Според тази статия в Нетинфо милото ни правителство е взело следното генилно решение: от различните видове визи най-скъпи са тези "за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година от страна на такива, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции - 200 евро."
Излиза, че ако някой има малко повече мозък в главата от милите ни управници, той трябва да плати скъпо и прескъпо за да пребивава в така интелигентната ни страна. И всичко това на фона на липсата на специалисти и изтичането на мозъци, за което всички пищят вече седемнайсет години, на фона също на това, че в университетите има повече места, отколкото желаещи, и въпреки това тук, често дори в непрестижни специалности, постъпват студенти, понякога от страни много по-бедни от България, които са готови да плащат десеторно по-скъпо от нашите студенти за да получат образование.
Очевидно е, че за властта образованите са истинска опастност, а в България вече има стряскаща цифра вишисти (колко от тях наистина са образовани е друг въпрос...).
Разбира се, по-добре да внесем строителни работници, защото, знаете ли, в родината има още цели стотина незастроени декара...
четвъртък, 27 декември 2007 г.
сряда, 26 декември 2007 г.
Коледа като гражданска война
От Бъдни Вечер над квартала се носят взривове и залпове, които карат кучето ми само да ме прибира от разходка, а случайните минувачи да залягат. Съседът е закачил мигащо-светещо-клатещо-се-пеещо-гирляндище на балкона си, и малко ми се ще да го отстрелям. Болниците отново са пълни с хора с откъснати пръсти, а даже нова година не е дошла.
Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.
Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)
Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.
Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)
Извън коледните военновременни новини, трябва да съберем стотина хиляди подписа за Рила до Февруари, така че да се хващаме на работа....
Също извън тях, кучето ми реши, че в името на любовта (или по вина на овулацията) може да лети, и скочи от терасата ми вчера през нощта. Мисля, че толкова страх досега не съм брала, но слава богу нищо й няма. Е поударила си е кратуната, но това надали е толкова лошо - тази сутрин, out of the blue реши да лае, като никога, и лая цели двайсет минути. Явно добре се е рестартирала...
неделя, 23 декември 2007 г.
Коледа на колела
Вчера останах в центъра до към пет, за да чуя и любимите си Стенд ъп къмидиънс на жълтите павета, затова, когато се върнах нямах никаква сила да пиша каквото и да било - в общи линии реанимирах. Ми, да, това вчера направо си беше екстремно преживяване (това са снимките в пикаса).
Първо, ако не сте пробвали досега да карате колело с нормални гуми и без скорости по сняг и поледица, в гората между дърветата, и в замръзналите ниски облаци изпарения на автобусите по Св.Наум, значи нищо не разбирате, и още много хляб трябва да изядете, докато порастнете колкото мене. Докато стигна до НДК вече се чувствах велика, само защото съм оцеляла.
Второ, трябва да благодаря на изложението "Произведено в България" за това, че ми позволи да си купя и обуя четвърти чифт чорапи, защото по пътя мeжду Изгрев и центъра ясно осъзнах, че три не са достатъчно... Както предполагах, основна тема на маскарада беше навличането, и всички костюми бяха достатъчно широки, за да поберат якета и грейки.
Трето, да карам по улицата с домино, което тотално ми отрязва периферното зрение, и едно око бучнато в обектива на фотоапарата, беше меко казано мъдро от моя страна. Как и защо още съм жива не се знае...
But, enough about me, lets talk about something else...
Към десет и двайсет, когато се появих, младежите от Велоеволюция (тоест главно младежките, нека не ни се налага да използваме безумната дума "девойки") разгъваха масичката с различните видове бланки, анкети и молби за членство, и раздаваха първите чаши чай, от собствените си термуси. Към данданията се присъединиха група маскирани коледари, които очевидно нещо рекламираха, снимаха се с нас, и тропнаха едно тежко македонско хоро пред главния вход. Направихме едно кръгче до мола, и когато се върнахме вече имаше цяла десет-литрова туба с вълшебната течност.
Пред мола зарадвахме дечурлигата, снимахме се с еленчетата и се опитахме да зарибим за каузата смесена група туристи. В крайна сметка, тоест на 30тата секунда разговор, словачката между тях ни каза, че много съжалявала ама имали само един час for shopping, така че трябвало да влизат. Честно, малко ме разочароваха.
На моста Дядо Коледа и две от джуджетата му решиха да направят лек флашмоб поздрав към задръстването по булевард българия и, както си бяха костюмирани, качиха колелата си на парапета и ги вдигнаха високо над главите си. Задръстването отговори с неистов вой от низините, докато бавно се изтичаше към Евлоги. Цялото шоу се повтори още няколко светофара, но всичките ми опити да го снимам се провалиха - очевидно е било точно обед, слънцето е греело точно от юг, тоест зад хората, тоест пред тях, де, защото те бяха с лице към него, и мъглата ми е попречила да видя всичко това. Сега имам няколко, едва спасени след хиляди врътки на баланса и в крайна сметка черно-бели опита...
Пихме чай, обратно на пилоните и после тръгнахме по Витошка, по т.нар. "велоалея", която минава по тротора под паркирани коли и билбордове. Малко повандалствахме - някой си отпечата гумата върху мръсния капак на една кола, спряла съвсем напреко на алеята, а остатъка от тайфата залепиха на стъклото му огромен надпис - "Карам колело". Нищо не е повредено, всичко е поправимо, нали сме добри деца?
По Витошка славата ни растеше със всеки изминат метър, хората ни се радваха, нашият Дядо Коледа крещеше на себеподобните си пред магазините "О, колега", лудият с автомата ни поздрави - вече си има истински, светкащ и пиукащ пластмасов "Калашников" и не му се налага да ни обстрелва със самун хляб, като преди две седмици.
"Джужета, ние се намираме в един граничен свят" каза Дядо Коледа, когато достигнахме до Съдебна и края на пешеходната зона "Ще продължим ли нататък?" И тръгнахме в задръстването за яд на едни и забавление на други, десет души в костюми на Дядото, джуджетата и Снежанка, две еленчета, два клоуна, и една фея - аз.
На Пиротска завързахме ценни контакти с едно тригодишно момченце, на което пожелахме да купят колело, а Дядо Коледа (виден читалищен деец в реалния живот) крещя с добре школуван глас "Защо има коли в пешеходната зона". После си раздадохме флайърите пред Биг Еър състезанието.
и т н т
Първо, ако не сте пробвали досега да карате колело с нормални гуми и без скорости по сняг и поледица, в гората между дърветата, и в замръзналите ниски облаци изпарения на автобусите по Св.Наум, значи нищо не разбирате, и още много хляб трябва да изядете, докато порастнете колкото мене. Докато стигна до НДК вече се чувствах велика, само защото съм оцеляла.
Второ, трябва да благодаря на изложението "Произведено в България" за това, че ми позволи да си купя и обуя четвърти чифт чорапи, защото по пътя мeжду Изгрев и центъра ясно осъзнах, че три не са достатъчно... Както предполагах, основна тема на маскарада беше навличането, и всички костюми бяха достатъчно широки, за да поберат якета и грейки.
Трето, да карам по улицата с домино, което тотално ми отрязва периферното зрение, и едно око бучнато в обектива на фотоапарата, беше меко казано мъдро от моя страна. Как и защо още съм жива не се знае...
But, enough about me, lets talk about something else...
Към десет и двайсет, когато се появих, младежите от Велоеволюция (тоест главно младежките, нека не ни се налага да използваме безумната дума "девойки") разгъваха масичката с различните видове бланки, анкети и молби за членство, и раздаваха първите чаши чай, от собствените си термуси. Към данданията се присъединиха група маскирани коледари, които очевидно нещо рекламираха, снимаха се с нас, и тропнаха едно тежко македонско хоро пред главния вход. Направихме едно кръгче до мола, и когато се върнахме вече имаше цяла десет-литрова туба с вълшебната течност.
Пред мола зарадвахме дечурлигата, снимахме се с еленчетата и се опитахме да зарибим за каузата смесена група туристи. В крайна сметка, тоест на 30тата секунда разговор, словачката между тях ни каза, че много съжалявала ама имали само един час for shopping, така че трябвало да влизат. Честно, малко ме разочароваха.
На моста Дядо Коледа и две от джуджетата му решиха да направят лек флашмоб поздрав към задръстването по булевард българия и, както си бяха костюмирани, качиха колелата си на парапета и ги вдигнаха високо над главите си. Задръстването отговори с неистов вой от низините, докато бавно се изтичаше към Евлоги. Цялото шоу се повтори още няколко светофара, но всичките ми опити да го снимам се провалиха - очевидно е било точно обед, слънцето е греело точно от юг, тоест зад хората, тоест пред тях, де, защото те бяха с лице към него, и мъглата ми е попречила да видя всичко това. Сега имам няколко, едва спасени след хиляди врътки на баланса и в крайна сметка черно-бели опита...
Пихме чай, обратно на пилоните и после тръгнахме по Витошка, по т.нар. "велоалея", която минава по тротора под паркирани коли и билбордове. Малко повандалствахме - някой си отпечата гумата върху мръсния капак на една кола, спряла съвсем напреко на алеята, а остатъка от тайфата залепиха на стъклото му огромен надпис - "Карам колело". Нищо не е повредено, всичко е поправимо, нали сме добри деца?
По Витошка славата ни растеше със всеки изминат метър, хората ни се радваха, нашият Дядо Коледа крещеше на себеподобните си пред магазините "О, колега", лудият с автомата ни поздрави - вече си има истински, светкащ и пиукащ пластмасов "Калашников" и не му се налага да ни обстрелва със самун хляб, като преди две седмици.
"Джужета, ние се намираме в един граничен свят" каза Дядо Коледа, когато достигнахме до Съдебна и края на пешеходната зона "Ще продължим ли нататък?" И тръгнахме в задръстването за яд на едни и забавление на други, десет души в костюми на Дядото, джуджетата и Снежанка, две еленчета, два клоуна, и една фея - аз.
На Пиротска завързахме ценни контакти с едно тригодишно момченце, на което пожелахме да купят колело, а Дядо Коледа (виден читалищен деец в реалния живот) крещя с добре школуван глас "Защо има коли в пешеходната зона". После си раздадохме флайърите пред Биг Еър състезанието.
и т н т
петък, 21 декември 2007 г.
Вело-замръзване в събота
Приятелите от Сдружение Велоеволюция (които още си нямат сайт май, или поне Гугъл има проблем да го намери) планират велосипедно шествие на 22ри. Държат да се маскираме (може би за да имаме още някой кат дрехи отгоре...) и ще раздават чай. Прогнозата на weather undergroud обещава температури над нулата, и колкото и да е извратена цялата тази история, или точно заради това, ви каня да дойдете и вие.
Ето го мейла, който се върти из разните зелени листи:
"София, 20 декември 2007 г.
„Коледа на колела”
С това мото, велосипеди, празнични костюми и топъл чай Сдружение Велоеволюция ще отбележи настъпващите коледни празници на
22.12 2007 в 10:30 ч. пред НДК
Традиционният семеен християнски обичай ще събере на едно място в сърцето на София и пъстрата фамилия на велосипедистите.
Инициатор на събитието е Сдружение Велоеволюция, което ще осигури топъл чай за столичани и гости на София, излезли да споделят празничната радост и настроение в центъра на града. Веселите велосипедисти ще увеличат оживлението по улиците с Коледни костюми, а изненадата ще настъпи когато самият Дядо Коледа дойде на велосипед. Тази година той ще радва хората не със своята шейна и елени, а ще може да повози желаещите на уникалното си колело.
Идеята на събитието е както да внесе празнично настроение и да даде повод за забава, така и да покаже сериозността и значението на възможността за придвижване с колела в градски условия. Мероприятието е метод, чрез който Сдружение Велоеволюция показва, че продължава да настоява за изграждане на транспортна велосипедна и пешеходна инфраструктура в столицата.
На 13.12.2007 г. Велоеволюция внесе свои конкретни искания до общината:
Да се обърне внимание на нуждите от велосипедна инфраструктура в София.
При ремонт на улици и инфраструктура в града да се отделят средства за изграждането на велосипедна инфраструктура.
Да се задвижи процедура по промяна на Наредба за организация на движението на територията на Столична община, за да се направят необходимите промени, касаещи безпроблемното велосипедно придвижване
Да се включат неправителствените организации, които работят години наред по проблема, в обсъждането и изграждането на велосипедната инфраструктура в града и нейното подържане.
Снегът и студът не плашат велосипедистите, защото карайки и забавлявайки се ще се сгреем, като по този начин ще демонстрираме още веднъж, че да се движиш с колело е полезно и приятно. Събирайки се ще изразим отношението и позицията си за велосипедния транспорт в столицата. Пък и Дядо Коледа ще е сред нас за да ни радва на колело.
