естествено по закона на всемирната гадост никакво лежане не можа да се получи там горе по три причини : кучи студ, две педи кал и факта, че щом приближихме строежа работниците се разбягаха в обедна почивка. помахахме с банери, поговорихме си с господарите на ефира, дойде някакъв заместник кмет който лъга и маза до пълно окалване, не много трудно в дадената ситуация. 
преди това ни крещяха хижарката от пионерска и някакъв лесничей, мислеха си, че банско ни било платило да им спираме развитието, и нямаше никакъв начин да ги надвикаме за да им обясним, кои сме какви сме и така нататък. горския каза, че ако посмеем да се качим нагоре към строежа щял да ни счупи краката. за мен лично пъкм имаше нещо в стил "тая има врабци в главата", което някак не ми се стори обидно, а почти поетично - сигурно защото за пръв път чувам точно този израз... стана ми мъчно, че тия хора не разбират, че на нас ни пука толкова за рила колкото и на тях. пак се чудя как точно трябва да е разберем.
на границите на абсурда.
