Този януари Мишо Димов изрече нещо, което и аз бях вече забелязала, но някак не смеех да изрека, да не би да го урочасам - да все повече хора не изчакват колите на зебрите, а минават първи, и колите щат не щат спират. Да има все повече улични музиканти, появиха се даже жонгльори акробати и клоуни, да все повече хора сменят униформата на социалната си среда с някакви по-техни си дрехи. Бавно, но сигурно една промяна набира скорост, и си мисля, как ако това продължи, няма да има никакво значение кой ни управлява и на коя мафия служи, просто защото един ден хората които се интересуват от града си ще натежат над онези, които разчитат на примирението ни за да хвърлят боклуците си през прозорците или да продават детски градини.
(точно в този момент три момичета, които до сега говориха за преживяването си в една чалготека, и хич не изглеждат от "нашите, алтернативните" изведнъж започнаха да разправят на четвърто как издирили отговорникя на кварталния си парк, и заедно с работниците от "Зелени системи" спретнали малка съботна акцийка по почистването му. Значи, най-накрая, границата е прескочена, такивва неща се случват и в съвършено различна от моята среда)
Обхванал ме е този нереален опптимизъм и все по-лесно ми е да вярвам, че нещата отиват на добро, докато търча от концерт на концерт, от парк на парк, и от пърформънс на пърформънс. София ще се промени, ще стане по-чиста, по-шарена и по-шумна. Ще има има все повече велосипедисти, улични музиканти, общителни непознати, майки кърмещи по градинките, окосени междублокови пространства, люлки, пейки, социални програми, графити, непородисти домашнни любимци и въобще живот. Ще стане, просто защото верижната реакция вече е започнала, и макар да се разпространява бавно, трудно може да бъде спряна.
ПП: София много ме кефи напоследък, подкефете се и вие
 |
| София |
