сряда, 14 май 2008 г.

Още за велошествието

Това се появи днес по мейлинг листата - в отговор на всички въпроси в стил "Аз като нямам колело какво да правя?" :

"Тъй като ще има доста хора пеша има лека промяна, която моля да имате предвид: когато колоната достигне ул. „Г.Раковски” всички хора пеша и с колички ще се отклонят към НТ „Иван Вазов” и ще изчакат колоездачите на площада пред театъра. Докато чакат, всички се приканват да посетят щанда на Велоеволюция /който ще се премести от Попа пред театъра/ и да дадат предложенията си за организиране на велосипедно и пешеходно движение в София"

Ето го и самият маршрут


понеделник, 12 май 2008 г.

Трансглобъл, рожденните дни и Белослава

Транстглобъл Ъндръграунд дойдоха, видяха и победиха в събота (не им стига, че преди това победиха и на BBC World Music Awards, и то не кого да е а Balkan Beatbox и вече покойния ми любимец Нусарат Али Ал Фатех). Победиха всички докрай и до дупка, изтощиха публиката чрез равни порции скачане и крясъци, див ентусиазъм, барабанене и плетеници на ситар, и поне мен ме заредиха до горе чак до, надявам се, Рони Сайз другата седмица.

За да е пълна лудницата Тююп имаше рожден ден и докато членовете на групата му подаваха торта с бенгалски огън бучнат в средата, друг тип ... хм свещички се насочваха към него от публиката. В така или иначе гъстата атмосфера всички пяхме, скачахме и полудявахме за четвърти път с TGU и то чак до към три сутринта. (Преди тях пък свириха Самоделия, които, честно, от 2002ра есента, когато пак подгряваха същите агенти, не са мръднали нито на йота... Но нищо де, значи на този свят има поне едно стабилно нещо, нали така?)

Рожденият ден на Тююп, обаче, не беше единствената изненада в нощта на 10ти май. След тях към три сутринта излязоха Мачбокс - Попара + Арабел Фон Караян и може би още някой гост, но това е трудно да се определи, предвид изначално неясния състав на Попара (примерно миланалата година в главната роля се изявяваше десетгодишно улично чаве на име Митко, което така хубаво пееше че на Сфуматовските циклисти като мен им се насълзяваха очичките) .

Така или иначе, за изненада на самите Мачбокс, на сцената се качи и Белослава, да, същата, THE Белослава, която явно беше дошла на концерт на Трансглобъл и също като нас се беше заредила добре. В някакъв момент петима души си разпределяха ролите на вокали и бийтбоксъри (впрочем, любимата ми поп-певица очевидно я бива и за това), Шамана пя регета, Арабел реди фрийстайлове, в някакъв момент всички пееха Summer Time, и въобще въпреки пълния хаос на сцената, и моментния хаос в ушите ми (ми да, толкова хора, без уговорка предварителна лесно ли се сработват) смея да твърдя, че на по-благ джем, не съм присъствала.

Впрочем на самите Трансглобъл също им хареса - стояха и слушаха чак до края на шоуто - тоест до около пет и половина...

За жалост снимки няма - на Кьосев му свърши батерията още някъде около тортата, Ружин си беше тръгнал, пък аз бях решила този път просто да ида на концерт и с нищо, нищичко да не се занимавам...

Впрочем, тези дни явно ми върви на 4км. В петък отново си прекарах вечерта там - на финала на Jack daniels Battle of the Bands. Спечелиха Ментъл Архитектс, Колапсо обраха овациите на малолетната публика и второто място, а нашите любимци Способ оставиха повечето посетители на 4км в недоумение, сигурно защото аудиторията си беше киндер по начало...

На мен естествено Паникън най си ми харесаха, и към края се бях разразила в такова пого, че все още броя синините си.

петък, 9 май 2008 г.

Critical Mass отново


Чувствайте се свободни да теглите и разпечатвате тeзи флаери. С него пристигна и поредния вело-призив от любимите ни еволюционери :


