Към края на сета на Хърбалайзър - партито вече е доста омъглено...Миналия петък шареният и разнообразен звук на Хърбалайзър отново докара Софийската публика до лудост. Този път в пълен състав (в късното лято на 2006та в Блекбокс свири само Оли Тийба) продуцентското дуо пуска около два часа и половина в парти центъра на 4км, своята весела смесица от фънк, джаз, хипхоп и брейкбийт, сипейки над танцуващата тълпа неочаквано добри комбинации от препратки, ретро брас-секции и разрушителни бийтове, в количества, които направо обогатиха общата ни култура. Преди да ни причинят всичко това, обаче, Оли Тийба и Джейк Уери пожелаха да разкажат на слушателите на ......... нещо за себе си.
По време на интервюто Джейк Уери вади малка видеокамера: Снимате ли? И двамата сте от Националното радио и и двамата снимате? Добре тогава и аз ще снимам...Как се родиха Хърбалайзър?
Джейк : Познавахме се от колежа, но се сдушихме сериозно някъде около 1992г. Започнахме да правим инструментален фънк и хипхоп, просто за забавление. Не познавахме никакви рапъри или певци, така че просто си правехме бийтове. Намерихме се с Нинджа тюн и те издадоха наша дванайсетинчова плоча. Нинджа тюн, за тези които не знаят, не беше особено популярен лейбъл в началото на деветдесетте. Издаваха няколко брейкбийт артиста, като Диджей фууд.По същото време когато подписахме с тях, те привлякоха и други музиканти, издаваха хипхоп, фънк и брейкбийт. През деветдесетте Нинджа тюн станаха много известни в Европа, станаха много разнообразни, заработиха с някои от пионерите на електронната музика. Ние пък събрахме истински оркестър, и правихме турнета из Канада, САЩ и Европа. Сега звукът ни доста се е променил - записахме шест албума междувременно, работихме с някои от най-добрите независими рапъри от Америка и Великобритания в последните седем-осем години.
Носи се клюка за нов албум?
Джейк : Да, към края на май ще издадем нов албум. За пръв път работим с певица - една млада дама на име Джесика Дарлинг. Тя е на 23 години и е страхотна фънк певица. Ще бъде фронт дама на групата и по лайфовете. През лятото ще минем на няколко фестивала, а есента ни очаква голямо турне.
Оли : Албумът се казва Same As It Never Was.
Музиката, която слушате?
Оли : От деца сме расли с много черна музика и хаус. Родителите и на двама ни си падаха по соул, блус и рок, така че наоколо ни имаше много добра музика. Нашите формираха вкуса ни. Като дете бях голям фен на хипхоп културата, първо танцувах брейк, после рисувах графити, около 86та започнах да пускам. Джейк от друга страна е изследвал музиката като член на разни групи.
Джейк : Да порастнеш в седемдесетте е наистина добро начало. По телевизиите вървеше музика от 70те и 60те, можеше да чуеш уауа ефекти, бонгота, мощни барабани, беше наистина фънки. Харесваме всякаква музика. Една от любимите ни черти на хипхопа е възможността да работиш със семпли - композираме сами но ползваме семпли. Ние сме хипхоп продуценти и използваме хипхоп методи за да сглобим музиката си, дори когато крайният резултат не пасва точно в категорията. Можеш да семплираш унгарски фолк, или блус, соул, джаз, реге и чак когато го сглобиш всичко се превръща в хипхоп, но всъщност имаш много разнообразни източници. Никога не е скучно. Ако си в рокгрупа трябва да имаш китари, басист и барабанист, може би и клавирист, но това е звукът, към който трябва да се придържаш - винаги в същата рамка. Като хипхоп-продуцент за теб няма граници (тук Джейк започва да припява "No, no, no, no, no, no, there's no limit, като начало на сериозното предизвикателство към общата култура, което сетът на дуото ще ни отправи).
Джейк : Познавахме се от колежа, но се сдушихме сериозно някъде около 1992г. Започнахме да правим инструментален фънк и хипхоп, просто за забавление. Не познавахме никакви рапъри или певци, така че просто си правехме бийтове. Намерихме се с Нинджа тюн и те издадоха наша дванайсетинчова плоча. Нинджа тюн, за тези които не знаят, не беше особено популярен лейбъл в началото на деветдесетте. Издаваха няколко брейкбийт артиста, като Диджей фууд.По същото време когато подписахме с тях, те привлякоха и други музиканти, издаваха хипхоп, фънк и брейкбийт. През деветдесетте Нинджа тюн станаха много известни в Европа, станаха много разнообразни, заработиха с някои от пионерите на електронната музика. Ние пък събрахме истински оркестър, и правихме турнета из Канада, САЩ и Европа. Сега звукът ни доста се е променил - записахме шест албума междувременно, работихме с някои от най-добрите независими рапъри от Америка и Великобритания в последните седем-осем години.
Носи се клюка за нов албум?
Джейк : Да, към края на май ще издадем нов албум. За пръв път работим с певица - една млада дама на име Джесика Дарлинг. Тя е на 23 години и е страхотна фънк певица. Ще бъде фронт дама на групата и по лайфовете. През лятото ще минем на няколко фестивала, а есента ни очаква голямо турне.
Оли : Албумът се казва Same As It Never Was.
Музиката, която слушате?
Оли : От деца сме расли с много черна музика и хаус. Родителите и на двама ни си падаха по соул, блус и рок, така че наоколо ни имаше много добра музика. Нашите формираха вкуса ни. Като дете бях голям фен на хипхоп културата, първо танцувах брейк, после рисувах графити, около 86та започнах да пускам. Джейк от друга страна е изследвал музиката като член на разни групи.
Джейк : Да порастнеш в седемдесетте е наистина добро начало. По телевизиите вървеше музика от 70те и 60те, можеше да чуеш уауа ефекти, бонгота, мощни барабани, беше наистина фънки. Харесваме всякаква музика. Една от любимите ни черти на хипхопа е възможността да работиш със семпли - композираме сами но ползваме семпли. Ние сме хипхоп продуценти и използваме хипхоп методи за да сглобим музиката си, дори когато крайният резултат не пасва точно в категорията. Можеш да семплираш унгарски фолк, или блус, соул, джаз, реге и чак когато го сглобиш всичко се превръща в хипхоп, но всъщност имаш много разнообразни източници. Никога не е скучно. Ако си в рокгрупа трябва да имаш китари, басист и барабанист, може би и клавирист, но това е звукът, към който трябва да се придържаш - винаги в същата рамка. Като хипхоп-продуцент за теб няма граници (тук Джейк започва да припява "No, no, no, no, no, no, there's no limit, като начало на сериозното предизвикателство към общата култура, което сетът на дуото ще ни отправи).
Пъклени намерения се изписват на лицата на Оли Тийба (в дясно) и Джейк Уери в началото на Утопия Груувс.
