстановителните мерки в района на Бяла река са най- блестящия пример какво не трябва да се прави след пожар. И не трябва да го допуснем да се повтори...

С уважение:

Stefan AvramovProtected Areas and Species Conservation CoordinatorBulgarian Biodiversity Foundation"

Защо публикувам тези писма ли? Миналото лято покрай други някакви горски пожари, вече не помня къде точно един лесничей ми каза следното "Голямата част от опушените и опърлени дървета са живи. Те могат да се възстановят за около година. За жалост обаче, тяхната дървесина обикновено е много малко повредена от пожарите, или дори не е повредена въобще, именно защото вътрешността на стъблото остава влажна и жива. За това и ги секат - знаят че това е прекрасно извинение да закупят на намаление цяла гора, обикновено на изключително ниски цени, тъй като уж дървесината била повредена от пожарите. Подозираме, че огромна част от горските пожари се предизвикват умишлено именно с цел дърводобив."

Аз не съм лесничей, нито пожарникар, нито дори свидетел, и трудно бих могла да имам експертно мнение. Не ми се струват логични, обаче, нито начините, по които се залесяват опожарените гори, нито времето необходимо за изгасянето на пожарите. Не съм експерт, както казах, и затова в този случай ще оставя да говорят другите. Завършвам с един последен цитат, не едни пожарникар който беше вчера в "Часът на Милен Цветков":

"Миналата година пет дни се мъчихме да гасим един пожар в Родопите, каквото и да правехме, обаче, не можехме напълно да го потушим. На петия ден министерството изпрати противопожарен хеликоптер, който за четири-пет часа свърши това, което ние за пет дни не можахме."

Цитатите може да не са ми точни. Може малко да съм ги преразказала. Въпросите, обаче изпъкват от всякъде - защо хеликоптерите ги пращат на петия ден? Защо се секат дървета, които не са мъртви? Кой взима парите от дървесината и дали не е същият, който би ги инвестирал в бъдещ ски курорт именно на мястото на изсечената леко опърлена гора?

пп: И още едно от Константин Дичев, в което вече става дума и за пари:

"Твърденията че било предизвикан от мълния ми се струват малко крайно категорични и подвеждащи. Не е за друго ама малко да се размърдат и на това отгоре мисля че работата е по -дълбока и не става само дума за Картала ами като цяло за всички инвеститорски намерения на Рила, Родопите, Пирин и другите планини с паркове Национални и природни. Вижте какво имам в предвид, на първо място се опитаха да направят пистите с противопожарни просеки и така да спестят стотици милиони дължими такси при промяна на предназначението на горите в урбанизирани територии. Де факто от 2-до 4000лв. на дка печелят, а държавата губи. Та като не им мина номера със противопожарните просеки, защото се оказа че в закона няма такива текстове и така ги спряхме ако си спомняте, та ми се струва че това е атака за промяна на ЗГ за да се прокара идеята за просеки в закона и също и в ЗЗТ за горите в НПаркове и ППаркове.За това мисля да излезем със становище, с което да обосновем че няма да допуснем обезлесяване след приключване на пожара. Нека престъпниците в министерствата да знаят че от сега ще получат сериозен отпор и да не го правят! Защото само за сега това ги спираме в Паничище и Картла, че просиите са незаконни!"

сряда, 10 септември 2008 г.

Лабиринтът

Вчера минах през това. Особено и неописуемо преживяване, въпреки че и преди съм влизала в лабиринт, въпреки, че познавам катакомбите на Княжевското читалище доста добре, въпреки че някой от актьорите вътре ми бяха познати. Излязох като тесто - готова да ми се случи всичко, да ми се отпечата всичко, да бъда оформяна както някой друг намери за добре.

Ако има още билети, минете и вие...

вторник, 9 септември 2008 г.

Sziget Digested

Накрая качих снимките от Сигет фест. Може да се каже, че за мен Сигет 2008 официално приключи.

Лека нощ деца

четвъртък, 7 август 2008 г.

Чуден пес си търси дом

Този разкошен Рошко се е изгубил. Вчера се самопокани у нас, след като го срещнах пред Интерпрет. На около две години е, очевидно домашен, тип териер, с рязана опашка, около 20 кила, игрив, доверчив и гальовен. Няма чип, нито нашийник. Търся старите му собственици, нови осиновители или дори приемно семейство, докато му намерим постоянен адрес. Мога да го задържа най-много до 10ти - после заминавам за Унгария, и волю не волю ще трябва да го пусна обратно на улицата. Рошко е изключително общителен, бодър и приятелски настроен, никаква агресия и никакви притеснения, напълно наивен. Не е много послушен, но ние се познаваме от снощи в два през нощта - може и да стане.
Моля ви, разпратете линк към тази обява на който поискате, дано интернет му помогне да намери дом.

вторник, 29 юли 2008 г.

Филмче за АЕЦ Козлодуй

Вижте това - човекът го е записал в чужбина и го е страх да се върне в България.

