около 36 часа ни трябваха да се доберем до предградието на Копенхаген на което в моментане мога даси спомня името. в сърбия и българия нямахме проблеми с властите, но на излизане от германия днес група по-притеснени от нас полицаи ни преровиха до последното джобче. зад гърба ни имаше опашки от ванчета и автобуси пълни с хора като нас, тръгнали към копенхаген, които чинно чакаха да бъдат претърсени.
на нас ни беше смешнж а куките не искаха ракия... разделихме се по живо по здраво (за това пък един сръбски граничар си конфискува десертче от буса ни, казват че го занесъл в будката си, където вече държал цяла кутия с вафли боровец.)
вчера в унгария развявахме един от транспарантите, които носим от бг. колите не изглеждаха много впечатлени. часовете пътуване се размиват в главата ми.
в хамбург видяхме Златна, спахме на пода вапартамента на липсващ австрийски фокусник, който беще полу-издълбал, полунарисувал лицето си на една от стените но нямах сили да го снимам...
минахме по втория по дължина мост в света, по него се ходи в Копенхаген.
акциите които ни чакат ще са доста вълнуващи, жалко че пропуснахме днешната...
това са телеграфни записки, ето и малко снимки, до адекватен разказ не знам кога ще стигна
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
<\/a>');
//-->
Няма коментари:
Публикуване на коментар