Докато ние купонясваме

Докато нас ни е носила фестивалната еуфория на Парк Лайв, ето какво се е случвало по света. Това е връзка към блога, който Янина Танева е направила специално за да предава новините от Иран, така както изглеждат те за нейните приятели от гр.Исфахан. Надявам се от уста на уста и от мрежа на мрежа, разказът и снимките на няколко души, които трябва да останат анонимни за да оцелеят (и да, имам предвид съвсем буквално да оцелеят) да бъдат видени от всеки.

Защото ужасът, който в момента залива Иран не може да остане затворен в границите на ислямската страна, и защото е дълг на всеки, който вярва в човещината, ценността на живота и свободата на мисълта да изрази своята солидарност с младите иранци, които в момента рискуват животите си за малко свобода.

Надявам се и други от вас да разпространят мълвата, да пишат на Външно Министерство и на посолството ни в Техеран - едно от малкото посолства в Иранската столица, което в момента не дава убежище на ранени протестиращи, обричайки ги по този начин на смърт.

пп : и не гледайте това видео, освен ако сте сигурни че можете да го понесете. В него умира младо момиче от протестиращите, застреляно от далече със снайпер. Аз лично направих грешката да го гледам, и от един час не мога да спра да плача.

Голямото събуждане на София

От няколко години наблюдавам, как тягостният, сив и самотен град София бавно се превръща в точно това, за което съм си мечтала - появяват се някакви събития (и сега вече са по няколко на нощ и човек всъщност трябва да си избира), някакви хора излизат по улиците и парковете, идват групи, за които само сме мечтали, дрехите стават все по-шарени, речта по-шумна, голямото събуждане набира все по-голяма скорост.

Този януари Мишо Димов изрече нещо, което и аз бях вече забелязала, но някак не смеех да изрека, да не би да го урочасам - да все повече хора не изчакват колите на зебрите, а минават първи, и колите щат не щат спират. Да има все повече улични музиканти, появиха се даже жонгльори акробати и клоуни, да все повече хора сменят униформата на социалната си среда с някакви по-техни си дрехи. Бавно, но сигурно една промяна набира скорост, и си мисля, как ако това продължи, няма да има никакво значение кой ни управлява и на коя мафия служи, просто защото един ден хората които се интересуват от града си ще натежат над онези, които разчитат на примирението ни за да хвърлят боклуците си през прозорците или да продават детски градини.

(точно в този момент три момичета, които до сега говориха за преживяването си в една чалготека, и хич не изглеждат от "нашите, алтернативните" изведнъж започнаха да разправят на четвърто как издирили отговорникя на кварталния си парк, и заедно с работниците от "Зелени системи" спретнали малка съботна акцийка по почистването му. Значи, най-накрая, границата е прескочена, такивва неща се случват и в съвършено различна от моята среда)

Обхванал ме е този нереален опптимизъм и все по-лесно ми е да вярвам, че нещата отиват на добро, докато търча от концерт на концерт, от парк на парк, и от пърформънс на пърформънс. София ще се промени, ще стане по-чиста, по-шарена и по-шумна. Ще има има все повече велосипедисти, улични музиканти, общителни непознати, майки кърмещи по градинките, окосени междублокови пространства, люлки, пейки, социални програми, графити, непородисти домашнни любимци и въобще живот. Ще стане, просто защото верижната реакция вече е започнала, и макар да се разпространява бавно, трудно може да бъде спряна.


ПП: София много ме кефи напоследък, подкефете се и вие

София

The Buhovo Experience

Да, Бухово, защото Бухово е някакво невъобразимо изненадващо място. Западащо бившо миньорско градче, замърсено, безнадеждно, опразващо се, Бухово ме изненада с училището си. 117СОУ Св.Кирил и Методий в сателитното софийско селище би могло да е огледален образ на света на възрастните от северните предградия на София, но не е. В 117тоСОУ има такива работи, за които тнар. "престижни училища" не са и мечтали - има учители и директор, които ги е грижа, има следобедни занимания от всякакъв тип, има деца, които са били привлечени обратно в клас, има "шарена стая", която служи затова учениците да се събират, когато поискат и да правят каквото им е на сърце. Има смесени тайфи деца от почти всички етноси в България.

От Карнавал в Бухово В "Шарената стая" - Бени и Давид репетират жонгльорски номер

От Карнавал в Бухово Педагогическата съветничка Катя гримира участниците в карнавала

От Карнавал в Бухово Цирково шоу пред учителската стая

От Карнавал в Бухово Очевидно и учителите се забавляват в 117СОУ

Кокилите на Бени предизвикаха фурор

От Карнавал в Бухово

Бухово е бил едно от общежитията на Кремиковци - хора всякави и отвсякъде натъпкани в три-четири етажни кооперацийки и по-нови панелки, мастодонтален, но очевидно заключен културен дом с миньорски герб на сталинско-барокова фасада, кръчма пълна със посивели лица, улица Младежка, която стига до двора на училището и замира в кафеникаво поле.


Звучи като рецепта за изгубено поколение, на места като това е нормално децата да се занимават главно с успокоителните на родителите си, или с някои продукти на битовата химия. Нормално е да не стъпват в училище. Нормално е да бягат и да търсят каквато и да е работа в големия град. Нормално е и да не я намират, защото са прекарали в клас твърде малко време.

От Карнавал в Бухово Шопско дяволче - децата със шопски корени в Бухово така или иначе са свикнали да се маскират. Твърдят, че обикновено го правят за Сурва в Кремиковци и всички кореняци участват.

В Бухово, обаче, децата висят в училище буквално докато портиерът се размрънка, че иска да заключва. По-малките висят и на врата на директорката, хвърлят се да я прегръщат където сварят. По големите са се захванали с най-различни кръжоци - музика, рисуване, писане, спорт, дебати, екология, запълват свободното време на тристатината деца от 117СОУ. Ученическият парламент се ползва с доста сериозно влияние.Повечето буховски деца връзват поне по няколко изречения на английски и френски - постоянното присъствие на чуждестранни доброволци ги е научило, че трябва да залягат над езиците. По-малките намират и други начини на общуване с чужденците, със знаци, рисунки и най-вече с дърпане и подбутване хлапетиите от началните класове успяват да си изпросят необходимите уроци по жонглиране, дребни подаръци и изобщо внимание.

Случи ми се да попадна в това особено училище покрай Маню, френска доброволка по EVS, която преди това бях срещала по разни партита. Имено тя занимава децата в Бухово тази зима, преди няколко седмици обаче е успяла (без особено много усилия, тъй като 117СОУ хич не се противи на всякакви новости и гости) да внедри и втори доброволец - италианецът Давид, който се занимава основно с цирк. В момента двамата водят уъркшопи по жонгльорство, а вчера завършиха друг кръжок - по подготовката на пролетен карнавал.

Карнавалът се развихри главно из училището - напук на астрономическата пролет, над Бухово и цялото Софийско поле се сипеше сняг на працали. Децата, обаче се забавляваха и вътре, изгледаха с интерес импровизираното цирково представления, наредиха се са опашка за да бъдат маскирани, пробваха се с различните бухалки, топки и тренировъчни въртялки. Когато енергията на стотината ученици стана неудържима, малкото шествие излезе по улицата, същата тази улица Младежка, която така ми се беше набила в главата на идване през снежната буря.

Хлапетата дивееха, крещяха, катереха се по дървета и огради, правеха огромни сапунени мехури и доволно показваха маските си, привидно хаотично, под неусетния контрол на учителите. Който имаше твърде много енергия, си я изразходи, който беше тръгнал стеснително, се поопери, който мрънкаше, че няма костюм, получи някоя роля необходима на шествието и в крайна сметка всички бяха доволни. Звучи абсурдно, дори сега докато го пиша, все едно говоря за някаква утопична страна, а не за зловещо звучащото Бухово. Но такива работи се случват, случват се на някави забутани и привидно безнадеждни места точно като това (или в Елхово в едно предишно приключение). Случват се, и за тях трябва да се говори, защото са заразни и се предават само чрез думи. Или с някоя и друга снимка, разбира се.

протестите продължават - днес трябва да се покажем цивилизовани!

Вчера слава богу не се докопах до интернет достатъчно скоро, за да излея цялата горчилка, която насъбрах след мизерията пред Парламента. Слава богу, защото май я преболедувах, мина ми пълното обезверяване, което ме беше сполетяло. За това, вместо да ви разправям личните си впечатления, които този път напълно съвпадат с новините (да, ситуацията вчера беше отразена вярно от водещите медии), ще препечатам това:

Mирен седящ протест

10.30, 15.01.2009

ЗА горите, но СРЕЩУ насилието

Днес, 14.01.2009, ние излязохме пред Народното събрание за държава без корупция, беззаконие и унищожаване на уникален човешки, интелектуален и природен ресурс. Настоявахме за адекватен Закон за горите, който да опази ГОРИТЕ да бъдат ГОРИ.

Вместо участници в мирен протест, се озовахме в сценарий, който целеше да уплаши и спре гражданските прояви на цената на побоища и пролята кръв. Провокатори имаше, но полицията
не съдейства на организаторите и комендантите на протеста за спиране на техните действия.

Възмутени сме и сме ужасени от насилието и полицейския произвол, но няма да се поддадем нито на полицията, нито на провокаторите. Протестът продължава до изпълняване на нашите искания.

Искаме Закона за горите да се гласува още утре, 15.01.2009, като бъдат изпълнение ВСИЧКИ наши искания (http://forthenature.org/documents/471)

Бъдете с нас!

Ще протестираме седнали, с мълчание,

Да покажем, че идваме с мир, че не се страхуваме и няма да се примирим. Самите ние да бъдем пример, че агресията не може да продължава да управлява нашето общество!

Инструкции:

• носете си шалтета/найлони за сядане

• носете копия от конституцията (продава се в книжарниците, струва 1-2 лв), които ще четем седнали, в мълчание.

Да припомним нашите права на управляващите и всички с агресивно поведение. Няма сценарий, който да попречи на пробуждането на гражданското общество.

Можете да ни подкрепите онлайн на http://feelfriendly.com

Отново разпространяваме кода за поведение по време на протестите: http://forthenature.org/news/562

За жалост не мога да съм част от днешния протест, виртуално обаче вече съм там.
Дано успеем, и дано се пазим от вълните отвращение, които подобни на вчерашната изцепки предизвикват в явно твърде наивните ни душици...

протестът днес

снимки и грозотии

после и текст

любима песен

сега ще сме наивни и вярващи, след 14 - любимото парче, което се гаври с този текст :)))

It first appeared on the 1970 album Small Talk at 125th and Lenox, on which Scott-Heron recited the piece, accompanied only by congas and bongo drums.

The Revolution Will Not Be Televised

You will not be able to stay home, brother.
You will not be able to plug in, turn on and cop out.
You will not be able to lose yourself on skag and skip,
Skip out for beer during commercials,
Because the revolution will not be televised.

The revolution will not be televised.
The revolution will not be brought to you by Xerox
In 4 parts without commercial interruptions.
The revolution will not show you pictures of Nixon
blowing a bugle and leading a charge by John
Mitchell, General Abrams and Spiro Agnew to eat
hog maws confiscated from a Harlem sanctuary.
The revolution will not be televised.

The revolution will not be brought to you by the
Schaefer Award Theatre and will not star Natalie
Woods and Steve McQueen or Bullwinkle and Julia.
The revolution will not give your mouth sex appeal.
The revolution will not get rid of the nubs.
The revolution will not make you look five pounds
thinner, because the revolution will not be televised, Brother.

There will be no pictures of you and Willie May
pushing that shopping cart down the block on the dead run,
or trying to slide that color television into a stolen ambulance.
NBC will not be able predict the winner at 8:32
or report from 29 districts.
The revolution will not be televised.

There will be no pictures of pigs shooting down
brothers in the instant replay.
There will be no pictures of pigs shooting down
brothers in the instant replay.
There will be no pictures of Whitney Young being
run out of Harlem on a rail with a brand new process.
There will be no slow motion or still life of Roy
Wilkens strolling through Watts in a Red, Black and
Green liberation jumpsuit that he had been saving
For just the proper occasion.

Green Acres, The Beverly Hillbillies, and Hooterville
Junction will no longer be so damned relevant, and
women will not care if Dick finally gets down with
Jane on Search for Tomorrow because Black people
will be in the street looking for a brighter day.
The revolution will not be televised.

There will be no highlights on the eleven o'clock
news and no pictures of hairy armed women
liberationists and Jackie Onassis blowing her nose.
The theme song will not be written by Jim Webb,
Francis Scott Key, nor sung by Glen Campbell, Tom
Jones, Johnny Cash, Englebert Humperdink, or the Rare Earth.
The revolution will not be televised.

The revolution will not be right back after a message
bbout a white tornado, white lightning, or white people.
You will not have to worry about a dove in your
bedroom, a tiger in your tank, or the giant in your toilet bowl.
The revolution will not go better with Coke.
The revolution will not fight the germs that may cause bad breath.
The revolution will put you in the driver's seat.

The revolution will not be televised, will not be televised,
will not be televised, will not be televised.
The revolution will be no re-run brothers;
The revolution will be live.

Ден след протестите

Изненадваща равносметка - фермерите получават още 150млн субсидии, законът за горите е върнат за преразглеждане, убийците на Стоян Балтов ще бъдат съдени за убийство, а не за ппричиняване на смърт по непредпазливост, главният архитект на Студентски град е уволнен.
Още неща трябва да се променят, разбира се, но тук е момента да го кажа с много гоооолееееми букви ОТ ПРОТЕСТИТЕ ИМА СМИСЪЛ, ТЕ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА, ОСОБЕНО АКО ПРОТЕСТИРАТ ДОСТАТЪЧНО МНОГО ХОРА.
И въобще, има надежда :)

Божичко, това е сериозно!!!

Влизам в редакцията около 12 на обяд и, разбира се, заварвам всички, ама наистина всички компютри и лампи включени, радиатора (който признавам си не можем да намалим, просто защото кранът му, по нечия приумица, е закован под някаква ламперия) избушен на макс, прозорците, съответно широко отворени, за да се справим някак с абсурдната декемврийска жега.

Влизам по обед, а стаята седи така поне от 11 вечерта, когато последните работещи са излезли от нея. Повече от половин денонощие радиатори, компютри и лампи са бръмчали напразно, а сградата ни съвсем буквално е допринасяла за глобалното затопляне, отоплявайки околните улици през широко отворените си прозорци. Бюрата са отрупани с хартия, на която са драснати два реда текст или са изпринтени инфота, които човек би могъл да чете направо от сайтовете. Част от тези инфота са за събития на екологична тематика, примерно за дебати относно промените в климата.

Датата е 5 декември, а вчера в Търново беше измерена невъобразимата температура 28,6С. Метеоролозите мерят температурите само на сянка. Не искам да знам колко щяха да показват термометрите на слънце. Не искам да знам, но най-вероятно ще науча, колко ще показват другата или по-другата година.

Редакцията, за която ви разказвам, е пълна с млади и наистина зелено настроени хора - хора които ходят по чистенета, залесявания и протести и с неугасващ ентусиазъм отразяват всяка зелена инициатива в иначе не много инициативната ни малка страна. Хора, които биха искали да променят нещата и шумно декларират това, с надеждата да привлекат последователи, но въпреки всичко хабят хартия с тонове и оставят абсолютно всеки уред в стаята си включен. Не мисля, че сме лъжци или лицемери, че сме приели зелената идея само, защото така е модно сега, но ние викаме дръжте крадеца, докато тихомълком крадем бъдещето на децата и внуците си. Всички трябва да променим навиците си, себе си да променим, ако си въобразяваме, че сме тръгнали да спасяваме света.

Светът се променя заради нас, и ако не се научим да се променяме с него, съвсем естествено ще отпаднем по пътя.

ПП: Дано всеки представител на медията, за която работя, който случайно попадне на този тескт и се почувства засегнат от него, си го припомни преди да отпечата нещо ненужно, да хвърли почти празен лист в смесените ни кошчета, или да заклйчи след себе си цяла стая пълна с бръмчащи, светещи и греещи уреди. Ако някога това се случи, може и да имаме някакъв шанс...

Teren 1 - на сефте, като на сефте

(Пиша това текстче тук, защото Виктор пое лайф-репорта за Mysound)


Първият Терен на Фийлми Крю, като повечето сефтета не мина без гафове, затруднения, и помитащи вълни одобрение и подкрепа от страна на публиката. Страхотната подборка на музикантите, пълния като никога 4км, и леката липса на контрол - закъснение тук, техническо проблемче там, по някакъв странен начин превърнаха Терен 1 в истински домашен купон за около 2000 души.

Нощта започна с една доста рискована опашка по заледените стълбища на клуба. Сериозната бутаница на входа изправи на нокти охраната, но късметът на новаците очевидно работеше - в мелето около продавачите на билети нямаше инциденти. Тук е моментът да повторим, че Партицентърът никога досега не е бил толкова пълен, и да вметнем, че група като Н.О.Х.А. май има нужда от по-голяма зала в България, където очевидно имат бая много фенове (част от публиката, всъщност беше принудена да остане в другата зала и да слуша иначе адски якият Коста Костов, просто защото нямаше място). Това е и единствената неуредица с негативен знак в целия Терен, от останалите публиката взе че намаза.

