Протестът днес беше толкова весел и ентусиазиран, колкото отдавна не е бил... Като нищо можем да направим още шест такива в идната седмица, толкова се радваха хората, че пак са се събрали да си попротестират... Леко е смешно чак.
Само на пръв поглед естествено. Истината е, че ако все още протестираме, то причината е, че все още има за какво. И в двата смисъла - и в смисъл, че продължават да се вършат безчинства, и в смисъл, че все още е останало нещо-нещичко да се опитваме да запазим.
Това всъщност е доста тъжно... За това вдигайте си духа със снимки.
Тъжно е също и че е есен. Но точно на това се радваха всички, на завръщанията и събиранията, на всичките срещи и прегръдки в тълпата... Big Time Sensuality.
Показват се публикациите с етикет рила. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рила. Показване на всички публикации
сряда, 8 октомври 2008 г.
вторник, 16 септември 2008 г.
Пластмасовото узи
Дупнишката мутра, който ни заплашваше с узи добре се е постарал да намери пластмасова играчка в реален размер, която действително доста напомня на оригинала. Все пак има разни очеизвадни разлики - няма да ги споменавам, да не би другите свидетели като идат да (не)разпознават "узито" да се почувстват инструктирани. И без подсказки, сигурна съм, лесно ще открият разликите...
И четиримата, които свидетелствахме вчера, не разпознахме играчката като оръжието, с което сме били заплашвани!
Въпросът е къде са се дянали всички други свидетели на произшествието, и възнамеряват ли да дадат показания? Не забравяйте, че колкото сме повече, толкова по-малък шанс ще има "лицето" Момчилов да вади узита пред други случайни потърпевши. Вдигнете се до Дупница и свидетелствайте, не е толкова ужасно далече.
И четиримата, които свидетелствахме вчера, не разпознахме играчката като оръжието, с което сме били заплашвани!
Въпросът е къде са се дянали всички други свидетели на произшествието, и възнамеряват ли да дадат показания? Не забравяйте, че колкото сме повече, толкова по-малък шанс ще има "лицето" Момчилов да вади узита пред други случайни потърпевши. Вдигнете се до Дупница и свидетелствайте, не е толкова ужасно далече.
четвъртък, 11 септември 2008 г.
За пожарите и парите
Това обсъждане тече в мейлинг-листата на Рила Крю. Става дума за обичайните практики след горски пожари и възможната по-добра алтернатива:
Калоян Раев :
"Рила гори, но аз започвам да се замислям какво ще стане след като се изгаси пожара.
Каквото и да се говори (мълнии и пр.) за мен пожарът е умишлен. Това се доказва от:
- интересното съвпадение на пожара с проблемната зона Картала. От едната страна на пътя писта и незаконен лифт, от другата - пожар!
- престъпното бездействие на Министерството на извънредните ситуации. Още от самото начало е ясно, че теренът е труден и без летателна техника е невъзможно да се загаси пожара. МИС се сетиха на ден четвърти да искат помощ. Тя пристига още вчера, но чак днес я пускат в действие. Явно се чака пожарът да си свърши работата. Да не говорим, че за цял мандат с невиждан бюджетен излишък и ежегодни пожари никой не е намерил за необходимо да се закупи дори една единица специализирана летателна техника.
- пожарът е низов, а не върхов. Не съм специалист, но ето моята проста логика. Ако мълния удари дърво, то трябва да е високо и да пламне цялото. Тогава пожарът ще започне да се разпространява по короните на дърветата (т.нар. върхов) пожар. Такова нещо обаче няма. Пожарът "пълзи" по ниската растителност и ако се запали дърво, то се запалва дънера му, след което дървото пада и доизгаря. Което ме навежда на мисълта, че някой е "драснал клечката" отдолу. Може и да греша, но така разсъждавам.
Сега си представям какви инициативи ще се предприемат от МОСВ, ДАГ и пр. в "услуга на гората": санитарна сеч, извозване на изгорялата дървесина и т.н. Всички знаем, че при тази престъпна практика покрай изгорялото ще си замине и здравото. А гората се нуждае от всеки грам мъртва дървесина, за да се възстанови по-бързо... Щетите от последващите действия могат да надвишат в пъти тези от пожара.
Затова предлагам Коалицията да поиска от държавата гаранции, че изгорелия горски масив няма да се пипа и ще се остави да се самовъзстанови чрез естествените природни процеси. Така ще се разсеят и съмненията, че пожарът е предизвикан заради инвеститорския интерес в местността Картала.
Пожарът граничи с резерват "Парангалица". Най-добре би било границите на резервата да се разширят до степен да обхванат изгорелите територии. По-голяма (а може би това е единствената) държавна гаранция от това няма.
И да се надяваме, че след десетилетия животът в гората ще се започне да се завръща!
Поздрави,
Калоян"
Стефан Аврамов отговаря на предположенията на Калоян :
"Практиката показва, че след пожар голяма част от дърветата са оцелели или поне корените им са оцелели. Оцеляват даже и дървета със значителни обгаряния. Наблюдавали сме го с колеги в гранични с България територии в гръцките Родопи. Имало е голям пожар, значителна част от дърветата са обгорели и загинали, значителна част са били с тежки повреди - от тях много са оцелели. Имало е обилно плодоносене и прекрасно естествено възобновяване. Гората е прекрасна без никаква човешка намеса...
Какво ще стане с подобен пожар в България?
Първо се прави комисия, която прави оглед на терена. Тя вижда доста опърлени дървета и взима решение, че всички са загинали и трябва да се отстранят защото "мъртвата дървесина е пълна с вредители за гората". Комисията въобще не е в час да разбере, че половината и повечето дървета са само опърлени, но са живи и ще дадат доста повече семена на следващата година. Това ще стане след една година, а сега всичко изглежда в пепел и сажди...
Района се обявява за сеч. Всичко се изсича, влизат верижни машини и правят коловози. Пада дъжд и тръгва ерозия. Ако е малко повече дъжда или терена е стръмен, не остава почва въобще. Всичко на терена се унищожава на практика.....
Но това не е проблем за държавата. След няколко години държавата почва да финансира дейности за залесяване. Естествено успеха не им е блестящ щото почвата вече я няма. Отишли са и милиони левове за изсичане и залесяване... които могат да бъдат доста по- полезни за съвсем други дейности - като например с тях може да се купи противопожарен хеликоптер....
Нашата задача би трябвало да бъде да направим независима оценка на гасенето на пожара и на състоянието на гората и да се противопоставим твърдо на всякакви санитарни сечи след пожара - който според Калоян е и низов. Така, че според мене Данче ако има пари за нещо, то най- добре да се даде за такава оценка като се опитаме да хванем няколко знакови имена в горската наука за да я направят...
Това за мене вече е deja vu. Преди години след един такъв голям пожар съсипаха долината на Бяла река в Родопите. Възстановителните мерки в района на Бяла река са най- блестящия пример какво не трябва да се прави след пожар. И не трябва да го допуснем да се повтори...
С уважение:
Stefan AvramovProtected Areas and Species Conservation CoordinatorBulgarian Biodiversity Foundation"
Защо публикувам тези писма ли? Миналото лято покрай други някакви горски пожари, вече не помня къде точно един лесничей ми каза следното "Голямата част от опушените и опърлени дървета са живи. Те могат да се възстановят за около година. За жалост обаче, тяхната дървесина обикновено е много малко повредена от пожарите, или дори не е повредена въобще, именно защото вътрешността на стъблото остава влажна и жива. За това и ги секат - знаят че това е прекрасно извинение да закупят на намаление цяла гора, обикновено на изключително ниски цени, тъй като уж дървесината била повредена от пожарите. Подозираме, че огромна част от горските пожари се предизвикват умишлено именно с цел дърводобив."
Аз не съм лесничей, нито пожарникар, нито дори свидетел, и трудно бих могла да имам експертно мнение. Не ми се струват логични, обаче, нито начините, по които се залесяват опожарените гори, нито времето необходимо за изгасянето на пожарите. Не съм експерт, както казах, и затова в този случай ще оставя да говорят другите. Завършвам с един последен цитат, не едни пожарникар който беше вчера в "Часът на Милен Цветков":
"Миналата година пет дни се мъчихме да гасим един пожар в Родопите, каквото и да правехме, обаче, не можехме напълно да го потушим. На петия ден министерството изпрати противопожарен хеликоптер, който за четири-пет часа свърши това, което ние за пет дни не можахме."
