Блуба Лу от лятото

Малко стари неща...Това интервю щеше да излезе в хипотетичния сто-страничен брой през лятото. Взето е на 13 или 14ти юли, вече не помня. Албума още е нов (демек няма друг след него).



Блуба Лу и меланхосферата

Константин Кацарски и Димитър Паскалев ме посрещат в миниатюрното си студио, под жк.Лозенец. Когато влизам са заети да съкращават едно от парчетата от новия “World Melancholy” до стандартният триминутен радиоформат. Трудно може да се повярва, че двамата, Андрония Попова (лице и вокал на аблума в момента отсъстваща) и четирсетчленният оркестър са събрали толкова много музика в няколкото квадратни метра мазе.


Изненадвате ни с албум с вокали, как се решихте?
Митко - Щото не можем да пеем за тва
Косьо - Правехме опити и си мечтаехме за албум с текстове и със вокали. Запознанството с Рони покрай ембиънт феста доведе до тоя албум.
Митко - Когато правиш инструментал има много недоизказаност, а когато правиш музика с вокал има текст, има послание... По-директно е посланието
Как се стигна до работа с 40членен оркестър?
Косьо - Има последователност – първите албуми записвахме с малки брас секции, малки щрайхове, минимален брой инструменти, сега, след около пет години работа разширихме нещата до оркестър. Преди две години, когато направихме концерта със струнния квартет в Червената Къща, Рони за пръв път излезе със нас и беше “две в едно” - беше бременна с Рада. Всъщност идеята ни дойде точно тогава, тъй като звучеше много добре със квартет, обаче си го представихме във тоя момент как би звучало с оркестър - да застанат до тебе 40 човека и да чуеш тоя голям саунд.
Различно ли е усещането?
Косьо - Грандиозно, наистина, и много хубаво.
Митко – На живо, когато 40 души обгърнат един вокал е много по-различно, отколкото 40 синтезатора. Хората допринасят с енергията си и това е съществената разлика от електронната музика, всички допринасят за въздействието. Допълват го и го доизграждат.
Косьо - А и работата с оркестъра и за нас си е една голяма школа. Една година работихме с тоя оркестър и със тия хора и понаучихме доста неща ние, а както и те, между другото, щото и на тях не им се случва всеки ден да свирят такова нещо - те са си класически музиканти. Така че и за тях също това беше изпитание и им беше доста интерестно, с радост участваха в това начинание.
Повече композиране ли изисква работата с много външни хора?
Косьо - Винаги сме си били композитори, и сме си правили аранжиментите. По-различното е това, че аранжиментът тук е доста по-голям и всъщност обхванахме и една по-голяма зона, където не ни беше много ясно какво точно трябва да се случи, но пък точно времето в което работихме заедно ни помогна много да разберем някой от нещата за аранжирането на голям оркестър. Сега ще ни бъде по- лесно да го правим.
Митко - Но най вероятно няма да продължим...
Различно ли е котато композирате за 40 души, за дуги хора?
Косьо - Винаги сме си свирили някой неща сами, други примерно браса от външни хора. Ние казваме какво точно трябва да се направи, гост музиканти винаги е имало около нас. Може би за тия години десетки...
Митко - Просто няма как да се изсвири една богато направена музика от двама човека, просто не може...
Косьо - Добре че не можем да свирим на някви духови инструменти, щото иначе щяхме и тва да се опитваме... Но, не енергията е друга, сядат пет човека от другата страна в кабината нали и ги виждаш как започват да свирят, и те влагат по някакъв начин енергия, независимо от това, че на листа им е изписано какво точно трябва да свирят.
Митко - Когато има толкова много живо свирене, музиката става много по-жива, много пластична, всичко диша вътре в целия микс, всичко е изсвирено в тоя албум почти няма никакви шмекерии семплирани или не семплирани...