ДО:
Всички велосипедисти в
София
ВЕЛО МОБИЛИЗАЦИЯ-ТАААААА ПРОДЪЛЖАВААААААА!
СВЕТОВНИЯТ ДЕН ЗА ДЕЙСТВИЯ СРЕЩУ ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА и ВЕЛОЕВОЛЮЦИЯ, CVS България, Байкария и ЕС За Земята смятат, че отново е време да покараш в името на природата!
Вело-приятели, симпатизанти и просто велосипедисти! Приканваме ви отново да излезем на улицата, за да покараме заедно на 15 май. Ще е приятно, полезно, велосипедно, без коли и с по-чист въздух около нас…
Отново на 15 май – Световният Ден за действия срещу промените в климата, но много по-важно, за да можем да дишаме нормално в нашия град, за да имаме вело-алеи, за да не ни газят по улиците, за да ни забележи кмета и заради още много причини. Велоеволюция , CVS България, Байкария, За Земята и ТИ, заедно ще отпразнуваме правото си на място по улиците на София. Както всяка година - и тази, обичайните заподозрени на вело-шествията ще са на линия.
От теб искаме отново да :
си вземеш приятелите, колелото, скейта, детската количка и да се включиш качествено и запомнящо се във Всенародните вело-веселба и шествие.
Мислим за всички и за това – можеш да се включиш когато и както поискаш: Чети бързо и си остави 15-ти свободен, защото:
ВЕЛО_ШЕСТВИЕТОООО!!!! В 18.30 часа стартираме шествието си по Софийските улици.
Маршрутът: начало в 18:00 часа на езерото Ариана.
В 18.30 часа се тръгва от езерото „Ариана”, по маршрут: бул. „Евлоги Георгиев”, бул. „Цар Освободител”, бул. „Васил Левски”, паметника на Васил Левски, ул. „Московска”, бул. „Георги С. Раковски”, ул. „Граф Игнатиев”, бул.”Патриарх Евтимий”, до ларгото пред НДК в 19.30 часа.
В 19.40 часа вело-шествието продължава по бул. „Витоша”, ул. „Алабин”, ул. „Княз Ал. Батенберг” и завършва в градинката пред театъра „Иван Вазов” в 20.30 часа.
ЩАНД НА ПАМЕТНИКА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (т.нар. „Попа”) от 14.00ч до 20.00ч на 15 май
Встрани до паметника на патр. „Евтимий Търновски” на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий”. Ще може да видиш картата на ОГПСофпроект” с проектираната вело-мрежа и предложенията на сдружение „Велоеволюция”; да предложиш собствен маршрут за вело-алея.
Знаем, че няма да пропуснеш това събитие. Колелото да е с теб по трудния път на велосипедиста в София!

Междувременно най-накрая намерих диска със снимките от епичния втори юли на Орлов Мост. Някои се повтарят във много фотошопски варианти, но повторението е майка на знанието... Както знаем... Защото си го повтаряме често...

сряда, 7 май 2008 г.

Хърбалайзър - бърз курс по история на музиката





Към края на сета на Хърбалайзър - партито вече е доста омъглено...



Миналия петък шареният и разнообразен звук на Хърбалайзър отново докара Софийската публика до лудост. Този път в пълен състав (в късното лято на 2006та в Блекбокс свири само Оли Тийба) продуцентското дуо пуска около два часа и половина в парти центъра на 4км, своята весела смесица от фънк, джаз, хипхоп и брейкбийт, сипейки над танцуващата тълпа неочаквано добри комбинации от препратки, ретро брас-секции и разрушителни бийтове, в количества, които направо обогатиха общата ни култура. Преди да ни причинят всичко това, обаче, Оли Тийба и Джейк Уери пожелаха да разкажат на слушателите на ......... нещо за себе си.


По време на интервюто Джейк Уери вади малка видеокамера: Снимате ли? И двамата сте от Националното радио и и двамата снимате? Добре тогава и аз ще снимам...



Как се родиха Хърбалайзър?

Джейк : Познавахме се от колежа, но се сдушихме сериозно някъде около 1992г. Започнахме да правим инструментален фънк и хипхоп, просто за забавление. Не познавахме никакви рапъри или певци, така че просто си правехме бийтове. Намерихме се с Нинджа тюн и те издадоха наша дванайсетинчова плоча. Нинджа тюн, за тези които не знаят, не беше особено популярен лейбъл в началото на деветдесетте. Издаваха няколко брейкбийт артиста, като Диджей фууд.По същото време когато подписахме с тях, те привлякоха и други музиканти, издаваха хипхоп, фънк и брейкбийт. През деветдесетте Нинджа тюн станаха много известни в Европа, станаха много разнообразни, заработиха с някои от пионерите на електронната музика. Ние пък събрахме истински оркестър, и правихме турнета из Канада, САЩ и Европа. Сега звукът ни доста се е променил - записахме шест албума междувременно, работихме с някои от най-добрите независими рапъри от Америка и Великобритания в последните седем-осем години.

Носи се клюка за нов албум?

Джейк : Да, към края на май ще издадем нов албум. За пръв път работим с певица - една млада дама на име Джесика Дарлинг. Тя е на 23 години и е страхотна фънк певица. Ще бъде фронт дама на групата и по лайфовете. През лятото ще минем на няколко фестивала, а есента ни очаква голямо турне.

Оли : Албумът се казва Same As It Never Was.

Музиката, която слушате?

Оли : От деца сме расли с много черна музика и хаус. Родителите и на двама ни си падаха по соул, блус и рок, така че наоколо ни имаше много добра музика. Нашите формираха вкуса ни. Като дете бях голям фен на хипхоп културата, първо танцувах брейк, после рисувах графити, около 86та започнах да пускам. Джейк от друга страна е изследвал музиката като член на разни групи.

Джейк : Да порастнеш в седемдесетте е наистина добро начало. По телевизиите вървеше музика от 70те и 60те, можеше да чуеш уауа ефекти, бонгота, мощни барабани, беше наистина фънки. Харесваме всякаква музика. Една от любимите ни черти на хипхопа е възможността да работиш със семпли - композираме сами но ползваме семпли. Ние сме хипхоп продуценти и използваме хипхоп методи за да сглобим музиката си, дори когато крайният резултат не пасва точно в категорията. Можеш да семплираш унгарски фолк, или блус, соул, джаз, реге и чак когато го сглобиш всичко се превръща в хипхоп, но всъщност имаш много разнообразни източници. Никога не е скучно. Ако си в рокгрупа трябва да имаш китари, басист и барабанист, може би и клавирист, но това е звукът, към който трябва да се придържаш - винаги в същата рамка. Като хипхоп-продуцент за теб няма граници (тук Джейк започва да припява "No, no, no, no, no, no, there's no limit, като начало на сериозното предизвикателство към общата култура, което сетът на дуото ще ни отправи).