За ВелоЕволюция:
Регистрирана в съда на 7.08.2007 г., ВелоЕволюция има за цел да представлява велосипедистите пред обществото и държавата, като представя мнението им и защитава интересите, и правата им. Сдружението работи за създаване на законови и инфраструктурни улеснения с цел безопасни условия за каране на велосипед, чрез сътрудничество със Софийска община и транспотрната й комисия. Следващата цел на ВелоЕволюция е да създава предпоставки за ефективен диалог и сътрудничество между заинтересованите граждани и граждански групи, бизнеси, медии и институции за да се оптимизира съществуващата транспортна мрежа. ВелоЕволюция също така работи за повишаване на безопасността по улиците. Сдружението има за цел да популяризира велосипедния транспорт като по-достъпен, здравословен и екологичен въможен начин на придвижване в градски условия, както и да създава положително отношение у гражданите към него.
ВелоЕволюция планира да подпомага колоездачите и колоездачните сдружения в различните населени места, и да ги обединява в различни мероприятия.
Сдружението е създадено и осъществява дейността си в обществена полза.
За повече информация:
Координатори: Христина Банчева, Теодор Василев
Ел. поща: hbancheva@bepf-bg.org
Тел.: 951 54 79
Адрес: София, ул. Феликс Каниц 13 "
Ето го мейла, който се върти из разните зелени листи:
"София, 20 декември 2007 г.
„Коледа на колела”
С това мото, велосипеди, празнични костюми и топъл чай Сдружение Велоеволюция ще отбележи настъпващите коледни празници на
22.12 2007 в 10:30 ч. пред НДК
Традиционният семеен християнски обичай ще събере на едно място в сърцето на София и пъстрата фамилия на велосипедистите.
Инициатор на събитието е Сдружение Велоеволюция, което ще осигури топъл чай за столичани и гости на София, излезли да споделят празничната радост и настроение в центъра на града. Веселите велосипедисти ще увеличат оживлението по улиците с Коледни костюми, а изненадата ще настъпи когато самият Дядо Коледа дойде на велосипед. Тази година той ще радва хората не със своята шейна и елени, а ще може да повози желаещите на уникалното си колело.
Идеята на събитието е както да внесе празнично настроение и да даде повод за забава, така и да покаже сериозността и значението на възможността за придвижване с колела в градски условия. Мероприятието е метод, чрез който Сдружение Велоеволюция показва, че продължава да настоява за изграждане на транспортна велосипедна и пешеходна инфраструктура в столицата.
На 13.12.2007 г. Велоеволюция внесе свои конкретни искания до общината:
Да се обърне внимание на нуждите от велосипедна инфраструктура в София.
При ремонт на улици и инфраструктура в града да се отделят средства за изграждането на велосипедна инфраструктура.
Да се задвижи процедура по промяна на Наредба за организация на движението на територията на Столична община, за да се направят необходимите промени, касаещи безпроблемното велосипедно придвижване
Да се включат неправителствените организации, които работят години наред по проблема, в обсъждането и изграждането на велосипедната инфраструктура в града и нейното подържане.
Снегът и студът не плашат велосипедистите, защото карайки и забавлявайки се ще се сгреем, като по този начин ще демонстрираме още веднъж, че да се движиш с колело е полезно и приятно. Събирайки се ще изразим отношението и позицията си за велосипедния транспорт в столицата. Пък и Дядо Коледа ще е сред нас за да ни радва на колело.
За ВелоЕволюция:
Регистрирана в съда на 7.08.2007 г., ВелоЕволюция има за цел да представлява велосипедистите пред обществото и държавата, като представя мнението им и защитава интересите, и правата им. Сдружението работи за създаване на законови и инфраструктурни улеснения с цел безопасни условия за каране на велосипед, чрез сътрудничество със Софийска община и транспотрната й комисия. Следващата цел на ВелоЕволюция е да създава предпоставки за ефективен диалог и сътрудничество между заинтересованите граждани и граждански групи, бизнеси, медии и институции за да се оптимизира съществуващата транспортна мрежа. ВелоЕволюция също така работи за повишаване на безопасността по улиците. Сдружението има за цел да популяризира велосипедния транспорт като по-достъпен, здравословен и екологичен въможен начин на придвижване в градски условия, както и да създава положително отношение у гражданите към него.
ВелоЕволюция планира да подпомага колоездачите и колоездачните сдружения в различните населени места, и да ги обединява в различни мероприятия.
Сдружението е създадено и осъществява дейността си в обществена полза.
За повече информация:
Координатори: Христина Банчева, Теодор Василев
Ел. поща: hbancheva@bepf-bg.org
Тел.: 951 54 79
Адрес: София, ул. Феликс Каниц 13 "
сряда, 19 декември 2007 г.
Култова еко-акция
Еми, не просто не мога да не споделя с вас това малко напомня на нашите строежи от кашони, но е далеч по-яко... Помня, че мечтаехме да направим такова зазиждане лятото, но за жалост нямаме нито организацията нито ресурсите на Грийнпийс.
Все пак някой го е извършил, и всички мислим в една насока, нали?
Все пак някой го е извършил, и всички мислим в една насока, нали?
петък, 14 декември 2007 г.
Sofia Video Guide
Вчера гледах "Sofia Video Guide" и искрено се забавлявах. Филмът има много приятна идея, лекичък е и наистина казва много за града. Приятно е, че е разделен на три, така че да се поглъща на хапки. Приятно е, и че никой в него не се взима твърде на сериозно. Всъщност, толкова е приятно всичко, че направо издържах героично да го догледам, а все пак говорим за два часа любителско документално кино.
Все пак имаше няколко набиващи се недостатъка :
Първо и основно, на мен ми липсваше ритъм в монтажа, но това може и да е нарочно - Бидон Филм се стараят "София Видео Гайд" да е очевидно любителски.
