Приключено по Давност

На излизане от почти четиричасовия филм минах точно по Ларгото, дощя ми се да хвърля един поглед на мястото на действието. Беше странно тъмно - не е било такова от няколко години. Изведнъж си помислих, че напомня на началото на деветдесетте, тъмните години, преди да почнат да слагат осветление из София. Все едно нарочно бяха нагласили сетинга за излизащите от Дома на Киното.

19 години след палежа на Партийния Дом, точно на датата на палежа - 26 август пред Дома на Киното се беше проточила огромна опашка от хора, готови да изгледат три часа и половина документалистика наведнъж. Лично аз въобще не усетих дължината на филма абсолютно захласната в хлъзгавите изказвания на главните герои в събитията от първите месеци на демокрацията.

Филмът ме хвърли в много спомени - когато всичко това се е случвало аз съм била твърде малка за да ми е ясно какво точно се случва. Помня само колко ми беше интересно на живата верига, в университета по време на студентската стачка, в Града на Истината, помня как се караха хората за това кой бил подпалил Партийния Дом, как за пръв път чух думите "провокация" и "лумпени".

Хареса ми, че хората бяха оставени да говорят, че в никакъв момент не излезе някой да каже "Това е вярната версия". Не защото в документалистиката трябвало да се пуснат страните да говорят по равно и да не се застава на нито една от тях, с което никога няма да се съглася, а защото какво наистина се е случило в онази августовска вечер преди 19 години не е толкова важно, колкото това кой какво си мисли, че се е случило. Именно различните версии движат историята.

Не знам какво носи "Приключено по Давност" на по-възрастните зрители - салонът беше препълнен до пръсване, и то почти само с пенсионери, които често се смееха на места, напълно неочаквани за мен. За хората от моето поколение обаче тези три часа и половина наместват смътните спомени в някаква историческа рамка, обясняват ярките образи от детството ни, изясняват една твърде ярка за да е разбираема картина.

Колкото до онези кадри от протестите за Странджа, напръскани почти безразборно из филма, на мен поне ми стояха като чуждо тяло, не се връзваха, нямаха смисъл там (освен, може би, края с хорото). Имах чувството, че това са просто едни готини кадри, които не са си намерили филма и е трябвало някъде да влезнат за да не отидат фира. Не служеха за нищо.

уранов туризъм из бг

Ина от "За Земята" разправяше за това още миналата есен. Вижте нейната статия в Дневник.
Ето го и сайта с по подробното изследване.

Дали наистина е безопасно, както казва Васил Чанев в интервюто си, и къде може да е отишъл чакълът от мина "Пробойница" можем само да гадаем....

Газ Кобейн търси просветлениея и набира последователи

вече където си му е мястото

Газ Кобейн, половината от легендарните Фючър Саунд ъф Лондън (понякога явяващи се и като Amorphous Androgynous), покръсти Парк Лайв в София със собствен сет и собствено учение. Яна Пункина и Кремена Йорданова неусетно станаха негови последователки в късния следобед след напеченият му, аморфно-андрогинен сет на Колодрума. Макар често да не отговаряше на зададените му въпроси, пророкът определено имаше какво да каже.

Кремена : Докато те слушах се почувствах като във някакъв времеви вакуум, все едно ме бяха върнали в 60те...

Яна : Да, откъде е този шейсетарски вайб?

Газ Кобейн : След трийстата си година преставаш да си така фокусиран във бъдещето. При мен стана на 28-29 открих, че имам нужда от отговори. Повече се загрижих за настоящето започнах да ги търся също и назад в миналото, опитах се да открия какво ми липсва. Колкото по-назад се връщах в своя живот, толкова по-назад извън него отивах, стотици и хиляди години назад. Започнах да гледам на света съвсем различно и от тогава не съм същия. Не съм толкова привлечен от 60те по-скоро от нещо универсално и вечно, нещо което всеки, който търси отговори отвъд настоящето открива чрез своя уникален опит. Не копирам 60те, просто съм достигнал един момент, когато имам нужда от повече свобода, цвят и любов отколкото имам в живота си. Днешната епоха е паралелна на 60те, хората търсят и искат същите неща, правят същите неща. Неща, които вече са правени. Знам, че е объркващо, защото в 1997г. Фючър Саунд ъф Лондън бяха така фокусирани върху бъдещето.

Яна : За това ли сменихте имената?

Газ Кобейн : Да. Около 2000г. решихме че за тези парчета трябва да си сменим името, защото те са страшно различни от FSOL. FSOL е още жив проект, но сега спи. Оставихме го да спи. Името означава безформено и безполово, това е най-неопределеното нещо за което успях да се сетя, иначе трябваше да кръстя групата си „Нищо”. Мисля че през 90те хората бяха подведени от технологиите да се опитат да постигнат някакви много определени перспективи за света. Това са просто едни изфабрикувани идеи, зад които нищо не стои. Честно вярвам, че всички живеем в един сън и ако искаме да се освободим от него, можем веднага да го направим. Но трябва да искаме, а повечето хора не искат. Този сън е основан върху материализма, любовните отношения, нещата, с които сме били отгледани, които родителите ни са ни разказали. Това са едни полу-лъжи, идващи от хора, които ги е грижа за теб, но които повтарят едно към едно това, което са чули от своите родители, от училището си, и просто не вярвам грам в тия работи вече. Вярвам в това, което аз откривам, когато пътувам, в това което аз чувствам.

Тук днес съм като диджей реинтерпретиращ думата психаделия, а тя не е някакво понятие типично само за 60те. Всеки има потенциала за психаделични изживявания. Психаделичното изживяване е просто трансформация в гледната ни точка към света, това е неограничено пространство, в което можем да обичаме и да се свързваме по между си. Знам, че звучи хипарско и шейсетарско, но всъщност такъв стремеж винаги е имало.

В момента има хиляди хора, които търсят отговори и без да знаят се натъкват на неща започнали през 60те, познавам хора, които сега започват да живеят в комуни, занимават се с еко земеделие. Хората от моето поколение са най-големите фенове на този начин на живот. Минали сме през инди и денс вълните и какво идва сега? Според мен трябва да захвърлим всички течения и да правим каквото си искаме. Вече не се интересувам от жанрове, те умряха за мен преди 10 години. Вече става дума за търсене на свободата изобщо, не за Сан Франциско и хипи ерата, свободата си е свобода, тя си е свобода и толкоз. Мисля че правителствата, обществото, родителите, учителите, те всички са част от това което ни е прецакало.

Яна : Кое е последното просветление, до което достигна?

Газ Кобейн : Колко е силна природата и колко ние сме се изместили от нея (думата е същата, която използват на английски за разместените кости) и чувството ми беше, че магията на нашата връзка с природата и всичко отвъд нея, което живее в тази вселена, е отрязана. Не от някой определен човек, а от цялото общество, в едно по мрачно ниво политиците, царските особи, дори банкерите, за тези хора е от полза да ни отрежат от нашата истинска връзка по между ни и със вселената, защото щом загубим тази връзка обедняваме и ставаме зависими, слаби, лесни за манипулиране, но толкова по тази тема, защото тя е доста мрачна. Мисля, че ако всеки намери този вайб идващ от любовта и всеки се събуди за случващото се, знанието за красотата, креативността и любовта ще победят всеки лош план за този свят.