В началото на партито в голямата зала подгряваше Дики в приятна компания на саксофониста Цветан Чобанов, Тулпа и Оксидант, които в случая се изявяваха на перкусии. Гигът им беше запланиран до последната минута, така че да привърши точно навреме, за да имат Н.О.Х.А. възможност да разположат техниката си. Шумният международен състав, обаче позакъсня и някой трябваше да продължи да подгрява публиката. Заформи се убийствен акустичен джем - Павел от Пъмпкин Темп лееше гласа си във всички възможни посоки - към Африка, Монголия, Ямайка, Миланската Скала или някой ню-йоркски джаз клуб, и сибирските шамански земи. Помагаха му Тулпа и Оксидант, заедно с друг перкусионист, издърпан от публиката собственоръчно от Павел. Във вече претъпканата зала сякаш се провеждаше някакъв много сериозен ритуал.

Гига на Н.О.Х.А. също не мина съвсем безпроблемно. Някъде към средата, когато пред сцената вече се развиваше някакво бясно пого (и охраната беше влязла в публиката за да си говори с разни хора), всички пищяха от радост, а Шеви вече беше направил първия си стейдждайв, на фона на Dive in Your Life, някой заля мишпулта с бира и барабаните и басите добиха разрушителна сила. На фона на бруталния тътен Минерва запази самообладание и обясни, че това ще е дръмендбейса в бъдещето и така ще звучи новия им албум. Все пак инструменталистите трябваше да спрат да свирят преди да повредят някой уред, да спукат нечие тъпанче или да сринат клуба със земетръсните вибрации, които извираха от колоните. Това беше и втората приятна изненада за публиката - Шеви и Минерва пяха акапелно, докато техниците трескаво оправяха пулта, Минерва направи няколко страшни бийтбокса, след като не успя да назначи за ритъм секция никого от публиката (Скилърът, който по-рано вечерта се изявяваше в малката зала, сигурно е бил заклещен някъде в тълпата и не е можел да се придвижи). Така или иначе, за огромна част от вътворените на 4км десетината минути акапела бяха по-скоро допълнителен кеф, отколкото отявлен гаф на озвучителите. А както го възприема публиката, така е.

След хедлайнерите до около пет часа Коста Костов от Болкан Експрес и Катя от руското диджейско трио Компот се вихриха в двете зали на Партицентъра, пред развеселени фенове на източно европейската музика. Преходът между двете зали произвеждаше доста интересно усещане - в различни части от сетовете си двамата пускаха едни и същи парчета, очевидно любими и на двамата, но в съвсем различна трактовка - тежки и груби при него, игриви и естрадни при нея.

Казвам си "На сефте като на сефте" и очаквам още по-добри Терен-и, защото първото издание не може да мине без важни уроци, и хубави изненади, а българската публика отдавна беше зажадняла за подобно парти. Защото организаторите се кефеха поне колкото публиката. Защото музиканти и фенове се омешаха до такава степен, че охранителите на 4км искаха Катя от Компот да им даде телефона си, а Минерва и Шеви интервюираха журналистите. Защото наистина имаше нещо домашно в този огромен Терен.

Чакам #2,3,4 и тнт с огромно нетърпение.

Снимки тук

Нов еко-протест

Демонстрация срещу Замените на земи и гори в ущърб на обществения интерес
ще се състои на 19 ноември пред северния вход на Парламента от 11ч.


По това време в сградата на Парламента ще стартира общонационалната
кампания „Обща кауза", за връщане на заграбените чрез замени десетки
хиляди декара държавни земи в най-красивите кътчета на страната. Виж тук:
http://www.greenbalkans.org/show.php?language=bg_BG&id=479&cat_id=35
Целта на кампанията е да провокира политическите сили преди изборите да
подпишат обществен договор, с който да се задължат да променят
законодателството и да възстановят заграбените земи и гори.
От 11ч. в сградата на Парламента ще започне среща, на която са поканени
голяма част от политическите партии в страната, голяма част от активните
неправителствени организации и редица публични личности. Срещата е
организирана от Зелени Балкани и Националната антикорупционна коалиция. На
нея ще стане видно, кои политически сили, организации и личности имат
смелостта и съзнанието да направят решителна крачка, за да се ложи край на
разграбването на България.
За да върнем заграбената българска земя, за да опазим най-голямото
национално богатство ЕЛА И ТИ!!!



П.П. От Пловдив тръгва автобус с доброволци на 19ти в 8ч. Пишете ми на narabadzhieva@greenbalkans.org , ако искате да се включите.

О, Господи! Насекомикс са ОЗВЕРЕЛИ!

Вчера ги гледах на живо в Суинга, и пак се уверих - колкото пъти си кажа "е по-добри не мое да станат, то няма накъде" и те вземат, че стават още по добри. Не е нормално това, не е нормално...

