петък, 12 октомври 2007 г.

бързите дни

очевидно ми се случват много неща, щом хич и нямам време да ги опиша. работя над себе си. захладнявам, скоро съвсем ще се успокоя. дните потръгнаха облачни и бързи, карам колелото си в порои, ходя до нои, протестирам, започвам жадно училище.
в събота смятам да лежа пред багери на паничище. който иска е добре дошъл да се включи... и да ме закара до там.

днес ще стана рано обещавам си, но ето сега е три и пет а аз имам още поне час работа на компютъра. трябва да си върна книгите в библиотеката, но мога само преди обед, след това на смяна е онзи гъз, дето си нямам свидетели за да го съдя... отново ще уча и в софийския, и в тази нова светлина умишлен палеж в библиотеката на филолозите вече не е утеха... макар че може би това е едничкия начин да я ремонтират....

вчера вятърът ме носеше покрай александър невски с едни огромни пана в ръце, съвсем нереално някак, страшно скъпарски такива и леки, много беше важно вятърът да не ги счупи или смачка... а на тях снимки от протестите. мои. сънувано. и ме среща някакъв тип и ми вика какво е това. пана отговарям. от къде ги взе звънва истерична нотка в гласа му и вече почти е заловил крадеца в мен. от ная викам, не се събраха във таксито. а какво ако му бях казала, че снимките са мои. щях да се почувствам съвсем като крадец. защото снимките не са хубави, а сега висят огромни на изложба в червената къща, просто защото янина нямаше време да намери някой от добрите фотографи. примерно онзи от тропот с нечовешките снимки. не го заслужавам. съдбата ме довя. вземам каквото ми се даде и изкупвам греха с доброволно помагане. прекарвам в червената къща от дванайсет на обед до десет вечерта. не съм много от помощ, защото само имам температура. тва ми е просто основното занимание.

дъждът вали само в 20те минути от деня, когато трябва да ида до някъде с колело. хората свирят на сцена а аз заспивам. усещам, че просто нямам шанс, и някак се добирам до вкъщи.

днес се събудих в 12 на обяд. здрава, но някак изтощена. утре пак ще направя така май. и няма да си върна книгите, и да получа забетната бележцица с която дават дипломите. а трябвало и да се снимам.

някакви много черни очи ми се мотат. далечни очи. горещи... романтично някак ми се мотат. но няма да се занимавам и толкоз.