Цитатите може да не са ми точни. Може малко да съм ги преразказала. Въпросите, обаче изпъкват от всякъде - защо хеликоптерите ги пращат на петия ден? Защо се секат дървета, които не са мъртви? Кой взима парите от дървесината и дали не е същият, който би ги инвестирал в бъдещ ски курорт именно на мястото на изсечената леко опърлена гора?
пп: И още едно от Константин Дичев, в което вече става дума и за пари:
"Твърденията че било предизвикан от мълния ми се струват малко крайно категорични и подвеждащи. Не е за друго ама малко да се размърдат и на това отгоре мисля че работата е по -дълбока и не става само дума за Картала ами като цяло за всички инвеститорски намерения на Рила, Родопите, Пирин и другите планини с паркове Национални и природни. Вижте какво имам в предвид, на първо място се опитаха да направят пистите с противопожарни просеки и така да спестят стотици милиони дължими такси при промяна на предназначението на горите в урбанизирани територии. Де факто от 2-до 4000лв. на дка печелят, а държавата губи. Та като не им мина номера със противопожарните просеки, защото се оказа че в закона няма такива текстове и така ги спряхме ако си спомняте, та ми се струва че това е атака за промяна на ЗГ за да се прокара идеята за просеки в закона и също и в ЗЗТ за горите в НПаркове и ППаркове.За това мисля да излезем със становище, с което да обосновем че няма да допуснем обезлесяване след приключване на пожара. Нека престъпниците в министерствата да знаят че от сега ще получат сериозен отпор и да не го правят! Защото само за сега това ги спираме в Паничище и Картла, че просиите са незаконни!"
Калоян Раев :
"Рила гори, но аз започвам да се замислям какво ще стане след като се изгаси пожара.
Каквото и да се говори (мълнии и пр.) за мен пожарът е умишлен. Това се доказва от:
- интересното съвпадение на пожара с проблемната зона Картала. От едната страна на пътя писта и незаконен лифт, от другата - пожар!
- престъпното бездействие на Министерството на извънредните ситуации. Още от самото начало е ясно, че теренът е труден и без летателна техника е невъзможно да се загаси пожара. МИС се сетиха на ден четвърти да искат помощ. Тя пристига още вчера, но чак днес я пускат в действие. Явно се чака пожарът да си свърши работата. Да не говорим, че за цял мандат с невиждан бюджетен излишък и ежегодни пожари никой не е намерил за необходимо да се закупи дори една единица специализирана летателна техника.
- пожарът е низов, а не върхов. Не съм специалист, но ето моята проста логика. Ако мълния удари дърво, то трябва да е високо и да пламне цялото. Тогава пожарът ще започне да се разпространява по короните на дърветата (т.нар. върхов) пожар. Такова нещо обаче няма. Пожарът "пълзи" по ниската растителност и ако се запали дърво, то се запалва дънера му, след което дървото пада и доизгаря. Което ме навежда на мисълта, че някой е "драснал клечката" отдолу. Може и да греша, но така разсъждавам.
Сега си представям какви инициативи ще се предприемат от МОСВ, ДАГ и пр. в "услуга на гората": санитарна сеч, извозване на изгорялата дървесина и т.н. Всички знаем, че при тази престъпна практика покрай изгорялото ще си замине и здравото. А гората се нуждае от всеки грам мъртва дървесина, за да се възстанови по-бързо... Щетите от последващите действия могат да надвишат в пъти тези от пожара.
Затова предлагам Коалицията да поиска от държавата гаранции, че изгорелия горски масив няма да се пипа и ще се остави да се самовъзстанови чрез естествените природни процеси. Така ще се разсеят и съмненията, че пожарът е предизвикан заради инвеститорския интерес в местността Картала.
Пожарът граничи с резерват "Парангалица". Най-добре би било границите на резервата да се разширят до степен да обхванат изгорелите територии. По-голяма (а може би това е единствената) държавна гаранция от това няма.
И да се надяваме, че след десетилетия животът в гората ще се започне да се завръща!
Поздрави,
Калоян"
Стефан Аврамов отговаря на предположенията на Калоян :
"Практиката показва, че след пожар голяма част от дърветата са оцелели или поне корените им са оцелели. Оцеляват даже и дървета със значителни обгаряния. Наблюдавали сме го с колеги в гранични с България територии в гръцките Родопи. Имало е голям пожар, значителна част от дърветата са обгорели и загинали, значителна част са били с тежки повреди - от тях много са оцелели. Имало е обилно плодоносене и прекрасно естествено възобновяване. Гората е прекрасна без никаква човешка намеса...
Какво ще стане с подобен пожар в България?
Първо се прави комисия, която прави оглед на терена. Тя вижда доста опърлени дървета и взима решение, че всички са загинали и трябва да се отстранят защото "мъртвата дървесина е пълна с вредители за гората". Комисията въобще не е в час да разбере, че половината и повечето дървета са само опърлени, но са живи и ще дадат доста повече семена на следващата година. Това ще стане след една година, а сега всичко изглежда в пепел и сажди...
Района се обявява за сеч. Всичко се изсича, влизат верижни машини и правят коловози. Пада дъжд и тръгва ерозия. Ако е малко повече дъжда или терена е стръмен, не остава почва въобще. Всичко на терена се унищожава на практика.....
Но това не е проблем за държавата. След няколко години държавата почва да финансира дейности за залесяване. Естествено успеха не им е блестящ щото почвата вече я няма. Отишли са и милиони левове за изсичане и залесяване... които могат да бъдат доста по- полезни за съвсем други дейности - като например с тях може да се купи противопожарен хеликоптер....
Нашата задача би трябвало да бъде да направим независима оценка на гасенето на пожара и на състоянието на гората и да се противопоставим твърдо на всякакви санитарни сечи след пожара - който според Калоян е и низов. Така, че според мене Данче ако има пари за нещо, то най- добре да се даде за такава оценка като се опитаме да хванем няколко знакови имена в горската наука за да я направят...
Това за мене вече е deja vu. Преди години след един такъв голям пожар съсипаха долината на Бяла река в Родопите. Възстановителните мерки в района на Бяла река са най- блестящия пример какво не трябва да се прави след пожар. И не трябва да го допуснем да се повтори...
С уважение:
Stefan AvramovProtected Areas and Species Conservation CoordinatorBulgarian Biodiversity Foundation"
Защо публикувам тези писма ли? Миналото лято покрай други някакви горски пожари, вече не помня къде точно един лесничей ми каза следното "Голямата част от опушените и опърлени дървета са живи. Те могат да се възстановят за около година. За жалост обаче, тяхната дървесина обикновено е много малко повредена от пожарите, или дори не е повредена въобще, именно защото вътрешността на стъблото остава влажна и жива. За това и ги секат - знаят че това е прекрасно извинение да закупят на намаление цяла гора, обикновено на изключително ниски цени, тъй като уж дървесината била повредена от пожарите. Подозираме, че огромна част от горските пожари се предизвикват умишлено именно с цел дърводобив."
Аз не съм лесничей, нито пожарникар, нито дори свидетел, и трудно бих могла да имам експертно мнение. Не ми се струват логични, обаче, нито начините, по които се залесяват опожарените гори, нито времето необходимо за изгасянето на пожарите. Не съм експерт, както казах, и затова в този случай ще оставя да говорят другите. Завършвам с един последен цитат, не едни пожарникар който беше вчера в "Часът на Милен Цветков":
"Миналата година пет дни се мъчихме да гасим един пожар в Родопите, каквото и да правехме, обаче, не можехме напълно да го потушим. На петия ден министерството изпрати противопожарен хеликоптер, който за четири-пет часа свърши това, което ние за пет дни не можахме."
Цитатите може да не са ми точни. Може малко да съм ги преразказала. Въпросите, обаче изпъкват от всякъде - защо хеликоптерите ги пращат на петия ден? Защо се секат дървета, които не са мъртви? Кой взима парите от дървесината и дали не е същият, който би ги инвестирал в бъдещ ски курорт именно на мястото на изсечената леко опърлена гора?