Кремена : Това малко прилича на "Селестинското пророчество"

Газ Кобейн : Да, всички ми го казват, от години, накрая взех че прочетох книгата, но не мисля че е същото. Моето вдъхновение идва от Индия, от мистиката, от хора, които са живели преди векове, от неща като Тантра и Дао, които са на 5000 години, а не от някаква книга, която да ми казва какво да мисля. Всички тези учения са донякъде бунтарски. Не че има нещо невярно в "Селестинското пророчество", просто това е ехо на неща които са се знаели преди хиляди години. Най-голямото изследване на човешката духовност свързано с живота, сексуалността, връзката с планетата и със звездите се е провело преди хиляди години в Китай и Индия. "Селестинското пророчество" е страхотна модерна „библия” чрез която хората да се свържат с духовността, но има много по-дълбоко ехо от миналото, "и Селестинското Пророчество" резонира с него. За просветлението се говори от памтивека.

Кремена : Мислиш ли, че някой се опитва да ни препречи пътя към просветлението?

Газ Кобейн : Да. Смятам, че едно просветлено същество е по-опасно от цяла армия. Няма много просветлени на този свят. Моето определение за някой просветлен е някой който живее напълно за момента, осъзнавайки своята връзка със вселената, без да носи миналото без страх, и без да копнее за нещо във бъдещето. Не казвам, че аз съм просветлен, не съм, но поне разбирам какво би направило един човек просветлен.Имаше едни години от 1997 до 2002, когато се отървах от почти всичко в живота си, което ме тровеше. Храната - ядях само неща, които сам бях отгледал, не пиех вода, която е нечиста, спрях да дишам мръсен въздух, преместих се на село, правех йога и медитирах всеки ден, ходех всеки ден на сауна и на плуване, станах като йогин, който живее в Лондон. В тези пет години станах истински медиум и осъзнах, че всеки има способността да е медиум. Всеки е медиум, но не можем да го усетим, защото сме блъскани с наркотици, хората казват трябва да се друсаш за да правиш такава музика, а е точно наопаки. 28 години съм дишал наркотици, ял съм наркотици в храната си, бил съм инжектиран с тях от доктори, които твърдят че знаят нещо за здравето, но нищо не знаят, ваксини, с които са ме тровили, целия ни свят е токсичен, нищо не е чисто. Всички сме дрогирани, дори ако не взимаме нищо, което се смята за дрога. Ако ядеш храна от магазина значи се друсаш, ако дишаш въздуха значи се дрогираш. Този свят е токсичен и напълно замърсен. Забавно е, че през 60те хората толкова са се интересували от това да се глезят с алкохол и наркотици, особено рок музикантите. Единствената революция, която още не сме изпробвали е всички ние да се опитаме да се изчистим, с други думи да започнем да приемаме само чисти продукти. Да, гледай ми бирата, вече не съм толкова стриктен. Сега съм в нова фаза. Сега се отдавам на удоволствията но осъзнато, буден съм и знам какво правя. Усещам ефектите върху тялото си и мога да го контролирам. Мога да науча повече за себе си когато изпия една бира, но осъзнато. Налудно ли звуча?

Яна : Не, звучиш като Франк Запа, той също е казвал че най-психаделна музика се прави на трезва глава.

Газ Кобейн : Да, най-психаделна музика пиша когато не ям, а спортувам и правя йога. Ако бях изпил тази бира преди да се кача на сцената сетът ми щеше да е съвсем друг.

Аз : Как избираш музиката, която да пускаш като диджей?

Говоря за свободата и съм свободен. Имам няколко различни проекта. В Аморфъс сме десет души. С FSOL започнахме наново тази година, проектът спа десет години, защото бях зает с тази революция. Зад нас няма голяма корпорация, всичко се прави по революционен do it yourself начин, но накрая става доста впечатляващо. FSOL и Amorphous Androgynous са експерименти много различни един от друг в които търсим свободата и същността си. FSOL е много по безплътен, няма докосване до инструменти, има излъчване от разстояние. Общият мотив, обаче, е да се свързваме с хората и то така че те са подтикнати в своите лични търсения и в опитите им сами да си дадат сили.

Кремена : Музиката ви като че ли е построена върху някакви много стабилни идеи?

Газ Кобейн : В този смисъл животът ми е много прост. Браян, другият и в двата проекта, понякога ми повтаря, че съм твърде силен. Но това не е вярно. Не идвам тук с идеята че имам всички отговори. Единственият отговор е да се опитваш да намериш отговора. Ако съм просто бунтовник спуснат на земята за да подтикне хората да си задават въпроси, ще умра щастлив. Брайън, обаче много повече обича да си седи в студиото, той никога не се качва на сцената. Сцената не го интересува. Чувства се много щастлив в студиото, а на мен не ми е достатъчно. Но пък всеки пък когато пускам на живо стигам до заключението че това което правя не стига достатъчно добре до хората. И сега като се прибера пак ще работя върху това как аз се свързвам със себе си, за да се свържа по-добре с вас. Имам моменти когато наистина се получава, свиренето на живо е напълно различно и тепърва го уча. Десет години не съм заставал пред публика. Никога не съм правил лайфове, освен като тийнейджър когато свирех в инди групи.

Кремена : Повечето хора в България познават FSOL от пиратски записи, надявам се, че това не те обижда...

О ние трябва да се радваме на пиратството, това е начинът хората да отнемат контрола от музикалната индустрия. Аз си падам бунтар и съм малко опасен, идвам в повече на хората които правят бизнес с мен. Те искат да правят пари от музиката ми и да я контролират, а аз от 1997ма повтарям, че пиратството е добро! Не искам магазините за музика и звукозаписната индустрия, радията и лейбълите да имат пълен контрол върху музикалната индустрия. Искам слушателите да я контролират. В краткосрочен план това ни удря в доходите, сега се случва, властта вече не е в тези хора а в интернет потребителите, които откриват точно какво искат да слушат. Трудни времена са, но аз все още се радвам на това, твърде голям бунтар съм за да не се радвам.

Яна : FSOL са толкова по мрачни от Amorphous Androgynous – защо?

Газ Кобейн : Аморфъс е реакция на плашещият саунд в FSOL, разочарование от него. Сигурно съм шизофреник, еднакво добре се справям с това да съм сам, съзерцателен, изолиран, но има и една голяма ексхибиционистска част в мен която обича да се свързва с хората. С FSOL построих кариера върху депресивната си половина. Харесва ми идеята за благословената еуфорична тъга. Стараехме се да се отървем от съзнанията си и да правим музика която ни кара да чувстваме и да се изненадваме, създадохме това пространство, но то не ме правеше щастлив защото е само малка част от мен. След десет години в FSOL осъзнах, че мога да бъда и много щастлив на сцената, сред хората. Все още имам съзерцателна и тъжна половина така че работя и с FSOL. Най лесния отговор е че аз съм шизофреник и се опитвам да си създам една нормалност от щастие, тъга общуване и изолация чрез тези два проекта за да разбера кой съм. Това май е отговора на всичко.

