Созопол като новия слънчев бряг и гоолямото надрусване

Малоумният кмет на Созопол Рейзи рекламира проектът за пълно застрояване от Черноморец до Дюни с тези думи. Явно за него слънчев бряг не е нарицателно за хаотично, злокачествено (хм... злокачествено, направо туморно), грозно, безмислено строителство. Интересно, но дори местните собственици по Черноморието твърдят, че при тях "няма да стане нов слънчев бряг", и отдавна вече искат нещо друго.

Естествено, ако някой иска да развива размера на джобовете си, а не туризма, Слънчев Бряг е перфектната схема. Взимай парите и бягай, нали така?

Нов Слънчев Бряг

Извън това, за да се посмеем малко обърнете внимание на статията Надрусаният Блогър от в.Дума. В нея нито веднъж не се споменават блогъри, блогове или надрусване от какъвто и да било тип. Това ме кара да си мисля, че името на автора и заглавието на материяла по случайност са сменили местата си (знаете, такива грешки се допускат лесно, особено ако пишещият се рее в едни по-приятни светове). Та кой бил надрусан в крайна сметка?

Междувременно, като говорим за надрусване, инвеститорът в хотела, който строят на пясъка в бившия къмпинг Веселие, не можа да се въздържи и в репортажът на БТВ, който ясно показваше, че хотелът е на самия плаж и въпреки това има разрешителни за строеж, просто трябваше да спомене, че "еколозите", подали сигнал, са непременно нудисти, и даже май не само това, ами той бил намерил спринцовки при започването на строежа (сигурно докато собственоръчно е копал основите някоя тъмна нощ, защото ДНСК, са го посъветвали да работи тихомълком). Тръпнем и чакаме становището на НИПК дали спринцовките не са част от некропол и нужни ли са разкопки, които може би ще замразят строежа на фаза петият от общо два разрешени етажа.

Все пак, изненадващо е, че две години след като Евгения Генчева лансира спринцовките като PR, фразата все още е вървежна, "еколозите" все още са лошите наркомани, а цялото ни Черноморие се застроява от край до край за да осигури евтина леглова база за бедния европейски нарко и алко туризъм. Както е тръгнало скоро ще може да се летува и скуотва съвсем безплатно в новопостроените, запуснати панелни комплекси по морето, стига разбира се сами да носим спринцовките си.

Междувременно пиянството или друга някаква интоксикация на един народ, изкара вчера около пет хиляди души пред парламента. Бате Бойко им беше дал разрешително до десет, за да е сигурен, че ще му остане време да тупа гърди пред тях. (така е то когато един неуспешен кмет много държи да стане още по-неуспешен премиер) Бате Болен се представи с типичните за него спазми и бяла пяна излиаше от утата му, а Бате Сергей, колкото и да ми е отвратителен, скрит на сигурно зад дебелите врати на парламента направи една доста точна прогноза за хипотетичното алтернативно правителство. Не ме разбирайте погрешно, нали, ясно е, че и аз мразя това правителство. Гледайте кадрите от вчера по някоя телевизия и ще разберете, защо въпреки това не искам да пада - тези хораса нашата алтернатива.

интересни времена

Толкова много неща се случиха тези дни, че мога само да се моля, музиката, която слушам в момента да ги нареди вместо мене.

Майката твърди, че в Христо Ботев на БНР едва ли не се извършвал преврат, и цялата програма щяла да хлътне обратно в 70те. Нарича това "Реставрацията" и се чуди дали да поведе революция и да я уволнят, или да подкопава "дежурните интелектуалци от Труп" изотвътре. Твърди, че всичко било ужасно, но очите й святкат едно дяволито, и за нея са настъпили интерени времена. Кзава, че новите директори са назначени по политически причини и за да се промени нещо, трябва правителство да се сваля.
Това беше само последното, научих го тази вечер.

