сряда, 24 октомври 2007 г.

i am your tourist

Странно как, но винаги, когато развеждам туристи насам натам, погледът ми към София се изменя тотално, увличам се в целия sight-seeing, търся гледки, доснимва ми се. Сякаш трябва да си представя, че съм една от тях за да мога да погледна на града си с нови очи.

И така, немските скаути поеха за Пирин, аз нямам почти никакви техни снимки, вместо това напълних картата с крадени кадри от Александър Невски, където естествено е забранено да се снима, да не би някой да посмее да не си купи на светата православна църква картичките, и разни съвсем произволни детайли от софийските улички.


В катедралата беше пълен мрак, така че друго освен да гоня разни сенки не ми оставаше. Така че почерпете се с този шум, и да ви е тихо.


Това странно, напръскано с брокати зеле се продаваше в някаква цветарничка от дясно на Зиг Заг Холидейс. Помислих си, че изглежда все едно отива на сватба. На ляво и на горе пък, погледът естествено водеше към любимото ми Ministry of Sky - гърба на Булбанк, със всичките му оплетени хоризонти и отвеси...

На края на деня се оказахме в Апартамента, като по чудо изтупан и изтръскан от обичайните гъзарчета... Изведнъж ми се стори много красиво място, тихо, уютно, ненатоварващо, сигурно защото за пръв път никой не се мръщеше, че са ни кални обувките.

Смешно и тъжно, защото просто нищо няма да помня. Даже не успях да науча имената на всичките седем човека, които ми спяха на пода. Разговорите ни за политика още кънтят в главата ми, днес спах до два на обяд и загубих остатъка от деня...

1 коментар:

Ogy Kovachev каза...

Много си права Яна. Аз за първи път влезнах преди 2-3 години в Двамиятам, в Боянската църква, в Света Неделя, в няколко музея и други места, именно когато водих приятели от чужбина на разходка в иначе не толкова любимия ми напоследък град София. И днес си направих една разходка с колелото в парка, защото ми дойде много работата последните седмици и имах нужда да разсея малко.