Всъщност, другите два недостатъка идваха от същото това намерение - звукът беше не просто ужасен, а направо болезнен, а камерата на Николай Бошнаков - се люлееше непрестанно до пълно главозамайване. Идеята физиономията му да присъства във всеки кадър, сама по себе си е хитроумна, но трудно приложима в 120мин. филм, а и на моменти главният герой в тази low-budget веселба се потеше и запъваше твърде буквално. Всичко това би било ок, ако някой се беше намесил по-категорично във фазата на монтажа, но дори и така "София Видео Гайд" върви по-бързо и интересно от повечето нови български продукции, със купища професионалисти, стотици пъти по-големи бюджети и институции зад гърба (справка умопомрачително слабият "Маймуни през зимата", който макар и по-кратък от "София Видео Гайд", любовен, снабден със цели три! сюжета, един куп известни актриси и певачки и тнт, пак успява да се проточи до нетърпимост).
Гледайте го хора, свеж е...
Все пак имаше няколко набиващи се недостатъка :
Първо и основно, на мен ми липсваше ритъм в монтажа, но това може и да е нарочно - Бидон Филм се стараят "София Видео Гайд" да е очевидно любителски.
Всъщност, другите два недостатъка идваха от същото това намерение - звукът беше не просто ужасен, а направо болезнен, а камерата на Николай Бошнаков - се люлееше непрестанно до пълно главозамайване. Идеята физиономията му да присъства във всеки кадър, сама по себе си е хитроумна, но трудно приложима в 120мин. филм, а и на моменти главният герой в тази low-budget веселба се потеше и запъваше твърде буквално. Всичко това би било ок, ако някой се беше намесил по-категорично във фазата на монтажа, но дори и така "София Видео Гайд" върви по-бързо и интересно от повечето нови български продукции, със купища професионалисти, стотици пъти по-големи бюджети и институции зад гърба (справка умопомрачително слабият "Маймуни през зимата", който макар и по-кратък от "София Видео Гайд", любовен, снабден със цели три! сюжета, един куп известни актриси и певачки и тнт, пак успява да се проточи до нетърпимост).
Гледайте го хора, свеж е...
четвъртък, 13 декември 2007 г.
ляляляля
Dear Yana,
Congratulations!
We are pleased to tell you that you have been chosen by theSelection Committee to take part in the 2008-2009 EBU Master School on Radiofeatures. EBU International Training wishes you a lot of success.The selected group comprises 14 producers coming from 11 different countriesand from 14 stations (RTE, BBC, MDR Germany, Deutschland Radio Germany,Slovak radio, Czech radio, Lithuanian Radio, Bulgarian radio, Swedish radio,Polish Radio, Croatian radio, BNN - the Netherlands-, Radio 1 -theNetherlands) .
Have a look at the group: ляляля
Your coach will be ляляля from Germany. He will contact you in the coming weeks. His e-mail is ляляля
The first major step of the EBU Master School will be the Berlin Mastercourse which will take place from 9 to 12 March 2008 at RBB.Please plan to arrive in Berlin on Saturday evening so that we can start on Sunday morning. We will book hotel rooms in a Hotel close to RBB.You will get a registration form around 20 January.
Best wishes for the new year
Ляляля
This email and any files transmitted with itare confidential and intended solely for theuse of the individual or entity to whom theyare addressed.If you have received this email in error,please notify the system manager.This footnote also confirms that this emailmessage has been swept by the mailgateway - и за това всички all the names have been intentionally changed to ляляля...
Congratulations!
We are pleased to tell you that you have been chosen by theSelection Committee to take part in the 2008-2009 EBU Master School on Radiofeatures. EBU International Training wishes you a lot of success.The selected group comprises 14 producers coming from 11 different countriesand from 14 stations (RTE, BBC, MDR Germany, Deutschland Radio Germany,Slovak radio, Czech radio, Lithuanian Radio, Bulgarian radio, Swedish radio,Polish Radio, Croatian radio, BNN - the Netherlands-, Radio 1 -theNetherlands) .
Have a look at the group: ляляля
Your coach will be ляляля from Germany. He will contact you in the coming weeks. His e-mail is ляляля
The first major step of the EBU Master School will be the Berlin Mastercourse which will take place from 9 to 12 March 2008 at RBB.Please plan to arrive in Berlin on Saturday evening so that we can start on Sunday morning. We will book hotel rooms in a Hotel close to RBB.You will get a registration form around 20 January.
Best wishes for the new year
Ляляля
This email and any files transmitted with itare confidential and intended solely for theuse of the individual or entity to whom theyare addressed.If you have received this email in error,please notify the system manager.This footnote also confirms that this emailmessage has been swept by the mailgateway - и за това всички all the names have been intentionally changed to ляляля...
петък, 7 декември 2007 г.
Русия прави алтернативен Съд за човешките права. Скоро и алтернативни човешки права..
Във вчерашния Дневник четох, че в Русия планирали да си направят собствен съд за човешките права. Колко удобно нали? Щели да "облекчат" работата на европейския такъв, като обработват част от жалбите директно в страната. Европейският съд за човешките права, затрупан основно с жалби от Русия, посрещал такова предложение с ентусиазъм.
Всеки, който има поне бегла представа за бившия соц блок, тук би трябвало да започне методично да скубе косите си - със всяка крачка обратно към тоталитаризма Русия заплашва крехките демокрации в бившите си колонии. Кои са крачките тук?
1. Ако руския съд за правата на човека обработва мнозинството от жалбите, данните не само за съдържанието, но дори и за броя им вероятно няма да достигнат европейския. Какво точно се случва в Русия, и до каква степен се погазват човешките права в страната и сега не е ясно, но хилядите жалби са поне някаква бегла индикация, доказателство че някой във Федерацията въобще е чувал, че има граждански права.
2. Руските институции масово не уважават гражданските права. Включително и правото да съдиш държавата, когато другите ти права са накърнени. Колко справедлив ще е този съд тогава и не е ли разумно с със създаването му да бъдат написани и алтернативни човешки права, подходящи за руската действителност.
3. Появата на подобен съд ще отдалечи Русия от европейските ценности още повече. И сега на ЕК е по-удобно да не си врат носа в руските работи и да преглъщат възражениеята си със солидни глътки природен газ. Още по-лесно ще бъде това, когато жалбите престанат да се трупат в Европейския съд за човешките права. Опитите на Евросъюза да игнорират всички нередности в най-големия енергиен доставчик за Европа допълнително подкопават и без това плахите зачатъци на демокрация в Русия. За нас остава убеждението, че във Федерацията действат съвсем други правила, и никой нито в нея, нито извън нея не желае да защити гражданските права на руснаците.
Всеки, който има поне бегла представа за бившия соц блок, тук би трябвало да започне методично да скубе косите си - със всяка крачка обратно към тоталитаризма Русия заплашва крехките демокрации в бившите си колонии. Кои са крачките тук?
