Трансглобъл, рожденните дни и Белослава

Транстглобъл Ъндръграунд дойдоха, видяха и победиха в събота (не им стига, че преди това победиха и на BBC World Music Awards, и то не кого да е а Balkan Beatbox и вече покойния ми любимец Нусарат Али Ал Фатех). Победиха всички докрай и до дупка, изтощиха публиката чрез равни порции скачане и крясъци, див ентусиазъм, барабанене и плетеници на ситар, и поне мен ме заредиха до горе чак до, надявам се, Рони Сайз другата седмица.

За да е пълна лудницата Тююп имаше рожден ден и докато членовете на групата му подаваха торта с бенгалски огън бучнат в средата, друг тип ... хм свещички се насочваха към него от публиката. В така или иначе гъстата атмосфера всички пяхме, скачахме и полудявахме за четвърти път с TGU и то чак до към три сутринта. (Преди тях пък свириха Самоделия, които, честно, от 2002ра есента, когато пак подгряваха същите агенти, не са мръднали нито на йота... Но нищо де, значи на този свят има поне едно стабилно нещо, нали така?)

Рожденият ден на Тююп, обаче, не беше единствената изненада в нощта на 10ти май. След тях към три сутринта излязоха Мачбокс - Попара + Арабел Фон Караян и може би още някой гост, но това е трудно да се определи, предвид изначално неясния състав на Попара (примерно миланалата година в главната роля се изявяваше десетгодишно улично чаве на име Митко, което така хубаво пееше че на Сфуматовските циклисти като мен им се насълзяваха очичките) .

Така или иначе, за изненада на самите Мачбокс, на сцената се качи и Белослава, да, същата, THE Белослава, която явно беше дошла на концерт на Трансглобъл и също като нас се беше заредила добре. В някакъв момент петима души си разпределяха ролите на вокали и бийтбоксъри (впрочем, любимата ми поп-певица очевидно я бива и за това), Шамана пя регета, Арабел реди фрийстайлове, в някакъв момент всички пееха Summer Time, и въобще въпреки пълния хаос на сцената, и моментния хаос в ушите ми (ми да, толкова хора, без уговорка предварителна лесно ли се сработват) смея да твърдя, че на по-благ джем, не съм присъствала.

Впрочем на самите Трансглобъл също им хареса - стояха и слушаха чак до края на шоуто - тоест до около пет и половина...

За жалост снимки няма - на Кьосев му свърши батерията още някъде около тортата, Ружин си беше тръгнал, пък аз бях решила този път просто да ида на концерт и с нищо, нищичко да не се занимавам...

Впрочем, тези дни явно ми върви на 4км. В петък отново си прекарах вечерта там - на финала на Jack daniels Battle of the Bands. Спечелиха Ментъл Архитектс, Колапсо обраха овациите на малолетната публика и второто място, а нашите любимци Способ оставиха повечето посетители на 4км в недоумение, сигурно защото аудиторията си беше киндер по начало...

На мен естествено Паникън най си ми харесаха, и към края се бях разразила в такова пого, че все още броя синините си.