пп: И още едно от Константин Дичев, в което вече става дума и за пари:
"Твърденията че било предизвикан от мълния ми се струват малко крайно категорични и подвеждащи. Не е за друго ама малко да се размърдат и на това отгоре мисля че работата е по -дълбока и не става само дума за Картала ами като цяло за всички инвеститорски намерения на Рила, Родопите, Пирин и другите планини с паркове Национални и природни. Вижте какво имам в предвид, на първо място се опитаха да направят пистите с противопожарни просеки и така да спестят стотици милиони дължими такси при промяна на предназначението на горите в урбанизирани територии. Де факто от 2-до 4000лв. на дка печелят, а държавата губи. Та като не им мина номера със противопожарните просеки, защото се оказа че в закона няма такива текстове и така ги спряхме ако си спомняте, та ми се струва че това е атака за промяна на ЗГ за да се прокара идеята за просеки в закона и също и в ЗЗТ за горите в НПаркове и ППаркове.За това мисля да излезем със становище, с което да обосновем че няма да допуснем обезлесяване след приключване на пожара. Нека престъпниците в министерствата да знаят че от сега ще получат сериозен отпор и да не го правят! Защото само за сега това ги спираме в Паничище и Картла, че просиите са незаконни!"
понеделник, 28 юли 2008 г.
Без Имена
След като изпоразказахме всичко на разни телевизии, и лицата ни са all over the place излязоха още детайли.
Позната журналистка звъннала на полицията в Дупница и от там й казали, че оръжието не било истинско а пластмасово. Защо не ги е попитала дали са го намерили при това положение не знам...
От човек, когото не бива да назовавам получих следното "Не е пластмасово, личеше си, че не е. И да са го намерили ще имаме право да знаем след седмица. Другите на хижата твърдели, че е гумено, но щракването не успели да обяснят. Оръжието не беше заредено затворът беше спуснат. Мутрата сочеше с пистолета и към брат си (и аз видях че сочеше към всички, наши и чужди съвършено произволно). След всеки инцидент с мутра и оръжие излиза, че оръжието е било играчка. Такъв модел играчка обаче трудно ще се намери (беше чисто черно, без никакви интересни елементи, лампички, лога и други залъгалки детски, това и аз успях да забележа). Не го е изхвърлил, защото това оръжие струва колкото десет автомата, но трябва да е луд за да го покаже пак. На Рилски Езера обстановката е така от две години, това го знаят скиорите и алпинистите и вече я избягват."
Към два пък ми се обади някаква жена от в.Вяра. Крещеше и не ме слушаше, обясни ми как щом не сме го снимали, значи сме лъжееколози, и въобще обясняваше, че лъжем, че къде били тези 40-50 души свидетели, и защо не мога да й ги покажа всичките и тнт. Името не й запомних, защото много крещеше, а такива директно ги изолирам. Продължи да ми се кара и да ме нарича лъжкиня, нищо не пита, нищо че уж така правят журналистите. Затвори ми и после не ми вдигаше, така че й пратих sms "Човекът с пистолета се предаде вчера в участъка на Сапарева Баня. Щом не вярвате на нас, говорете с полицията". Надявам се да го е направила, и да осъзнава, че това, че не сме осигурили снимков материал за вестника й, с риск за собствените ни животи, не ни прави лъжци. Мен може би ме прави страхливка, но лъжкиня не ме прави. Видях каквото видях, и не бях единствена.
Интересно, че вчера разните собственици на джипове горе на хижата ни питаха именно "И тези снимки сега на в.Вяра ли ще ги пратите?". Ето го и вестника. Вие решавайте дали да имате вяра на мен или на в.Вяра, а ако някой не от нашата група (имаше туристи с чайове пред входа на хижата и разни лица по прозорците, хора зад гърба на човека с картечния пистолет, хора които съответно не са застрашени) има кадри някакви, дори телефонски да качва някъде и да праща, анонимно също ни върши работа, да праща на нас и на телевизиите, които за разлика от в.Вяра, вероятно привикнал на местните въоръжени порядки, смятат за обезпокоителен фактът, че из Рила планина се разхождат диваци с узита.
ПП: по Нова ни пуснаха, и казаха, че полицията в Сапарева Баня открила пистолета и бил играчка. Не го показаха. Аз продължавам да не вярвам, че е бил играчка, но ако пък е бил, значи няма страшно, мутрите ходят с пластмасови узита и другия път можем спокойно да сме двеста на акция над Паничище, нали?
Малко снимки от преди акцията да прерастне в екшън:
Тежките машини, които само в този ден, добре предупредени си стояха без работа извън границите на парка на долната лифтена станция.
Всъщност целта на акцията беше да спипаме тези машини без разрешение в границите на парка. За да преминават, строителите са изсекли по едно разклонение от пътя до всеки отделен пилон.
Тези тръби не знам за какво ще ги използват...
Табелата за забрана на движението на моторни превозни средства беше замазана с бяла боя за това я изстъргахме с ножчета. Един от превозвачите на хижата ни каза, че сами сме си я донесли и сутринта я нямало, и че вечерта сме щели да си я вземем. Бил сигурен че "още тази вечер ще изчезне". Добре е полицията и парковите рейнсжъри да я наглеждат тези дни.
Местен есктремист в кола без регистранционни номера. Искаше да ни гази.
Позната журналистка звъннала на полицията в Дупница и от там й казали, че оръжието не било истинско а пластмасово. Защо не ги е попитала дали са го намерили при това положение не знам...
От човек, когото не бива да назовавам получих следното "Не е пластмасово, личеше си, че не е. И да са го намерили ще имаме право да знаем след седмица. Другите на хижата твърдели, че е гумено, но щракването не успели да обяснят. Оръжието не беше заредено затворът беше спуснат. Мутрата сочеше с пистолета и към брат си (и аз видях че сочеше към всички, наши и чужди съвършено произволно). След всеки инцидент с мутра и оръжие излиза, че оръжието е било играчка. Такъв модел играчка обаче трудно ще се намери (беше чисто черно, без никакви интересни елементи, лампички, лога и други залъгалки детски, това и аз успях да забележа). Не го е изхвърлил, защото това оръжие струва колкото десет автомата, но трябва да е луд за да го покаже пак. На Рилски Езера обстановката е така от две години, това го знаят скиорите и алпинистите и вече я избягват."
Към два пък ми се обади някаква жена от в.Вяра. Крещеше и не ме слушаше, обясни ми как щом не сме го снимали, значи сме лъжееколози, и въобще обясняваше, че лъжем, че къде били тези 40-50 души свидетели, и защо не мога да й ги покажа всичките и тнт. Името не й запомних, защото много крещеше, а такива директно ги изолирам. Продължи да ми се кара и да ме нарича лъжкиня, нищо не пита, нищо че уж така правят журналистите. Затвори ми и после не ми вдигаше, така че й пратих sms "Човекът с пистолета се предаде вчера в участъка на Сапарева Баня. Щом не вярвате на нас, говорете с полицията". Надявам се да го е направила, и да осъзнава, че това, че не сме осигурили снимков материал за вестника й, с риск за собствените ни животи, не ни прави лъжци. Мен може би ме прави страхливка, но лъжкиня не ме прави. Видях каквото видях, и не бях единствена.
Интересно, че вчера разните собственици на джипове горе на хижата ни питаха именно "И тези снимки сега на в.Вяра ли ще ги пратите?". Ето го и вестника. Вие решавайте дали да имате вяра на мен или на в.Вяра, а ако някой не от нашата група (имаше туристи с чайове пред входа на хижата и разни лица по прозорците, хора зад гърба на човека с картечния пистолет, хора които съответно не са застрашени) има кадри някакви, дори телефонски да качва някъде и да праща, анонимно също ни върши работа, да праща на нас и на телевизиите, които за разлика от в.Вяра, вероятно привикнал на местните въоръжени порядки, смятат за обезпокоителен фактът, че из Рила планина се разхождат диваци с узита.
ПП: по Нова ни пуснаха, и казаха, че полицията в Сапарева Баня открила пистолета и бил играчка. Не го показаха. Аз продължавам да не вярвам, че е бил играчка, но ако пък е бил, значи няма страшно, мутрите ходят с пластмасови узита и другия път можем спокойно да сме двеста на акция над Паничище, нали?
Малко снимки от преди акцията да прерастне в екшън:
Тежките машини, които само в този ден, добре предупредени си стояха без работа извън границите на парка на долната лифтена станция.
Всъщност целта на акцията беше да спипаме тези машини без разрешение в границите на парка. За да преминават, строителите са изсекли по едно разклонение от пътя до всеки отделен пилон.
Тези тръби не знам за какво ще ги използват...
Табелата за забрана на движението на моторни превозни средства беше замазана с бяла боя за това я изстъргахме с ножчета. Един от превозвачите на хижата ни каза, че сами сме си я донесли и сутринта я нямало, и че вечерта сме щели да си я вземем. Бил сигурен че "още тази вечер ще изчезне". Добре е полицията и парковите рейнсжъри да я наглеждат тези дни.