1. Ако руския съд за правата на човека обработва мнозинството от жалбите, данните не само за съдържанието, но дори и за броя им вероятно няма да достигнат европейския. Какво точно се случва в Русия, и до каква степен се погазват човешките права в страната и сега не е ясно, но хилядите жалби са поне някаква бегла индикация, доказателство че някой във Федерацията въобще е чувал, че има граждански права.
2. Руските институции масово не уважават гражданските права. Включително и правото да съдиш държавата, когато другите ти права са накърнени. Колко справедлив ще е този съд тогава и не е ли разумно с със създаването му да бъдат написани и алтернативни човешки права, подходящи за руската действителност.
3. Появата на подобен съд ще отдалечи Русия от европейските ценности още повече. И сега на ЕК е по-удобно да не си врат носа в руските работи и да преглъщат възражениеята си със солидни глътки природен газ. Още по-лесно ще бъде това, когато жалбите престанат да се трупат в Европейския съд за човешките права. Опитите на Евросъюза да игнорират всички нередности в най-големия енергиен доставчик за Европа допълнително подкопават и без това плахите зачатъци на демокрация в Русия. За нас остава убеждението, че във Федерацията действат съвсем други правила, и никой нито в нея, нито извън нея не желае да защити гражданските права на руснаците.
четвъртък, 6 декември 2007 г.
Блуба Лу от лятото
Малко стари неща...Това интервю щеше да излезе в хипотетичния сто-страничен брой през лятото. Взето е на 13 или 14ти юли, вече не помня. Албума още е нов (демек няма друг след него).
Блуба Лу и меланхосферата
Константин Кацарски и Димитър Паскалев ме посрещат в миниатюрното си студио, под жк.Лозенец. Когато влизам са заети да съкращават едно от парчетата от новия “World Melancholy” до стандартният триминутен радиоформат. Трудно може да се повярва, че двамата, Андрония Попова (лице и вокал на аблума в момента отсъстваща) и четирсетчленният оркестър са събрали толкова много музика в няколкото квадратни метра мазе.
Изненадвате ни с албум с вокали, как се решихте?
Митко - Щото не можем да пеем за тва
Косьо - Правехме опити и си мечтаехме за албум с текстове и със вокали. Запознанството с Рони покрай ембиънт феста доведе до тоя албум.
Митко - Когато правиш инструментал има много недоизказаност, а когато правиш музика с вокал има текст, има послание... По-директно е посланието
Как се стигна до работа с 40членен оркестър?
Косьо - Има последователност – първите албуми записвахме с малки брас секции, малки щрайхове, минимален брой инструменти, сега, след около пет години работа разширихме нещата до оркестър. Преди две години, когато направихме концерта със струнния квартет в Червената Къща, Рони за пръв път излезе със нас и беше “две в едно” - беше бременна с Рада. Всъщност идеята ни дойде точно тогава, тъй като звучеше много добре със квартет, обаче си го представихме във тоя момент как би звучало с оркестър - да застанат до тебе 40 човека и да чуеш тоя голям саунд.
Различно ли е усещането?
Косьо - Грандиозно, наистина, и много хубаво.
Митко – На живо, когато 40 души обгърнат един вокал е много по-различно, отколкото 40 синтезатора. Хората допринасят с енергията си и това е съществената разлика от електронната музика, всички допринасят за въздействието. Допълват го и го доизграждат.
Косьо - А и работата с оркестъра и за нас си е една голяма школа. Една година работихме с тоя оркестър и със тия хора и понаучихме доста неща ние, а както и те, между другото, щото и на тях не им се случва всеки ден да свирят такова нещо - те са си класически музиканти. Така че и за тях също това беше изпитание и им беше доста интерестно, с радост участваха в това начинание.
Повече композиране ли изисква работата с много външни хора?
Косьо - Винаги сме си били композитори, и сме си правили аранжиментите. По-различното е това, че аранжиментът тук е доста по-голям и всъщност обхванахме и една по-голяма зона, където не ни беше много ясно какво точно трябва да се случи, но пък точно времето в което работихме заедно ни помогна много да разберем някой от нещата за аранжирането на голям оркестър. Сега ще ни бъде по- лесно да го правим.
Митко - Но най вероятно няма да продължим...
Различно ли е котато композирате за 40 души, за дуги хора?
Косьо - Винаги сме си свирили някой неща сами, други примерно браса от външни хора. Ние казваме какво точно трябва да се направи, гост музиканти винаги е имало около нас. Може би за тия години десетки...
Митко - Просто няма как да се изсвири една богато направена музика от двама човека, просто не може...
Косьо - Добре че не можем да свирим на някви духови инструменти, щото иначе щяхме и тва да се опитваме... Но, не енергията е друга, сядат пет човека от другата страна в кабината нали и ги виждаш как започват да свирят, и те влагат по някакъв начин енергия, независимо от това, че на листа им е изписано какво точно трябва да свирят.
Митко - Когато има толкова много живо свирене, музиката става много по-жива, много пластична, всичко диша вътре в целия микс, всичко е изсвирено в тоя албум почти няма никакви шмекерии семплирани или не семплирани...
Косьо - След като направихме няколко такива чисто студийни албуми с много семпли с много такива похвати това е вече абсолютно акустичен албум, ако го чуеш от начало до край, това не е електронен албум, тва е абсолютно акустичен албум без следа от електроника. И това е много хубаво, между другото, защото се постигат едни съвсем други резултати, като слушаш тая музика в сравнение с електронната музика има едни други неща издълбоко, които показат че всъщност това е истината. Акустичните инструменти са достатъчно стабилни и ако човек ги овладее може да постигне много по-добри резултати отколкото с електронната музика. Не че не съм за нея, харествам я, но все пак, акустичната музика винаги е била по-напредничава...
Митко - Не по-скоро по-безвремева става музиката по тоя начин, щото е с универсални, вечни изразни средства...
Косьо - Точно, в електронната музика казват “остаря ми семпъла”, а тука какво да остарее на тая цигулка, тя се ползва от хиляда и незнам си коя година преди колко века и и сега може да се ползва стига да знаеш как да я оползотвориш и какво да изтръгнеш от нея.
Може би има повече плът акустичната музика?