Tricky Raw - Almost Uneddited

Surprisingly, after five "no's" for a single night, Tricky agrees to give me an interview some time around 5am. He jumps out of the haze inthe still crowded Yalta club with an anxious look on his face, and "I need to talk to someone" comes out of his mouth. Hidden from the sunrise behind thick curtains and completely exhausted after the first night of Sofia's Park Live fest, we can only have a morning-after, very philosophical, and slightly illogical conversation.


My first question is how did you feel tonight?

Tonight? Oh, you mean on the concert?

On the concert, at the party?

I thought… uhm… It’s kind'a sad… beautiful and sad at the same time. You understand, performing here ain't like performing in London, uh... sorta... like...we're spoiled, you know we're kind of spoiled and people here - if they like you, they really like you, there's no bullshit, there's no uhm... so I felt kinda sad...

Sad for what?

For the people. There's a lot'a real people here, you know, you can do any major city, right, so like London, Paris, L.A. New York, it's a different vibe, people are really feeling it, and i feel a lot of pain, even when people are cool and are happy, there's pain here... so : sad.

And how did you feel in the club?

Oh, you have to turn that off for me to tell you. (from this moment of my mini disc recorder is being switched off an on many times - sometimes because secret things are being said)

-------------------------

There were always women in your music, there were always women singing your lyrics, why do you feel the need to put a woman there?

Because my lyrics ain't just male you know, it's like my lyrics are more female than male, so it's like ... uhm I'm speaking, i think, it's from my mother's point of view, and a man can do that. I have a woman's point of view. I was brought up by my grandmother and my great grandmother, and then my aunties, they were the biggest influence on me... So I have a point of view as a woman, and there's no way i can do that with my voice, I need a woman.

There are many musical and textual quotes in your music, is there a concept behind them, or do they come with flow?

No, it's like... I live every day it's just living, i just live... so people might say you're not normal, you're strange, you're hideous. I say what i wanna say. Like for instance I told you what maybe I shouldn't tell you, right? But I don't care. I say what i feel and i do what i mean. So I don't care. I know I'm only here for a short period of time, life is very short, so I try to be as passionate as I can in my life. because it's very short. So I'm giving myself to life, cause I don't know how long I'm gonna be here. So I'm just... life is very short.

------------------------------

You said there was something in Sofia that made you feel as if you have been here before...

The struggle...

Can you tell the whole story again, because we were in the car, and I couldn't record it...

Well, basically when I got off the plane... even when you're flying in you can see the struggle here, there's a struggle here, and you haven't been spoiled, and I come from the same thing. You know about struggling, my music is struggling. And I got some people, who like my music, who have no clue about struggling. I say, OK, but my music is about struggling, it's about the difficulties of life, whether you're rich or poor, it's about trying to keep your head above the water, trying to survive... and Sofia feels like that. It feels like struggling and it's truing to survive.

It feels like a council estate?

Yeah. One big council estate. And it's more criminal then... Like, I've read books about Bulgaria, right, and there's some criminal shit going on, right, it's some organized crime state, right.That's how bad things have gotten. the people who run Bulgaria are not the government, it's organized crime, that's how bad it is. Governmentcan't control this. I'm not saying that's good or bad, but it's the situation of feeling and it's crazy, it's insane, the whole law structure and everything, but you people still breathe, you're still alive, and you still get on with it.

I know you've been involved in some social projects in places like that, tell me more about you social work.

I've tried things in ghettos and I've done things in certain places, but it's hard to carry on, because you need government funding to carry on. And what I see in Bulgaria or England - the government don't give a fuck. They don't care about people living in these flats. So I've tried things, but it's hard to keep it going on with my own money. I'm not a millionaire, I'm not a pop star, so I try but it's hard and it gets to the point where it's depressing because you wanna try something and you go to local government and local council and they don't wanna help you, so it's frustrating. But I'm trying all the time.

What else do you struggle for?

Real honesty. I struggle to be honest and real. Like i told you. I know life is short, and anybody who thinks differently is stupid, whether you're 12 or you're 50 life is very short. So I try to live, I try to say things I won't say, or I don't wanna say, and I make myself say it, because I don't wanna say it and I don't wanna do it. So I'm trying to express that. Anything I'm scared off - I try and run towards.

Your lyrics often uncover things that are somehow painful...

Oh, no I have no problems with that. I have no problems with pain. I think forward. I have no problem with pain.

----------------------------------------

Just thank you to Sofia, and thank you... All the people there tonight. They give me so much on stage, they give me so much... It's like... uhm... I don't deserve them, and I'm just thankful. That's it.

----------------------------------------

You said you're not a good person. Why do you think so?

Well, I'm corrupted. I'm not pure anymore. I'm corrupted. I'm not naive. I'm a little bit of a devil.

When did you feel this way for the first time?

Oh, I've been like this since I was young.A bit of a devil, ya know, I'm corrupted since i was young. And I got into music but there's a always been a little bit of corruption in me, which I can't get out.

There's always the desire to be on the dark side?

No, no, I don't wanna be on any side. It's just me. It just is how I grew up.I just grew up slightly corrupt.

I know it's a strange leap of thought, but today on the concert I thought that in your lives there are these moments that somehow resemble a ritual...

It resembles my madness. It's how live is in my head. It's slightly crazy. None of this is really not normal, do ya know what I mean, so it's slightly crazy.

-----------------------------------------

Do you often think of death?

No, I don't think of death often, but I think of life all the time. I realize you can live now. This is all we got - it's now, no past, no future, we got this right now. So anything you think or feel you should express it right now.

I'm asking because there's a lot of fear in your music...

That's not from death. That's from me wanting to say things I might be scared of. I'm not scared of death, I'm scared of life. I'm just trying to get used to living for now. Right, now this is it, this is
all we got, I've just realized it a few years ago, this is all we got. There's nothing else. There's no past, there's no present, all we got is now. So I'm just learning to live, and learning to live every day that I gotta live. If I wake up tomorrow I have to live. I'm learning about every day, I mean every day is like a moment, every day is like a monument - it's a big thing. Ain't just like I wake up and i go shopping and i get food... You wake up - it's a big deal. You wake up - it's a big, big situation, that's like really big. So I'm just learning about if I wake up. It means something important is going on. To be alive is very fucking big. I look at thing and I wake in the morning and I'm like : "Wow... Fuck! I'm still here!"

Does it make you want to celebrate?

I celebrate every day. No, it just makes me wanna be me. Makes me wanna be alive, it makes me wanna say things people don't wanna hear, act the way people don't want me to act. To be honest with them even when they don't want honesty. Just makes me wanna be here.

You said that there was a moment when you realized that. Is there a special story?

No special story. All of a sudden I just realized, fuck, you worry about this, and you worry about that, you know the minor things you wary about, and all of the sudden you realize that, fuck, I'm here. Don't matter about my bills, or this or that, I'm here, I'm right here. And now is important. There's no tomorrow. There's no yesterday. History... we all love history, but the only thing we have is right fucking now. Whether that's someone with millions of dollars or someone who's got no money. Right now this is all we got. This second in time. This is our life right now. So... I can't decide anything, as this is all I got right now. This is us right now, this is our lives. You're doing an interview now, right? And now this is our lives, there's nothing else. We don't know if we're gonna get to the next day, this is it. We live now. People forget to live now. We are alive now, not yesterday, not tomorrow. So you might think about your pension plan, or your talalalala, we ain't got that, we got now. I'm alive now and I wanna live now.