Пъклени намерения се изписват на лицата на Оли Тийба (в дясно) и Джейк Уери в началото на Утопия Груувс.

сряда, 23 април 2008 г.

Дългият Ден на Земята

Голямото шествие за природата, което събра около 2000 души.


Вчера следобяд ви обещах текстче, което да разкаже за всичките ни преживелици от пренатоварения колкото фестивал Ден на Земята - 22.04.2008, тоест завчера. Време обаче успях да открадна чак днес, и то вечерта. До този момент спомените в главата ми доста са се изпокъсали, много неща се случиха на 22ри, наистина много, въпреки че дори не успях да обиколя всички инфопунктове, което си бях поставила за цел. Бях се заканила също, че ще напиша нещо кратко и крайно журналистическо, но дали защото и аз доброволствах тук и там, или защото денят беше наистина крайно поглъщаш, ето ви го, съвсем лично, и съвсем отвътре.

Сутринта лъжеше и се правеше на лятна, така че изхвърчах от къщи по рокля и сандали с обилен запас от топли дрехи в раницата - две блузи, сако, гуменки, панталони, два чифта чорапи, шал, ръкавици, шапка, все едно бях тръгнала на поход в планината. До осем вечерта повечето ми багаж беше оползотворен я от мене, я от друг някой измръзващ природозащитник. Кремена и досега се радва на едната блуза.

Около обед в градинката между Академията и Парламента учениците от Музикалното училище и Художествената гимназия се развихриха в еко-акция подкрепена от ЕкоБулТех - докато младите художници майсторяха скулптори от стари електроуреди, възпитаниците на СОУ В. Пипков свиреха и пееха на малка сцена, а градинката се пълнеше със все по-изумени туристи, които шумът беше привлякъл от Александър Невски. Ситуацията наистина си беше изумителна - под звуците на народна музика изсвирена на вибрафони в абсолютно психаделен аранжимент, деца в еднакви бели тениски търчаха наоколо с бормашини, разглобяваха ютии, и люлееха телефонни слушалки провесени от клоните на дърветата, някакви хора разхождаха порове и белки, опашка от деца се беше наредила да прегръща питон - албинос, а активистите на За Да Остане Природа връзваха априлки (бяло-зелена версия на мартеничките, която тръгна от някакви Променски протести по цветница преди години, но бързо беше възприета от еко-организациите; априлката се връзва на дърво, когато приносителят й свърши нещо полезно) на всеки спипан минувач.



Порчето, преди да го нагушкам и съвсем закономерно да се усмърдя на пор.





Повечето скулптори от боклук бяха идейни, но не и красиви - за жалост боклука си остава грозен, дори в ръцете на талантливи художници...



Около два и половина-три Заземляните редяха изложбата "Земята отдолу" - трийсетте фотографии финалисти, които се състезават за голямата награда, трудно се задържаха по стативите, в бесния вятър, който таман излизаше. Докато връзвахме рамките и подпирахме стативите с велосипедите си, очите ни се напълниха с пясък, няколко стъкла се счупиха, информационните материали бяха отнесени в най-различни посоки, а случайните зрители хванати на работа - трябваше да държат паната, докато успеем да ги обезопасим.


Ваня окача снимки малко преди цялата изложба да бъде евакуирана в подлеза.

Малко след като фиксирахме, обезопасихме и покрихме всичко, вятърът стана толкова силен, че едно дърво от другата страна на Орлов Мост се разполови и запуши локалното платно, а над главите ни закапа първия предупредителен дъжд. Джемът, който преди се беше заформил около изложбата, отдавна се беше преместил към подлеза на Сан Стефано, а ние прибрахме снимките и стативите в този на Царевец.Природата напомни за себе си на Деня на земята - половин огромен кестен се срути в локалното платно до Орлов Мост. Кестенът, разцепен на две, запря движението по булеварда.

Юнеко - университетския еко-клуб на СУ бяха разположили голяма и интересна изложба, незнайно защо на втория етаж в едно от крилата на Ректората. Информационния им щанд по традиция стоеше на долния - пред фоайето на Мензата. всичко това трябваше да е в дворчето, но междувременно на вън вече се сипеше толкова страховит порой, че организаторите започваха да се страхуват за вечерните вело и пешеходни шествия.

След около час, когато природата приключи с протестите и демонстрациите си (поне в София де, да не забравяме издуханите къщички в Североизточна България от същия следобед) с Маша решихме да обиколим и другите инфопунктове, но повечето хора се бяха разбягали а и нямахме време за всички - на Света Неделя и в градинката до Парламента нямаше никой, Граждани за Рила таман изкарваха щанда си от главния вход на Народния Театър, където го бяха скрили, и съответно, пет минути по-късно обратно го мушнаха под козирката, защото пак заваля, а до Попа и Аптека не можах да стигна, просто защото трябваше да прибера колелото си, все още подпиращо стативи на Ариана, и крайно необходимо за велошествието.