Три въпроса за финал

Тъй като твърде много цикля на темата с пистолета, смятам да я приключа с три въпроса, които ми излизат в главата след вчерашното съобщение на МВР, че оръжието било открито и било пластмасово:

1. Защо извършителят дойде и се предаде без него? Логично би било да го донесе за да докаже, че е играчка.

2. Как дупнишката полиция, която нито е присъствала на инцидента, нито дори е взела показанията ни (те бяха събрани от трима сапаревобански полицаи) е сигурна, че пистолетът, който са намерили действително е същия, с който ние бяхме заплашени на хижата? Как може да бъде доказано, че това е същото оръжие?

3. Къде е открит пистолетът, и защо мястото не беше съобщено, след като няма разследване, а на извършителят е наложена глоба от 100лв. не би трябвало такива подробности за се крият, нали?

ПП:

Няколко дни след "инцидента" момчетата от екскурзионното ни писаха отново - казаха, че дна дни по-късно същата мутра била на същата хижа със същото узи и пак го размахвал, този път само пред случайни туристи...

понеделник, 28 юли 2008 г.

Без Имена

След като изпоразказахме всичко на разни телевизии, и лицата ни са all over the place излязоха още детайли.
Позната журналистка звъннала на полицията в Дупница и от там й казали, че оръжието не било истинско а пластмасово. Защо не ги е попитала дали са го намерили при това положение не знам...

От човек, когото не бива да назовавам получих следното "Не е пластмасово, личеше си, че не е. И да са го намерили ще имаме право да знаем след седмица. Другите на хижата твърдели, че е гумено, но щракването не успели да обяснят. Оръжието не беше заредено затворът беше спуснат. Мутрата сочеше с пистолета и към брат си (и аз видях че сочеше към всички, наши и чужди съвършено произволно). След всеки инцидент с мутра и оръжие излиза, че оръжието е било играчка. Такъв модел играчка обаче трудно ще се намери (беше чисто черно, без никакви интересни елементи, лампички, лога и други залъгалки детски, това и аз успях да забележа). Не го е изхвърлил, защото това оръжие струва колкото десет автомата, но трябва да е луд за да го покаже пак. На Рилски Езера обстановката е така от две години, това го знаят скиорите и алпинистите и вече я избягват."

Към два пък ми се обади някаква жена от в.Вяра. Крещеше и не ме слушаше, обясни ми как щом не сме го снимали, значи сме лъжееколози, и въобще обясняваше, че лъжем, че къде били тези 40-50 души свидетели, и защо не мога да й ги покажа всичките и тнт. Името не й запомних, защото много крещеше, а такива директно ги изолирам. Продължи да ми се кара и да ме нарича лъжкиня, нищо не пита, нищо че уж така правят журналистите. Затвори ми и после не ми вдигаше, така че й пратих sms "Човекът с пистолета се предаде вчера в участъка на Сапарева Баня. Щом не вярвате на нас, говорете с полицията". Надявам се да го е направила, и да осъзнава, че това, че не сме осигурили снимков материал за вестника й, с риск за собствените ни животи, не ни прави лъжци. Мен може би ме прави страхливка, но лъжкиня не ме прави. Видях каквото видях, и не бях единствена.

Интересно, че вчера разните собственици на джипове горе на хижата ни питаха именно "И тези снимки сега на в.Вяра ли ще ги пратите?". Ето го и вестника. Вие решавайте дали да имате вяра на мен или на в.Вяра, а ако някой не от нашата група (имаше туристи с чайове пред входа на хижата и разни лица по прозорците, хора зад гърба на човека с картечния пистолет, хора които съответно не са застрашени) има кадри някакви, дори телефонски да качва някъде и да праща, анонимно също ни върши работа, да праща на нас и на телевизиите, които за разлика от в.Вяра, вероятно привикнал на местните въоръжени порядки, смятат за обезпокоителен фактът, че из Рила планина се разхождат диваци с узита.

ПП: по Нова ни пуснаха, и казаха, че полицията в Сапарева Баня открила пистолета и бил играчка. Не го показаха. Аз продължавам да не вярвам, че е бил играчка, но ако пък е бил, значи няма страшно, мутрите ходят с пластмасови узита и другия път можем спокойно да сме двеста на акция над Паничище, нали?

Малко снимки от преди акцията да прерастне в екшън:

Тежките машини, които само в този ден, добре предупредени си стояха без работа извън границите на парка на долната лифтена станция.


Всъщност целта на акцията беше да спипаме тези машини без разрешение в границите на парка. За да преминават, строителите са изсекли по едно разклонение от пътя до всеки отделен пилон.




Тези тръби не знам за какво ще ги използват...



Табелата за забрана на движението на моторни превозни средства беше замазана с бяла боя за това я изстъргахме с ножчета. Един от превозвачите на хижата ни каза, че сами сме си я донесли и сутринта я нямало, и че вечерта сме щели да си я вземем. Бил сигурен че "още тази вечер ще изчезне". Добре е полицията и парковите рейнсжъри да я наглеждат тези дни.

