Коледа като гражданска война

От Бъдни Вечер над квартала се носят взривове и залпове, които карат кучето ми само да ме прибира от разходка, а случайните минувачи да залягат. Съседът е закачил мигащо-светещо-клатещо-се-пеещо-гирляндище на балкона си, и малко ми се ще да го отстрелям. Болниците отново са пълни с хора с откъснати пръсти, а даже нова година не е дошла.

Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.

Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)

Извън коледните военновременни новини, трябва да съберем стотина хиляди подписа за Рила до Февруари, така че да се хващаме на работа....

Също извън тях, кучето ми реши, че в името на любовта (или по вина на овулацията) може да лети, и скочи от терасата ми вчера през нощта. Мисля, че толкова страх досега не съм брала, но слава богу нищо й няма. Е поударила си е кратуната, но това надали е толкова лошо - тази сутрин, out of the blue реши да лае, като никога, и лая цели двайсет минути. Явно добре се е рестартирала...