Местен есктремист в кола без регистранционни номера. Искаше да ни гази.
Само ужас (или поредната публикация в стил "Екшън на Рила")
Истински екшън се разигра вчера следобед пред хижа Рилски Езера, към края на нашата акция. Докато снимахме номерата на един голям черен джип (после момчетата казаха че бил марка Гранд Чероки) с регистрационен номер КН3574АС, казвам го просто за да бягате през глава ако видите въпросния някъде в района около Дупница и Сапарева баня, та докато го снимахме, шофьорът реши да гази едно от момичетата с камера. Първо я погна с колата, после уж паркира и отново и тръгна на заден след нея. После излезе от колата, и докато гонеше момичето, джипката сама тръгна към хижата, докато всички крещяхме "Колата".
Втурна се след колата си, спря я на около метър от стената на хижата и се върна да дърпа камерата на въпросното момиче (без имена, естествено, не се и надявайте). Опитахме се да го успокоим, уж се кротна, но в един момент рязко се обърна, отиде до джипа и изскочи обратно с нещо подобно на Узи-тата от филмите. Насочи го първо към всички нас, после към момичето с камерата, после го допря до челото на едно момче, което се беше опитало да го вразумява преди да извади автомата. Беше видимо афектиран, червен, от устата му хвърчеше слюнка, подстакаше и крещеше "Ще ви избия всички", "Седем години съм лежал в затвора, не ми пука да се върна" "Всички лягайте на земята веднага". Никой не легна, защото всички бяхме абсолютно замръзнали в този момент. Никой не посмя да го снима, аз лично имах чувството, че ако насоча апарата към него той ще насочи "къртечния пистолет" както по-късно го нарекоха полицаите и едно момче, което беше служило в някаква не знам каква си част.
Постепенно мутрата се поосъзна, забеляза че освен двайсетината доброволци от акцията наоколо има още око 30 души - гости на хижата, туристи, местни и никой не смее да помръдне. Прибра къртечния пистолет и тръгна да си говори с нас - лъга маза, заплашва, оправдава се, обяснява какви добри правил предишния ден, разправя как не му се връща в затвора, каза ни че имал разрешителни и за автомобила в парка и за оръжието, обаче въпреки това искаше да изтрием кадрите, обясни ни как полицията нямала никакво значение на Рилски Езера, и тук горе било друга държава, но го било страх да не се появи в Интернет, как имал сто коня на планината, по едно време почна да разправя че узито било играчка. После си тръгнахме. След инцидента с узито си говорихме 15тина минути.
Когато слизахме надолу при нас дойдоха две момчета от някакво екскурзионно, които се бяха съгласили да свидетелстват, и ни казаха, че два джипа са тръгнали надолу след нас да ни бият. Скрихме се в клековете и видяхме същото Чероки и още една кола да слизат надолу бързо. Не ни видяха, но изглежда не са ни и търсили, изтеглиха се надолу много бързо.
Когато отидохме да пишем показания в РПУ Сапарева Баня, мутрата дойде и сам се предаде. Показаха ни личната му карта за да потвърдим че е лицето на снимката - в РПУто нямаше условия да го видим на живо без той да види нас. Казаха че не са открили узито, но ще направят обиск у тях - човекът слезе направо от гората с джипа и сто на сто не го е прибрал в къщи, по-скоро го е изхвърлил. Ако беше играчка щеше да го донесе и покаже нали?
Впрочем цял ден по Рила една друга, стара, руска джипка без номера се опитваше да ни гази и въобще горе законът на джунглата все още е на дневен ред.
За вчерашния инцидент трябва да се вдигне много шум за да не стане като с това . Тогава никой не обърна внимание на екшъна заради изборите...
Втурна се след колата си, спря я на около метър от стената на хижата и се върна да дърпа камерата на въпросното момиче (без имена, естествено, не се и надявайте). Опитахме се да го успокоим, уж се кротна, но в един момент рязко се обърна, отиде до джипа и изскочи обратно с нещо подобно на Узи-тата от филмите. Насочи го първо към всички нас, после към момичето с камерата, после го допря до челото на едно момче, което се беше опитало да го вразумява преди да извади автомата. Беше видимо афектиран, червен, от устата му хвърчеше слюнка, подстакаше и крещеше "Ще ви избия всички", "Седем години съм лежал в затвора, не ми пука да се върна" "Всички лягайте на земята веднага". Никой не легна, защото всички бяхме абсолютно замръзнали в този момент. Никой не посмя да го снима, аз лично имах чувството, че ако насоча апарата към него той ще насочи "къртечния пистолет" както по-късно го нарекоха полицаите и едно момче, което беше служило в някаква не знам каква си част.
Постепенно мутрата се поосъзна, забеляза че освен двайсетината доброволци от акцията наоколо има още око 30 души - гости на хижата, туристи, местни и никой не смее да помръдне. Прибра къртечния пистолет и тръгна да си говори с нас - лъга маза, заплашва, оправдава се, обяснява какви добри правил предишния ден, разправя как не му се връща в затвора, каза ни че имал разрешителни и за автомобила в парка и за оръжието, обаче въпреки това искаше да изтрием кадрите, обясни ни как полицията нямала никакво значение на Рилски Езера, и тук горе било друга държава, но го било страх да не се появи в Интернет, как имал сто коня на планината, по едно време почна да разправя че узито било играчка. После си тръгнахме. След инцидента с узито си говорихме 15тина минути.
Когато слизахме надолу при нас дойдоха две момчета от някакво екскурзионно, които се бяха съгласили да свидетелстват, и ни казаха, че два джипа са тръгнали надолу след нас да ни бият. Скрихме се в клековете и видяхме същото Чероки и още една кола да слизат надолу бързо. Не ни видяха, но изглежда не са ни и търсили, изтеглиха се надолу много бързо.
Когато отидохме да пишем показания в РПУ Сапарева Баня, мутрата дойде и сам се предаде. Показаха ни личната му карта за да потвърдим че е лицето на снимката - в РПУто нямаше условия да го видим на живо без той да види нас. Казаха че не са открили узито, но ще направят обиск у тях - човекът слезе направо от гората с джипа и сто на сто не го е прибрал в къщи, по-скоро го е изхвърлил. Ако беше играчка щеше да го донесе и покаже нали?
Впрочем цял ден по Рила една друга, стара, руска джипка без номера се опитваше да ни гази и въобще горе законът на джунглата все още е на дневен ред.
За вчерашния инцидент трябва да се вдигне много шум за да не стане като с това . Тогава никой не обърна внимание на екшъна заради изборите...
сряда, 23 април 2008 г.
Дългият Ден на Земята
Голямото шествие за природата, което събра около 2000 души.Вчера следобяд ви обещах текстче, което да разкаже за всичките ни преживелици от пренатоварения колкото фестивал Ден на Земята - 22.04.2008, тоест завчера. Време обаче успях да открадна чак днес, и то вечерта. До този момент спомените в главата ми доста са се изпокъсали, много неща се случиха на 22ри, наистина много, въпреки че дори не успях да обиколя всички инфопунктове, което си бях поставила за цел. Бях се заканила също, че ще напиша нещо кратко и крайно журналистическо, но дали защото и аз доброволствах тук и там, или защото денят беше наистина крайно поглъщаш, ето ви го, съвсем лично, и съвсем отвътре.
Сутринта лъжеше и се правеше на лятна, така че изхвърчах от къщи по рокля и сандали с обилен запас от топли дрехи в раницата - две блузи, сако, гуменки, панталони, два чифта чорапи, шал, ръкавици, шапка, все едно бях тръгнала на поход в планината. До осем вечерта повечето ми багаж беше оползотворен я от мене, я от друг някой измръзващ природозащитник. Кремена и досега се радва на едната блуза.
Около обед в градинката между Академията и Парламента учениците от Музикалното училище и Художествената гимназия се развихриха в еко-акция подкрепена от ЕкоБулТех - докато младите художници майсторяха скулптори от стари електроуреди, възпитаниците на СОУ В. Пипков свиреха и пееха на малка сцена, а градинката се пълнеше със все по-изумени туристи, които шумът беше привлякъл от Александър Невски. Ситуацията наистина си беше изумителна - под звуците на народна музика изсвирена на вибрафони в абсолютно психаделен аранжимент, деца в еднакви бели тениски търчаха наоколо с бормашини, разглобяваха ютии, и люлееха телефонни слушалки провесени от клоните на дърветата, някакви хора разхождаха порове и белки, опашка от деца се беше наредила да прегръща питон - албинос, а активистите на За Да Остане Природа връзваха априлки (бяло-зелена версия на мартеничките, която тръгна от някакви Променски протести по цветница преди години, но бързо беше възприета от еко-организациите; априлката се връзва на дърво, когато приносителят й свърши нещо полезно) на всеки спипан минувач.
