Приключено по Давност

На излизане от почти четиричасовия филм минах точно по Ларгото, дощя ми се да хвърля един поглед на мястото на действието. Беше странно тъмно - не е било такова от няколко години. Изведнъж си помислих, че напомня на началото на деветдесетте, тъмните години, преди да почнат да слагат осветление из София. Все едно нарочно бяха нагласили сетинга за излизащите от Дома на Киното.

19 години след палежа на Партийния Дом, точно на датата на палежа - 26 август пред Дома на Киното се беше проточила огромна опашка от хора, готови да изгледат три часа и половина документалистика наведнъж. Лично аз въобще не усетих дължината на филма абсолютно захласната в хлъзгавите изказвания на главните герои в събитията от първите месеци на демокрацията.

Филмът ме хвърли в много спомени - когато всичко това се е случвало аз съм била твърде малка за да ми е ясно какво точно се случва. Помня само колко ми беше интересно на живата верига, в университета по време на студентската стачка, в Града на Истината, помня как се караха хората за това кой бил подпалил Партийния Дом, как за пръв път чух думите "провокация" и "лумпени".

Хареса ми, че хората бяха оставени да говорят, че в никакъв момент не излезе някой да каже "Това е вярната версия". Не защото в документалистиката трябвало да се пуснат страните да говорят по равно и да не се застава на нито една от тях, с което никога няма да се съглася, а защото какво наистина се е случило в онази августовска вечер преди 19 години не е толкова важно, колкото това кой какво си мисли, че се е случило. Именно различните версии движат историята.

Не знам какво носи "Приключено по Давност" на по-възрастните зрители - салонът беше препълнен до пръсване, и то почти само с пенсионери, които често се смееха на места, напълно неочаквани за мен. За хората от моето поколение обаче тези три часа и половина наместват смътните спомени в някаква историческа рамка, обясняват ярките образи от детството ни, изясняват една твърде ярка за да е разбираема картина.

Колкото до онези кадри от протестите за Странджа, напръскани почти безразборно из филма, на мен поне ми стояха като чуждо тяло, не се връзваха, нямаха смисъл там (освен, може би, края с хорото). Имах чувството, че това са просто едни готини кадри, които не са си намерили филма и е трябвало някъде да влезнат за да не отидат фира. Не служеха за нищо.