Ходих да дарявам кръв и за пети път не ми позволиха. Открих още нещо за себе си - във вбесено състояние кръвното ми е 60 на 90, основната причина да не ми позволят да дам този път... Пък аз си мислех, че щом бузите ми горят от гняв, и искам да убивам отделни библиотекари и съм си забила ноктите в дланите почти до кръв, и съвсем буквално се треса от ярост кръвното ми би трябвало да е приемливо високо за кръводаряване... Може би съдбата просто е решила именно аз никога да не успея да мина тестовете, бланките и али-балите, ту съм им била твърде бледа, ту твърде лека, ту съм имала комоцио пред осем години, ту незнам си какво си. И после поредната горчива статия как никой не щял да дарявя кръв... Ами като ги гоните щом достигнат края на опашката... Може да се върна на 21ви, с няколко литра вода и кафе повече в организма и пак да се пробвам. Само че това дали ще подобри качеството на кръвта ми? Яд ме е защото не пия, не пуша, не взимам наркотици, не съм болна от нищо хронично, движа се активно всеки ден, храня се разнообразно, взимам необходимите предпазни мерки, не се татуирам, не си правя пиърсинги, нямам рискови хобита, освен ходенето по протести, теглото, ръста, кръвното, обиколките и всичко останало си ми е в нормата, и пак поради някаква причина системата решава, че съм неподходяща да даря кръвта си. Неподходяща дори да дам нещо от себе си срещу нищо.
Има и други начини, казвам си, мога да давам време, усилия, мога да си подарявам нещата, ако щеш, но точно в момента, както винаги впрочем, в тази страна има нужда именно от кръв. От тази същата кръв, която лекарите по университетите ежедневно отказват да вземат по време на специално организираните за целта кръводарителски кампании.
Все пак има някаква надежда, защото днес, когато влязох в кабинета, за пръв видях да взимат кръв от момиче, значи възможно било... Също, лекарките за пръв път признаха пред мен, че 52кг е повече от 50, и следователно имам право да дарявам. Една от предишните години, когато бях 54, ми бяха казали, че нарочно съм напълнила джобовете си с тежки предмети, за да ме допуснат, и съответно да разменя кръвта си за едно шоколадче и чаша сок, които се полагат на дарителя... Триста грама кръв за шоколадче и чаша сок. Триста грама кръв или са безплатни или наистина скъпи, никой не продава кръвта си за шоколад.
Смешно, е че още се опитвам, но пак ще пробвам на 21ви. Да видя този път какво ще измислят.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Кръвното ти е много ниско, дори и да го вдигнеш с течности, кафе и други неща, пак може да припаднеш, затова не ти дават. В тази страна винаги е имало нужда от кръв, но не за преливане, а за проливане...
:)... на мен пък няма да ми дадат да дам кръв, защото съм боледувал от тропическа малария... дори и да не си боледувал от нея, ако си бил в страна , където има - не ти дават... един приятел индиец така в Германия го отрязаха.. но сигурно са прави, все пак това е сериозно начинание, кръвопреливането..
и на мен ми дадоха със същия зор, защото се бях надрусала с чай предната нощ и кръвното ми беше същото. системата е система и шибана, независимо от страната. :)
вещица, да ама аз с нищо не се бях надрусала и действително съм ултраздравословна по всички параграфи. направо еко-био-органик с тапия. пък и бях толкова бясна, че направо не мога да повярвам колко ми е било кръвното...
Публикуване на коментар