Акцията на Велоеволюция в дворчето на Софийския започна с чертаене на маршрути и хипотетични велоалеи. Мартин Заимов се появи от някъде стъпил, незнайно защо, на някакво електрическо возило, от тези, с които юпитата се придвижват из бизнес-парковете. Разгледа разбирачески картите стисна две три ръце, и за пръв път ми стана толкова неприятен, колкото и останалите политици. Междувременно дворчето се беше напълнило с толкова много велосипеди, колкото никога не е виждало, а някакъв журналист с бадж на Ройтерс дойде да ми обясни, че щял да качи репортаж ето тук.


Теодор Василев от Велоеволюция показва картата, на която велосипедистите трябва да отбележат ежедневните си маршрути.

Пет минути по-късно над нея кипи усилен труд.
Маршрутът на велошествието също трябва да бъде уточнен.

Около пет и половина в дворчето започна обещания форум театър на тема трудностите за велосипедистите в София, но приятелите колелари предпочетоха да гледат сценките и да се смеят от сърце, вместо да заемат местата на някой от героите и да се мъчат да решават проблеми. Особено силно се видя това във втората - никой от зрителите не пожела да заеме местата в разхайтения общински съвет (толкова разхайтен, че забравяхме да излизаме от роли в паузите и даже жокерът не можа да ни надвика) и да се заеме с проектирането на велоалеи.

Началото на велошествието по Бул.Левски

Свилен като знаменосец на вело-каузата.

Много сме силни сме!

От НДК велошествието подбра и пешеходците с плакати в защита на Рила и Иракли, антиатомни фанелки и всякакви музикални инструменти. В този момент по Витошка тръгнаха към 1500 - 2000 души, от прозорците снимаха, от кафенетата ръкопляскаха, докато всичко достигна едно много шумно ниво на еуфория. Всъщност усетих колко сме много доста по-късно, когато се качих на една саксия на Славейков за да снимам масовки, и забелязах, че краят на тълпата все още е скрит зад завоя на Алабин.

Дългия 42м. банер, с който посрещахме Барозу.
Тук сме наистина много хора, опашката на шествието все още е зад ъгъла на Алабин.
Силвето демонстрира акробатика в името на зелената кауза.На сцената в Борисова ни чакаха Кака Поли, Данчето от Фондация Биоразнообразие, Тома Белев от Зелени Балкани, и цяла плеяда ъндърграунд величия от любимите ми - Попара, Root Souljah, И Футбол и шахмат, и наистина добрата изненада - Гологан, от които аз съвсем неосведомено очаквах "някакъв метъл подобен на Балканджи". Последните ни дариха с някаква много блага етно-психаделия, толкова засилваща, че въобще не можах да ги снимам - бях твърде заета да въртя огън, понесена от ритмите им. Не успях да снимам и Root Souljah - те предпочетоха да свирят в уютно синкаво затъмнение. Концертът беше по-дълъг от обещаното и слава богу - въпреки че много от участията бяха отменени предварително, поради липса на време, групите които останаха в програмата трудно можеха да изсвирят повече от парче, ако бяха спазили точното разписание. Очевидно парковата охрана беше твърдо на наша страна, защото ни остави да използваме сцената, и особено осветлението й, три часа повече от съгласуваното. Допълнителното време стигна точно за по един кратък гиг на всяка от групите (по четири-пет парчета) и една добра оборка на околността.
Попара, едни от участниците в концерта за Деня на земята, при това с Арабел фон Караян за гост-вокал.


Ягама от Уга Буга върти огън по време на концерта

четвъртък, 10 април 2008 г.

Схемата "Емонски ливади"

На пръв поглед тази новина може да ви се струва напълно абсурдна, Джевдет Чакъров, министърът на околната среда се опитва да уреди концесия концесия за каменна кариера в защитена зона, за която самият той е издал забрана за всякаква търговска дейност. Става дума при това за местност, около която вече има не малко разногласия между природозащитници и инвеститори. Чакъров, обаче прекрасно е пресметнал ходовете си.

В 2005та, когато единственият кандидат, хасковската фирма Барон ООД е спечелила конкурса за концесия, вече е било пределно ясно, че апетитната земя по морето няма действително да служи за каменодобив. За това министърът на околната среда (ако такъв министър и такова министерство въобще съществуват в България) с лека ръка издаде забраната за развиване на стопанска дейност в района на Иракли преди година и половина – земята вече е била резервирана.

Хипотетичната каменна кариера на юг от н.Емине решава два от основните проблеми на инвеститорите в местността – високите цени на имотите и ограниченията на еко-мрежата Натура 2000. Самата каменна кариера няма да просъществува по-дълго, отколкото е нужна на инвеститорите.

Ако, както заплашват от сега, местните собственици не се съгласят да продадат на Барон ООД земите, които попадат в 1000та дка за кариерата, имотите ще бъдат принудително изкупени от държавата срещу смешно ниски обезщетения. Земята ще стане държавна собственост и от там по познатата ни от Рила и Пирин схема ще бъде продадена на избран „инвеститор“ за още по-смешни пари.