Косьо – Да, и дори е много по-близка за ухото. Като чуеш акустичен саунд ти влиза много по-добре и ти е много по-приятно на ухото, по-мек саунд. Винаги един акустичен инструмент можеш да го направиш да звучи като електронен, има достатъчно ефекти с които да го намачкаш. Но пак би прозвучал доста по-интересно, отколкото ако вземеш готов от някъде, който някой направил по някви синтези.
Има ли сюжет албума?
Косьо – Има, ние отдавна го твърдим.
Митко - Очакваме от вас да разкажете...
Косьо - Четох за новия албум на Синематик Оркестра, и той е на такава вълна, хората имат да кажат нещо и те казват, че е за ненаписан филм, което преди четири години ни писаха в едно ревю, че това е театрална и филмова музика за ненаписан филм. Може би това е сюжета на музиката и на албумите, които сме правили до сега.
Защо “Световна меланхолия”?
Митко - Това е иронично заглавие. Има история, тъга, любов, катарзис, раздяла, но в крайна сметка завършва светло и позитивно. Това е интерпретация на състоянието може би на едно цяло поколение, което търси себе си интровертно, екстровертно, по всякакъв начин, прочити може да има безкрайно много за това сме го оставили достатъчно отворено за интерпретации.
Косьо – Слушайки нови неща излезли буквално месеци преди това, явно има нещо в световен мащаб защото всичките албуми които сега излизат на групите, които ние харесваме са точно със такава насоченост, това не е случайност. Ние не се познаваме, не сме чували какво правят, не е като да отидеш до съседната улица да чуеш кво правят Синематик, да се видите и да поговорите, или Дайнинг рум, Фор хиро : работа с оркестър, самото послание е същото, нищо че не е озаглавено толкова директно. Меланхолията е световен проблем като екологията, това не идва само от тука. Усещането е такова.
Митко – Това е едно хапче...
Има ли някаква творческа атмосфера, където виреят идеите?
Косьо - Друг свят, паралелен, да.
Митко – Не се познаваме и си говорим чрез нещата коио правим. Даже сигурно ако се видим няма какво да си говорим.
Косьо – Тук много липсва тая среда. Представяш ли си да сме в Лондон и те да са тука и да можеш просто да отскочиш при тях да си поговориш. Дори за един час...тука липсва такава среда да обсъждате и да работите заедно.
Митко – Има усещане за изолираност, но то е моментно. На моменти така се чувстваш, на моменти се чувстваш част от голяма общност, и точно това голямо противоречие на събиране и разделяне на противоположностите на нуждата и егото, това е някаква движеща сила, която стои в основата на този албум.
Това ли е групата от тук нататък?
Косьо – Тя постоянно се променя. Ясно е, че работим заедно двамата от колко години. Покрай нас винаги е имало адски много хора, но сега примерно този албум беше на Рони - тя е лицето на тоя албум, ние сме бекграунда, ние сме отзад. При нас винаги са участвали много хора и според мене пак ще работим с много хора, така че мисля че за момента групата наистина е това
Разкажете повече за концерта на летището?
Косьо – Незнаем дали ще се осъществи, защото имаме проблем с някой технически неща, които може да не се осигурят.
Митко – Интереса е много голям. Ние от много време се опитваме да работим в областта на квадрифонията. Ще бъде много силно, но просто много накъся времето със техника и финансирането още не е много ясно...Но дано да се случи
Косьо – Мястото ни се щеше да е голямо, даже на открито, плюс това няма много места в София, където да може да се направи такова нещо на закрито.
Митко – Летището се стопанисва от един наш приятел във момента. Той ни удря по едно рамо, въпроса е че в момента сме под един голям въпрос, дали ще се случи сега, но дори и да не се случи сега, при всички положения ще го направим. Ако стане на 18 авуст би било чудесно, но не зависи изцяло от нас, една такава организация изисква адски много техника и хора.
Май ще сте първите, които правят концерт на летище?
Косьо – Да, отново сме първите.
Митко – Да оставим въпроса отворен и на 18 август може да си поговорим повече...
Коя работа ви е по-приятна – на живо или в студиото?
Косьо - И двете.
Митко – Стига да се постига това което искаме. В студиото зависи от по-малко хора резулатата. Но от друга страна нямаш въздействието на публиката, нямаш обратната връзка. На живо пък зависи от много хора и винаги се случва така, че нещо не ти харесва, защото някой не си е свършил работата. Но хората не го забелязват, и тяхната енергия допълва.
Косьо – Студиото е като работилница, в която си правиш прототип на няква машина и след това я изваждаш навън, показваш я на хората. Представи си, че това е например машина за летене - полита два метра и пада. И двете са готини, защото все пак тук стоиш, твориш, имаш спокойствието, което ти трябва, но нямаш обратната връзка отсреща от хората, примерно като се получат нещата те реагират и точно тва ти дава енергията да продължиш напред.
Доколко сте съгласни да се съобразявате с изискванията на медии и подобни? Когато влязох правихте радио-редакция на едно от парчетата...
Косьо – Не ни е най-приятната работа.
Митко - Доколкото няма да се осакати парчето, защото примерно не съм съгласен да го съкратим при условие че не се получава.
Косьо – В случая се получава.
Митко - Ние винаги сме се чувствали независими от нашия малък, смешен пазар, но хвърлихме много усилия и смятаме, че има бисери в този албум. Би било прекрасно ако най-после почнат да звучат от радиостанциите поне.
Косьо – Да ги чуят повече хора.
Митко – Пинк флойд също ги пускат в окастрен вариант...
Косьо – Радията все пак са комерсиални...
Митко – Доколкото това не нарушава аранжимента на парчето, не го осакатява... Избираме такива, които евентуално биха могли се съкратят. За жалост радиостанциите в момента са носители само на едни краткосрочни емоции, краткотрайни, много набързо подхвърлени, защото хората не стоят. Никой не сяда във фотьойла и не си пуска уредбата за да слуша радио.
Защото няма хубави радия...
Митко – Радиостанциите са фаст фуд. Другите не могат да оцелеят. Това е масмедията, това е мелачката, подхврълят се едни рефренчета...
Косьо – Но ето, БГрадио псукат вече и музика на английски език. Каризма правят на година по парче – те не могат да въртят все едно и също в ефира – изтърква се. В един момент се усетиха че има и друга музика.
