сряда, 23 март 2011 г.

Ритъмсто #4 - Ришар и акордеона

Ето го и четвъртото - много кратичко, за жалост, но Ришар Галиано е от тези музиканти, закоито зад сцената се редят опашки от журналисти и фенове :


Лъкатушното пътешествие на Галиано и неговия акордеон през музиката за втори път го доведе до България на пети май, този път в дует с белгийският психопат и пианист Иван Падюар. След концерта в зала България Яна Пункина проследи френския акордеонист до гримьорната му и с помощта на франкофонката Калина Станева успя да му вземе интервю за списание Ритъм.

Изглежда че между вас и акоредона има нещо като дълга любовна история?

Да, но вече се уморих да я разказвам, накратко : започнах  да свиря, когато бях четиригодишен, баща ми беше акоердеонист.

Казвате че свирите ню мюзет, но стилът мюзет не е познат в България, разкажете ни за него?

Мюзет е започнал като блуса или тангото – в началото на миналия век италианските имигранти във Франция са донесли своята музикална традиция – смесили я с френската и донякъде с циганската – получило се нещо като поп-музиката на онова време, основна роля в нея играел акордеона. По-късно се появил мюзет-суинга, имало акордеонисти, които свирели с Джанго Ренар например. Такава я познавах аз от времето на юношеството си забавна, не много престижна музика, донякъде се дразнех че носи лоша слава на акордеона. Дълго време експериментирах със какви ли не звучения, избягвах познатите мотиви от детството си, докато един ден Астор Пиацола не ме посъветва да се върна към корените си, да свиря ню мюзет, както той свири танго нуево.

Какво е влиянието на Пиацола върху вас?

Когато срещнах Пиацола бях вече на около четирсет, започвах  да се разколебавам, в смисъла от това да продължа да свиря на акордеон. Пиацола запали отново пламъка . След баща ми той  е най-важния човек в моя живот. Вместо да ме остави да зарежа всичко, Пиацола ме насочи, и тъй като нещата които правехме бяха паралелни, той с тангото и бандолеона, аз с акордеон - два инструмента братовчеди, той се опитваше да помогне в реализацията ми. Надявам се, че и аз на свой ред давам някаква надежда на младите акордеонисти. В България срещнах няколко души, които искат да се развиват в тази насока, преди това в Киев на един конкурс, видях страшно амбициозни младежи.

Любимият въпрос на Ритъм – какво слушате този месец ?

Всичко. Имам айпод с около 5000 парчета, джаз, бразилско,класика, мюзет, съвременна музика – пускам ги разбъркано, добави Джими Хендрикс и Едит Пиаф и става весело. Вчера пристигнах от Грузия и съм възхитен от музиката им, българската също е невероятна, харесва ми и фолклора на Карпатите – все музика близка до земята. Във Франция и Белгия вече сме изгубили тази връзка. Дори не знам къде е изчезнал френския фолклор, а при вас и в Грузия се случва другояче –  видях даже деца, които свирят и пеят традиционните песни.

07.05.2006

Няма коментари: