понеделник, 10 септември 2007 г.

София е студена

последните дни ще си играем на есен. помага ми на учебния процес - седя си при радиатора и учебниците. хъси се побърква от кеф, скача в реките, тича ловува из ловния парк. сняг на витоша и море в края на септември - какво повече ни е нужно. а и стоене сама, много стоене сама... май това е основното последните дни...

до ариана са доплували разни лодки и водни колела. предизборно, или като обещание за лято - в последните дни. последните дни, последните дни ми е станало любима фраза в последните дни. само се опитвам да разбера на какво: на ани в българия, на злощастния ми бакалавър, на света, на някаква търпимост, на нещо несериозно и твърде проточило се, на парка, апостолите на последните дни, славейков - поет и апостол църквата на апостолите на последните дни, последни последни залагания за последните дни... въобще някаква преходност ме е обхванала, всички дни ми се струват последни. само последните дни на лятото не смея да призная, не и преди да се добера до морето поне. може с една от тези лодки... или пък с другите в южния парк, дето се въртят в кръг до пълен дебилизъм:

може да хвана и изгубената магистрала, намерих я, пред един блок до южния парк