Митко – Едно е да извадиш от едно голямо произведение, което е много богато развито, което има голям живот, едно моментче и да го пуснеш в масмедията, друго е, когато направиш едно малко моментче и направиш от него слон в масмедията. Това е голямата разлика, защото зад едното има много много неща, които като влезеш в дълбочина и ти се разкриват, докато другото като влезеш в дълбочина не ти се разкрива абсолютно нищо. Това е голямата разлика. Нямаме нищо против, но това е разликата, не трябва да се бъркат нещата. По радията може да прозвучи Пинк флойд, но знаеш че зад него седят титатнични посланаия, може да звучат някви супер кухи неща зад които няма нищо, няма никой...
Какво слушате този месец?
Косьо – Синематик Оркестра, Дайнинг Рум, 4 Хиро.
Митко – Аз не слушам музика.
Концертът на 18 август, разбира се не се случи. Разбира се, защото иначе щяхте да чуете.
Сега отивам да си пусна албума, който впрочем е пристрастителен. Мека нощ.
Блуба Лу и меланхосферата
Константин Кацарски и Димитър Паскалев ме посрещат в миниатюрното си студио, под жк.Лозенец. Когато влизам са заети да съкращават едно от парчетата от новия “World Melancholy” до стандартният триминутен радиоформат. Трудно може да се повярва, че двамата, Андрония Попова (лице и вокал на аблума в момента отсъстваща) и четирсетчленният оркестър са събрали толкова много музика в няколкото квадратни метра мазе.
Изненадвате ни с албум с вокали, как се решихте?
Митко - Щото не можем да пеем за тва
Косьо - Правехме опити и си мечтаехме за албум с текстове и със вокали. Запознанството с Рони покрай ембиънт феста доведе до тоя албум.
Митко - Когато правиш инструментал има много недоизказаност, а когато правиш музика с вокал има текст, има послание... По-директно е посланието
Как се стигна до работа с 40членен оркестър?
Косьо - Има последователност – първите албуми записвахме с малки брас секции, малки щрайхове, минимален брой инструменти, сега, след около пет години работа разширихме нещата до оркестър. Преди две години, когато направихме концерта със струнния квартет в Червената Къща, Рони за пръв път излезе със нас и беше “две в едно” - беше бременна с Рада. Всъщност идеята ни дойде точно тогава, тъй като звучеше много добре със квартет, обаче си го представихме във тоя момент как би звучало с оркестър - да застанат до тебе 40 човека и да чуеш тоя голям саунд.
Различно ли е усещането?
Косьо - Грандиозно, наистина, и много хубаво.
Митко – На живо, когато 40 души обгърнат един вокал е много по-различно, отколкото 40 синтезатора. Хората допринасят с енергията си и това е съществената разлика от електронната музика, всички допринасят за въздействието. Допълват го и го доизграждат.
Косьо - А и работата с оркестъра и за нас си е една голяма школа. Една година работихме с тоя оркестър и със тия хора и понаучихме доста неща ние, а както и те, между другото, щото и на тях не им се случва всеки ден да свирят такова нещо - те са си класически музиканти. Така че и за тях също това беше изпитание и им беше доста интерестно, с радост участваха в това начинание.
Повече композиране ли изисква работата с много външни хора?
Косьо - Винаги сме си били композитори, и сме си правили аранжиментите. По-различното е това, че аранжиментът тук е доста по-голям и всъщност обхванахме и една по-голяма зона, където не ни беше много ясно какво точно трябва да се случи, но пък точно времето в което работихме заедно ни помогна много да разберем някой от нещата за аранжирането на голям оркестър. Сега ще ни бъде по- лесно да го правим.
Митко - Но най вероятно няма да продължим...
Различно ли е котато композирате за 40 души, за дуги хора?
Косьо - Винаги сме си свирили някой неща сами, други примерно браса от външни хора. Ние казваме какво точно трябва да се направи, гост музиканти винаги е имало около нас. Може би за тия години десетки...
Митко - Просто няма как да се изсвири една богато направена музика от двама човека, просто не може...
Косьо - Добре че не можем да свирим на някви духови инструменти, щото иначе щяхме и тва да се опитваме... Но, не енергията е друга, сядат пет човека от другата страна в кабината нали и ги виждаш как започват да свирят, и те влагат по някакъв начин енергия, независимо от това, че на листа им е изписано какво точно трябва да свирят.
Митко - Когато има толкова много живо свирене, музиката става много по-жива, много пластична, всичко диша вътре в целия микс, всичко е изсвирено в тоя албум почти няма никакви шмекерии семплирани или не семплирани...
Косьо - След като направихме няколко такива чисто студийни албуми с много семпли с много такива похвати това е вече абсолютно акустичен албум, ако го чуеш от начало до край, това не е електронен албум, тва е абсолютно акустичен албум без следа от електроника. И това е много хубаво, между другото, защото се постигат едни съвсем други резултати, като слушаш тая музика в сравнение с електронната музика има едни други неща издълбоко, които показат че всъщност това е истината. Акустичните инструменти са достатъчно стабилни и ако човек ги овладее може да постигне много по-добри резултати отколкото с електронната музика. Не че не съм за нея, харествам я, но все пак, акустичната музика винаги е била по-напредничава...
Митко - Не по-скоро по-безвремева става музиката по тоя начин, щото е с универсални, вечни изразни средства...
Косьо - Точно, в електронната музика казват “остаря ми семпъла”, а тука какво да остарее на тая цигулка, тя се ползва от хиляда и незнам си коя година преди колко века и и сега може да се ползва стига да знаеш как да я оползотвориш и какво да изтръгнеш от нея.
Може би има повече плът акустичната музика?
Косьо – Да, и дори е много по-близка за ухото. Като чуеш акустичен саунд ти влиза много по-добре и ти е много по-приятно на ухото, по-мек саунд. Винаги един акустичен инструмент можеш да го направиш да звучи като електронен, има достатъчно ефекти с които да го намачкаш. Но пак би прозвучал доста по-интересно, отколкото ако вземеш готов от някъде, който някой направил по някви синтези.
Има ли сюжет албума?
Косьо – Има, ние отдавна го твърдим.
Митко - Очакваме от вас да разкажете...
Косьо - Четох за новия албум на Синематик Оркестра, и той е на такава вълна, хората имат да кажат нещо и те казват, че е за ненаписан филм, което преди четири години ни писаха в едно ревю, че това е театрална и филмова музика за ненаписан филм. Може би това е сюжета на музиката и на албумите, които сме правили до сега.
Защо “Световна меланхолия”?