София се стопи и удави в киша до уши, но слънцето свети и калта блести в отговор. Това, разбирасе, далеч от актуалната фктология. А тя е:

- Днес срещнах Мартин, на седем от 134 СОУ, и той ми каза : "Знаеш ли за Кучешката дискотека?" Било място някъде в центъра близо до халите, където кучетата нощем ги събирали да ги учат да танцуват, а денем им преподавали уроци, как да са кучета, седни стани, такива работи. Мартин е "моето дете" от менторската програма, намерих го в тълпата пред конферентната зала на петия етаж в Общината на Московска. Бяха докарали участващите хлапета и те геройски изслушаха всичките реци, като главиците им все повече клюмваха в преотоплената зала, предвидливо им бяха изключили микрофоните (иначе няма как да си обясня липсата на изцепки от детска страна), и Бат Бойко ги нарече "дечурлига", защото той разбирасе чупи ледове, но не и по софийските улици. Форматът беше "Добре дошли скъпи гости, Ваше Превъзходителство, г-н Карнели, дарители, студенти, дечурлига..." последвано от неудобна пауза, защото никой не се изхили, дори децата.
Смехът се развихри, когато ББ дръпна трогателната си реч за децата в неравностойно положение. Очевидно никой не му беше обяснил значението на термина, и милият ни кмет го тълкуваше като "инвалиди". Супер-Бойко прочувствено ни напомни как при броенето на жертвите в катастрофите всички пропускаме да си спомним за инвалидизираните, и особено за най-уязвимите между тях - децата инвалиди, и ето сега чрез програмата Перах институциите щели да се погрижат за тях. Нито едно от хлапетата, заели около четвърт от седалките в залата нямаше каквато и да било видима повреда, камо ли пък от катастрофа, но сигурно, помислил си е баткото, са му докарали по-здравички за откриването, пиар все пак.
После говори посланникът на Израел, чиято реч си беше съвсем адекватна, но тъй като беше предварително написана, а самият той не разбира български, и очевидно трудно би си представил, че е възможно кметът на нашата двумилионна столица да не знае какво означава "деца в неравностойно положение", засегна нуждата от гражданско общество в България и огромната благодарност на еврейския народ, и невероятния шанс за студентите, и тнт както си е по протокол. Между речите, официална говорителка на общината съобщаваше факти и благодарствия със същата епична низходяща интонация в края на изреченията, и същият натъртващ глас, напоен с тежка тържественост, които е ползвала и на предишното си работно място - очевидно, казах си, чела е имената на геройски загиналите за Освобождението по зарите... (за капак всички в речите си наричаха дарителите "донори", та някои от журналистите се обръщаха към катастрофиралите дечица, да видят дали не са получили за подарък я ръчичка, я краченце, но това вече в кръга на полу-художествената полу-измислица).

Извън това, и измъчените ми опити да превеждам лекции полу-симултанно полу- консекутивно, из нета се носи клюката, че големият януарски протест за Рила всъщност ще е и срещу Путин, поне според Дневник, тъй като негови хора стояли зад строежите в парка. Утре смятам да ограбя принтера на БНР като разпечатам възможно най-много бранки за подписката (поне това можем да им вземем, каза Майката, която иначе била подписала трудов договор, включващ клауза лоялност, и затова нямало да ги оплюе пубично, освен ако не решала да се уволнява). Трябва да разпечатам и заверя нотариално снимките от втори юли, за да докажем в съда на 14ти, че Теди и Нино не са ги арестували на Орлов Мост, а два часа и половина по-късно на Синьото, и да осъди Теди полицията, което ще ми достави огромно удоволствие.

Трябва да преведа един болезнено досаден текст, да се науча да ставам преди 11, да ходя на интервюта за работа, и всякакви други трябва. Времената стават все по-интересни.

Последните вечери си прекарах страхотно - ПНПБ, "Алкохол", Арт Хостела, и някакви безкрайно много поводи. Остана удно куче за разхождане и един закъснял Iwan, за честитене.