Местен есктремист в кола без регистранционни номера. Искаше да ни гази.

Само ужас (или поредната публикация в стил "Екшън на Рила")

Истински екшън се разигра вчера следобед пред хижа Рилски Езера, към края на нашата акция. Докато снимахме номерата на един голям черен джип (после момчетата казаха че бил марка Гранд Чероки) с регистрационен номер КН3574АС, казвам го просто за да бягате през глава ако видите въпросния някъде в района около Дупница и Сапарева баня, та докато го снимахме, шофьорът реши да гази едно от момичетата с камера. Първо я погна с колата, после уж паркира и отново и тръгна на заден след нея. После излезе от колата, и докато гонеше момичето, джипката сама тръгна към хижата, докато всички крещяхме "Колата".

Втурна се след колата си, спря я на около метър от стената на хижата и се върна да дърпа камерата на въпросното момиче (без имена, естествено, не се и надявайте). Опитахме се да го успокоим, уж се кротна, но в един момент рязко се обърна, отиде до джипа и изскочи обратно с нещо подобно на Узи-тата от филмите. Насочи го първо към всички нас, после към момичето с камерата, после го допря до челото на едно момче, което се беше опитало да го вразумява преди да извади автомата. Беше видимо афектиран, червен, от устата му хвърчеше слюнка, подстакаше и крещеше "Ще ви избия всички", "Седем години съм лежал в затвора, не ми пука да се върна" "Всички лягайте на земята веднага". Никой не легна, защото всички бяхме абсолютно замръзнали в този момент. Никой не посмя да го снима, аз лично имах чувството, че ако насоча апарата към него той ще насочи "къртечния пистолет" както по-късно го нарекоха полицаите и едно момче, което беше служило в някаква не знам каква си част.

Постепенно мутрата се поосъзна, забеляза че освен двайсетината доброволци от акцията наоколо има още око 30 души - гости на хижата, туристи, местни и никой не смее да помръдне. Прибра къртечния пистолет и тръгна да си говори с нас - лъга маза, заплашва, оправдава се, обяснява какви добри правил предишния ден, разправя как не му се връща в затвора, каза ни че имал разрешителни и за автомобила в парка и за оръжието, обаче въпреки това искаше да изтрием кадрите, обясни ни как полицията нямала никакво значение на Рилски Езера, и тук горе било друга държава, но го било страх да не се появи в Интернет, как имал сто коня на планината, по едно време почна да разправя че узито било играчка. После си тръгнахме. След инцидента с узито си говорихме 15тина минути.

Когато слизахме надолу при нас дойдоха две момчета от някакво екскурзионно, които се бяха съгласили да свидетелстват, и ни казаха, че два джипа са тръгнали надолу след нас да ни бият. Скрихме се в клековете и видяхме същото Чероки и още една кола да слизат надолу бързо. Не ни видяха, но изглежда не са ни и търсили, изтеглиха се надолу много бързо.

Когато отидохме да пишем показания в РПУ Сапарева Баня, мутрата дойде и сам се предаде. Показаха ни личната му карта за да потвърдим че е лицето на снимката - в РПУто нямаше условия да го видим на живо без той да види нас. Казаха че не са открили узито, но ще направят обиск у тях - човекът слезе направо от гората с джипа и сто на сто не го е прибрал в къщи, по-скоро го е изхвърлил. Ако беше играчка щеше да го донесе и покаже нали?

Впрочем цял ден по Рила една друга, стара, руска джипка без номера се опитваше да ни гази и въобще горе законът на джунглата все още е на дневен ред.

За вчерашния инцидент трябва да се вдигне много шум за да не стане като с това . Тогава никой не обърна внимание на екшъна заради изборите...

петък, 25 юли 2008 г.

Смях и ужас

По рилския мейлинг лист току що пристигна тази потресающа статия от сайта на Дневник, в която направо мога да усетя как авторката едвам се сдържа да не избухне едновременно в смях и сълзи. Под свежото подзаглавие "Слънчев бряг си имал и своите положителни страни" Юлия Лазарова е лепнала такава красноречива снимка (макар че признавам си не знам дали снимката е от Слънчев Бряг, за моя мъка в днешно време цялото море изглежда като Слънчев Бряг), че друго освен да прихнем, прикривайки тихото си отчаяние май не ни остава. И така:

Браншът помоли медиите да не пишат лошо за туризма



четвъртък, 24 юли 2008 г.

To Do List

Тази седмица е пределно зелена, а на 31ви -другия четвъртък трябва да измислим как цялата да я поберем в час и половина (21:30 до 23:00 и ни слушайте, щото имаме максимална нужда от подкрепа, ще пратим цялото предаване на някакъв конкурс за зелени радиошоута)
За какво ще си говорим ли?
За вчерашната неописуема тоалетна акция под дъжда пред МОСВ.
За концертът на 25ти със зелените послания. (той даже трябваше да е на откритата сцена в парка, а не в Маймунарника, и да е безплатен, но не би, поради разни паркови неразбории). така или иначе силно препоръчвам.
За Критикъл Мас на 25ти - шест и трийсет на Ариана, както винаги, не забравяйте...
За Самба Карнавалът на 26 (връзката е, че самба оркестърът свири и по разни еко акции).
За акцията на Паничище на 27ми.
За шествието на 31ви.