Митко - Това е иронично заглавие. Има история, тъга, любов, катарзис, раздяла, но в крайна сметка завършва светло и позитивно. Това е интерпретация на състоянието може би на едно цяло поколение, което търси себе си интровертно, екстровертно, по всякакъв начин, прочити може да има безкрайно много за това сме го оставили достатъчно отворено за интерпретации.
Косьо – Слушайки нови неща излезли буквално месеци преди това, явно има нещо в световен мащаб защото всичките албуми които сега излизат на групите, които ние харесваме са точно със такава насоченост, това не е случайност. Ние не се познаваме, не сме чували какво правят, не е като да отидеш до съседната улица да чуеш кво правят Синематик, да се видите и да поговорите, или Дайнинг рум, Фор хиро : работа с оркестър, самото послание е същото, нищо че не е озаглавено толкова директно. Меланхолията е световен проблем като екологията, това не идва само от тука. Усещането е такова.
Митко – Това е едно хапче...
Има ли някаква творческа атмосфера, където виреят идеите?
Косьо - Друг свят, паралелен, да.
Митко – Не се познаваме и си говорим чрез нещата коио правим. Даже сигурно ако се видим няма какво да си говорим.
Косьо – Тук много липсва тая среда. Представяш ли си да сме в Лондон и те да са тука и да можеш просто да отскочиш при тях да си поговориш. Дори за един час...тука липсва такава среда да обсъждате и да работите заедно.
Митко – Има усещане за изолираност, но то е моментно. На моменти така се чувстваш, на моменти се чувстваш част от голяма общност, и точно това голямо противоречие на събиране и разделяне на противоположностите на нуждата и егото, това е някаква движеща сила, която стои в основата на този албум.
Това ли е групата от тук нататък?
Косьо – Тя постоянно се променя. Ясно е, че работим заедно двамата от колко години. Покрай нас винаги е имало адски много хора, но сега примерно този албум беше на Рони - тя е лицето на тоя албум, ние сме бекграунда, ние сме отзад. При нас винаги са участвали много хора и според мене пак ще работим с много хора, така че мисля че за момента групата наистина е това
Разкажете повече за концерта на летището?
Косьо – Незнаем дали ще се осъществи, защото имаме проблем с някой технически неща, които може да не се осигурят.
Митко – Интереса е много голям. Ние от много време се опитваме да работим в областта на квадрифонията. Ще бъде много силно, но просто много накъся времето със техника и финансирането още не е много ясно...Но дано да се случи
Косьо – Мястото ни се щеше да е голямо, даже на открито, плюс това няма много места в София, където да може да се направи такова нещо на закрито.
Митко – Летището се стопанисва от един наш приятел във момента. Той ни удря по едно рамо, въпроса е че в момента сме под един голям въпрос, дали ще се случи сега, но дори и да не се случи сега, при всички положения ще го направим. Ако стане на 18 авуст би било чудесно, но не зависи изцяло от нас, една такава организация изисква адски много техника и хора.
Май ще сте първите, които правят концерт на летище?
Косьо – Да, отново сме първите.
Митко – Да оставим въпроса отворен и на 18 август може да си поговорим повече...
Коя работа ви е по-приятна – на живо или в студиото?
Косьо - И двете.
Митко – Стига да се постига това което искаме. В студиото зависи от по-малко хора резулатата. Но от друга страна нямаш въздействието на публиката, нямаш обратната връзка. На живо пък зависи от много хора и винаги се случва така, че нещо не ти харесва, защото някой не си е свършил работата. Но хората не го забелязват, и тяхната енергия допълва.
Косьо – Студиото е като работилница, в която си правиш прототип на няква машина и след това я изваждаш навън, показваш я на хората. Представи си, че това е например машина за летене - полита два метра и пада. И двете са готини, защото все пак тук стоиш, твориш, имаш спокойствието, което ти трябва, но нямаш обратната връзка отсреща от хората, примерно като се получат нещата те реагират и точно тва ти дава енергията да продължиш напред.
Доколко сте съгласни да се съобразявате с изискванията на медии и подобни? Когато влязох правихте радио-редакция на едно от парчетата...
Косьо – Не ни е най-приятната работа.
Митко - Доколкото няма да се осакати парчето, защото примерно не съм съгласен да го съкратим при условие че не се получава.
Косьо – В случая се получава.
Митко - Ние винаги сме се чувствали независими от нашия малък, смешен пазар, но хвърлихме много усилия и смятаме, че има бисери в този албум. Би било прекрасно ако най-после почнат да звучат от радиостанциите поне.
Косьо – Да ги чуят повече хора.
Митко – Пинк флойд също ги пускат в окастрен вариант...
Косьо – Радията все пак са комерсиални...
Митко – Доколкото това не нарушава аранжимента на парчето, не го осакатява... Избираме такива, които евентуално биха могли се съкратят. За жалост радиостанциите в момента са носители само на едни краткосрочни емоции, краткотрайни, много набързо подхвърлени, защото хората не стоят. Никой не сяда във фотьойла и не си пуска уредбата за да слуша радио.
Защото няма хубави радия...
Митко – Радиостанциите са фаст фуд. Другите не могат да оцелеят. Това е масмедията, това е мелачката, подхврълят се едни рефренчета...
Косьо – Но ето, БГрадио псукат вече и музика на английски език. Каризма правят на година по парче – те не могат да въртят все едно и също в ефира – изтърква се. В един момент се усетиха че има и друга музика.
Митко – Едно е да извадиш от едно голямо произведение, което е много богато развито, което има голям живот, едно моментче и да го пуснеш в масмедията, друго е, когато направиш едно малко моментче и направиш от него слон в масмедията. Това е голямата разлика, защото зад едното има много много неща, които като влезеш в дълбочина и ти се разкриват, докато другото като влезеш в дълбочина не ти се разкрива абсолютно нищо. Това е голямата разлика. Нямаме нищо против, но това е разликата, не трябва да се бъркат нещата. По радията може да прозвучи Пинк флойд, но знаеш че зад него седят титатнични посланаия, може да звучат някви супер кухи неща зад които няма нищо, няма никой...
Какво слушате този месец?
Косьо – Синематик Оркестра, Дайнинг Рум, 4 Хиро.
Митко – Аз не слушам музика.
Концертът на 18 август, разбира се не се случи. Разбира се, защото иначе щяхте да чуете.
Сега отивам да си пусна албума, който впрочем е пристрастителен. Мека нощ.
Абонамент за:
Публикации (Atom)