Косьо - След като направихме няколко такива чисто студийни албуми с много семпли с много такива похвати това е вече абсолютно акустичен албум, ако го чуеш от начало до край, това не е електронен албум, тва е абсолютно акустичен албум без следа от електроника. И това е много хубаво, между другото, защото се постигат едни съвсем други резултати, като слушаш тая музика в сравнение с електронната музика има едни други неща издълбоко, които показат че всъщност това е истината. Акустичните инструменти са достатъчно стабилни и ако човек ги овладее може да постигне много по-добри резултати отколкото с електронната музика. Не че не съм за нея, харествам я, но все пак, акустичната музика винаги е била по-напредничава...
Митко - Не по-скоро по-безвремева става музиката по тоя начин, щото е с универсални, вечни изразни средства...
Косьо - Точно, в електронната музика казват “остаря ми семпъла”, а тука какво да остарее на тая цигулка, тя се ползва от хиляда и незнам си коя година преди колко века и и сега може да се ползва стига да знаеш как да я оползотвориш и какво да изтръгнеш от нея.
Може би има повече плът акустичната музика?
Косьо – Да, и дори е много по-близка за ухото. Като чуеш акустичен саунд ти влиза много по-добре и ти е много по-приятно на ухото, по-мек саунд. Винаги един акустичен инструмент можеш да го направиш да звучи като електронен, има достатъчно ефекти с които да го намачкаш. Но пак би прозвучал доста по-интересно, отколкото ако вземеш готов от някъде, който някой направил по някви синтези.
Има ли сюжет албума?
Косьо – Има, ние отдавна го твърдим.
Митко - Очакваме от вас да разкажете...
Косьо - Четох за новия албум на Синематик Оркестра, и той е на такава вълна, хората имат да кажат нещо и те казват, че е за ненаписан филм, което преди четири години ни писаха в едно ревю, че това е театрална и филмова музика за ненаписан филм. Може би това е сюжета на музиката и на албумите, които сме правили до сега.
Защо “Световна меланхолия”?
Митко - Това е иронично заглавие. Има история, тъга, любов, катарзис, раздяла, но в крайна сметка завършва светло и позитивно. Това е интерпретация на състоянието може би на едно цяло поколение, което търси себе си интровертно, екстровертно, по всякакъв начин, прочити може да има безкрайно много за това сме го оставили достатъчно отворено за интерпретации.
Косьо – Слушайки нови неща излезли буквално месеци преди това, явно има нещо в световен мащаб защото всичките албуми които сега излизат на групите, които ние харесваме са точно със такава насоченост, това не е случайност. Ние не се познаваме, не сме чували какво правят, не е като да отидеш до съседната улица да чуеш кво правят Синематик, да се видите и да поговорите, или Дайнинг рум, Фор хиро : работа с оркестър, самото послание е същото, нищо че не е озаглавено толкова директно. Меланхолията е световен проблем като екологията, това не идва само от тука. Усещането е такова.
Митко – Това е едно хапче...
Има ли някаква творческа атмосфера, където виреят идеите?
Косьо - Друг свят, паралелен, да.
Митко – Не се познаваме и си говорим чрез нещата коио правим. Даже сигурно ако се видим няма какво да си говорим.
Косьо – Тук много липсва тая среда. Представяш ли си да сме в Лондон и те да са тука и да можеш просто да отскочиш при тях да си поговориш. Дори за един час...тука липсва такава среда да обсъждате и да работите заедно.
Митко – Има усещане за изолираност, но то е моментно. На моменти така се чувстваш, на моменти се чувстваш част от голяма общност, и точно това голямо противоречие на събиране и разделяне на противоположностите на нуждата и егото, това е някаква движеща сила, която стои в основата на този албум.
Това ли е групата от тук нататък?
Косьо – Тя постоянно се променя. Ясно е, че работим заедно двамата от колко години. Покрай нас винаги е имало адски много хора, но сега примерно този албум беше на Рони - тя е лицето на тоя албум, ние сме бекграунда, ние сме отзад. При нас винаги са участвали много хора и според мене пак ще работим с много хора, така че мисля че за момента групата наистина е това
Разкажете повече за концерта на летището?
Косьо – Незнаем дали ще се осъществи, защото имаме проблем с някой технически неща, които може да не се осигурят.
