Дългият Ден на Земята

Голямото шествие за природата, което събра около 2000 души.


Вчера следобяд ви обещах текстче, което да разкаже за всичките ни преживелици от пренатоварения колкото фестивал Ден на Земята - 22.04.2008, тоест завчера. Време обаче успях да открадна чак днес, и то вечерта. До този момент спомените в главата ми доста са се изпокъсали, много неща се случиха на 22ри, наистина много, въпреки че дори не успях да обиколя всички инфопунктове, което си бях поставила за цел. Бях се заканила също, че ще напиша нещо кратко и крайно журналистическо, но дали защото и аз доброволствах тук и там, или защото денят беше наистина крайно поглъщаш, ето ви го, съвсем лично, и съвсем отвътре.

Сутринта лъжеше и се правеше на лятна, така че изхвърчах от къщи по рокля и сандали с обилен запас от топли дрехи в раницата - две блузи, сако, гуменки, панталони, два чифта чорапи, шал, ръкавици, шапка, все едно бях тръгнала на поход в планината. До осем вечерта повечето ми багаж беше оползотворен я от мене, я от друг някой измръзващ природозащитник. Кремена и досега се радва на едната блуза.

Около обед в градинката между Академията и Парламента учениците от Музикалното училище и Художествената гимназия се развихриха в еко-акция подкрепена от ЕкоБулТех - докато младите художници майсторяха скулптори от стари електроуреди, възпитаниците на СОУ В. Пипков свиреха и пееха на малка сцена, а градинката се пълнеше със все по-изумени туристи, които шумът беше привлякъл от Александър Невски. Ситуацията наистина си беше изумителна - под звуците на народна музика изсвирена на вибрафони в абсолютно психаделен аранжимент, деца в еднакви бели тениски търчаха наоколо с бормашини, разглобяваха ютии, и люлееха телефонни слушалки провесени от клоните на дърветата, някакви хора разхождаха порове и белки, опашка от деца се беше наредила да прегръща питон - албинос, а активистите на За Да Остане Природа връзваха априлки (бяло-зелена версия на мартеничките, която тръгна от някакви Променски протести по цветница преди години, но бързо беше възприета от еко-организациите; априлката се връзва на дърво, когато приносителят й свърши нещо полезно) на всеки спипан минувач.

Порчето, преди да го нагушкам и съвсем закономерно да се усмърдя на пор.

Повечето скулптори от боклук бяха идейни, но не и красиви - за жалост боклука си остава грозен, дори в ръцете на талантливи художници...

Около два и половина-три Заземляните редяха изложбата "Земята отдолу" - трийсетте фотографии финалисти, които се състезават за голямата награда, трудно се задържаха по стативите, в бесния вятър, който таман излизаше. Докато връзвахме рамките и подпирахме стативите с велосипедите си, очите ни се напълниха с пясък, няколко стъкла се счупиха, информационните материали бяха отнесени в най-различни посоки, а случайните зрители хванати на работа - трябваше да държат паната, докато успеем да ги обезопасим.

Ваня окача снимки малко преди цялата изложба да бъде евакуирана в подлеза.

Малко след като фиксирахме, обезопасихме и покрихме всичко, вятърът стана толкова силен, че едно дърво от другата страна на Орлов Мост се разполови и запуши локалното платно, а над главите ни закапа първия предупредителен дъжд. Джемът, който преди се беше заформил около изложбата, отдавна се беше преместил към подлеза на Сан Стефано, а ние прибрахме снимките и стативите в този на Царевец.Природата напомни за себе си на Деня на земята - половин огромен кестен се срути в локалното платно до Орлов Мост. Кестенът, разцепен на две, запря движението по булеварда.

Юнеко - университетския еко-клуб на СУ бяха разположили голяма и интересна изложба, незнайно защо на втория етаж в едно от крилата на Ректората. Информационния им щанд по традиция стоеше на долния - пред фоайето на Мензата. всичко това трябваше да е в дворчето, но междувременно на вън вече се сипеше толкова страховит порой, че организаторите започваха да се страхуват за вечерните вело и пешеходни шествия.