Порчето, преди да го нагушкам и съвсем закономерно да се усмърдя на пор.
Повечето скулптори от боклук бяха идейни, но не и красиви - за жалост боклука си остава грозен, дори в ръцете на талантливи художници...
Около два и половина-три Заземляните редяха изложбата "Земята отдолу" - трийсетте фотографии финалисти, които се състезават за голямата награда, трудно се задържаха по стативите, в бесния вятър, който таман излизаше. Докато връзвахме рамките и подпирахме стативите с велосипедите си, очите ни се напълниха с пясък, няколко стъкла се счупиха, информационните материали бяха отнесени в най-различни посоки, а случайните зрители хванати на работа - трябваше да държат паната, докато успеем да ги обезопасим.
Ваня окача снимки малко преди цялата изложба да бъде евакуирана в подлеза.
Малко след като фиксирахме, обезопасихме и покрихме всичко, вятърът стана толкова силен, че едно дърво от другата страна на Орлов Мост се разполови и запуши локалното платно, а над главите ни закапа първия предупредителен дъжд. Джемът, който преди се беше заформил около изложбата, отдавна се беше преместил към подлеза на Сан Стефано, а ние прибрахме снимките и стативите в този на Царевец.
Природата напомни за себе си на Деня на земята - половин огромен кестен се срути в локалното платно до Орлов Мост. Кестенът, разцепен на две, запря движението по булеварда.
Юнеко - университетския еко-клуб на СУ бяха разположили голяма и интересна изложба, незнайно защо на втория етаж в едно от крилата на Ректората. Информационния им щанд по традиция стоеше на долния - пред фоайето на Мензата. всичко това трябваше да е в дворчето, но междувременно на вън вече се сипеше толкова страховит порой, че организаторите започваха да се страхуват за вечерните вело и пешеходни шествия.
След около час, когато природата приключи с протестите и демонстрациите си (поне в София де, да не забравяме издуханите къщички в Североизточна България от същия следобед) с Маша решихме да обиколим и другите инфопунктове, но повечето хора се бяха разбягали а и нямахме време за всички - на Света Неделя и в градинката до Парламента нямаше никой, Граждани за Рила таман изкарваха щанда си от главния вход на Народния Театър, където го бяха скрили, и съответно, пет минути по-късно обратно го мушнаха под козирката, защото пак заваля, а до Попа и Аптека не можах да стигна, просто защото трябваше да прибера колелото си, все още подпиращо стативи на Ариана, и крайно необходимо за велошествието.
Акцията на Велоеволюция в дворчето на Софийския започна с чертаене на маршрути и хипотетични велоалеи. Мартин Заимов се появи от някъде стъпил, незнайно защо, на някакво електрическо возило, от тези, с които юпитата се придвижват из бизнес-парковете. Разгледа разбирачески картите стисна две три ръце, и за пръв път ми стана толкова неприятен, колкото и останалите политици. Междувременно дворчето се беше напълнило с толкова много велосипеди, колкото никога не е виждало, а някакъв журналист с бадж на Ройтерс дойде да ми обясни, че щял да качи репортаж ето тук.
Теодор Василев от Велоеволюция показва картата, на която велосипедистите трябва да отбележат ежедневните си маршрути.
Пет минути по-късно над нея кипи усилен труд.
Маршрутът на велошествието също трябва да бъде уточнен.
Около пет и половина в дворчето започна обещания форум театър на тема трудностите за велосипедистите в София, но приятелите колелари предпочетоха да гледат сценките и да се смеят от сърце, вместо да заемат местата на някой от героите и да се мъчат да решават проблеми. Особено силно се видя това във втората - никой от зрителите не пожела да заеме местата в разхайтения общински съвет (толкова разхайтен, че забравяхме да излизаме от роли в паузите и даже жокерът не можа да ни надвика) и да се заеме с проектирането на велоалеи.
Началото на велошествието по Бул.Левски
Свилен като знаменосец на вело-каузата.
Много сме силни сме!
От НДК велошествието подбра и пешеходците с плакати в защита на Рила и Иракли, антиатомни фанелки и всякакви музикални инструменти. В този момент по Витошка тръгнаха към 1500 - 2000 души, от прозорците снимаха, от кафенетата ръкопляскаха, докато всичко достигна едно много шумно ниво на еуфория. Всъщност усетих колко сме много доста по-късно, когато се качих на една саксия на Славейков за да снимам масовки, и забелязах, че краят на тълпата все още е скрит зад завоя на Алабин.
Дългия 42м. банер, с който посрещахме Барозу.
Тук сме наистина много хора, опашката на шествието все още е зад ъгъла на Алабин.
Силвето демонстрира акробатика в името на зелената кауза.
На сцената в Борисова ни чакаха Кака Поли, Данчето от Фондация Биоразнообразие, Тома Белев от Зелени Балкани, и цяла плеяда ъндърграунд величия от любимите ми - Попара, Root Souljah, И Футбол и шахмат, и наистина добрата изненада - Гологан, от които аз съвсем неосведомено очаквах "някакъв метъл подобен на Балканджи". Последните ни дариха с някаква много блага етно-психаделия, толкова засилваща, че въобще не можах да ги снимам - бях твърде заета да въртя огън, понесена от ритмите им. Не успях да снимам и Root Souljah - те предпочетоха да свирят в уютно синкаво затъмнение. Концертът беше по-дълъг от обещаното и слава богу - въпреки че много от участията бяха отменени предварително, поради липса на време, групите които останаха в програмата трудно можеха да изсвирят повече от парче, ако бяха спазили точното разписание. Очевидно парковата охрана беше твърдо на наша страна, защото ни остави да използваме сцената, и особено осветлението й, три часа повече от съгласуваното. Допълнителното време стигна точно за по един кратък гиг на всяка от групите (по четири-пет парчета) и една добра оборка на околността.
Попара, едни от участниците в концерта за Деня на земята, при това с Арабел фон Караян за гост-вокал.
Ягама от Уга Буга върти огън по време на концертапонеделник, 21 януари 2008 г.
530
Днес събрах общо 350 подписа, в предишните дни 180... Днес преполових хилядарката, която си бях наумила. Дала съм си срок до седми февруари да събера 1000 подписа. Бланките, които съм дала на други хора да събират, и после съм прибрала, за да занеса в За Земята или БФБ не се броят. Хиляда души. Хиляда непознати човека пред които трябва да поема инициативата. Една стотна от така необходимите 100 хиляди. Имам малко повече от две седмици и вече си вярвам, че ще успея - за една успях да преполовя цифрата.
Съветвам ви също да си поставите някаква цифра за цел. Така е по-лесно, дори цифрата да е 30, колкото се събират на една бланка. Има някакъв завършек така. Макар че, естествено, дори и да достигна заветните хиляда, няма да спра - сметнах, че се падат в първата трета на 34тия лист, значи със сигурност той трябва да се дозапълни. Това прави 1020, което съгласете се не е достатъчно кръгло. С още една бланка стават малко по-добре - 1050, но защо да не продължа след като мога.
Вманиачавам ли се?
Сигурно. Сега е момента и вие да се вманиачите - имаме много малък срок за да съберем сто хиляди подписа за Рила.
тук има и онлайн вариант...
Съветвам ви също да си поставите някаква цифра за цел. Така е по-лесно, дори цифрата да е 30, колкото се събират на една бланка. Има някакъв завършек така. Макар че, естествено, дори и да достигна заветните хиляда, няма да спра - сметнах, че се падат в първата трета на 34тия лист, значи със сигурност той трябва да се дозапълни. Това прави 1020, което съгласете се не е достатъчно кръгло. С още една бланка стават малко по-добре - 1050, но защо да не продължа след като мога.
Вманиачавам ли се?
Сигурно. Сега е момента и вие да се вманиачите - имаме много малък срок за да съберем сто хиляди подписа за Рила.
тук има и онлайн вариант...
четвъртък, 17 януари 2008 г.
интересни времена - 3, 4, 5...
