Вчера гледах "Sofia Video Guide" и искрено се забавлявах. Филмът има много приятна идея, лекичък е и наистина казва много за града. Приятно е, че е разделен на три, така че да се поглъща на хапки. Приятно е, и че никой в него не се взима твърде на сериозно. Всъщност, толкова е приятно всичко, че направо издържах героично да го догледам, а все пак говорим за два часа любителско документално кино.
Все пак имаше няколко набиващи се недостатъка :
Първо и основно, на мен ми липсваше ритъм в монтажа, но това може и да е нарочно - Бидон Филм се стараят "София Видео Гайд" да е очевидно любителски.
Всъщност, другите два недостатъка идваха от същото това намерение - звукът беше не просто ужасен, а направо болезнен, а камерата на Николай Бошнаков - се люлееше непрестанно до пълно главозамайване. Идеята физиономията му да присъства във всеки кадър, сама по себе си е хитроумна, но трудно приложима в 120мин. филм, а и на моменти главният герой в тази low-budget веселба се потеше и запъваше твърде буквално. Всичко това би било ок, ако някой се беше намесил по-категорично във фазата на монтажа, но дори и така "София Видео Гайд" върви по-бързо и интересно от повечето нови български продукции, със купища професионалисти, стотици пъти по-големи бюджети и институции зад гърба (справка умопомрачително слабият "Маймуни през зимата", който макар и по-кратък от "София Видео Гайд", любовен, снабден със цели три! сюжета, един куп известни актриси и певачки и тнт, пак успява да се проточи до нетърпимост).
Гледайте го хора, свеж е...
петък, 14 декември 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)