Митко – Интереса е много голям. Ние от много време се опитваме да работим в областта на квадрифонията. Ще бъде много силно, но просто много накъся времето със техника и финансирането още не е много ясно...Но дано да се случи
Косьо – Мястото ни се щеше да е голямо, даже на открито, плюс това няма много места в София, където да може да се направи такова нещо на закрито.
Митко – Летището се стопанисва от един наш приятел във момента. Той ни удря по едно рамо, въпроса е че в момента сме под един голям въпрос, дали ще се случи сега, но дори и да не се случи сега, при всички положения ще го направим. Ако стане на 18 авуст би било чудесно, но не зависи изцяло от нас, една такава организация изисква адски много техника и хора.
Май ще сте първите, които правят концерт на летище?
Косьо – Да, отново сме първите.
Митко – Да оставим въпроса отворен и на 18 август може да си поговорим повече...
Коя работа ви е по-приятна – на живо или в студиото?
Косьо - И двете.
Митко – Стига да се постига това което искаме. В студиото зависи от по-малко хора резулатата. Но от друга страна нямаш въздействието на публиката, нямаш обратната връзка. На живо пък зависи от много хора и винаги се случва така, че нещо не ти харесва, защото някой не си е свършил работата. Но хората не го забелязват, и тяхната енергия допълва.
Косьо – Студиото е като работилница, в която си правиш прототип на няква машина и след това я изваждаш навън, показваш я на хората. Представи си, че това е например машина за летене - полита два метра и пада. И двете са готини, защото все пак тук стоиш, твориш, имаш спокойствието, което ти трябва, но нямаш обратната връзка отсреща от хората, примерно като се получат нещата те реагират и точно тва ти дава енергията да продължиш напред.
Доколко сте съгласни да се съобразявате с изискванията на медии и подобни? Когато влязох правихте радио-редакция на едно от парчетата...
Косьо – Не ни е най-приятната работа.
Митко - Доколкото няма да се осакати парчето, защото примерно не съм съгласен да го съкратим при условие че не се получава.
Косьо – В случая се получава.
Митко - Ние винаги сме се чувствали независими от нашия малък, смешен пазар, но хвърлихме много усилия и смятаме, че има бисери в този албум. Би било прекрасно ако най-после почнат да звучат от радиостанциите поне.
Косьо – Да ги чуят повече хора.
Митко – Пинк флойд също ги пускат в окастрен вариант...
Косьо – Радията все пак са комерсиални...
Митко – Доколкото това не нарушава аранжимента на парчето, не го осакатява... Избираме такива, които евентуално биха могли се съкратят. За жалост радиостанциите в момента са носители само на едни краткосрочни емоции, краткотрайни, много набързо подхвърлени, защото хората не стоят. Никой не сяда във фотьойла и не си пуска уредбата за да слуша радио.
Защото няма хубави радия...
Митко – Радиостанциите са фаст фуд. Другите не могат да оцелеят. Това е масмедията, това е мелачката, подхврълят се едни рефренчета...
Косьо – Но ето, БГрадио псукат вече и музика на английски език. Каризма правят на година по парче – те не могат да въртят все едно и също в ефира – изтърква се. В един момент се усетиха че има и друга музика.
Митко – Едно е да извадиш от едно голямо произведение, което е много богато развито, което има голям живот, едно моментче и да го пуснеш в масмедията, друго е, когато направиш едно малко моментче и направиш от него слон в масмедията. Това е голямата разлика, защото зад едното има много много неща, които като влезеш в дълбочина и ти се разкриват, докато другото като влезеш в дълбочина не ти се разкрива абсолютно нищо. Това е голямата разлика. Нямаме нищо против, но това е разликата, не трябва да се бъркат нещата. По радията може да прозвучи Пинк флойд, но знаеш че зад него седят титатнични посланаия, може да звучат някви супер кухи неща зад които няма нищо, няма никой...

Какво слушате този месец?
Косьо – Синематик Оркестра, Дайнинг Рум, 4 Хиро.
Митко – Аз не слушам музика.


Концертът на 18 август, разбира се не се случи. Разбира се, защото иначе щяхте да чуете.

Сега отивам да си пусна албума, който впрочем е пристрастителен. Мека нощ.