Ритъмско #6 - Outrrage

Outrage

На изток от всичко...

Andrew Ferguson (а.к.а. Outrage), се занимава с дръм енд бейс от цяло десетилетие, време в което е успял да изпълзи от крехкото си юношество чак до световноизвестните клубове, да взриви не едно партита, и дори да се отзове в най-източната точка на европейските си турета – Борисовата градина в София. Докато озвучителите щъкат из SPS, с кабели и колони Андрю спокойно седи над бирата си и говори за дръм енд бейса, партитата и всичко останало.

Диджействаш от десет години, какво точно се промени с дръм енд бейс сцената, публиката и със самия теб през това време ?

Музиката се е промени страшно, защото стана много по-достъпна, човек вече може да пише парчетата в къщи, на собственият си компютър и да ги издава директно оп интернет. Това разбърка пластовете - когато вече няма нужда от студия, на повърхността излизат много по-млади продуценти, не само от Великобритания, пишат много по-експериментална музика, въобще от година на година дръм енд бейсът се развива все по-бързо. Логично, публиката става по-информирана и капризна, търси диждеи със собствена идентичност, а не поредните последователи на течението. Аз самият се опитвам да се съобразявам с това – да пускам повече нови и повече свои тракове, да имам някаква разпознаваем стил и тнт...

 

Различават ли се партитата във Великобритания, от тези в Източна Европа, къде стават най-добрите?

Незнам, за пръв път съм толкова на изток. Поне за мен най-добрите партита стават в Нова Зеландия, а Източна Европа още не ми е позната. Преде две-три седмици пусках в Будапеща на един голям фестивал, Сигет, и се получи страхотно. Мисля, че хората, които ме слушаха, идваха от най-различни краища на света и надали са представителна извадка за Източна Европа.

Значи си бил на Сигет? Хареса ли ти?

Да, бях, но за съжаление нищо не успях да видя от фестивала, трябваше да пускам там една нощ, на другата да съм в Румъния и после обратно в Унгария, така че всичко изпуснах.

А какво би ти харесало да чуеш, въобще какво слушаш, как се забърка с музиката?

Мисля че чичо ми е главният виновник, когато бях малък записваше парти-миксове - касетки с разнообразна музика, рок, реге, диско и всякакви поп парчета. Покрай него израстнах с доста широк вкус. После когато станах на дванайсет-тринайсет се увлякох по хип-хопа и джънгъла и скоро започнах сам да правя музика. В къщи по-скоро бих слушал Рейдиохед, или някакъв рок, почти никога не ми хрумва да си пусна дръм енд бейс.

Какво си приготвил за довечера?

Главно мои нови неща, надявам се да изненадам публиката, може би дори да я науча на нещо ново.

05.09.2006

ПП : Доколкото си спомням, за моя абсолютна изненада след това интервю, сетът на Андрю Фъргюсън се оказа отчайващо скучен...

Читателски Дневник 2 - Мъките на един американец

Освен всичко друго, което мъчи американците, и по-точно винаги ню-йоркчаните, а това всичко включва семейни отношения, тайни, амбиции, каши забърквани от някой по-нестабилен персонаж, загуби, изневери и травми, или пък просто самота между гигантската купчина от градове в града, която съставлява Ню-йорк, в "Мъките на един американец" се намесва и 11 септември. Тема, която е любима и на други Ню-йорски, че даже и на някои бургаски писатели.
Любима ми е и на мен като читател, и мисля, че имам идея защо - това е първата страховита трагедия предавана на живо, и видяна едновременно от милиони и милиарди земни жители. В този смисъл, това, което се случи на 11.09. в Ню Йорк, не се случи само там. То се случи навсякъде и всички усетихме колко еднакво незащитени сме в собствените си малки светове. Естествено, не твърдя, че за целия свят травмата е еднакво тежка, но темата определено остана важна и болезнена.

11.09 не е основната тема на романа, но както винаги историята на детето, загубило баща си в атентатите, ме развълнува. Срещала съм я и преди - в "Ужасно силно и адски близо" на Фоер и в "Падащият Човек" на Делило. Интересно защо винаги бащите?

Извън това "Мъките на един американец" си е точно семейна сага в стил Сири Хутствед - широка и дълбока, минаваща през годините, съдържаща някоя и друга загадка и много драма,  всичко забъркано по някакъв много умен и носталгичен начин - точно обратното на сапунка, мелодрама  или изобщо това, което хората си представят като чуят "семейна  сага".

Не ме разрева толкова тежко, колкото "Какво обичах" но отново я има тази типично Хутстведска цялостност, навързване както на сюжетните линии така и на всички въпроси въртящи се както винаги около изкуството, философията и психоанализата.