След около час, когато природата приключи с протестите и демонстрациите си (поне в София де, да не забравяме издуханите къщички в Североизточна България от същия следобед) с Маша решихме да обиколим и другите инфопунктове, но повечето хора се бяха разбягали а и нямахме време за всички - на Света Неделя и в градинката до Парламента нямаше никой, Граждани за Рила таман изкарваха щанда си от главния вход на Народния Театър, където го бяха скрили, и съответно, пет минути по-късно обратно го мушнаха под козирката, защото пак заваля, а до Попа и Аптека не можах да стигна, просто защото трябваше да прибера колелото си, все още подпиращо стативи на Ариана, и крайно необходимо за велошествието.

Акцията на Велоеволюция в дворчето на Софийския започна с чертаене на маршрути и хипотетични велоалеи. Мартин Заимов се появи от някъде стъпил, незнайно защо, на някакво електрическо возило, от тези, с които юпитата се придвижват из бизнес-парковете. Разгледа разбирачески картите стисна две три ръце, и за пръв път ми стана толкова неприятен, колкото и останалите политици. Междувременно дворчето се беше напълнило с толкова много велосипеди, колкото никога не е виждало, а някакъв журналист с бадж на Ройтерс дойде да ми обясни, че щял да качи репортаж ето тук.

Теодор Василев от Велоеволюция показва картата, на която велосипедистите трябва да отбележат ежедневните си маршрути.

Пет минути по-късно над нея кипи усилен труд.
Маршрутът на велошествието също трябва да бъде уточнен.

Около пет и половина в дворчето започна обещания форум театър на тема трудностите за велосипедистите в София, но приятелите колелари предпочетоха да гледат сценките и да се смеят от сърце, вместо да заемат местата на някой от героите и да се мъчат да решават проблеми. Особено силно се видя това във втората - никой от зрителите не пожела да заеме местата в разхайтения общински съвет (толкова разхайтен, че забравяхме да излизаме от роли в паузите и даже жокерът не можа да ни надвика) и да се заеме с проектирането на велоалеи.

Началото на велошествието по Бул.Левски

Свилен като знаменосец на вело-каузата.

Много сме силни сме!

От НДК велошествието подбра и пешеходците с плакати в защита на Рила и Иракли, антиатомни фанелки и всякакви музикални инструменти. В този момент по Витошка тръгнаха към 1500 - 2000 души, от прозорците снимаха, от кафенетата ръкопляскаха, докато всичко достигна едно много шумно ниво на еуфория. Всъщност усетих колко сме много доста по-късно, когато се качих на една саксия на Славейков за да снимам масовки, и забелязах, че краят на тълпата все още е скрит зад завоя на Алабин.

Дългия 42м. банер, с който посрещахме Барозу.

Тук сме наистина много хора, опашката на шествието все още е зад ъгъла на Алабин.

Силвето демонстрира акробатика в името на зелената кауза.На сцената в Борисова ни чакаха Кака Поли, Данчето от Фондация Биоразнообразие, Тома Белев от Зелени Балкани, и цяла плеяда ъндърграунд величия от любимите ми - Попара, Root Souljah, И Футбол и шахмат, и наистина добрата изненада - Гологан, от които аз съвсем неосведомено очаквах "някакъв метъл подобен на Балканджи". Последните ни дариха с някаква много блага етно-психаделия, толкова засилваща, че въобще не можах да ги снимам - бях твърде заета да въртя огън, понесена от ритмите им. Не успях да снимам и Root Souljah - те предпочетоха да свирят в уютно синкаво затъмнение. Концертът беше по-дълъг от обещаното и слава богу - въпреки че много от участията бяха отменени предварително, поради липса на време, групите които останаха в програмата трудно можеха да изсвирят повече от парче, ако бяха спазили точното разписание. Очевидно парковата охрана беше твърдо на наша страна, защото ни остави да използваме сцената, и особено осветлението й, три часа повече от съгласуваното. Допълнителното време стигна точно за по един кратък гиг на всяка от групите (по четири-пет парчета) и една добра оборка на околността.

Попара, едни от участниците в концерта за Деня на земята, при това с Арабел фон Караян за гост-вокал.


Ягама от Уга Буга върти огън по време на концерта