Doesn't that change when you have a child?

No, I know what you're talking, mate, it's true, because it's now, my kid is now. My kid is into... she listens to now music, it's all about now, it's all about living right fucking now. There's no tomorrow. I got no worry of my kid. She lives now. Everything she listens to, everything she does is now. She knows how to live. It's about now.

You are never seduced to have plans or...

I think you worry about that. This is you asking me. It's the fears you have.

Maybe, sometimes...

Listen, you can't fear tomorrow or yesterday, you're not promised tomorrow. It's right now you're alive and you're breathing. Tomorrow you might not wake up, but now you are alive. This is it. It doesn't get no better, and it doesn't get no worse. You haven't been living have you? Oh, planning is good. You got a plan. Obviously it's a part of life, but then again, what can you plan for? And I agree with you planning is good. It's good to have a plan don't get me wrong. But at the end of the day, if you look at it, what are you planning for? You don't know if you're gonna make it through tomorrow. I could go out of here tomorrow and die in a plane crash, or a car crash, or whatever. You know you plan and you hope for the best, but what are we really planning for? Tomorrow doesn't owe you anything. So tomorrow doesn't have to be there for you. Tomorrow isn't a friend you've been there for all through these years, and they say I'm gonna be there for you tomorrow. Time doesn't owe you anything. Space, God, whatever you call it, doesn't owe you anything. You might now wake up tomorrow. Or even if you do wake up tomorrow you might die in the process of waking up, or you might die later. That's life. No one's promised anything, you have to live a hundred percent now. Mistakes an all. What are you're mistakes, you're good, you're bad, you're nice, you have to live...

But where do you find hope from?

Hope is living. From living. I get hope from knowing I'm alive. I woke up this morning. I'm traveling to so-and-so. Hope breathing, it's being alive, that's what hope is. You see, this is the thing, we got confused with... about hope is tomorrow... about heaven is when you die... No, hope is now. I hope for something today, and if tomorrow I wake up I might get it. And then again I might not get it. Hope is right here right now.

Докато ние купонясваме

Докато нас ни е носила фестивалната еуфория на Парк Лайв, ето какво се е случвало по света. Това е връзка към блога, който Янина Танева е направила специално за да предава новините от Иран, така както изглеждат те за нейните приятели от гр.Исфахан. Надявам се от уста на уста и от мрежа на мрежа, разказът и снимките на няколко души, които трябва да останат анонимни за да оцелеят (и да, имам предвид съвсем буквално да оцелеят) да бъдат видени от всеки.

Защото ужасът, който в момента залива Иран не може да остане затворен в границите на ислямската страна, и защото е дълг на всеки, който вярва в човещината, ценността на живота и свободата на мисълта да изрази своята солидарност с младите иранци, които в момента рискуват животите си за малко свобода.

Надявам се и други от вас да разпространят мълвата, да пишат на Външно Министерство и на посолството ни в Техеран - едно от малкото посолства в Иранската столица, което в момента не дава убежище на ранени протестиращи, обричайки ги по този начин на смърт.

пп : и не гледайте това видео, освен ако сте сигурни че можете да го понесете. В него умира младо момиче от протестиращите, застреляно от далече със снайпер. Аз лично направих грешката да го гледам, и от един час не мога да спра да плача.

Голямото събуждане на София

От няколко години наблюдавам, как тягостният, сив и самотен град София бавно се превръща в точно това, за което съм си мечтала - появяват се някакви събития (и сега вече са по няколко на нощ и човек всъщност трябва да си избира), някакви хора излизат по улиците и парковете, идват групи, за които само сме мечтали, дрехите стават все по-шарени, речта по-шумна, голямото събуждане набира все по-голяма скорост.

Този януари Мишо Димов изрече нещо, което и аз бях вече забелязала, но някак не смеех да изрека, да не би да го урочасам - да все повече хора не изчакват колите на зебрите, а минават първи, и колите щат не щат спират. Да има все повече улични музиканти, появиха се даже жонгльори акробати и клоуни, да все повече хора сменят униформата на социалната си среда с някакви по-техни си дрехи. Бавно, но сигурно една промяна набира скорост, и си мисля, как ако това продължи, няма да има никакво значение кой ни управлява и на коя мафия служи, просто защото един ден хората които се интересуват от града си ще натежат над онези, които разчитат на примирението ни за да хвърлят боклуците си през прозорците или да продават детски градини.

(точно в този момент три момичета, които до сега говориха за преживяването си в една чалготека, и хич не изглеждат от "нашите, алтернативните" изведнъж започнаха да разправят на четвърто как издирили отговорникя на кварталния си парк, и заедно с работниците от "Зелени системи" спретнали малка съботна акцийка по почистването му. Значи, най-накрая, границата е прескочена, такивва неща се случват и в съвършено различна от моята среда)

Обхванал ме е този нереален опптимизъм и все по-лесно ми е да вярвам, че нещата отиват на добро, докато търча от концерт на концерт, от парк на парк, и от пърформънс на пърформънс. София ще се промени, ще стане по-чиста, по-шарена и по-шумна. Ще има има все повече велосипедисти, улични музиканти, общителни непознати, майки кърмещи по градинките, окосени междублокови пространства, люлки, пейки, социални програми, графити, непородисти домашнни любимци и въобще живот. Ще стане, просто защото верижната реакция вече е започнала, и макар да се разпространява бавно, трудно може да бъде спряна.


ПП: София много ме кефи напоследък, подкефете се и вие

София

The Buhovo Experience

Да, Бухово, защото Бухово е някакво невъобразимо изненадващо място. Западащо бившо миньорско градче, замърсено, безнадеждно, опразващо се, Бухово ме изненада с училището си. 117СОУ Св.Кирил и Методий в сателитното софийско селище би могло да е огледален образ на света на възрастните от северните предградия на София, но не е. В 117тоСОУ има такива работи, за които тнар. "престижни училища" не са и мечтали - има учители и директор, които ги е грижа, има следобедни занимания от всякакъв тип, има деца, които са били привлечени обратно в клас, има "шарена стая", която служи затова учениците да се събират, когато поискат и да правят каквото им е на сърце. Има смесени тайфи деца от почти всички етноси в България.

От Карнавал в Бухово В "Шарената стая" - Бени и Давид репетират жонгльорски номер

От Карнавал в Бухово Педагогическата съветничка Катя гримира участниците в карнавала

От Карнавал в Бухово Цирково шоу пред учителската стая

От Карнавал в Бухово Очевидно и учителите се забавляват в 117СОУ

Кокилите на Бени предизвикаха фурор

От Карнавал в Бухово

Бухово е бил едно от общежитията на Кремиковци - хора всякави и отвсякъде натъпкани в три-четири етажни кооперацийки и по-нови панелки, мастодонтален, но очевидно заключен културен дом с миньорски герб на сталинско-барокова фасада, кръчма пълна със посивели лица, улица Младежка, която стига до двора на училището и замира в кафеникаво поле.


Звучи като рецепта за изгубено поколение, на места като това е нормално децата да се занимават главно с успокоителните на родителите си, или с някои продукти на битовата химия. Нормално е да не стъпват в училище. Нормално е да бягат и да търсят каквато и да е работа в големия град. Нормално е и да не я намират, защото са прекарали в клас твърде малко време.