Тези дни и нелинкнатите нещица ще бъдат линкнати, или пояснени в скоби... А вие се ослушвайте.

вторник, 22 юли 2008 г.

7:20

Часът е седем и двайсет сутринта, апаратът - накрая изпразнен, батерии заредени, тоалетна хартия в изобилие, а на вън все по-категорично гърми. Може би е време да обмислим алтернативна акция с папие маше пред МОСВ?

Ще се видим на Славейков, и внимавайте да не ви изтече хартията...

понеделник, 21 юли 2008 г.

Отново за Странджа

Много време мина от последния ми постинг - случват се неописуемо много неща с мен и приятелите ми по света и у нас.

Ето ви сега малко копипейстнато нфо за протеста утре сутрин. Утре следобяд очаквайте още инфо за още протести, акции и разни скорошни истории. Трябва да си наваксам...


http://www.dnevnik.bg/show/index.php?storyid=528199&p=0#addcommentАЙДЕ ВСИЧКИ НА ХОРОТОО!!! РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ НА ПРИЯТЕЛИ, ЗА ПОЛ. ЧАС ПРЕДИ РАБОТА МАЛКО ДА ЗАГРЕЕМ...;)ПРОТЕСТЪТ Е ОТ 8.30Ч. ПРЕД МОСВ (НА СЛАВЕЙКОВ) НОСЕТЕ СИ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ !ПОВЕЧКО ! ! ! Концептуално
Използва се тоалетната хартия като символ на голямото оакване на власт-имащите по морето с това презастрояване; напомня се за огромните количества фекалии, които биха се бълвали в морето от тия 200 000 евентуални нови курортисти на територията на община Царево, половината от тях и на територията на природен парк Странджа !!! (имаме предвид че общия устройствен план не предвижда изграждането на нито една пречиствателна станция, а в момента и без тия стотици хиляди нови туристи става яко мазало в Синеморец и Ахтопол по време на сезона, които и до ден днешен си изливат всичкото директно в морето, щото построените им пречиствателни станции не само че са за много по-малък капацитет, ами и без тва хич не бачкат....)
Сцена 1
"Грамада" от ролки WC хартия -
затрупва се входа на министерството с ролки еффтина двойно-тройно рециклирана тоалетна хартия
Сцена 2
"Море" от ролки WC хартия -
разгъва се море от ролки, най-лесно ще стане ако няколко (3-4) наведнъж са нанизани на точилки или др. точилкоподобни прави пръчки с подходящ диаметър (да може лесно да се нанизват ролките) Материали
МНОГО ролки WC хартия!!!
точилки (точилкоподобни пръчки) - 3-4-5-6...музикални инструменти - джембета, тъпани, мандолини и т.н..;) all welcome!

събота, 31 май 2008 г.

Критикъл Мас



Снимките са малко и кофти, защото това шествие беше само велосипедно, движехме се бързо, по платната с колите и нямах много време да снимам... Боян дойде пеша и в един момент тотално ни изгуби, но сто на сто е направил снимки хубави, така че проверявайте профила му от време на време.

Самото шествие летя със скоростта на светлината по софийските улици - обиколихме целия "широк център" за около час и половина, и макар да бяхме максимум стотина цяла софия ни забеляза. В един момент на Патриарх Евтимий едно момче щяха да го арестуват, но дружно измолихме полицията да го пусне, а после даже им ръкопляскахме. На Евлоги Георгиев изгасихме случайно запалено от фас дърво. Към колоната ни се присъединяваха деца, които иначе не биха дръзнали да излязат на улицата с колелата си.
Преди старта, хората тихомълком се събират на Ариана.
Някои се опитаха да се включат на блейдове, но твърде много улици в София са павирани...Кака П. (която внимателно охранява анонимността си) "говори с човека", докато всички звънкаме със звънци пред, естествено неработещата, Софийска Община.
По уговорка нямаше лозунги и банери но всички викахме "вело алеи" и хората от градския транспорт май ни се кефеха... Другия последен петък на месеца пак! Пада се 27 юни, 18:30 на Ариана.
Това се получава когато караш и снимаш едновременно (йенд, нау, клас, сит даун, йенд уир гоинг ту талк абаут йекспресионизм!)

Бат Бойко тича от Невски до Зоопарка за да се отдаде на политика в естествена среда

Обичам zagrada.bg защото понякога им е толкова трудно да прикрият какво точно мислят за нашия супер-кмет. От тези два репортажа излиза, че свърх-човекът е побягнал от празника на бягането за да иде да говори за политика прис себеподобните си в зоопарка. Да ви е сладко...
http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=504178
http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=504203

четвъртък, 29 май 2008 г.