Собствениците на съседстващите парцели ще бъдат поставени пред следните два избора – да развиват семеен туризъм до каменна кариера, или да продадат земите си, които обаче, поради шумово и прахово замърсяване, постоянни взривове и тежкотоварен трафик, вече няма да са нито толкова привлекателни, нито толкова скъпи, колкото са сега. Някой, вероятно същият инвеститор, който стои зад хипотетичната кариера, ще ги изкупи, докато успее да уедри имот достатъчно голям за китно курортно градче.

Работата в кариерата ще прогони не само собствениците – огромна част от птиците, чиито местообитания са една от причините Иракли да влезе в Натура 2000, ще предпочетат да гнездят по-далече от шумия и мръсен парцел. С това основанията за защита на местността от застрояване ще намалеят. Промяната на ландшафта, която е неизбежна при каменодобив също увеличава шанса територията на юг от Емона да бъде извадена от защита.

Не е чудно, че кметът на Несебър Николай Димитров изведнъж се обръща на страната на птичките – от началото на мандата си той защитава интересите на Суис Пропъртис, а те продават апартаменти, широко рекламирани като екологични, единствени, намиращи се в девствена местност и тнт. Ако от другата страна на носа има курортно градче, Ривърсайд Вилидж също ще загуби част от своята привлекателност.

Разбираема е и реакцията на местните собственици – пред перспективата да изгубят земите си те най-вероятно ще успеят да се обединят срещу каменната кариера. Това е шанс за природозащитниците да установят по-добър контакт с тях и най-накрая да представят визиите си за еко-туризъм съвместим с Натура 2000, развиван от Емонци и Баненци. Разбира се, този текст показва един съвсем хипотетичен сценарий, който обаче вече предизвиква реакции у природозащитници, местни и дори кметове.

ПП : (12часа по-късно) Ура, ура, схемата явно ще си остане хипотетична - ето какво излезе днес в Дневник. Малко не прави смисъл, министър Чакъров така бързо да си сменя мненияето, ама ще видим...

сряда, 2 април 2008 г.

Румен Петков да си хоооооди!

Време му беше, айде скачайте всички на петицията и дано го изметем.

Защо :

1. Защото дори за мафиот ни е твърде мижав и непрестижен.
2. Защото рядко е трезвен и адекватен.
3. Защото сам не знае какво прави в МВР.
4. Защото беше заловен да уринира във фонтан.
5. Защото тормози братята блогъри.
6. Защото прилича на жаба.
7. Защото не умее дори да се подмазва прилично.
8. Защото около него скандал, след скандал, след скандал, а мафията цъфти и процъфтява.
9. Защото просто е с.р.а.м.о.т.а!

Ако тези крайно субективни причини не са ви достатъчни, вероятно не помните кой точно беше Румен Петков. (при такова КПД, това не е особено изненадващо). В случай, че имате подобен проблем с паметта, подсилете я с това видео.

сряда, 26 март 2008 г.

Природозащитници ще протестират пред Барозу за опазването на Рила



Очевидно позанемареният ми блог може да се събуди само по протестите и то чрез текстопреливане - директен копипейст от фордънейчър.орг:

София, 26 март 2008 – Коалицията от 30 неправителствени организации „За да остане природа в България“ и инициативната група „Граждани За Рила” организират гражданско присъствие в защита на Рила при посещението в София на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
Природозащитниците ще се съберат в петък, 28 март, от 16.30 часа, в градинката между Народното събрание и Софийския университет. Акцията ще насочи вниманието на Европейската комисия върху липсата на действия на българското правителство срещу незаконното изграждане на ски съоръжения в района на Седемте рилски езера, част от европейската екологична мрежа Натура 2000. Въпреки установените нарушения на общо 9 закона и 2 европейски директиви, министърът на околната среда и водите отказва да прекрати незаконното строителство и да разпореди възстановяване на засегнатите територии. От “Граждани за Рила” и коалицията «За да остане природа в България» настояват за: - незабавно прекратяване на строителство на лифта от х. «Пионерска» до х. «Рилски Езера» - пълна рекултивация на засегнатите зони до възстановяне на предишното състояние - ефективна забрана за движение на моторни превозни средства в Национален парк Рила (вкл. моторни шейни и ратракове) - спазване на европейското и българското законодателство за Натура 2000 в Рила - връщане на зоната «Рила Буфер» в Натура 2000, като не се изключва Паничище под натиска на инвеститорите - реално държавно съдействие за развитието на алтернативен и селски туризъм, който носи реални приходи за местните хора Допълнителна информация: - Становище на коалицията "За да остане природа в България" за незаконния лифт: http://forthenature.org/upload/files/stanovishte-rila-lift140308.doc - Снимки от поставянето на стълбовете на лифта: http://forthenature.org/gallery/putting_the_poles_of_the_lift_to_the_seven_rila_lakes http://forthenature.org/gallery/national_park_rila_-_for_humans_or_for_machines - Филм за Рила: http://forthenature.org/video/rila_movie - Филмче за поставяне на стълбовете на лифта: http://forthenature.org/video/the_illegal_lift_of_rila_sport_is_almost_done


сряда, 27 февруари 2008 г.