Напоследък живота се случва с такава скорост, че направо нямам време да пиша.
Случват се неща, неща, неща - искам да пиша за Баклава, за Путин и протестите, за Странджа и това как секли в парка, за още политика, за двете си училища, за детето Мартин, за всичко всичко, а дори и нямам време да намеря линкове, камо ли да коментирам.
За това ще ви кажа само за протеста на 23-ти, тоест и това даже няма да ви кажа, направо ще го копирам от и-мейла си :
Здравейте приятели, "Гражданско сдружение за Рила" организирасветлинно шествие в защита на природата. Вижте поканата по-долу!ИСКАМЕ СИ ПЛАНИНАТА ЖИВА!КУКЕРИ, ПЕЩЕРНЯЦИ, ПЛАНИНАРИ, СКИОРИ, СНОУБОРДИСТИ,АЛПИНИСТИ, ОПТИМИСТИ...23.01.2008 (сряда)начало: 17.30ч. – паметника на св. Климент Охридски(градинката между СУ и Парламента)18.30ч. – среща с кукерите на МавзолеяПонякога планината се ражда в мен,като малко дете и плаче...прерязвам й пъпната връв,сетне я пускам да израствас високи и снежни била – до небето..!С вечерно светлинно шествие с челници и в пълна екипировка:карбидки, каски, раници, ски, щеки, сноуборд или каквото другоползвате да опознавате планината (моля, без пикели и сечива) даосветим заедно нощните софийски улици, за да донесем светлина по пътяна заблудената ни държава, която унищожава единственото си истинскобогатство: нашата природа !ПОВОДЪТ СА ПРОЕКТИТЕ ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕТО И БЕТОНИРАНЕТО НА СЕДЕМТЕРИЛСКИ ЕЗЕРА, а причината, че такива проекти има за всяка планина вБългария!Защото те е грижа за нашите планини и не искаш повече язви катоБанско! Вярваме, че ще доведеш целия си пещерен/ катерачески клуб,приятелите и роднините си, и всички на които им пука!Мощна група кукери ще ни помогне да прогоним тъмните сили отдържавното управление, защото всички знаем, че живите традиции искатжива природа!ТЕ хищно са си наточили зъбите за планината и кой, ако не ние, може даспре това?Не се ослушвай! Идвай и си носи челника!forthenature.org * iskampriroda.org
Очевидно трябва да настъпи засуха откъм събития за да осмисля и опиша всичко, но животът ми напоследък е станам по-скоро наводнителен отколкото напоителен...
и лека нощ.
Два часа по-късно ще трябва да добавя : днес бях на два от трите протеста срещу Путин, изпуснах само този, край който всъщност е минал кортежът.
На първия - на обяд, да же снимах, но имаше много мъничко хора, куките пречеха на останалите да се съберат, държаха ги по различни тротоари около орлов мост. На втория имаше разни речи и прожектори, но зад загражденията за строежа на спирката на метрото до Кристал, малката тълпица (може би към 500 души, повечето над 40годишни) остана изолирана. С Глиги си говорихме, че от приятелчетата ни анархисти няма никой, ама абсолютно никой, сигурно наистина са анти-буш заради модата, щом не изпитват същото към Путин.
четвъртък, 10 януари 2008 г.
интересни времена 2
Из нетският етер се носят клюки, предположения и опровержения на възможността, големият януарски еко протест да е свързан с Путин. Групите около За да остане природа, са направо възмутени от идеята, че акцията би могла да се изтълкува така, тъй като хич не искат да бъдат забърквани в политиката (на мен лично демонстрация срещу Путин си ми звучи съвсем добре, но все пак ги разбирам, опитват се да привлекат погледа на обществото в една посока, а не да му представят всички световни проблеми наведнъж).Безумието е, че протестът е насрочен от отдавна за ден много близък до визитата на Путин, очевидно датата още не бива да се споменава, но така или иначе самото число не може да не зароди подобни клюки. Датата няма да се смени, но тези дни хората от групата за Рила трескаво ще пишат опровержения...
Всъщност, това не е опровержение, датата на акцията направо е сменена. Вече е обявена, покрай това : 23 януари 2008.
Всъщност, това не е опровержение, датата на акцията направо е сменена. Вече е обявена, покрай това : 23 януари 2008.
вторник, 8 януари 2008 г.
интересни времена
Толкова много неща се случиха тези дни, че мога само да се моля, музиката, която слушам в момента да ги нареди вместо мене.
Майката твърди, че в Христо Ботев на БНР едва ли не се извършвал преврат, и цялата програма щяла да хлътне обратно в 70те. Нарича това "Реставрацията" и се чуди дали да поведе революция и да я уволнят, или да подкопава "дежурните интелектуалци от Труп" изотвътре. Твърди, че всичко било ужасно, но очите й святкат едно дяволито, и за нея са настъпили интерени времена. Кзава, че новите директори са назначени по политически причини и за да се промени нещо, трябва правителство да се сваля.
Това беше само последното, научих го тази вечер.
София се стопи и удави в киша до уши, но слънцето свети и калта блести в отговор. Това, разбирасе, далеч от актуалната фктология. А тя е:
- Днес срещнах Мартин, на седем от 134 СОУ, и той ми каза : "Знаеш ли за Кучешката дискотека?" Било място някъде в центъра близо до халите, където кучетата нощем ги събирали да ги учат да танцуват, а денем им преподавали уроци, как да са кучета, седни стани, такива работи. Мартин е "моето дете" от менторската програма, намерих го в тълпата пред конферентната зала на петия етаж в Общината на Московска. Бяха докарали участващите хлапета и те геройски изслушаха всичките реци, като главиците им все повече клюмваха в преотоплената зала, предвидливо им бяха изключили микрофоните (иначе няма как да си обясня липсата на изцепки от детска страна), и Бат Бойко ги нарече "дечурлига", защото той разбирасе чупи ледове, но не и по софийските улици. Форматът беше "Добре дошли скъпи гости, Ваше Превъзходителство, г-н Карнели, дарители, студенти, дечурлига..." последвано от неудобна пауза, защото никой не се изхили, дори децата.
Смехът се развихри, когато ББ дръпна трогателната си реч за децата в неравностойно положение. Очевидно никой не му беше обяснил значението на термина, и милият ни кмет го тълкуваше като "инвалиди". Супер-Бойко прочувствено ни напомни как при броенето на жертвите в катастрофите всички пропускаме да си спомним за инвалидизираните, и особено за най-уязвимите между тях - децата инвалиди, и ето сега чрез програмата Перах институциите щели да се погрижат за тях. Нито едно от хлапетата, заели около четвърт от седалките в залата нямаше каквато и да било видима повреда, камо ли пък от катастрофа, но сигурно, помислил си е баткото, са му докарали по-здравички за откриването, пиар все пак.
После говори посланникът на Израел, чиято реч си беше съвсем адекватна, но тъй като беше предварително написана, а самият той не разбира български, и очевидно трудно би си представил, че е възможно кметът на нашата двумилионна столица да не знае какво означава "деца в неравностойно положение", засегна нуждата от гражданско общество в България и огромната благодарност на еврейския народ, и невероятния шанс за студентите, и тнт както си е по протокол. Между речите, официална говорителка на общината съобщаваше факти и благодарствия със същата епична низходяща интонация в края на изреченията, и същият натъртващ глас, напоен с тежка тържественост, които е ползвала и на предишното си работно място - очевидно, казах си, чела е имената на геройски загиналите за Освобождението по зарите... (за капак всички в речите си наричаха дарителите "донори", та някои от журналистите се обръщаха към катастрофиралите дечица, да видят дали не са получили за подарък я ръчичка, я краченце, но това вече в кръга на полу-художествената полу-измислица).
Извън това, и измъчените ми опити да превеждам лекции полу-симултанно полу- консекутивно, из нета се носи клюката, че големият януарски протест за Рила всъщност ще е и срещу Путин, поне според Дневник, тъй като негови хора стояли зад строежите в парка. Утре смятам да ограбя принтера на БНР като разпечатам възможно най-много бранки за подписката (поне това можем да им вземем, каза Майката, която иначе била подписала трудов договор, включващ клауза лоялност, и затова нямало да ги оплюе пубично, освен ако не решала да се уволнява). Трябва да разпечатам и заверя нотариално снимките от втори юли, за да докажем в съда на 14ти, че Теди и Нино не са ги арестували на Орлов Мост, а два часа и половина по-късно на Синьото, и да осъди Теди полицията, което ще ми достави огромно удоволствие.