От Карнавал в Бухово Шопско дяволче - децата със шопски корени в Бухово така или иначе са свикнали да се маскират. Твърдят, че обикновено го правят за Сурва в Кремиковци и всички кореняци участват.

В Бухово, обаче, децата висят в училище буквално докато портиерът се размрънка, че иска да заключва. По-малките висят и на врата на директорката, хвърлят се да я прегръщат където сварят. По големите са се захванали с най-различни кръжоци - музика, рисуване, писане, спорт, дебати, екология, запълват свободното време на тристатината деца от 117СОУ. Ученическият парламент се ползва с доста сериозно влияние.Повечето буховски деца връзват поне по няколко изречения на английски и френски - постоянното присъствие на чуждестранни доброволци ги е научило, че трябва да залягат над езиците. По-малките намират и други начини на общуване с чужденците, със знаци, рисунки и най-вече с дърпане и подбутване хлапетиите от началните класове успяват да си изпросят необходимите уроци по жонглиране, дребни подаръци и изобщо внимание.

Случи ми се да попадна в това особено училище покрай Маню, френска доброволка по EVS, която преди това бях срещала по разни партита. Имено тя занимава децата в Бухово тази зима, преди няколко седмици обаче е успяла (без особено много усилия, тъй като 117СОУ хич не се противи на всякакви новости и гости) да внедри и втори доброволец - италианецът Давид, който се занимава основно с цирк. В момента двамата водят уъркшопи по жонгльорство, а вчера завършиха друг кръжок - по подготовката на пролетен карнавал.

Карнавалът се развихри главно из училището - напук на астрономическата пролет, над Бухово и цялото Софийско поле се сипеше сняг на працали. Децата, обаче се забавляваха и вътре, изгледаха с интерес импровизираното цирково представления, наредиха се са опашка за да бъдат маскирани, пробваха се с различните бухалки, топки и тренировъчни въртялки. Когато енергията на стотината ученици стана неудържима, малкото шествие излезе по улицата, същата тази улица Младежка, която така ми се беше набила в главата на идване през снежната буря.

Хлапетата дивееха, крещяха, катереха се по дървета и огради, правеха огромни сапунени мехури и доволно показваха маските си, привидно хаотично, под неусетния контрол на учителите. Който имаше твърде много енергия, си я изразходи, който беше тръгнал стеснително, се поопери, който мрънкаше, че няма костюм, получи някоя роля необходима на шествието и в крайна сметка всички бяха доволни. Звучи абсурдно, дори сега докато го пиша, все едно говоря за някаква утопична страна, а не за зловещо звучащото Бухово. Но такива работи се случват, случват се на някави забутани и привидно безнадеждни места точно като това (или в Елхово в едно предишно приключение). Случват се, и за тях трябва да се говори, защото са заразни и се предават само чрез думи. Или с някоя и друга снимка, разбира се.

протестите продължават - днес трябва да се покажем цивилизовани!

Вчера слава богу не се докопах до интернет достатъчно скоро, за да излея цялата горчилка, която насъбрах след мизерията пред Парламента. Слава богу, защото май я преболедувах, мина ми пълното обезверяване, което ме беше сполетяло. За това, вместо да ви разправям личните си впечатления, които този път напълно съвпадат с новините (да, ситуацията вчера беше отразена вярно от водещите медии), ще препечатам това:

Mирен седящ протест

10.30, 15.01.2009

ЗА горите, но СРЕЩУ насилието

Днес, 14.01.2009, ние излязохме пред Народното събрание за държава без корупция, беззаконие и унищожаване на уникален човешки, интелектуален и природен ресурс. Настоявахме за адекватен Закон за горите, който да опази ГОРИТЕ да бъдат ГОРИ.

Вместо участници в мирен протест, се озовахме в сценарий, който целеше да уплаши и спре гражданските прояви на цената на побоища и пролята кръв. Провокатори имаше, но полицията
не съдейства на организаторите и комендантите на протеста за спиране на техните действия.

Възмутени сме и сме ужасени от насилието и полицейския произвол, но няма да се поддадем нито на полицията, нито на провокаторите. Протестът продължава до изпълняване на нашите искания.

Искаме Закона за горите да се гласува още утре, 15.01.2009, като бъдат изпълнение ВСИЧКИ наши искания (http://forthenature.org/documents/471)

Бъдете с нас!

Ще протестираме седнали, с мълчание,

Да покажем, че идваме с мир, че не се страхуваме и няма да се примирим. Самите ние да бъдем пример, че агресията не може да продължава да управлява нашето общество!

Инструкции:

• носете си шалтета/найлони за сядане

• носете копия от конституцията (продава се в книжарниците, струва 1-2 лв), които ще четем седнали, в мълчание.

Да припомним нашите права на управляващите и всички с агресивно поведение. Няма сценарий, който да попречи на пробуждането на гражданското общество.

Можете да ни подкрепите онлайн на http://feelfriendly.com

Отново разпространяваме кода за поведение по време на протестите: http://forthenature.org/news/562

За жалост не мога да съм част от днешния протест, виртуално обаче вече съм там.
Дано успеем, и дано се пазим от вълните отвращение, които подобни на вчерашната изцепки предизвикват в явно твърде наивните ни душици...

протестът днес

снимки и грозотии

после и текст

любима песен

сега ще сме наивни и вярващи, след 14 - любимото парче, което се гаври с този текст :)))

It first appeared on the 1970 album Small Talk at 125th and Lenox, on which Scott-Heron recited the piece, accompanied only by congas and bongo drums.

The Revolution Will Not Be Televised

You will not be able to stay home, brother.
You will not be able to plug in, turn on and cop out.
You will not be able to lose yourself on skag and skip,
Skip out for beer during commercials,
Because the revolution will not be televised.

The revolution will not be televised.
The revolution will not be brought to you by Xerox
In 4 parts without commercial interruptions.
The revolution will not show you pictures of Nixon
blowing a bugle and leading a charge by John
Mitchell, General Abrams and Spiro Agnew to eat
hog maws confiscated from a Harlem sanctuary.
The revolution will not be televised.

The revolution will not be brought to you by the
Schaefer Award Theatre and will not star Natalie
Woods and Steve McQueen or Bullwinkle and Julia.
The revolution will not give your mouth sex appeal.
The revolution will not get rid of the nubs.
The revolution will not make you look five pounds
thinner, because the revolution will not be televised, Brother.

There will be no pictures of you and Willie May
pushing that shopping cart down the block on the dead run,
or trying to slide that color television into a stolen ambulance.
NBC will not be able predict the winner at 8:32
or report from 29 districts.
The revolution will not be televised.

There will be no pictures of pigs shooting down
brothers in the instant replay.
There will be no pictures of pigs shooting down
brothers in the instant replay.
There will be no pictures of Whitney Young being
run out of Harlem on a rail with a brand new process.
There will be no slow motion or still life of Roy
Wilkens strolling through Watts in a Red, Black and
Green liberation jumpsuit that he had been saving
For just the proper occasion.

Green Acres, The Beverly Hillbillies, and Hooterville
Junction will no longer be so damned relevant, and
women will not care if Dick finally gets down with
Jane on Search for Tomorrow because Black people
will be in the street looking for a brighter day.
The revolution will not be televised.