вело-протест утре сутринта

ето това пристигна на мейла ми преди 15 минути:

Здравейте,
В израз на своето недеволство и несъгласие, гражданите велосипедисти ще протестират утре от 9.30 часа,
пред общината (Московска 33) по време на приемането на бюджета за 2008 на Столична община.
Един милион лева за велоалеи изчезнаха от общинският бюджет. Ще бъдем утре с колелата
си пред общината, за да попитаме къде са парите за екологичен транспорт?
Правото на свободно, безпроблемно и безопастно придвижване на
велосипедистите в София не е зачетено от администрацията при изработването на
бюджета за тази година. Отново след, като няма визия, няма и финансови инструменти
за реализирането на велосипедната инфраструктура...Популиските изказвания бяха
опровергани напълно от проекта на бюджет на Столична община за 2008 година.

Ние искаме да напомним на общинските съветници:
- за взетото решение номер 321 от 2007 година, за изграждането на шест велосипедни лъча, неизпълнено до момента
- за 681 пътно-транспортни произшествия с деца и младежи с 3 смъртни случая и 307 ранени
- за 130 000 автомобила регистрирани в София за миналата година
- за това, че велосипеда е алтернативно средство за придвижване възприето в цяла Европа
- за това, че на база на изследване на института по социология към БАН 22% от българите карат колело
- за това, че в понеделник 25.02.2008 година, превишаването на нормите за финни прахови частици във въздуха на София е било 5 пъти над допустимите норми
- за това, че децата, възрастните, инвалидите, младите хора и хората с по-ниски доходи не използват автомобил, като средство за придвижване
- за това един град да бъде за хората, а не за колите
- за това, че с парите за Метрото може да бъде оправен целия градски транспорт на София...
и още много други факти, който те едва ли ще забележат в разглеждането на 38 -те точки в дневния ред на заседанието.

Една измежду тях е и бюджета на София...


Сдружение "Велоеволюция"
Феликс Каниц 13
+359 2 951 54 46

петък, 22 февруари 2008 г.

Созопол като новия слънчев бряг и гоолямото надрусване

Малоумният кмет на Созопол Рейзи рекламира проектът за пълно застрояване от Черноморец до Дюни с тези думи. Явно за него слънчев бряг не е нарицателно за хаотично, злокачествено (хм... злокачествено, направо туморно), грозно, безмислено строителство. Интересно, но дори местните собственици по Черноморието твърдят, че при тях "няма да стане нов слънчев бряг", и отдавна вече искат нещо друго.

Естествено, ако някой иска да развива размера на джобовете си, а не туризма, Слънчев Бряг е перфектната схема. Взимай парите и бягай, нали така?

Нов Слънчев Бряг

Извън това, за да се посмеем малко обърнете внимание на статията Надрусаният Блогър от в.Дума. В нея нито веднъж не се споменават блогъри, блогове или надрусване от какъвто и да било тип. Това ме кара да си мисля, че името на автора и заглавието на материяла по случайност са сменили местата си (знаете, такива грешки се допускат лесно, особено ако пишещият се рее в едни по-приятни светове). Та кой бил надрусан в крайна сметка?

Междувременно, като говорим за надрусване, инвеститорът в хотела, който строят на пясъка в бившия къмпинг Веселие, не можа да се въздържи и в репортажът на БТВ, който ясно показваше, че хотелът е на самия плаж и въпреки това има разрешителни за строеж, просто трябваше да спомене, че "еколозите", подали сигнал, са непременно нудисти, и даже май не само това, ами той бил намерил спринцовки при започването на строежа (сигурно докато собственоръчно е копал основите някоя тъмна нощ, защото ДНСК, са го посъветвали да работи тихомълком). Тръпнем и чакаме становището на НИПК дали спринцовките не са част от некропол и нужни ли са разкопки, които може би ще замразят строежа на фаза петият от общо два разрешени етажа.

Все пак, изненадващо е, че две години след като Евгения Генчева лансира спринцовките като PR, фразата все още е вървежна, "еколозите" все още са лошите наркомани, а цялото ни Черноморие се застроява от край до край за да осигури евтина леглова база за бедния европейски нарко и алко туризъм. Както е тръгнало скоро ще може да се летува и скуотва съвсем безплатно в новопостроените, запуснати панелни комплекси по морето, стига разбира се сами да носим спринцовките си.

Междувременно пиянството или друга някаква интоксикация на един народ, изкара вчера около пет хиляди души пред парламента. Бате Бойко им беше дал разрешително до десет, за да е сигурен, че ще му остане време да тупа гърди пред тях. (така е то когато един неуспешен кмет много държи да стане още по-неуспешен премиер) Бате Болен се представи с типичните за него спазми и бяла пяна излиаше от утата му, а Бате Сергей, колкото и да ми е отвратителен, скрит на сигурно зад дебелите врати на парламента направи една доста точна прогноза за хипотетичното алтернативно правителство. Не ме разбирайте погрешно, нали, ясно е, че и аз мразя това правителство. Гледайте кадрите от вчера по някоя телевизия и ще разберете, защо въпреки това не искам да пада - тези хораса нашата алтернатива.

петък, 15 февруари 2008 г.

Безизходица като в късния соц

Случайно попадвах на този блогпост. Не ме засяга лично, но според мен е важен. Погледнете го...
"И истината ще ви направи свободни"

неделя, 10 февруари 2008 г.