За критикъл мас утре

Знам, че мина много време, но ето я уговорката (която, не забравяйте това, е негласна и никой не знае от кого е тръгнала!):

18:30 на Ариана. Маршрутът ще се уточни на място, улици няма и не бива да се блокират, с полицаи не бива да се конфронтираме, няма да караме по тротоари и през подлези - ще се включим в движението възможно най-безпроблемно и ще обиколим центъра.

леко шпионско звучи всичко това... До утре!

вторник, 20 май 2008 г.

След велошествието

Това е просто линк към снимките в пикаса.
Велошествие 15ти Май

Носи се обаче клюка, че на 30 Май от 18:00 отново ще има шествие... Но за това допълнително по късно днес.

сряда, 14 май 2008 г.

Още за велошествието

Това се появи днес по мейлинг листата - в отговор на всички въпроси в стил "Аз като нямам колело какво да правя?" :

"Тъй като ще има доста хора пеша има лека промяна, която моля да имате предвид: когато колоната достигне ул. „Г.Раковски” всички хора пеша и с колички ще се отклонят към НТ „Иван Вазов” и ще изчакат колоездачите на площада пред театъра. Докато чакат, всички се приканват да посетят щанда на Велоеволюция /който ще се премести от Попа пред театъра/ и да дадат предложенията си за организиране на велосипедно и пешеходно движение в София"

Ето го и самият маршрут


понеделник, 12 май 2008 г.

Трансглобъл, рожденните дни и Белослава

Транстглобъл Ъндръграунд дойдоха, видяха и победиха в събота (не им стига, че преди това победиха и на BBC World Music Awards, и то не кого да е а Balkan Beatbox и вече покойния ми любимец Нусарат Али Ал Фатех). Победиха всички докрай и до дупка, изтощиха публиката чрез равни порции скачане и крясъци, див ентусиазъм, барабанене и плетеници на ситар, и поне мен ме заредиха до горе чак до, надявам се, Рони Сайз другата седмица.

За да е пълна лудницата Тююп имаше рожден ден и докато членовете на групата му подаваха торта с бенгалски огън бучнат в средата, друг тип ... хм свещички се насочваха към него от публиката. В така или иначе гъстата атмосфера всички пяхме, скачахме и полудявахме за четвърти път с TGU и то чак до към три сутринта. (Преди тях пък свириха Самоделия, които, честно, от 2002ра есента, когато пак подгряваха същите агенти, не са мръднали нито на йота... Но нищо де, значи на този свят има поне едно стабилно нещо, нали така?)

Рожденият ден на Тююп, обаче, не беше единствената изненада в нощта на 10ти май. След тях към три сутринта излязоха Мачбокс - Попара + Арабел Фон Караян и може би още някой гост, но това е трудно да се определи, предвид изначално неясния състав на Попара (примерно миланалата година в главната роля се изявяваше десетгодишно улично чаве на име Митко, което така хубаво пееше че на Сфуматовските циклисти като мен им се насълзяваха очичките) .

Така или иначе, за изненада на самите Мачбокс, на сцената се качи и Белослава, да, същата, THE Белослава, която явно беше дошла на концерт на Трансглобъл и също като нас се беше заредила добре. В някакъв момент петима души си разпределяха ролите на вокали и бийтбоксъри (впрочем, любимата ми поп-певица очевидно я бива и за това), Шамана пя регета, Арабел реди фрийстайлове, в някакъв момент всички пееха Summer Time, и въобще въпреки пълния хаос на сцената, и моментния хаос в ушите ми (ми да, толкова хора, без уговорка предварителна лесно ли се сработват) смея да твърдя, че на по-благ джем, не съм присъствала.

Впрочем на самите Трансглобъл също им хареса - стояха и слушаха чак до края на шоуто - тоест до около пет и половина...

За жалост снимки няма - на Кьосев му свърши батерията още някъде около тортата, Ружин си беше тръгнал, пък аз бях решила този път просто да ида на концерт и с нищо, нищичко да не се занимавам...

Впрочем, тези дни явно ми върви на 4км. В петък отново си прекарах вечерта там - на финала на Jack daniels Battle of the Bands. Спечелиха Ментъл Архитектс, Колапсо обраха овациите на малолетната публика и второто място, а нашите любимци Способ оставиха повечето посетители на 4км в недоумение, сигурно защото аудиторията си беше киндер по начало...

На мен естествено Паникън най си ми харесаха, и към края се бях разразила в такова пого, че все още броя синините си.

петък, 9 май 2008 г.