There will be no highlights on the eleven o'clock
news and no pictures of hairy armed women
liberationists and Jackie Onassis blowing her nose.
The theme song will not be written by Jim Webb,
Francis Scott Key, nor sung by Glen Campbell, Tom
Jones, Johnny Cash, Englebert Humperdink, or the Rare Earth.
The revolution will not be televised.

The revolution will not be right back after a message
bbout a white tornado, white lightning, or white people.
You will not have to worry about a dove in your
bedroom, a tiger in your tank, or the giant in your toilet bowl.
The revolution will not go better with Coke.
The revolution will not fight the germs that may cause bad breath.
The revolution will put you in the driver's seat.

The revolution will not be televised, will not be televised,
will not be televised, will not be televised.
The revolution will be no re-run brothers;
The revolution will be live.

Ден след протестите

Изненадваща равносметка - фермерите получават още 150млн субсидии, законът за горите е върнат за преразглеждане, убийците на Стоян Балтов ще бъдат съдени за убийство, а не за ппричиняване на смърт по непредпазливост, главният архитект на Студентски град е уволнен.
Още неща трябва да се променят, разбира се, но тук е момента да го кажа с много гоооолееееми букви ОТ ПРОТЕСТИТЕ ИМА СМИСЪЛ, ТЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА, ОСОБЕНО АКО ПРОТЕСТИРАТ ДОСТАТЪЧНО МНОГО ХОРА.
И въобще, има надежда :)

Божичко, това е сериозно!!!

Влизам в редакцията около 12 на обяд и, разбира се, заварвам всички, ама наистина всички компютри и лампи включени, радиатора (който признавам си не можем да намалим, просто защото кранът му, по нечия приумица, е закован под някаква ламперия) избушен на макс, прозорците, съответно широко отворени, за да се справим някак с абсурдната декемврийска жега.

Влизам по обед, а стаята седи така поне от 11 вечерта, когато последните работещи са излезли от нея. Повече от половин денонощие радиатори, компютри и лампи са бръмчали напразно, а сградата ни съвсем буквално е допринасяла за глобалното затопляне, отоплявайки околните улици през широко отворените си прозорци. Бюрата са отрупани с хартия, на която са драснати два реда текст или са изпринтени инфота, които човек би могъл да чете направо от сайтовете. Част от тези инфота са за събития на екологична тематика, примерно за дебати относно промените в климата.

Датата е 5 декември, а вчера в Търново беше измерена невъобразимата температура 28,6С. Метеоролозите мерят температурите само на сянка. Не искам да знам колко щяха да показват термометрите на слънце. Не искам да знам, но най-вероятно ще науча, колко ще показват другата или по-другата година.

Редакцията, за която ви разказвам, е пълна с млади и наистина зелено настроени хора - хора които ходят по чистенета, залесявания и протести и с неугасващ ентусиазъм отразяват всяка зелена инициатива в иначе не много инициативната ни малка страна. Хора, които биха искали да променят нещата и шумно декларират това, с надеждата да привлекат последователи, но въпреки всичко хабят хартия с тонове и оставят абсолютно всеки уред в стаята си включен. Не мисля, че сме лъжци или лицемери, че сме приели зелената идея само, защото така е модно сега, но ние викаме дръжте крадеца, докато тихомълком крадем бъдещето на децата и внуците си. Всички трябва да променим навиците си, себе си да променим, ако си въобразяваме, че сме тръгнали да спасяваме света.

Светът се променя заради нас, и ако не се научим да се променяме с него, съвсем естествено ще отпаднем по пътя.

ПП: Дано всеки представител на медията, за която работя, който случайно попадне на този тескт и се почувства засегнат от него, си го припомни преди да отпечата нещо ненужно, да хвърли почти празен лист в смесените ни кошчета, или да заклйчи след себе си цяла стая пълна с бръмчащи, светещи и греещи уреди. Ако някога това се случи, може и да имаме някакъв шанс...

Teren 1 - на сефте, като на сефте

(Пиша това текстче тук, защото Виктор пое лайф-репорта за Mysound)


Първият Терен на Фийлми Крю, като повечето сефтета не мина без гафове, затруднения, и помитащи вълни одобрение и подкрепа от страна на публиката. Страхотната подборка на музикантите, пълния като никога 4км, и леката липса на контрол - закъснение тук, техническо проблемче там, по някакъв странен начин превърнаха Терен 1 в истински домашен купон за около 2000 души.

Нощта започна с една доста рискована опашка по заледените стълбища на клуба. Сериозната бутаница на входа изправи на нокти охраната, но късметът на новаците очевидно работеше - в мелето около продавачите на билети нямаше инциденти. Тук е моментът да повторим, че Партицентърът никога досега не е бил толкова пълен, и да вметнем, че група като Н.О.Х.А. май има нужда от по-голяма зала в България, където очевидно имат бая много фенове (част от публиката, всъщност беше принудена да остане в другата зала и да слуша иначе адски якият Коста Костов, просто защото нямаше място). Това е и единствената неуредица с негативен знак в целия Терен, от останалите публиката взе че намаза.

В началото на партито в голямата зала подгряваше Дики в приятна компания на саксофониста Цветан Чобанов, Тулпа и Оксидант, които в случая се изявяваха на перкусии. Гигът им беше запланиран до последната минута, така че да привърши точно навреме, за да имат Н.О.Х.А. възможност да разположат техниката си. Шумният международен състав, обаче позакъсня и някой трябваше да продължи да подгрява публиката. Заформи се убийствен акустичен джем - Павел от Пъмпкин Темп лееше гласа си във всички възможни посоки - към Африка, Монголия, Ямайка, Миланската Скала или някой ню-йоркски джаз клуб, и сибирските шамански земи. Помагаха му Тулпа и Оксидант, заедно с друг перкусионист, издърпан от публиката собственоръчно от Павел. Във вече претъпканата зала сякаш се провеждаше някакъв много сериозен ритуал.

Гига на Н.О.Х.А. също не мина съвсем безпроблемно. Някъде към средата, когато пред сцената вече се развиваше някакво бясно пого (и охраната беше влязла в публиката за да си говори с разни хора), всички пищяха от радост, а Шеви вече беше направил първия си стейдждайв, на фона на Dive in Your Life, някой заля мишпулта с бира и барабаните и басите добиха разрушителна сила. На фона на бруталния тътен Минерва запази самообладание и обясни, че това ще е дръмендбейса в бъдещето и така ще звучи новия им албум. Все пак инструменталистите трябваше да спрат да свирят преди да повредят някой уред, да спукат нечие тъпанче или да сринат клуба със земетръсните вибрации, които извираха от колоните. Това беше и втората приятна изненада за публиката - Шеви и Минерва пяха акапелно, докато техниците трескаво оправяха пулта, Минерва направи няколко страшни бийтбокса, след като не успя да назначи за ритъм секция никого от публиката (Скилърът, който по-рано вечерта се изявяваше в малката зала, сигурно е бил заклещен някъде в тълпата и не е можел да се придвижи). Така или иначе, за огромна част от вътворените на 4км десетината минути акапела бяха по-скоро допълнителен кеф, отколкото отявлен гаф на озвучителите. А както го възприема публиката, така е.