Писна ми от публикаци със заглавие "Екшън на Иракли, Рила" или нещо подобно, но съжалявам : ЕКШЪН НА ИРАКЛИ 2

Това излезе на сайта на да спасим Иракли преди около час. Мисля, че Мила Зори обяснява ситуацията с местните наистина добре. Дано скоро успеем да излезем от недуразумението и да ги привлечем на наша страна.

Впрочем по Хоризонт казаха за "сблъсъка", но забравиха да споменат, че строежа, срещу който е бил протеста е официално забранен от РИОСВ Бургас. Излезе все едно хората са си протестирали срещу нещо съвсем законно.

Новината на Да спасим Иракли

петък, 8 февруари 2008 г.

Дългият път


Съвсем кратка съм, но пък пътят е дълъг - обиколихме Бургас, Варна, Русе, сега сме в Търново и тази вечер се връщаме в София. На Иракли наистина е свинщина, видях и със собствените си очи... Всичко останало се превърна в прес релийзи или тепърва ще бъде писано в по адекватен вариант. Сега просто малко снимки от Иракли.




Не забравяйте акциите за Иракли на 10 и 14 февруари!

вторник, 5 февруари 2008 г.

Екшън на Иракли

Говорих с Надя днес - каза, че на Иракли в неделя ги гонили с булдозер. Преди това те самите се опитали да подадат сигнал в РПУ Обзор, от където им отговорили, че "почиват в събота и неделя"?!?!!?!! Съответно, когато в неделя се върнали на Иракли да поснимат и попротестират, работниците ги почнали с булдозер, смачкали един от стативите на апаратите и наранили крака на едно от момичетата от групата (кое не знам, дали е сериозно не знам, но няма значение, до час два Надя ще пусне текст и снимки на Да Спасим Иракли. Щели да направят това и по-рано, но в единственият Обзорски интернет клуб в този момент няма интернет).

събота, 2 февруари 2008 г.

НА ИРАКЛИ В МОМЕНТА СЕ СТРОИ ВЪПРЕКИ ЗАБРАНАТА!!!

Докато аз съвсем безметежно се успивам, и снимам боклуците в квартала, ето какво се случва по света и у нас :

"horaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
nadq se obadi ot irakli sega
tam vupreki zabranata na riosv i vupreki 4e e sybota se stroi w momenta
kopae bager i se sekat durveta
raz4isten e ne samo parcela na swiss properties
a na lunen pejzaz prili4alo
zwynqh na RIOSV burgas, no est zelen te w subota nqma
opitvame se da se swyrzem s jurnalisti ot burgas da otidat na mqsto da otrazqt - ako imate poznati - kazete"

Това писмо пристигна от Данчето преди около час. Публикувам го тук, просто защото вярвам, че е важно да знаете как точно се изпълняват законите в нашата малка и (вече-почти-не) китна страна. Мисля, че трябва сега да се вдигне паника, така че постарайте се да съобщите на всички лошата новина.

Току що подадох сигнал в Обзорското РПУ. Казаха, че ако имали основания щели да ги спрат. Сега проверявали.

петък, 1 февруари 2008 г.

Две напред, една назад

Тези дни правителството най-накрая прие промените в закона, за които толкова много се борихме. Това донесе почти моментални резултати - строителството на Иракли поне за момента (а плаха надежда се прокрадва, че и завинаги) е спряно!

Дали това е трайна победа все още незнам. Докато се нарадвам и наразказвам, обаче, дойде и лошата новина - частна собственост ще може да бъде изваждана от мрежата. Как точно ще става това не е ясно, но ясно е май, че ще става, както и когато поредния дебеловрат инвеститор намери за добре.

Както и да е, две крачки напред сме, а тази назад все още е хипотетична нали. Нали? Моля ви, нали?

четвъртък, 24 януари 2008 г.

Голямата Януарска Акция



Струваше си човек да настине вчера на шествието! Имаше поне 2000 души, джангър до небето, челници и карбидки (имах даже шанса да разбера какво точно значи тази дума - нещо като газов челник окомплектован с малка бутилчица гориво, която виси на кръста и задължително цапа панталони). Имаше музика, танци и пойове, имаше телевизии и вестници, а хората от трамваите ни махаха. Днес медиите са пълни с горе-долу адекватни репортажи, освен фокус де, за които най-важно от всичко е това, че ние сме забавили няколко трамвая, и сме свирили на хм... тамбури, което, мили фокусници, не е същото като тарамбуки ама нейсе, така че не виждам много смисъл да ви засипвам с фактология (които и да сте, ако изобщо ви има), по-добре да ви разкажа собствените си впечатления.

Всъщност, преди това имаше един момент, някъде към два следобяд, когато кукерите ни придружиха до МОСВ, и по пътя всичко живо изскачаше по врати и прозорци за да ги види, и всеки с когото се разминавахме ни се усмихваше. После се правихме на медии (аз и Таня де, Георги Кожухаров си е медия) за да снимаме от третия егаж на градската библиотека, където съм така безсрамно задлъжняла, как пещерняците от Под Ръба висят от балкона на адвокатска кантора до министерството заедно с огромен оранжев плакат 10х6м. Транспаранта са го рисували и сушили Златна и Геника, и Момчил цяла нощ, и не мога да си представя как точно са го качили в такси от Княжево до центъра, но някак го докараха, с леко закъснение, и той вися и беше грандиозен, май никога не сме имали толкова голям преди.