Трябва да преведа един болезнено досаден текст, да се науча да ставам преди 11, да ходя на интервюта за работа, и всякакви други трябва. Времената стават все по-интересни.
Последните вечери си прекарах страхотно - ПНПБ, "Алкохол", Арт Хостела, и някакви безкрайно много поводи. Остана удно куче за разхождане и един закъснял Iwan, за честитене.
Майката твърди, че в Христо Ботев на БНР едва ли не се извършвал преврат, и цялата програма щяла да хлътне обратно в 70те. Нарича това "Реставрацията" и се чуди дали да поведе революция и да я уволнят, или да подкопава "дежурните интелектуалци от Труп" изотвътре. Твърди, че всичко било ужасно, но очите й святкат едно дяволито, и за нея са настъпили интерени времена. Кзава, че новите директори са назначени по политически причини и за да се промени нещо, трябва правителство да се сваля.
Това беше само последното, научих го тази вечер.
София се стопи и удави в киша до уши, но слънцето свети и калта блести в отговор. Това, разбирасе, далеч от актуалната фктология. А тя е:
- Днес срещнах Мартин, на седем от 134 СОУ, и той ми каза : "Знаеш ли за Кучешката дискотека?" Било място някъде в центъра близо до халите, където кучетата нощем ги събирали да ги учат да танцуват, а денем им преподавали уроци, как да са кучета, седни стани, такива работи. Мартин е "моето дете" от менторската програма, намерих го в тълпата пред конферентната зала на петия етаж в Общината на Московска. Бяха докарали участващите хлапета и те геройски изслушаха всичките реци, като главиците им все повече клюмваха в преотоплената зала, предвидливо им бяха изключили микрофоните (иначе няма как да си обясня липсата на изцепки от детска страна), и Бат Бойко ги нарече "дечурлига", защото той разбирасе чупи ледове, но не и по софийските улици. Форматът беше "Добре дошли скъпи гости, Ваше Превъзходителство, г-н Карнели, дарители, студенти, дечурлига..." последвано от неудобна пауза, защото никой не се изхили, дори децата.
Смехът се развихри, когато ББ дръпна трогателната си реч за децата в неравностойно положение. Очевидно никой не му беше обяснил значението на термина, и милият ни кмет го тълкуваше като "инвалиди". Супер-Бойко прочувствено ни напомни как при броенето на жертвите в катастрофите всички пропускаме да си спомним за инвалидизираните, и особено за най-уязвимите между тях - децата инвалиди, и ето сега чрез програмата Перах институциите щели да се погрижат за тях. Нито едно от хлапетата, заели около четвърт от седалките в залата нямаше каквато и да било видима повреда, камо ли пък от катастрофа, но сигурно, помислил си е баткото, са му докарали по-здравички за откриването, пиар все пак.
После говори посланникът на Израел, чиято реч си беше съвсем адекватна, но тъй като беше предварително написана, а самият той не разбира български, и очевидно трудно би си представил, че е възможно кметът на нашата двумилионна столица да не знае какво означава "деца в неравностойно положение", засегна нуждата от гражданско общество в България и огромната благодарност на еврейския народ, и невероятния шанс за студентите, и тнт както си е по протокол. Между речите, официална говорителка на общината съобщаваше факти и благодарствия със същата епична низходяща интонация в края на изреченията, и същият натъртващ глас, напоен с тежка тържественост, които е ползвала и на предишното си работно място - очевидно, казах си, чела е имената на геройски загиналите за Освобождението по зарите... (за капак всички в речите си наричаха дарителите "донори", та някои от журналистите се обръщаха към катастрофиралите дечица, да видят дали не са получили за подарък я ръчичка, я краченце, но това вече в кръга на полу-художествената полу-измислица).
Извън това, и измъчените ми опити да превеждам лекции полу-симултанно полу- консекутивно, из нета се носи клюката, че големият януарски протест за Рила всъщност ще е и срещу Путин, поне според Дневник, тъй като негови хора стояли зад строежите в парка. Утре смятам да ограбя принтера на БНР като разпечатам възможно най-много бранки за подписката (поне това можем да им вземем, каза Майката, която иначе била подписала трудов договор, включващ клауза лоялност, и затова нямало да ги оплюе пубично, освен ако не решала да се уволнява). Трябва да разпечатам и заверя нотариално снимките от втори юли, за да докажем в съда на 14ти, че Теди и Нино не са ги арестували на Орлов Мост, а два часа и половина по-късно на Синьото, и да осъди Теди полицията, което ще ми достави огромно удоволствие.
Трябва да преведа един болезнено досаден текст, да се науча да ставам преди 11, да ходя на интервюта за работа, и всякакви други трябва. Времената стават все по-интересни.
Последните вечери си прекарах страхотно - ПНПБ, "Алкохол", Арт Хостела, и някакви безкрайно много поводи. Остана удно куче за разхождане и един закъснял Iwan, за честитене.
сряда, 26 декември 2007 г.
Коледа като гражданска война
От Бъдни Вечер над квартала се носят взривове и залпове, които карат кучето ми само да ме прибира от разходка, а случайните минувачи да залягат. Съседът е закачил мигащо-светещо-клатещо-се-пеещо-гирляндище на балкона си, и малко ми се ще да го отстрелям. Болниците отново са пълни с хора с откъснати пръсти, а даже нова година не е дошла.
Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.
Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)
Странно е това, защото мойта Коледа си е хубава, нищо че повечето ми приятели ги няма, сякаш свинщината е отвъд черупката ми. Страшни времена, в които само пращам вълшебни яйца а приятелчетата, и мисля за момента, в който всичко това ще свърши, огънят ще бъде прекратен, и ще можем да се съберем някъде.
Сигурно в Берлин при бялото мече, защото ето това ми се падна от баницата (която баба ми държи, незнайно защо, да въртим на Коледа, а не на нова година)
Извън коледните военновременни новини, трябва да съберем стотина хиляди подписа за Рила до Февруари, така че да се хващаме на работа....
Също извън тях, кучето ми реши, че в името на любовта (или по вина на овулацията) може да лети, и скочи от терасата ми вчера през нощта. Мисля, че толкова страх досега не съм брала, но слава богу нищо й няма. Е поударила си е кратуната, но това надали е толкова лошо - тази сутрин, out of the blue реши да лае, като никога, и лая цели двайсет минути. Явно добре се е рестартирала...
четвъртък, 29 ноември 2007 г.
Краш 2007
Докато се занимавах с куп глупости днес, ужасът се ре развихрил с пълна сила. На заседанието на МС са изкарали Рила-буфер, и н.Емине от Натура 2000, събрал се е може би флеш моб протест в седем вечерта, само че мен никой не ми прати есемес. За решението разбрах от новините.
Това не е отчаяние, защото просто отказвам да повярвам, не е възможно тази дивотия да се случва наистина, нали?! Може би хората са се събрали, видяли са се и сега пият чай на Бенковски. Може би като някаква група за самопомощ споделят гнева и тъгата си. А кой знае, може и вече да строят барикади, просто да не са ги хванали на време за ранните новини.
Просто тази гадост ме сварва тотално откъсната и, надявам се, никой друг не се чувства така.
И какво ще правим от тук нататък?
Това не е отчаяние, защото просто отказвам да повярвам, не е възможно тази дивотия да се случва наистина, нали?! Може би хората са се събрали, видяли са се и сега пият чай на Бенковски. Може би като някаква група за самопомощ споделят гнева и тъгата си. А кой знае, може и вече да строят барикади, просто да не са ги хванали на време за ранните новини.
Просто тази гадост ме сварва тотално откъсната и, надявам се, никой друг не се чувства така.
И какво ще правим от тук нататък?
петък, 23 ноември 2007 г.
22 Ноември протест пред МС
Снимките от вчерашния протест се намират тук. Вчера беше студено, мъгливо и кой знае защо адски весело - дали от гадното време, да ли от маскарада, но хората се хилиха до безкрай, даже когато куките се опитаха да ни набутат в тревната площ... Маша донесе чай. Вятър донесе мъгла. Всичко това ми донесе грип, но нищо де сруваше си. А МС, разбира се отново отложи гласуването на зоните...
неделя, 28 октомври 2007 г.
произшествия на рила
Днес се успах... Деня ми беше блажен въпреки проливния сутрешен дъжд... Към никаква Рила не можах да се запътя.