След хедлайнерите до около пет часа Коста Костов от Болкан Експрес и Катя от руското диджейско трио Компот се вихриха в двете зали на Партицентъра, пред развеселени фенове на източно европейската музика. Преходът между двете зали произвеждаше доста интересно усещане - в различни части от сетовете си двамата пускаха едни и същи парчета, очевидно любими и на двамата, но в съвсем различна трактовка - тежки и груби при него, игриви и естрадни при нея.

Казвам си "На сефте като на сефте" и очаквам още по-добри Терен-и, защото първото издание не може да мине без важни уроци, и хубави изненади, а българската публика отдавна беше зажадняла за подобно парти. Защото организаторите се кефеха поне колкото публиката. Защото музиканти и фенове се омешаха до такава степен, че охранителите на 4км искаха Катя от Компот да им даде телефона си, а Минерва и Шеви интервюираха журналистите. Защото наистина имаше нещо домашно в този огромен Терен.

Чакам #2,3,4 и тнт с огромно нетърпение.

Снимки тук

Нов еко-протест

Демонстрация срещу Замените на земи и гори в ущърб на обществения интерес
ще се състои на 19 ноември пред северния вход на Парламента от 11ч.


По това време в сградата на Парламента ще стартира общонационалната
кампания „Обща кауза", за връщане на заграбените чрез замени десетки
хиляди декара държавни земи в най-красивите кътчета на страната. Виж тук:
http://www.greenbalkans.org/show.php?language=bg_BG&id=479&cat_id=35
Целта на кампанията е да провокира политическите сили преди изборите да
подпишат обществен договор, с който да се задължат да променят
законодателството и да възстановят заграбените земи и гори.
От 11ч. в сградата на Парламента ще започне среща, на която са поканени
голяма част от политическите партии в страната, голяма част от активните
неправителствени организации и редица публични личности. Срещата е
организирана от Зелени Балкани и Националната антикорупционна коалиция. На
нея ще стане видно, кои политически сили, организации и личности имат
смелостта и съзнанието да направят решителна крачка, за да се ложи край на
разграбването на България.
За да върнем заграбената българска земя, за да опазим най-голямото
национално богатство ЕЛА И ТИ!!!



П.П. От Пловдив тръгва автобус с доброволци на 19ти в 8ч. Пишете ми на narabadzhieva@greenbalkans.org , ако искате да се включите.

О, Господи! Насекомикс са ОЗВЕРЕЛИ!

Вчера ги гледах на живо в Суинга, и пак се уверих - колкото пъти си кажа "е по-добри не мое да станат, то няма накъде" и те вземат, че стават още по добри. Не е нормално това, не е нормално...

Новата вълна е гневна, рокаджийска, избушена, гротескна, сякаш тихите нежности на Рони са се извъртяли в някакво озъбено кабаре. Новата вълна е тежка до откат. Няма вече трипхоп, има зверства и много женски бяс. И хаплива поезия. И контрабас, който изрони мазилката в Сунга. Има експерименти, които повече напомнят на Анти-поп консоршъм, от колкото на соул, джаз и ембиънт композициите от среднощните прояви в Дома на киното. Има дори лека вулгарност, а просторите с чисти гащи са прибрани.

Гледайте ги и вие, и се наслаждавайте на поредния завой в турбулентната им музика - на 26ти със Осил Амук или в чайната (на Бенковски)за деца с родители и не пушачи ама забравих кога...

нетърпение

отдавна не съм писала тук, но ето сега се налага, просто защото петъкът се очертава адски забавен - маски, навечерия на будители, празници на любимата програма христо ботев, критични маси и тнт...

та

критикъл мас от 18 30 на ариана... маскирани.... и концерт на осил амук в първо студио на БНР от 10 00 същата вечер, вход свободен, маскирани...


и се гответе за още по-голямото маскирване на сирница!

също утре ще е голям ден - Джуно Реактър и разни природни акции

Шумното шествие

Протестът днес беше толкова весел и ентусиазиран, колкото отдавна не е бил... Като нищо можем да направим още шест такива в идната седмица, толкова се радваха хората, че пак са се събрали да си попротестират... Леко е смешно чак.

Само на пръв поглед естествено. Истината е, че ако все още протестираме, то причината е, че все още има за какво. И в двата смисъла - и в смисъл, че продължават да се вършат безчинства, и в смисъл, че все още е останало нещо-нещичко да се опитваме да запазим.

Това всъщност е доста тъжно... За това вдигайте си духа със снимки.

Тъжно е също и че е есен. Но точно на това се радваха всички, на завръщанията и събиранията, на всичките срещи и прегръдки в тълпата... Big Time Sensuality.

Ще пиша за книга

Ще пиша за книга, за пръв път в блога си, защото така съм натежала от нея, че трябва някъде да я оставя, да я извадя от корема си едва ли не, просто защото ако тя не излезе от мен, и аз няма да изляза от нея. Това не е от нещата в главата ми. Това е от реалността.

Extremely Loud and Terribly Close е детска книжка, роман-загадка, учебник по психология, плач за Дрезден или за Ню Йорк, смешна история за болка и загуби, игра с 9/11, дневник, любовен роман и още куп неща - точно както се полага на всяка добра книга.

Какво толкова ме вкопчи в тая книга? Смътните ми спомени от онова лято. Липсващия баща? Техниките за справяне с разделите? Четох по разни сайтове разни коментари, и според разните важни американски вестници романът бил незрял... Можело още по-добре. Било детинско, било разхвърляно, било прекалено еклектично. На мен пък точно това ми хареса - лекотата. Това че непоносимо-болезнените моменти са разделени на хапки. Различните гласове. Приликата с това и онова. И може би най-вече, възможността да обърнеш събитията наопаки в края. Като някаква фалшива утеха?

Пластмасовото узи

Дупнишката мутра, който ни заплашваше с узи добре се е постарал да намери пластмасова играчка в реален размер, която действително доста напомня на оригинала. Все пак има разни очеизвадни разлики - няма да ги споменавам, да не би другите свидетели като идат да (не)разпознават "узито" да се почувстват инструктирани. И без подсказки, сигурна съм, лесно ще открият разликите...

И четиримата, които свидетелствахме вчера, не разпознахме играчката като оръжието, с което сме били заплашвани!

Въпросът е къде са се дянали всички други свидетели на произшествието, и възнамеряват ли да дадат показания? Не забравяйте, че колкото сме повече, толкова по-малък шанс ще има "лицето" Момчилов да вади узита пред други случайни потърпевши. Вдигнете се до Дупница и свидетелствайте, не е толкова ужасно далече.