Същия този транспарант го носеха поне десет души едновременно на шествието, което беше голямо, голямо, голямо и можеше да си позволи десет души на транспарант без да оредее. Можеше да се точи по Витошка, вместо да се разтвори между останалите минувачи, можеше да вдижа достатъчно шум на ларгото, без да заглъхне по жълтите павета. Можеше много неща.
(Пацата : можем да се премятаме и да въртим пойове едновременно)

И май вече можем много неща а?

ПП: малко снимки качих на forthenature.org - линка е горе. Всички останали са в пикаса.

понеделник, 21 януари 2008 г.

530

Днес събрах общо 350 подписа, в предишните дни 180... Днес преполових хилядарката, която си бях наумила. Дала съм си срок до седми февруари да събера 1000 подписа. Бланките, които съм дала на други хора да събират, и после съм прибрала, за да занеса в За Земята или БФБ не се броят. Хиляда души. Хиляда непознати човека пред които трябва да поема инициативата. Една стотна от така необходимите 100 хиляди. Имам малко повече от две седмици и вече си вярвам, че ще успея - за една успях да преполовя цифрата.
Съветвам ви също да си поставите някаква цифра за цел. Така е по-лесно, дори цифрата да е 30, колкото се събират на една бланка. Има някакъв завършек така. Макар че, естествено, дори и да достигна заветните хиляда, няма да спра - сметнах, че се падат в първата трета на 34тия лист, значи със сигурност той трябва да се дозапълни. Това прави 1020, което съгласете се не е достатъчно кръгло. С още една бланка стават малко по-добре - 1050, но защо да не продължа след като мога.

Вманиачавам ли се?
Сигурно. Сега е момента и вие да се вманиачите - имаме много малък срок за да съберем сто хиляди подписа за Рила.

тук има и онлайн вариант...

четвъртък, 17 януари 2008 г.

интересни времена - 3, 4, 5...



Напоследък живота се случва с такава скорост, че направо нямам време да пиша.


Случват се неща, неща, неща - искам да пиша за Баклава, за Путин и протестите, за Странджа и това как секли в парка, за още политика, за двете си училища, за детето Мартин, за всичко всичко, а дори и нямам време да намеря линкове, камо ли да коментирам.


За това ще ви кажа само за протеста на 23-ти, тоест и това даже няма да ви кажа, направо ще го копирам от и-мейла си :


Здравейте приятели, "Гражданско сдружение за Рила" организирасветлинно шествие в защита на природата. Вижте поканата по-долу!ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ,АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ...23.01.2008 (сряда)начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски(градинката между СУ и Парламента)18.30ч. – среща с кукерите на МавзолеяПонякога планината се ражда в мен,като малко дете и плаче...прерязвам й пъпната връв,сетне я пускам да израствас високи и снежни била – до небето..!С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка:карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото другоползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) даосветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътяна заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинскобогатство: нашата природа !ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕРИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина вБългария!Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви катоБанско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески клуб,приятелите и роднините си, и всички на които им пука!Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили отдържавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искатжива природа!ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може даспре това?Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!forthenature.org * iskampriroda.org


Очевидно трябва да настъпи засуха откъм събития за да осмисля и опиша всичко, но животът ми напоследък е станам по-скоро наводнителен отколкото напоителен...


и лека нощ.
Два часа по-късно ще трябва да добавя : днес бях на два от трите протеста срещу Путин, изпуснах само този, край който всъщност е минал кортежът.
На първия - на обяд, да же снимах, но имаше много мъничко хора, куките пречеха на останалите да се съберат, държаха ги по различни тротоари около орлов мост. На втория имаше разни речи и прожектори, но зад загражденията за строежа на спирката на метрото до Кристал, малката тълпица (може би към 500 души, повечето над 40годишни) остана изолирана. С Глиги си говорихме, че от приятелчетата ни анархисти няма никой, ама абсолютно никой, сигурно наистина са анти-буш заради модата, щом не изпитват същото към Путин.

вторник, 15 януари 2008 г.

Градоустройствен план за Странджа?!

Новият план за странджанската брегова ивица си е направо градоустройствен - идеята на Община Царево е да изкара цялото крайбрежие от природния парк и да го застрои, като "компенсира" със повече земи в западна Странджа. По този начин любимият ни Петко Арнаудов не само ще озакони прословутата Златна Перла, но и ще отвори вратата на всеки друг строител на съвременна България (която дори според началните си соц-планове от 50те се състои от панели, значи сещайте се на къде вървим).

Вчера на Зелен Университет - дискусиите, организирани всеки понеделник от Юнеко, някой пусна новия черноморски лаф: "една котка може да стигне по покривите от Равда до Шабла". За късмет, това все още важи само за Северното Черноморие - именно защото в китайската стена на южното има една голяма пукнатина - Странджа.

На 11.01 в Царево е имало обществено обсъждане на новия ОУП, където всички - и местните, и придошлите специално за обсъждането природозащитници са скочили срещо проекта. Дали община Царево ще посмее да го приеме при толкова силно обществено неодобрение? До колкото познаваме предишната й политика - и още как.