Прибрах се в 10 вечерта, с кошер от мисли и планове да напиша нещо величествено и полупоетично тук... И точно когато седнах да пиша получих това по icq:
"... видя ли кво е станло днес на Паничище? дошли са някви местни мутри и са искали да бият хората дошли там.. "
Първо си казах : няма много смисъл да пиша, то утре ще е по всичките медии, а после загрях, че всъщност има, защото утре, тоест днес, са изборите, и никой няма да обърне внимание, че някъде в паничище са заплашвали и били няколко еко активиста.
Разгледах и снимките в галерията разпознах и горския, дето миналия път ме заплашваше, че ще ми чупи краката, на последната снимка е заедно с останалите мутроиди.
Стана ми гадно, много гадно, че не съм могла да стана и да замина, че не сме били много, че някакъв гъз е удрял Цвета по главата с автомобилна врата, че хората хич ама хич не разбират. И още по-гадно от това, че именно на тази дата никой няма да обърне внимание на свинщините, които се случват в тази страна, че утре всички ще броят проценти и ще дават лъскави пресконференции. Хич вече не ми беше величествено и полупоетично.
Какво можем да направим от тук нататък? Две неща - първо, всеки който го е грижа поне малко, би могъл да спомене тази случка в блога си, на приятелите, пред разни медии и тнт. След понеделник няма да има никакъв смисъл да се занимаваме с избори.
Второ, другата събота, когато групата отново тръгне към Паничище, нека не са 30, нека и ние сме там, нека бъдем толкова много, че просто да не могат да ни заплашват с насилие.
Прибрах се в 10 вечерта, с кошер от мисли и планове да напиша нещо величествено и полупоетично тук... И точно когато седнах да пиша получих това по icq:
"... видя ли кво е станло днес на Паничище? дошли са някви местни мутри и са искали да бият хората дошли там.. "
Първо си казах : няма много смисъл да пиша, то утре ще е по всичките медии, а после загрях, че всъщност има, защото утре, тоест днес, са изборите, и никой няма да обърне внимание, че някъде в паничище са заплашвали и били няколко еко активиста.
Разгледах и снимките в галерията разпознах и горския, дето миналия път ме заплашваше, че ще ми чупи краката, на последната снимка е заедно с останалите мутроиди.
Стана ми гадно, много гадно, че не съм могла да стана и да замина, че не сме били много, че някакъв гъз е удрял Цвета по главата с автомобилна врата, че хората хич ама хич не разбират. И още по-гадно от това, че именно на тази дата никой няма да обърне внимание на свинщините, които се случват в тази страна, че утре всички ще броят проценти и ще дават лъскави пресконференции. Хич вече не ми беше величествено и полупоетично.
Какво можем да направим от тук нататък? Две неща - първо, всеки който го е грижа поне малко, би могъл да спомене тази случка в блога си, на приятелите, пред разни медии и тнт. След понеделник няма да има никакъв смисъл да се занимаваме с избори.
Второ, другата събота, когато групата отново тръгне към Паничище, нека не са 30, нека и ние сме там, нека бъдем толкова много, че просто да не могат да ни заплашват с насилие.
петък, 26 октомври 2007 г.
протести вчера и днес
вчера съвсем случайно научих за мълчаливия протест пред парламента около десет минути преди започването... добре че бях на сфумато, та някак успях да се донеса. бяхме само стотина души и куките бяха хем изненадани - този път явно и техните информатори не са имали време да ги предупредят, хем добронамерени... ако продължаваме с тези протести нищо чудно накрая и полицията да носи банери и да вика с нас, кой знай...
така или иначе банери нямаше, просто нямаше никакво време за подготовка...
снимките сами кофти - тъмни и размазани, така че няма да ги видите на блога, който просто иска да се чувства присъствал, може да ги разгледа в галерията на Да спасим Иракли
петък, 19 октомври 2007 г.
Концертът и шествието за Иракли и Рила
Снимките вече са качени в галерията на Да Спасим Иракли, аз тържествено записана за магистър в програмата на Александър Кьосев, а времето, дано дано върви към сняг, тая вечер за рождения ден на Люпчо. Това ще е перфектно, наистина.
На вън духа, вали и беснее, а аз си седя в матрицата, слушкам си радио Тангра и се топля с мечти смътни за сняг, пързаляне по езерото Ариана, вятъра в Ирландия, и внезапния оптимизъм, че кой знае, може пък да успеем да спасим света.
Вчера беше последната топла нощ. Примерно. В софия винаги има още една последна топла нощ, чак до първите топли нощи на март. 
Вчера имаше някакъв шемет във въздуха, събрахме се толкова хора, колкото май не сме били от 26 юни, когато нещо ми щукна и ходих по жарава. Вчера бях на крилете на на същия шемет, крещях, трещях и прегръщах всичко живо, въртях огън с някаква такава необузданост, че накрая не можех дъх да си поема, пях, скачах, полудявах. Беше ми невероятно да видя почти всичките си приятели на едно място. Това даже на моите собствени купони не се случва. Липсваха само геройски заминалите по далечни страни. Представях си някакви разговори с Ани, и как двете правим пого на БГЗ. Представях си как въртим огън със Савина.
Вчера имаше някакъв шемет във въздуха, събрахме се толкова хора, колкото май не сме били от 26 юни, когато нещо ми щукна и ходих по жарава. Вчера бях на крилете на на същия шемет, крещях, трещях и прегръщах всичко живо, въртях огън с някаква такава необузданост, че накрая не можех дъх да си поема, пях, скачах, полудявах. Беше ми невероятно да видя почти всичките си приятели на едно място. Това даже на моите собствени купони не се случва. Липсваха само геройски заминалите по далечни страни. Представях си някакви разговори с Ани, и как двете правим пого на БГЗ. Представях си как въртим огън със Савина. 
На шествието се разминахме с протеста на учителите. Изведнъж всички крещяха и се аплодираха, те - нас, ние - тях, и ме обхвана някакво направо необяснимо усещане за общност с тези иначе неприятни женици, съсипали 12 години от живота ми. Полицията ни беше разделила с кордон, все едно ще се избием... Над кордона в двете посоки летяха хартиени самолетчета с надпис оставка. Самба-бендът беше прихванал от някъде тромпет, и това го правеше още по-самба, хората от трямваите ни махаха, Дидо им подаваше флайъри през прозорците, Ваня подскачаше като луда с една съдийска свирка в уста, тълпата се точеше бавно до жълтите павета.
Самият концерт беше свеж, с изключение на някакви бардове с китари, но така или иначе, имаме нужда от цялата помощ, която ни се предлага. Така че бардовете с китари също са добре дошли. Накрая всичко прерастна в някакъв тарамбуков джем в градинката, където със Златна безуспешно се опитвахме да надвикаме един тъпан, чак докато гласовете ни боляха.
Особеното е, че за пръв път видях цялата компания от За Земята толкова щастлива на протест, всички сияеха, и не беше трудно да повярвам, че ще успеем, че накрая на пук на всички незаинтересувани телеманиаци и чичовци с ланци ще вземем пък да победим.
четвъртък, 13 септември 2007 г.
Протестите вчера и днес
Честно мързи ме да качвам снимките и тук, качила съм ги в галерията на http://daspasimirakli.org/ , който му се разглеждат да ги разглежда там. Компютърът ми ги мъти с часове докато ги качи някъде, трябва явно да мина на по-бърз нет, но до тогава ще ви лепя линкове тук и там.
Май излиза, че спечелихме - от 29-те отложени зони само две не влязоха в мрежата Натура 2000 днес. Най-накрая видяхме малко мозък от страна и на политиците - колкото да осъзнаят, че няма на къде да мъртат...
"Рила Буфер" и "Централен Балкан Буфер"остават навън, което е сериозно, обаче. В първата строят Супер Паничище, във втората какво ще правят поне за мен е загадка, но доста пожари лумнаха там това лято. Най-вероятно просто искат да й разпродадат дървесината.
Май излиза, че спечелихме - от 29-те отложени зони само две не влязоха в мрежата Натура 2000 днес. Най-накрая видяхме малко мозък от страна и на политиците - колкото да осъзнаят, че няма на къде да мъртат...
"Рила Буфер" и "Централен Балкан Буфер"остават навън, което е сериозно, обаче. В първата строят Супер Паничище, във втората какво ще правят поне за мен е загадка, но доста пожари лумнаха там това лято. Най-вероятно просто искат да й разпродадат дървесината.
сряда, 5 септември 2007 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
<\/a>');
//-->