Новата вълна е гневна, рокаджийска, избушена, гротескна, сякаш тихите нежности на Рони са се извъртяли в някакво озъбено кабаре. Новата вълна е тежка до откат. Няма вече трипхоп, има зверства и много женски бяс. И хаплива поезия. И контрабас, който изрони мазилката в Сунга. Има експерименти, които повече напомнят на Анти-поп консоршъм, от колкото на соул, джаз и ембиънт композициите от среднощните прояви в Дома на киното. Има дори лека вулгарност, а просторите с чисти гащи са прибрани.

Гледайте ги и вие, и се наслаждавайте на поредния завой в турбулентната им музика - на 26ти със Осил Амук или в чайната (на Бенковски)за деца с родители и не пушачи ама забравих кога...

нетърпение

отдавна не съм писала тук, но ето сега се налага, просто защото петъкът се очертава адски забавен - маски, навечерия на будители, празници на любимата програма христо ботев, критични маси и тнт...

та

критикъл мас от 18 30 на ариана... маскирани.... и концерт на осил амук в първо студио на БНР от 10 00 същата вечер, вход свободен, маскирани...


и се гответе за още по-голямото маскирване на сирница!

също утре ще е голям ден - Джуно Реактър и разни природни акции

Шумното шествие

Протестът днес беше толкова весел и ентусиазиран, колкото отдавна не е бил... Като нищо можем да направим още шест такива в идната седмица, толкова се радваха хората, че пак са се събрали да си попротестират... Леко е смешно чак.

Само на пръв поглед естествено. Истината е, че ако все още протестираме, то причината е, че все още има за какво. И в двата смисъла - и в смисъл, че продължават да се вършат безчинства, и в смисъл, че все още е останало нещо-нещичко да се опитваме да запазим.

Това всъщност е доста тъжно... За това вдигайте си духа със снимки.

Тъжно е също и че е есен. Но точно на това се радваха всички, на завръщанията и събиранията, на всичките срещи и прегръдки в тълпата... Big Time Sensuality.

Ще пиша за книга

Ще пиша за книга, за пръв път в блога си, защото така съм натежала от нея, че трябва някъде да я оставя, да я извадя от корема си едва ли не, просто защото ако тя не излезе от мен, и аз няма да изляза от нея. Това не е от нещата в главата ми. Това е от реалността.

Extremely Loud and Terribly Close е детска книжка, роман-загадка, учебник по психология, плач за Дрезден или за Ню Йорк, смешна история за болка и загуби, игра с 9/11, дневник, любовен роман и още куп неща - точно както се полага на всяка добра книга.

Какво толкова ме вкопчи в тая книга? Смътните ми спомени от онова лято. Липсващия баща? Техниките за справяне с разделите? Четох по разни сайтове разни коментари, и според разните важни американски вестници романът бил незрял... Можело още по-добре. Било детинско, било разхвърляно, било прекалено еклектично. На мен пък точно това ми хареса - лекотата. Това че непоносимо-болезнените моменти са разделени на хапки. Различните гласове. Приликата с това и онова. И може би най-вече, възможността да обърнеш събитията наопаки в края. Като някаква фалшива утеха?

Пластмасовото узи

Дупнишката мутра, който ни заплашваше с узи добре се е постарал да намери пластмасова играчка в реален размер, която действително доста напомня на оригинала. Все пак има разни очеизвадни разлики - няма да ги споменавам, да не би другите свидетели като идат да (не)разпознават "узито" да се почувстват инструктирани. И без подсказки, сигурна съм, лесно ще открият разликите...

И четиримата, които свидетелствахме вчера, не разпознахме играчката като оръжието, с което сме били заплашвани!

Въпросът е къде са се дянали всички други свидетели на произшествието, и възнамеряват ли да дадат показания? Не забравяйте, че колкото сме повече, толкова по-малък шанс ще има "лицето" Момчилов да вади узита пред други случайни потърпевши. Вдигнете се до Дупница и свидетелствайте, не е толкова ужасно далече.

За пожарите и парите

Това обсъждане тече в мейлинг-листата на Рила Крю. Става дума за обичайните практики след горски пожари и възможната по-добра алтернатива:

Калоян Раев :

"Рила гори, но аз започвам да се замислям какво ще стане след като се изгаси пожара.
Каквото и да се говори (мълнии и пр.) за мен пожарът е умишлен. Това се доказва от:
- интересното съвпадение на пожара с проблемната зона Картала. От едната страна на пътя писта и незаконен лифт, от другата - пожар!
- престъпното бездействие на Министерството на извънредните ситуации. Още от самото начало е ясно, че теренът е труден и без летателна техника е невъзможно да се загаси пожара. МИС се сетиха на ден четвърти да искат помощ. Тя пристига още вчера, но чак днес я пускат в действие. Явно се чака пожарът да си свърши работата. Да не говорим, че за цял мандат с невиждан бюджетен излишък и ежегодни пожари никой не е намерил за необходимо да се закупи дори една единица специализирана летателна техника.
- пожарът е низов, а не върхов. Не съм специалист, но ето моята проста логика. Ако мълния удари дърво, то трябва да е високо и да пламне цялото. Тогава пожарът ще започне да се разпространява по короните на дърветата (т.нар. върхов) пожар. Такова нещо обаче няма. Пожарът "пълзи" по ниската растителност и ако се запали дърво, то се запалва дънера му, след което дървото пада и доизгаря. Което ме навежда на мисълта, че някой е "драснал клечката" отдолу. Може и да греша, но така разсъждавам.
Сега си представям какви инициативи ще се предприемат от МОСВ, ДАГ и пр. в "услуга на гората": санитарна сеч, извозване на изгорялата дървесина и т.н. Всички знаем, че при тази престъпна практика покрай изгорялото ще си замине и здравото. А гората се нуждае от всеки грам мъртва дървесина, за да се възстанови по-бързо... Щетите от последващите действия могат да надвишат в пъти тези от пожара.
Затова предлагам Коалицията да поиска от държавата гаранции, че изгорелия горски масив няма да се пипа и ще се остави да се самовъзстанови чрез естествените природни процеси. Така ще се разсеят и съмненията, че пожарът е предизвикан заради инвеститорския интерес в местността Картала.
Пожарът граничи с резерват "Парангалица". Най-добре би било границите на резервата да се разширят до степен да обхванат изгорелите територии. По-голяма (а може би това е единствената) държавна гаранция от това няма.
И да се надяваме, че след десетилетия животът в гората ще се започне да се завръща!
Поздрави,
Калоян"

Стефан Аврамов отговаря на предположенията на Калоян :

"Практиката показва, че след пожар голяма част от дърветата са оцелели или поне корените им са оцелели. Оцеляват даже и дървета със значителни обгаряния. Наблюдавали сме го с колеги в гранични с България територии в гръцките Родопи. Имало е голям пожар, значителна част от дърветата са обгорели и загинали, значителна част са били с тежки повреди - от тях много са оцелели. Имало е обилно плодоносене и прекрасно естествено възобновяване. Гората е прекрасна без никаква човешка намеса...

Какво ще стане с подобен пожар в България?

Първо се прави комисия, която прави оглед на терена. Тя вижда доста опърлени дървета и взима решение, че всички са загинали и трябва да се отстранят защото "мъртвата дървесина е пълна с вредители за гората". Комисията въобще не е в час да разбере, че половината и повечето дървета са само опърлени, но са живи и ще дадат доста повече семена на следващата година. Това ще стане след една година, а сега всичко изглежда в пепел и сажди...

Района се обявява за сеч. Всичко се изсича, влизат верижни машини и правят коловози. Пада дъжд и тръгва ерозия. Ако е малко повече дъжда или терена е стръмен, не остава почва въобще. Всичко на терена се унищожава на практика.....

Но това не е проблем за държавата. След няколко години държавата почва да финансира дейности за залесяване. Естествено успеха не им е блестящ щото почвата вече я няма. Отишли са и милиони левове за изсичане и залесяване... които могат да бъдат доста по- полезни за съвсем други дейности - като например с тях може да се купи противопожарен хеликоптер....

Нашата задача би трябвало да бъде да направим независима оценка на гасенето на пожара и на състоянието на гората и да се противопоставим твърдо на всякакви санитарни сечи след пожара - който според Калоян е и низов. Така, че според мене Данче ако има пари за нещо, то най- добре да се даде за такава оценка като се опитаме да хванем няколко знакови имена в горската наука за да я направят...

Това за мене вече е deja vu. Преди години след един такъв голям пожар съсипаха долината на Бяла река в Родопите. Възстановителните мерки в района на Бяла река са най- блестящия пример какво не трябва да се прави след пожар. И не трябва да го допуснем да се повтори...