За пожарите и парите

Това обсъждане тече в мейлинг-листата на Рила Крю. Става дума за обичайните практики след горски пожари и възможната по-добра алтернатива:

Калоян Раев :

"Рила гори, но аз започвам да се замислям какво ще стане след като се изгаси пожара.
Каквото и да се говори (мълнии и пр.) за мен пожарът е умишлен. Това се доказва от:
- интересното съвпадение на пожара с проблемната зона Картала. От едната страна на пътя писта и незаконен лифт, от другата - пожар!
- престъпното бездействие на Министерството на извънредните ситуации. Още от самото начало е ясно, че теренът е труден и без летателна техника е невъзможно да се загаси пожара. МИС се сетиха на ден четвърти да искат помощ. Тя пристига още вчера, но чак днес я пускат в действие. Явно се чака пожарът да си свърши работата. Да не говорим, че за цял мандат с невиждан бюджетен излишък и ежегодни пожари никой не е намерил за необходимо да се закупи дори една единица специализирана летателна техника.
- пожарът е низов, а не върхов. Не съм специалист, но ето моята проста логика. Ако мълния удари дърво, то трябва да е високо и да пламне цялото. Тогава пожарът ще започне да се разпространява по короните на дърветата (т.нар. върхов) пожар. Такова нещо обаче няма. Пожарът "пълзи" по ниската растителност и ако се запали дърво, то се запалва дънера му, след което дървото пада и доизгаря. Което ме навежда на мисълта, че някой е "драснал клечката" отдолу. Може и да греша, но така разсъждавам.
Сега си представям какви инициативи ще се предприемат от МОСВ, ДАГ и пр. в "услуга на гората": санитарна сеч, извозване на изгорялата дървесина и т.н. Всички знаем, че при тази престъпна практика покрай изгорялото ще си замине и здравото. А гората се нуждае от всеки грам мъртва дървесина, за да се възстанови по-бързо... Щетите от последващите действия могат да надвишат в пъти тези от пожара.
Затова предлагам Коалицията да поиска от държавата гаранции, че изгорелия горски масив няма да се пипа и ще се остави да се самовъзстанови чрез естествените природни процеси. Така ще се разсеят и съмненията, че пожарът е предизвикан заради инвеститорския интерес в местността Картала.
Пожарът граничи с резерват "Парангалица". Най-добре би било границите на резервата да се разширят до степен да обхванат изгорелите територии. По-голяма (а може би това е единствената) държавна гаранция от това няма.
И да се надяваме, че след десетилетия животът в гората ще се започне да се завръща!
Поздрави,
Калоян"

Стефан Аврамов отговаря на предположенията на Калоян :

"Практиката показва, че след пожар голяма част от дърветата са оцелели или поне корените им са оцелели. Оцеляват даже и дървета със значителни обгаряния. Наблюдавали сме го с колеги в гранични с България територии в гръцките Родопи. Имало е голям пожар, значителна част от дърветата са обгорели и загинали, значителна част са били с тежки повреди - от тях много са оцелели. Имало е обилно плодоносене и прекрасно естествено възобновяване. Гората е прекрасна без никаква човешка намеса...

Какво ще стане с подобен пожар в България?

Първо се прави комисия, която прави оглед на терена. Тя вижда доста опърлени дървета и взима решение, че всички са загинали и трябва да се отстранят защото "мъртвата дървесина е пълна с вредители за гората". Комисията въобще не е в час да разбере, че половината и повечето дървета са само опърлени, но са живи и ще дадат доста повече семена на следващата година. Това ще стане след една година, а сега всичко изглежда в пепел и сажди...

Района се обявява за сеч. Всичко се изсича, влизат верижни машини и правят коловози. Пада дъжд и тръгва ерозия. Ако е малко повече дъжда или терена е стръмен, не остава почва въобще. Всичко на терена се унищожава на практика.....

Но това не е проблем за държавата. След няколко години държавата почва да финансира дейности за залесяване. Естествено успеха не им е блестящ щото почвата вече я няма. Отишли са и милиони левове за изсичане и залесяване... които могат да бъдат доста по- полезни за съвсем други дейности - като например с тях може да се купи противопожарен хеликоптер....

Нашата задача би трябвало да бъде да направим независима оценка на гасенето на пожара и на състоянието на гората и да се противопоставим твърдо на всякакви санитарни сечи след пожара - който според Калоян е и низов. Така, че според мене Данче ако има пари за нещо, то най- добре да се даде за такава оценка като се опитаме да хванем няколко знакови имена в горската наука за да я направят...

Това за мене вече е deja vu. Преди години след един такъв голям пожар съсипаха долината на Бяла река в Родопите. Възстановителните мерки в района на Бяла река са най- блестящия пример какво не трябва да се прави след пожар. И не трябва да го допуснем да се повтори...

С уважение:

Stefan AvramovProtected Areas and Species Conservation CoordinatorBulgarian Biodiversity Foundation"

Защо публикувам тези писма ли? Миналото лято покрай други някакви горски пожари, вече не помня къде точно един лесничей ми каза следното "Голямата част от опушените и опърлени дървета са живи. Те могат да се възстановят за около година. За жалост обаче, тяхната дървесина обикновено е много малко повредена от пожарите, или дори не е повредена въобще, именно защото вътрешността на стъблото остава влажна и жива. За това и ги секат - знаят че това е прекрасно извинение да закупят на намаление цяла гора, обикновено на изключително ниски цени, тъй като уж дървесината била повредена от пожарите. Подозираме, че огромна част от горските пожари се предизвикват умишлено именно с цел дърводобив."

Аз не съм лесничей, нито пожарникар, нито дори свидетел, и трудно бих могла да имам експертно мнение. Не ми се струват логични, обаче, нито начините, по които се залесяват опожарените гори, нито времето необходимо за изгасянето на пожарите. Не съм експерт, както казах, и затова в този случай ще оставя да говорят другите. Завършвам с един последен цитат, не едни пожарникар който беше вчера в "Часът на Милен Цветков":

"Миналата година пет дни се мъчихме да гасим един пожар в Родопите, каквото и да правехме, обаче, не можехме напълно да го потушим. На петия ден министерството изпрати противопожарен хеликоптер, който за четири-пет часа свърши това, което ние за пет дни не можахме."

Цитатите може да не са ми точни. Може малко да съм ги преразказала. Въпросите, обаче изпъкват от всякъде - защо хеликоптерите ги пращат на петия ден? Защо се секат дървета, които не са мъртви? Кой взима парите от дървесината и дали не е същият, който би ги инвестирал в бъдещ ски курорт именно на мястото на изсечената леко опърлена гора?

пп: И още едно от Константин Дичев, в което вече става дума и за пари:

"Твърденията че било предизвикан от мълния ми се струват малко крайно категорични и подвеждащи. Не е за друго ама малко да се размърдат и на това отгоре мисля че работата е по -дълбока и не става само дума за Картала ами като цяло за всички инвеститорски намерения на Рила, Родопите, Пирин и другите планини с паркове Национални и природни. Вижте какво имам в предвид, на първо място се опитаха да направят пистите с противопожарни просеки и така да спестят стотици милиони дължими такси при промяна на предназначението на горите в урбанизирани територии. Де факто от 2-до 4000лв. на дка печелят, а държавата губи. Та като не им мина номера със противопожарните просеки, защото се оказа че в закона няма такива текстове и така ги спряхме ако си спомняте, та ми се струва че това е атака за промяна на ЗГ за да се прокара идеята за просеки в закона и също и в ЗЗТ за горите в НПаркове и ППаркове.За това мисля да излезем със становище, с което да обосновем че няма да допуснем обезлесяване след приключване на пожара. Нека престъпниците в министерствата да знаят че от сега ще получат сериозен отпор и да не го правят! Защото само за сега това ги спираме в Паничище и Картла, че просиите са незаконни!"