Critical Mass отново


Чувствайте се свободни да теглите и разпечатвате тeзи флаери. С него пристигна и поредния вело-призив от любимите ни еволюционери :


ДО:
Всички велосипедисти в
София
ВЕЛО МОБИЛИЗАЦИЯ-ТАААААА ПРОДЪЛЖАВААААААА!
СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА и ВЕЛОЕВОЛЮЦИЯ, CVS България, Байкария и ЕС За Земята смятат, че отново е време да покараш в името на природата!
Вело-приятели, симпатизанти и просто велосипедисти! Приканваме ви отново да излезем на улицата, за да покараме заедно на 15 май. Ще е приятно, полезно, велосипедно, без коли и с по-чист въздух около нас…
Отново на 15 май – Световният Ден за действия срещу промените в климата, но много по-важно, за да можем да дишаме нормално в нашия град, за да имаме вело-алеи, за да не ни газят по улиците, за да ни забележи кмета и заради още много причини. Велоеволюция , CVS България, Байкария, За Земята и ТИ, заедно ще отпразнуваме правото си на място по улиците на София. Както всяка година - и тази, обичайните заподозрени на вело-шествията ще са на линия.
От теб искаме отново да :
си вземеш приятелите, колелото, скейта, детската количка и да се включиш качествено и запомнящо се във Всенародните вело-веселба и шествие.
Мислим за всички и за това – можеш да се включиш когато и както поискаш: Чети бързо и си остави 15-ти свободен, защото:
ВЕЛО_ШЕСТВИЕТОООО!!!! В 18.30 часа стартираме шествието си по Софийските улици.
Маршрутът: начало в 18:00 часа на езерото Ариана.
В 18.30 часа се тръгва от езерото „Ариана”, по маршрут: бул. „Евлоги Георгиев”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Васил Левски”, паметника на Васил Левски, ул. „Московска”, бул. „Георги С. Раковски”, ул. „Граф Игнатиев”, бул.”Патриарх Евтимий”, до ларгото пред НДК в 19.30 часа.
В 19.40 часа вело-шествието продължава по бул. „Витоша”, ул. „Алабин”, ул. „Княз Ал. Батенберг” и завършва в градинката пред театъра „Иван Вазов” в 20.30 часа.
ЩАНД НА ПАМЕТНИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (т.нар. „Попа”) от 14.00ч до 20.00ч на 15 май
Встрани до паметника на патр. „Евтимий Търновски” на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий”. Ще може да видиш картата на ОГПСофпроект” с проектираната вело-мрежа и предложенията на сдружение „Велоеволюция”; да предложиш собствен маршрут за вело-алея.
Знаем, че няма да пропуснеш това събитие. Колелото да е с теб по трудния път на велосипедиста в София!

Междувременно най-накрая намерих диска със снимките от епичния втори юли на Орлов Мост. Някои се повтарят във много фотошопски варианти, но повторението е майка на знанието... Както знаем... Защото си го повтаряме често...

сряда, 7 май 2008 г.

Хърбалайзър - бърз курс по история на музиката





Към края на сета на Хърбалайзър - партито вече е доста омъглено...



Миналия петък шареният и разнообразен звук на Хърбалайзър отново докара Софийската публика до лудост. Този път в пълен състав (в късното лято на 2006та в Блекбокс свири само Оли Тийба) продуцентското дуо пуска около два часа и половина в парти центъра на 4км, своята весела смесица от фънк, джаз, хипхоп и брейкбийт, сипейки над танцуващата тълпа неочаквано добри комбинации от препратки, ретро брас-секции и разрушителни бийтове, в количества, които направо обогатиха общата ни култура. Преди да ни причинят всичко това, обаче, Оли Тийба и Джейк Уери пожелаха да разкажат на слушателите на ......... нещо за себе си.


По време на интервюто Джейк Уери вади малка видеокамера: Снимате ли? И двамата сте от Националното радио и и двамата снимате? Добре тогава и аз ще снимам...



Как се родиха Хърбалайзър?

Джейк : Познавахме се от колежа, но се сдушихме сериозно някъде около 1992г. Започнахме да правим инструментален фънк и хипхоп, просто за забавление. Не познавахме никакви рапъри или певци, така че просто си правехме бийтове. Намерихме се с Нинджа тюн и те издадоха наша дванайсетинчова плоча. Нинджа тюн, за тези които не знаят, не беше особено популярен лейбъл в началото на деветдесетте. Издаваха няколко брейкбийт артиста, като Диджей фууд.По същото време когато подписахме с тях, те привлякоха и други музиканти, издаваха хипхоп, фънк и брейкбийт. През деветдесетте Нинджа тюн станаха много известни в Европа, станаха много разнообразни, заработиха с някои от пионерите на електронната музика. Ние пък събрахме истински оркестър, и правихме турнета из Канада, САЩ и Европа. Сега звукът ни доста се е променил - записахме шест албума междувременно, работихме с някои от най-добрите независими рапъри от Америка и Великобритания в последните седем-осем години.

Носи се клюка за нов албум?

Джейк : Да, към края на май ще издадем нов албум. За пръв път работим с певица - една млада дама на име Джесика Дарлинг. Тя е на 23 години и е страхотна фънк певица. Ще бъде фронт дама на групата и по лайфовете. През лятото ще минем на няколко фестивала, а есента ни очаква голямо турне.

Оли : Албумът се казва Same As It Never Was.

