понеделник, 4 април 2011 г.

Читателски Дневник 2 - Мъките на един американец

Освен всичко друго, което мъчи американците, и по-точно винаги ню-йоркчаните, а това всичко включва семейни отношения, тайни, амбиции, каши забърквани от някой по-нестабилен персонаж, загуби, изневери и травми, или пък просто самота между гигантската купчина от градове в града, която съставлява Ню-йорк, в "Мъките на един американец" се намесва и 11 септември. Тема, която е любима и на други Ню-йорски, че даже и на някои бургаски писатели.
Любима ми е и на мен като читател, и мисля, че имам идея защо - това е първата страховита трагедия предавана на живо, и видяна едновременно от милиони и милиарди земни жители. В този смисъл, това, което се случи на 11.09. в Ню Йорк, не се случи само там. То се случи навсякъде и всички усетихме колко еднакво незащитени сме в собствените си малки светове. Естествено, не твърдя, че за целия свят травмата е еднакво тежка, но темата определено остана важна и болезнена.

11.09 не е основната тема на романа, но както винаги историята на детето, загубило баща си в атентатите, ме развълнува. Срещала съм я и преди - в "Ужасно силно и адски близо" на Фоер и в "Падащият Човек" на Делило. Интересно защо винаги бащите?

Извън това "Мъките на един американец" си е точно семейна сага в стил Сири Хутствед - широка и дълбока, минаваща през годините, съдържаща някоя и друга загадка и много драма,  всичко забъркано по някакъв много умен и носталгичен начин - точно обратното на сапунка, мелодрама  или изобщо това, което хората си представят като чуят "семейна  сага".

Не ме разрева толкова тежко, колкото "Какво обичах" но отново я има тази типично Хутстведска цялостност, навързване както на сюжетните линии така и на всички въпроси въртящи се както винаги около изкуството, философията и психоанализата.

9 коментара:

sun каза...

Позволявам си малка корекция - нито един от детските персонажи в книгата не губи баща в 11 септември.

почивки лято 2012 в Кушадъсъ каза...

това предизвика интерес при мен, и аз ще я потърся да я прочета

диабетични храни каза...

За 11 септември имаше доста шокиращи филми и книги и куп теории. В крайна сметка факт е, че това е наистина голяма трагедия за стотици хора...

туристически агенции каза...

Ех тези американци, какво ли не им се случва. Може би понеже са огромна и мощна сила и те дават началото на нещата и е нормално като рискуват, не всеки път да уцелват нещата.Освен всичко друго, което мъчи американците, и по-точно винаги ню-йоркчаните, а това всичко включва семейни отношения, тайни, амбиции, каши забърквани от някой по-нестабилен персонаж, загуби, изневери и травми, или пък просто самота между гигантската купчина от градове в града, която съставлява Ню-йорк, напълно съм съгласна. Тяхната цел е стават рано , отиват на работа, прибират се , вечерят и лягат да спят. и на другият ден на ново. Дори не знам как успяват да изхарчат спечеленото. Този 11 септември всички го помним така е...беше жестоко. Още като се сетя как гледах самолетите ми става тъжно.

крем за лице със злато каза...

Такава трагедия каквато се случи на 11 септември определено е трагедия за целия свят! Вярно е, че тези които не са загубили никой точно в този атентат няма как да разберат и почувстват силата на болката. Но тази случка поставя един важен въпрос. А именно, че това може да се случи във всяка страна и на всеки. Харесвам тази история, защото те кара да бъдеш съпричастен към трагедията на другите и те кара да се замислиш за това което имаш, за близките ти и това което може да изгубиш. Кара те да оцениш всяко малко и наистина стойностно нещо в живота - семейството!

рокли каза...

Съгласна съм, че извън това "Мъките на един американец" си е точно семейна сага в стил Сири Хутствед - широка и дълбока, минаваща през годините, съдържаща някоя и друга загадка и много драма, всичко забъркано по някакъв много умен и носталгичен начин - точно обратното на сапунка, мелодрама или изобщо това, което хората си представят като чуят "семейна сага". Много разтърсваща книга, която ни напомня за тази тежка дата, а именно 11 септември.Тогава гледайки как се разбиват самолетите и знаейки , че в този момент умират пред теб хора, беше жестоко.

екскурзия египет каза...

Наистина "Мъките на един американец" си е точно семейна сага в стил Сири Хутствед . Може би понеже са огромна и мощна сила и те дават началото на нещата и е нормално като рискуват, не всеки път да уцелват нещата при писането на дадено произведение.Всяко четиво съдържаща някоя и друга загадка и много драма, всичко забъркано по някакъв много умен и носталгичен начин именно това държи читателя и започне ли да чете дадено произведение, той не спира. Грабне ли го от самото начало става негов фен.Трудно е но не е недостижимо.Всяка книга те кара да изпитваш различни чувства така е. Страхотна статия.

почивка малта каза...

Наистина доста неща мъчат тези американци, и по-точно винаги ню-йоркчаните, а това всичко включва семейни отношения, тайни, амбиции, каши забърквани от някой по-нестабилен персонаж, загуби, изневери и травми, или пък просто самота между гигантската купчина от градове в града, която съставлява Ню-йорк, в "Мъките на един американец" се намесва и 11 септември. Тема, която е любима и на други Ню-йорски, че даже и на някои бургаски писатели.Както добре пишеш и и споделил в своята статия.Поздравления за него с хубав дизайн е и има все нови и нови публикации които ни занимават. Американците и те като нас май все са недоволни от нещо и от някой.

почивки в чужбина каза...

Интересна е първата страховита трагедия ,която е предавана на живо, и видяна едновременно от милиони и милиарди земни жители.Не знам до колко това е морално и редно да става! Тези трагедии за огромно съжаление се случват навсякъде и всички усетихме колко еднакво незащитени сме в собствените си малки светове. Естествено, не твърдя, че за целия свят травмата е еднакво тежка, но темата определено остана важна и болезнена. Съгласна съм така е. Да седиш и да гледаш телевизия знаейки, че там умират невинни хора е жестоко, но няма как да им помогнеш, това може би е още по жестоко.