Показват се публикациите с етикет петиция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет петиция. Показване на всички публикации

сряда, 2 април 2008 г.

Румен Петков да си хоооооди!

Време му беше, айде скачайте всички на петицията и дано го изметем.

Защо :

1. Защото дори за мафиот ни е твърде мижав и непрестижен.
2. Защото рядко е трезвен и адекватен.
3. Защото сам не знае какво прави в МВР.
4. Защото беше заловен да уринира във фонтан.
5. Защото тормози братята блогъри.
6. Защото прилича на жаба.
7. Защото не умее дори да се подмазва прилично.
8. Защото около него скандал, след скандал, след скандал, а мафията цъфти и процъфтява.
9. Защото просто е с.р.а.м.о.т.а!

Ако тези крайно субективни причини не са ви достатъчни, вероятно не помните кой точно беше Румен Петков. (при такова КПД, това не е особено изненадващо). В случай, че имате подобен проблем с паметта, подсилете я с това видео.

сряда, 26 декември 2007 г.

Коледа като гражданска война

От Бъдни Вечер над квартала се носят взривове и залпове, които карат кучето ми само да ме прибира от разходка, а случайните минувачи да залягат. Съседът е закачил мигащо-светещо-клатещо-се-пеещо-гирляндище на балкона си, и малко ми се ще да го отстрелям. Болниците отново са пълни с хора с откъснати пръсти, а даже нова година не е дошла.

Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.

Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)

Извън коледните военновременни новини, трябва да съберем стотина хиляди подписа за Рила до Февруари, така че да се хващаме на работа....

Също извън тях, кучето ми реши, че в името на любовта (или по вина на овулацията) може да лети, и скочи от терасата ми вчера през нощта. Мисля, че толкова страх досега не съм брала, но слава богу нищо й няма. Е поударила си е кратуната, но това надали е толкова лошо - тази сутрин, out of the blue реши да лае, като никога, и лая цели двайсет минути. Явно добре се е рестартирала...