Музиката, която слушате?

Оли : От деца сме расли с много черна музика и хаус. Родителите и на двама ни си падаха по соул, блус и рок, така че наоколо ни имаше много добра музика. Нашите формираха вкуса ни. Като дете бях голям фен на хипхоп културата, първо танцувах брейк, после рисувах графити, около 86та започнах да пускам. Джейк от друга страна е изследвал музиката като член на разни групи.

Джейк : Да порастнеш в седемдесетте е наистина добро начало. По телевизиите вървеше музика от 70те и 60те, можеше да чуеш уауа ефекти, бонгота, мощни барабани, беше наистина фънки. Харесваме всякаква музика. Една от любимите ни черти на хипхопа е възможността да работиш със семпли - композираме сами но ползваме семпли. Ние сме хипхоп продуценти и използваме хипхоп методи за да сглобим музиката си, дори когато крайният резултат не пасва точно в категорията. Можеш да семплираш унгарски фолк, или блус, соул, джаз, реге и чак когато го сглобиш всичко се превръща в хипхоп, но всъщност имаш много разнообразни източници. Никога не е скучно. Ако си в рокгрупа трябва да имаш китари, басист и барабанист, може би и клавирист, но това е звукът, към който трябва да се придържаш - винаги в същата рамка. Като хипхоп-продуцент за теб няма граници (тук Джейк започва да припява "No, no, no, no, no, no, there's no limit, като начало на сериозното предизвикателство към общата култура, което сетът на дуото ще ни отправи).



Пъклени намерения се изписват на лицата на Оли Тийба (в дясно) и Джейк Уери в началото на Утопия Груувс.

сряда, 23 април 2008 г.

Дългият Ден на Земята

Голямото шествие за природата, което събра около 2000 души.


Вчера следобяд ви обещах текстче, което да разкаже за всичките ни преживелици от пренатоварения колкото фестивал Ден на Земята - 22.04.2008, тоест завчера. Време обаче успях да открадна чак днес, и то вечерта. До този момент спомените в главата ми доста са се изпокъсали, много неща се случиха на 22ри, наистина много, въпреки че дори не успях да обиколя всички инфопунктове, което си бях поставила за цел. Бях се заканила също, че ще напиша нещо кратко и крайно журналистическо, но дали защото и аз доброволствах тук и там, или защото денят беше наистина крайно поглъщаш, ето ви го, съвсем лично, и съвсем отвътре.

Сутринта лъжеше и се правеше на лятна, така че изхвърчах от къщи по рокля и сандали с обилен запас от топли дрехи в раницата - две блузи, сако, гуменки, панталони, два чифта чорапи, шал, ръкавици, шапка, все едно бях тръгнала на поход в планината. До осем вечерта повечето ми багаж беше оползотворен я от мене, я от друг някой измръзващ природозащитник. Кремена и досега се радва на едната блуза.

Около обед в градинката между Академията и Парламента учениците от Музикалното училище и Художествената гимназия се развихриха в еко-акция подкрепена от ЕкоБулТех - докато младите художници майсторяха скулптори от стари електроуреди, възпитаниците на СОУ В. Пипков свиреха и пееха на малка сцена, а градинката се пълнеше със все по-изумени туристи, които шумът беше привлякъл от Александър Невски. Ситуацията наистина си беше изумителна - под звуците на народна музика изсвирена на вибрафони в абсолютно психаделен аранжимент, деца в еднакви бели тениски търчаха наоколо с бормашини, разглобяваха ютии, и люлееха телефонни слушалки провесени от клоните на дърветата, някакви хора разхождаха порове и белки, опашка от деца се беше наредила да прегръща питон - албинос, а активистите на За Да Остане Природа връзваха априлки (бяло-зелена версия на мартеничките, която тръгна от някакви Променски протести по цветница преди години, но бързо беше възприета от еко-организациите; априлката се връзва на дърво, когато приносителят й свърши нещо полезно) на всеки спипан минувач.



Порчето, преди да го нагушкам и съвсем закономерно да се усмърдя на пор.





Повечето скулптори от боклук бяха идейни, но не и красиви - за жалост боклука си остава грозен, дори в ръцете на талантливи художници...



Около два и половина-три Заземляните редяха изложбата "Земята отдолу" - трийсетте фотографии финалисти, които се състезават за голямата награда, трудно се задържаха по стативите, в бесния вятър, който таман излизаше. Докато връзвахме рамките и подпирахме стативите с велосипедите си, очите ни се напълниха с пясък, няколко стъкла се счупиха, информационните материали бяха отнесени в най-различни посоки, а случайните зрители хванати на работа - трябваше да държат паната, докато успеем да ги обезопасим.


Ваня окача снимки малко преди цялата изложба да бъде евакуирана в подлеза.