С уважение:

Stefan AvramovProtected Areas and Species Conservation CoordinatorBulgarian Biodiversity Foundation"

Защо публикувам тези писма ли? Миналото лято покрай други някакви горски пожари, вече не помня къде точно един лесничей ми каза следното "Голямата част от опушените и опърлени дървета са живи. Те могат да се възстановят за около година. За жалост обаче, тяхната дървесина обикновено е много малко повредена от пожарите, или дори не е повредена въобще, именно защото вътрешността на стъблото остава влажна и жива. За това и ги секат - знаят че това е прекрасно извинение да закупят на намаление цяла гора, обикновено на изключително ниски цени, тъй като уж дървесината била повредена от пожарите. Подозираме, че огромна част от горските пожари се предизвикват умишлено именно с цел дърводобив."

Аз не съм лесничей, нито пожарникар, нито дори свидетел, и трудно бих могла да имам експертно мнение. Не ми се струват логични, обаче, нито начините, по които се залесяват опожарените гори, нито времето необходимо за изгасянето на пожарите. Не съм експерт, както казах, и затова в този случай ще оставя да говорят другите. Завършвам с един последен цитат, не едни пожарникар който беше вчера в "Часът на Милен Цветков":

"Миналата година пет дни се мъчихме да гасим един пожар в Родопите, каквото и да правехме, обаче, не можехме напълно да го потушим. На петия ден министерството изпрати противопожарен хеликоптер, който за четири-пет часа свърши това, което ние за пет дни не можахме."

Цитатите може да не са ми точни. Може малко да съм ги преразказала. Въпросите, обаче изпъкват от всякъде - защо хеликоптерите ги пращат на петия ден? Защо се секат дървета, които не са мъртви? Кой взима парите от дървесината и дали не е същият, който би ги инвестирал в бъдещ ски курорт именно на мястото на изсечената леко опърлена гора?

пп: И още едно от Константин Дичев, в което вече става дума и за пари:

"Твърденията че било предизвикан от мълния ми се струват малко крайно категорични и подвеждащи. Не е за друго ама малко да се размърдат и на това отгоре мисля че работата е по -дълбока и не става само дума за Картала ами като цяло за всички инвеститорски намерения на Рила, Родопите, Пирин и другите планини с паркове Национални и природни. Вижте какво имам в предвид, на първо място се опитаха да направят пистите с противопожарни просеки и така да спестят стотици милиони дължими такси при промяна на предназначението на горите в урбанизирани територии. Де факто от 2-до 4000лв. на дка печелят, а държавата губи. Та като не им мина номера със противопожарните просеки, защото се оказа че в закона няма такива текстове и така ги спряхме ако си спомняте, та ми се струва че това е атака за промяна на ЗГ за да се прокара идеята за просеки в закона и също и в ЗЗТ за горите в НПаркове и ППаркове.За това мисля да излезем със становище, с което да обосновем че няма да допуснем обезлесяване след приключване на пожара. Нека престъпниците в министерствата да знаят че от сега ще получат сериозен отпор и да не го правят! Защото само за сега това ги спираме в Паничище и Картла, че просиите са незаконни!"

Лабиринтът

Вчера минах през това. Особено и неописуемо преживяване, въпреки че и преди съм влизала в лабиринт, въпреки, че познавам катакомбите на Княжевското читалище доста добре, въпреки че някой от актьорите вътре ми бяха познати. Излязох като тесто - готова да ми се случи всичко, да ми се отпечата всичко, да бъда оформяна както някой друг намери за добре.

Ако има още билети, минете и вие...

Sziget Digested

Накрая качих снимките от Сигет фест. Може да се каже, че за мен Сигет 2008 официално приключи.

Лека нощ деца

Чуден пес си търси дом

Този разкошен Рошко се е изгубил. Вчера се самопокани у нас, след като го срещнах пред Интерпрет. На около две години е, очевидно домашен, тип териер, с рязана опашка, около 20 кила, игрив, доверчив и гальовен. Няма чип, нито нашийник. Търся старите му собственици, нови осиновители или дори приемно семейство, докато му намерим постоянен адрес. Мога да го задържа най-много до 10ти - после заминавам за Унгария, и волю не волю ще трябва да го пусна обратно на улицата. Рошко е изключително общителен, бодър и приятелски настроен, никаква агресия и никакви притеснения, напълно наивен. Не е много послушен, но ние се познаваме от снощи в два през нощта - може и да стане.
Моля ви, разпратете линк към тази обява на който поискате, дано интернет му помогне да намери дом.

Филмче за АЕЦ Козлодуй

Вижте това - човекът го е записал в чужбина и го е страх да се върне в България.