Малко след като фиксирахме, обезопасихме и покрихме всичко, вятърът стана толкова силен, че едно дърво от другата страна на Орлов Мост се разполови и запуши локалното платно, а над главите ни закапа първия предупредителен дъжд. Джемът, който преди се беше заформил около изложбата, отдавна се беше преместил към подлеза на Сан Стефано, а ние прибрахме снимките и стативите в този на Царевец.Природата напомни за себе си на Деня на земята - половин огромен кестен се срути в локалното платно до Орлов Мост. Кестенът, разцепен на две, запря движението по булеварда.

Юнеко - университетския еко-клуб на СУ бяха разположили голяма и интересна изложба, незнайно защо на втория етаж в едно от крилата на Ректората. Информационния им щанд по традиция стоеше на долния - пред фоайето на Мензата. всичко това трябваше да е в дворчето, но междувременно на вън вече се сипеше толкова страховит порой, че организаторите започваха да се страхуват за вечерните вело и пешеходни шествия.

След около час, когато природата приключи с протестите и демонстрациите си (поне в София де, да не забравяме издуханите къщички в Североизточна България от същия следобед) с Маша решихме да обиколим и другите инфопунктове, но повечето хора се бяха разбягали а и нямахме време за всички - на Света Неделя и в градинката до Парламента нямаше никой, Граждани за Рила таман изкарваха щанда си от главния вход на Народния Театър, където го бяха скрили, и съответно, пет минути по-късно обратно го мушнаха под козирката, защото пак заваля, а до Попа и Аптека не можах да стигна, просто защото трябваше да прибера колелото си, все още подпиращо стативи на Ариана, и крайно необходимо за велошествието.

Акцията на Велоеволюция в дворчето на Софийския започна с чертаене на маршрути и хипотетични велоалеи. Мартин Заимов се появи от някъде стъпил, незнайно защо, на някакво електрическо возило, от тези, с които юпитата се придвижват из бизнес-парковете. Разгледа разбирачески картите стисна две три ръце, и за пръв път ми стана толкова неприятен, колкото и останалите политици. Междувременно дворчето се беше напълнило с толкова много велосипеди, колкото никога не е виждало, а някакъв журналист с бадж на Ройтерс дойде да ми обясни, че щял да качи репортаж ето тук.


Теодор Василев от Велоеволюция показва картата, на която велосипедистите трябва да отбележат ежедневните си маршрути.

Пет минути по-късно над нея кипи усилен труд.
Маршрутът на велошествието също трябва да бъде уточнен.

Около пет и половина в дворчето започна обещания форум театър на тема трудностите за велосипедистите в София, но приятелите колелари предпочетоха да гледат сценките и да се смеят от сърце, вместо да заемат местата на някой от героите и да се мъчат да решават проблеми. Особено силно се видя това във втората - никой от зрителите не пожела да заеме местата в разхайтения общински съвет (толкова разхайтен, че забравяхме да излизаме от роли в паузите и даже жокерът не можа да ни надвика) и да се заеме с проектирането на велоалеи.

Началото на велошествието по Бул.Левски

Свилен като знаменосец на вело-каузата.

Много сме силни сме!

От НДК велошествието подбра и пешеходците с плакати в защита на Рила и Иракли, антиатомни фанелки и всякакви музикални инструменти. В този момент по Витошка тръгнаха към 1500 - 2000 души, от прозорците снимаха, от кафенетата ръкопляскаха, докато всичко достигна едно много шумно ниво на еуфория. Всъщност усетих колко сме много доста по-късно, когато се качих на една саксия на Славейков за да снимам масовки, и забелязах, че краят на тълпата все още е скрит зад завоя на Алабин.

Дългия 42м. банер, с който посрещахме Барозу.
Тук сме наистина много хора, опашката на шествието все още е зад ъгъла на Алабин.
Силвето демонстрира акробатика в името на зелената кауза.На сцената в Борисова ни чакаха Кака Поли, Данчето от Фондация Биоразнообразие, Тома Белев от Зелени Балкани, и цяла плеяда ъндърграунд величия от любимите ми - Попара, Root Souljah, И Футбол и шахмат, и наистина добрата изненада - Гологан, от които аз съвсем неосведомено очаквах "някакъв метъл подобен на Балканджи". Последните ни дариха с някаква много блага етно-психаделия, толкова засилваща, че въобще не можах да ги снимам - бях твърде заета да въртя огън, понесена от ритмите им. Не успях да снимам и Root Souljah - те предпочетоха да свирят в уютно синкаво затъмнение. Концертът беше по-дълъг от обещаното и слава богу - въпреки че много от участията бяха отменени предварително, поради липса на време, групите които останаха в програмата трудно можеха да изсвирят повече от парче, ако бяха спазили точното разписание. Очевидно парковата охрана беше твърдо на наша страна, защото ни остави да използваме сцената, и особено осветлението й, три часа повече от съгласуваното. Допълнителното време стигна точно за по един кратък гиг на всяка от групите (по четири-пет парчета) и една добра оборка на околността.
Попара, едни от участниците в концерта за Деня на земята, при това с Арабел фон Караян за гост-вокал.


Ягама от Уга Буга върти огън по време на концерта